РЕШЕНИЕ № 260072
гр. Велинград, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет и
шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 611 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от Н. Т.С., М.Д.Д., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против З.С.В., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 583,19 лева /петстотин осемдесет н три лева и 19 стотинки/,
представляваща главница но договор за кредит, ведно законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявление в съда - 01.02.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 70,86 лева /седемдесет
лева и 86 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва, за периода от
02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 27,10 лева /двадесет и седем лева и
10 стотинки/ - представляващи такса за оценка на досиа, за периода от
02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 137,65 лева /сто тридесет и седем лева
и 65 стотинки/ за периода от 09.12.2016
г. до 25.08.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, сумата от
321,40 лева /триста двадесет и едни лева и 40 стотинки/, представляващи такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя, за периода от
09.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 103,47 лева /сто и три лева и
47 стотинки/, представляващи обезщетение за забава, за периода от 03.12.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 76 от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 124, по описа
ВРС за 2019 г.
Ищцовото дружество излага, че е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от № 76 от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 124, по описа ВРС за 2019г.,
като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка
с указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на
сключен между „Провидент Файненшъл България“ООД и ответника Договор за потребителски кредит №
*********/29.06.2016 г, на последния е предоставена сума в размер на 850,00
лв., като била договорена лихва в размер на 167,67 лв. или задължението на
ответника е в общ размер на 1017,67 лв.. Поддържа се, че съгласно уговореното
ответникът следвало да погаси заема на 60 равни седмични вноски от по 16,96 лв.
всяка, като падежът на първата вноска бил на 06.07.2016 г., а на последната погасителна на
25.08.2017г. Твърди, че с подписването на
договора за кредит ответникът е изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 42,50
лв., която такса да бъде включена в седмичните погасителни вноски или всяка в размер на
0,71 лв., платима на падежните дати на погасителните вноски по главното
задължение. Поддържа се, че на ответника е предоставена допълнителна услуга
„Кредит у дома“ таксата, за която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на ответника и е в размер на 217,51 лв., платима на равни вноски
всяка в размер на 3,63 лв., на падежните дати на погасителните вноски по
главното задължение, а останалата част от нея в размер на 507.52 лв. била
свързана с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя и също била включена в седмичните вноски всяка в размер на
8.46 лв., платима на падежните дати на погасителните вноски по главното
задължение, като общата сума на таксите „Кредит у дома“ била в размер на 725.03
лв.. Предвид изложеното се поддържа, че кредитополучателят се задължил да върне
на кредитодателя при сключване на договора за кредит сумата в размер на 1785,20
лв., от която: главница в размер на 850,00 лв., възнаградителна лихва в размер
на 167,67 лв., такса за оценка на досие в размер на 42,50 лв., такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
217,51 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене в размер на 507.52 лв., на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 29,75 лева. Излага се, че на ответника предвид
неизпълнение на задълженията му на падежа е начислена и лихва за забава в
размер на 103,47 лв., за периода от 3.12.2016 г. до датата на входиране на
задължението в съда. Сочи се, че сумата, която е погасена до момента е в размер
на 645.00 лв.. Твърди се, че на 01.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Провидент Файненшъл
България“ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по
процесния договор били прехвърлени, а на 01.06.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт“АД цедирало вземанията по него на
ищцовото дружество, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 06.11.2010 г. и Приложение 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение
към Рамковия договор от 01.11.2017 г..
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез особения представител адв. З., оспорва иска като неоснователен. Прави
възражение, че ответникът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания
и на това основание искът следва да бъде отхвърлен. Излага, че в договора за
кредит има нищожни клаузи, поради противоречието им с императивните разпоредби
на ЗПК и ЗЗП, като се развиват подробни доводи в тази насока. Предвид
изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1.че между цедента „Провидент Файненшъл България“ООД и ответника е
налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което
е предоставена на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата
сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2.
настъпилата изискуемост на вземанията. По релевираните възражения за нищожност
на клаузите от процесния договор следва да докаже пълно и главно, че същите са
възникнали вследствие на индивидуално договаряне с ответника, алтернативно, че
не противоречат на императивни законови разпоредби.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: подписан Договор за
потребителски кредит № *********/29.06.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ООД и З.С.В., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, формуляр за кандидатстване
за кредит, рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, допълнително споразумение
от 01.11.2017г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за
сключена цесия, извлечение от Приложение 1 от 01.06.2010г. към рамковия договор
от 16.11.2010г., пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което
е упълномощено дружеството „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което
е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Файненшъл България“ ЕООД за станала
продажба на вземания от 01.07.2017г., уведомителни писма от „Файненшъл
България“ ЕООД от 25.06.2018г. и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 25.06.2018г.,
за извършена цесия съответно от 01.07.2017г. и от 01.11.2017г., ведно с
известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращане и получаване
на уведомителни писма до длъжника, уведомително писмо от „Файненшъл
България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от
01.07.2017г. и уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г.
