№ 484
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110125108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
С молба вх.№ 107624/13.12.2021 г. ищците чрез пълномощника им искат от съда
да поправи по реда на 247 ГПК допусната в мотивите на постановеното по делото
решение очевидна фактическа грешка.
В срока по чл.247, ал.2 ГПК нито един от ответниците не е подаден отговор.
Съдът намира, че в случая не е необходимо страните да бъдат призовавани в
открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите, и нейното външно изразяване,
така както е отбелязана в диспозитива на съдебния акт. Поначало съдебният акт
представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват начина
на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива представлява външния
израз на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и диспозитива
представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, изразяваща се в
неправилно формулиране на вече формираната и изразена воля на съда в мотивите на
акта. В конкретния случай подобно противоречие не е налице.
Отделно от предходното, следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.247 ГПК
законодателят е предвидил ред за отстраняване на допуснати очевидни фактически
грешки в решенията по граждански спорове единствено в тяхната диспозитивна част,
но не и на мотивите им. Това е така тъй като съгласно чл.236, ал.1 ГПК задължителни
1
реквизити на решението са: датата и мястото на постановяването му; посочване на
съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в
делото; номера на делото, по което се постановява решението; имената, съответно
наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на
спора; в тежест на кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на обжалване,
пред кой съд и в какъв срок. Като според ал.2 на цитираната разпоредба към решението
си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните,
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Ето защо следва извода, че мотивите на решението не са част от съдебното решение,
респективно че същите не подлежат на поправка. На поправка по реда на чл.247 ГПК
подлежат единствено удостоверителната част и диспозитивът на постановения съдебен
акт, които единствено съдържат пряката разпоредителна воля на правораздавателния
орган. В този смисъл е и правната доктрина /Ж.Сталев – „Българско гражданско
процесуално право“/, която възприема, че мотивите не са част от решението, макар и да
са материализирани в един и същ писмен документ, тъй като решението е правен акт,
който в качеството му на волеизявление коренно се различава от съображенията
/мотивите/, поради които то е предприето. Правилата, уреждащи възможностите, за
поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване на решението, на
постановяване на допълнително решение важат само за решението, но не и за мотивите
към него.
Предвид гореизложеното, молбата за поправка следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 107624/13.12.2021 г. от ** и ИВ. ЗЛ. СТ. за поправка
на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 3704/11.11.2021г., постановено
по гр.д.№ 25108/2021 г. по описа на СРС.
На основание чл.247, ал.4 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2