Р Е Ш
Е Н И Е
№ 127
гр. Пловдив, 25.01.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2921/2019г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалваното
е Наказателно
постановление № 19-1030-002206 от 03.04.2019г. издадено от Г. Р. М., п. и. в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на В.Д.К. с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото
наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР
се отнемат общо 12 контолни точки.
Жалбоподателят
В.Д.К., моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения в тази
насока. Редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна, Сектор „пътна полиция“ при ОДМВР
гр. Пловдив, не изразява становище по така депозираната
жалба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На
25.03.2019г., около 16.20 часа, в град Пловдив, на
ул. „Волга“ № 70, в сградата на 02 РУ, жалбоподателя
В.Д.К., който бил правоспособен водач,
управлявал мотопед "Пиаджо" с рег.
№ …. Във връзка с управлявания от него мотопед, собственост на Г. Г., на бул.
„Свобода“ пред № 69, бил поканен от свидетеля по делото и актосъставител А.И.В.
– м. а. в сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив, да му бъде извършена
проверка за наличие на алкохол в издишвания от него въздух и за наличие на
наркотични вещества в кръвта. На жалбоподателя била извършена проверка за
наличие на алкохол в издишвания от водача въздух. Техническото средство отчело наказуема
от закона стойност, за което било образувано Бързо производство № 210/2019г. по
описа на 02 РУ за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и
жалбоподателя бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на същата дата в
14.57ч. във връзка с установеното наличие на алкохол в издишвания от водача
въздух същия бил отведен до УМБАЛ Пловдив където бил съставен Амбулаторен лист
за преглед в СО в който било отразено че пациента К. постъпил в 15.40ч. и бил освободен в 16.00ч. като отказал да
даде кръвна проба. В последствие във второ районно управление водача бил
поканен да направи тест за наличие на наркотични вещества. Водача отказал да
бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с Дрегер Дръг
чек 3000. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения той отбелязал „Пия атаракс за сън и
отказвам да дам кръв“. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване №
0041313 в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Пловдив“ и да даде
кръв до 45 минути от връчването на талона на 25.03.2019г. в 17.00ч., а в талона
било отразено саморъчно от водача че отказва да дава кръв. Жалбоподателя К. не бил
заведен до лечебното заведение, тъй като отказал да дава кръв. Поради това кръв
за наркотична проба не била взета. Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление
в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в
издадения АУАН.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител - младши автоконтрольор
А.И.В., както и от съставения АУАН, чиято презумптивна
сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал,
писмото от УМБАЛ „Пловдив“, талон за медицинско изследване № ...
По същество жалбоподателя
В. не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП, както и че е
отказал да извърши проба за наличие на наркотични вещества. Твърди наличие на
допуснати процесуални нарушения.
По делото е разпитан като
свидетел актосъставителя А.И.В., който заявява че не си спомня конкретния
случай. Заявява че поддържа описаното в акта и щом е описано че жалбоподателя е
отказал да му бъде извършен тест за проверка дали у употребил наркотични
вещества, значи това наистина е така.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. В. като логични, последователни и съответни на останалите
кредитирани доказателства по делото.
Тази
фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
К. е била ангажира за това, че на посочените в АУАН
дата и място същия е отказала да му бъде извършена проверка с полеви тест Дрегер дръг чек 3000 за установяване на употерба на наркотични вещества. Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния
автомобил.
В
този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът
е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на
жалбоподателя да бъде тествана за алкохол/наркотични
вещества - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от
надлежен орган (в случая полицейски служител) да извърши това. В случая се
установява с категоричност (от показанията на свид. В.
който поддържа описаното в акта, както и АУАН, чиято
доказателвена сила не бе опровергана), че жалбоподателя К. изрично е отказала да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества. От
писмото от УМБАЛ „Пловдив“ става ясно че жалбоподателя К. не е минал през
спешно отделение и съответно не е дал кръв за анализ. Нещо повече и в съставения
АУАН жалбоподателя саморъчно отразил че отказва
да даде кръв тъй като пие лекарството Атаракс за сън. В издадения талон за
изследване отново саморъчно жалбоподателя заявил че отказва да дава кръв. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се установява факта
на извършеното административно нарушение, за което на К. е била наложена глоба в размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради
което и оплкванията му в този смисъл
следва да се отклонят като неоснователни и неподкрепени от събраните по делото
доказателства.
Всичко гореизложено
обосновава и извода, че установената по делото фактическа обстановка, която
категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от
доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че
изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват
на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно,
в съответствие с материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от
състава на визираните административно наказателни норми и дават основание да се
обоснове извод, че вмененото
нарушение е действително извършено, поради което административно наказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.
За пълнота на изложението
следва все пак да се обсъдят възраженията на жалбоподателя в тази насока: Що се отнася до направеното от страна на жалбоподателя
възражение за допуснато процесуално нарушение свързано с това че в АУАН е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, следва да се
отбележи че към жалбата не е приложено копие на връчения на жалбоподателя АУАН,
а от приложения по делото оригинал е видно че макар и удебелена с химикал, в
акта е отразеня за нарушена същата разпоредба както и в НП – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Независимо от описаното обаче,
при служебната провека извършена от съда беше установено че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените което води до извод за отмяна на издаденото НП. Обжалваното Наказателно постановление
№ 19-1030-002206 от 03.04.2019г. е
издадено от Г. Р. М., п. и. в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, като в
НП е отразено че същия е упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. При внимателния прочит
на заповедта обаче става ясно че полицейските инспектори не са оправомощени да
издават наказателни постановления. Такива са само длъжностите посочени в т. 2
от посочената заповед. Полицейските инспектори са оправомощени само да съставят
актове за констатирани нарушения. Поради изложеното обжалваното НП следва да
бъде отменено като издадено от ненадлежен орган.
Мотивиран
от горното ПРС XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-002206 от 03.04.2019г. издадено от Г. Р. М., п. и. в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на В.Д.К. с ЕГН: **********,
на
основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2
от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.