за извършена цесия от 01.11.2017г., ведно с товарителница и обратна разписка
към тях за извършени цесии, адресирани до
длъжника и удостоверяващи
изпращането им.
От представения, като писмено доказателство, Договор
за потребителски кредит № *********/29.06.2016г., се
установява, че З.С.В. е изявил воля за сключване на за
потребителски кредит с „Провидент Файненшъл България“ООД, по силата
на който да получи сумата 850.00 лева, като била договорена възнаградителна лихва в
размер на общо 167.67
лв. или задължението й,
съгласно уговореното е в общ размер на 1117.67 лв., което следвало да погаси на 60 равни седмични погасителни вноски с
първа платима вноска на 06.07.2016г. и последна погасителна вноска с падеж-
25.08.2017г. Видно от договора страните
са договорили заплащане такса оценка кредитно досие в размер на 42.50 лева,
включена в седмичните погасителни вноски, всяка в размер на 0.71 лева и платима
на падежните дати на погасителните вноски. Страните са уговорили допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка и на
заемната сума в брой по местоживеене на длъжника, сума в размер на 217.51 лева и седмичното събиране на вноски по кредита по местоживеене на длъжника, сума в размер на 507.52 лева.
Доколкото от ответната страна, чрез особения представител, не оспорва да е получена заемната сума, нито
се твърди или установява да са съществували други договорни правоотношения,
извън това по процесния договор, по силата на които да е получена, нито се
оспорва, да е подписването на процесния договор, съдът намира, че по
делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в
тежест на ответника на задължения по него. Възраженията на особения
представител, че длъжникът не знае за цесиите и
че предявяването на исковата молба и доказателствата към нея на
назначения особен представител, който няма връзка с длъжника, е уведомление,
което има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството
и обема на правомощията, съдът намира за неоснователни. От представените рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, допълнително споразумение от
01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
потвърждение за сключена цесия, извлечение от Приложение 1 от 01.06.2010г. към
рамковия договор от 16.11.2010г., пълномощно от управителя на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено дружеството „Агенция за събиране на
вземания“ АД да уведомява длъжниците от
името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, пълномощно от управителя на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Файненшъл България“ ЕООД за станала
продажба на вземания от 01.07.2017г., уведомителни писма от „Файненшъл
България“ ЕООД от 25.06.2018г. и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 25.06.2018г.,
за извършена цесия съответно от 01.07.2017г. и от 01.11.2017г., ведно с
известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращане и получаване
на уведомителни писма до длъжника, уведомително писмо от „Файненшъл
България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от
01.07.2017г. и уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г.
за извършена цесия от 01.11.2017г., ведно с товарителница и обратна разписка
към тях за извършени цесии, адресирани до
длъжника и удостоверяващи
изпращането им, се установява, че ищцовото дружество е придобило вземане на
„Провидент Файненшъл България“ ООД, произтичащо от процесния договор за предоставяне на кредит,
сключени ответника. Установеното в чл.
99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и цедента, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. От друга
страна, няма пречка това правно действие да бъде извършено от новия кредитор по
силата на изрично упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като
длъжникът бъде уведомен за учредената в полза на цесионера представителна
власт, съобщението, изпратено от новия кредитор, е достатъчно, за да обвърже
длъжника с последиците на прехвърлянето.
Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на
придобиването на вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което
настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на
делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото,
от страна на особения представител, в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото вземане
не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда
на чл. 290 ГПК съдебна практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.
Сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника – ответник и
той дължи на цесионера – ищец плащане на прехвърлените процесните вземания,
независимо от обстоятелството дали до
получаване на исковата молба от страна на представляващия го особен представител
цесията не му е била съобщена.
По делото е назначена и приета съдебно
икономическа експертиза. От неоспореното й се установява, че непогасени
задължения по процесния договор са за 583.19 лева – главница, 70.19 лева-
договорна лихва за периода от 02.12.2016г. д о25.08.2017г., 27.10 лева- такса
за оценка на досие за периода от 02.12.16г.-25.08.17г., 137.65 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ – предоставяне на 09.12.16г.-25.08.17г., 321.40 лева –
такса услуга „Кредит у дома“ – събиране
за периода от 09.12.16г.25.08.17г., 105.лева – обезщетение за забава за
периода от 03.12.16г.- 01.02.19г.
Процесният договор представлява потребителски
договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предвид правомощието на съда служебно да прецени неравноправния
характер на договорна клауза, което произтича от разпоредбата на чл. 6 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см. Решение на
Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C-137/08 (VB
Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4
юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С – 243/ 08), а и предвид релевираното
от особения представител на ответника възражение за на клаузи в договора за
потребителски кредит, уреждащи заплащане на такса за продоставена допълнителна
услуга „Кредит у дома“, съдът
го намира за основателно по следните съображения.
Съгласно императивната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Предоставянето на
кредита в брой по местоживеене касае именно действие по усвояване на кредита,
като предвидената такса на практика представлява допълнително възнаграждение за
кредитора по предоставения кредит и не попада в приложното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, поради което е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Настоящият съдебен състав
намира, че т.нар. услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене, за която се дължи възнаграждение в размер от над 70 % от размера
на предоставения потребителски кредит, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи поведение
от страна на кредитора за допълнителна услуга, а за събиране на вземането му,
като не е ясно и по какъв начин е определен размерът й, респ. в какво точно се
изразява насрещното поведение на кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Наименованието на тази услуга прикрива истинската цел на клаузата да служи за
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от
своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „Кредит у дома“ несъмнено води до превишаване тавана на
ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на
това вземане.
По отношение на претендираната
такса за оценка на досие не са направени възражения от страна на особения
представител на ответника, но до колкото
договорът е сключен с потребител, същият
разполага със защита срещу неравноправни
клаузи в договора, предвидена в ЗЗП, за които съдът следи служебно и се
произнася независимо дали са наведени такива възражения или не, като може
да приеме една клауза за нищожна дори на
основание на което страната не се е позовала.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досие
не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение
на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена
кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В
този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по
смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на
задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника
документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания
заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение
на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради
което клаузата се явява нищожна и на това основание претенцията следва да се
отхвърли.
Предвид нищожността на клаузите в договора,
уреждащи заплащане на такса оценка досие в размер на 42.50 лева, от която се
претендират 27.10 лева,/ платени 15.40 лева/ и за такса услуга „Кредит у дома“
общо в размер на 725.03 лева по договора, от която се претендират общо в размер
на 459.05 лева/ платени 265.98 лева/, същите се явяват платени без основание-
общо платена без основание сума в размер на 281.38 лева/ 15.40 +265.98/. Съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, независимо от начина, по който ищцовото дружество е отнесло
това плащане с нея се явява погасена дължимото обезщетение за забава в размер на
103.47 лева, договорната лихва в размер на 70.86 лева и част от главницата в
размер на 91.65 лева. Ето защо
предявеният иск за главница следва да бъде уважен до сума в размер на 491.54
лева, а за разликата над недо до пълния
претендиран размер от 583.19 лева следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в общ
размер на 1019.66 лева, от които – 25 лева –държавна такса,
платена в заповедното производство, 50.00 лева-юриск.възнаграждение по
заповедното производство, 37.60 лева- държавна такса в исковото производство,
350.00 лева- юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство, 317.06 лева –депозит особен представител, 240 лева- възнаграждение вещо
лице, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.1 ГПК
на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважената част
от исковете или сума в размер на 403.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника се следват разноски, но доколкото не се претендират и не са
представени доказателства да са сторени такива съдът не, следва да се произнася
по отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против З.С.В., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, че З.С.В., ЕГН **********, дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 491.54 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № *********/29.06.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ООД и З.С.В., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление в съда- 01.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над установения размер от 491.54
лева до претендирания от 583.19 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
76/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 124, по описа ВРС за 2019г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против З.С.В., ЕГН **********, искове за заплащане на следните
суми: 70,86 лева- представляващи договорна лихва за периода от 02.12.2016 г. до 25.08.2017г.,
27,10 лева- такса за оценка на досие за
периода от 02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., 137,65 лева -такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 09.12.2016 г. до
25.08.2017г., 321,40 лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, за периода от 09.12.2016 г. до 25.08.2017 г., 103,47 лева -обезщетение
за забава, за периода от 03.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 01.02.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.С.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 403.00 лева, представляваща
разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА