РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1496

 

гр. Пловдив, 10 август 2020 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :         МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                            ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 1406 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Л.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Д., против Решение № 55 от 09.04.2020 г. на Районен съд гр. Карлово, ІІ н.с., постановено по АНД № 644 по описа на съда за 2019 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 16-37/07.08.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към Главна дирекция (ГД) „Рибарство и контрол“ (РК) при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на жалбоподателя, на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА) е наложена ГЛОБА в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на КРС и НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – Отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГДРК в ИАРА, в отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Л.И.С., срещу НП № 16-37/07.08.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГДРК в ИАРА, с който на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА му е наложена ГЛОБА в размер на 400 лв., за извършено нарушение на чл. 24, ал. 5 от ЗРА.

НП е издадено въз основа на АУАН № В 0016517/08.06.2019 г., съставен от Ц.И. Б., на длъжност гл. инспектор в отдел „РК- Южна България“ гр. Пловдив към ГД РК при ИАРА за това, че на 08.06.2019 г. в 22:40 часа на яз. „Домлян“ в местността на новия канал, община Карлово, С. лови риба с шест броя въдици, поставени в работно положение със закачена на тях примамка, приз тъмната част от денонощието, с което е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 5, във връзка с чл. 66, ал. 3 от ЗРА.  

В АУАН е посочено още, че С. има уловени един шаран и един костур.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. С оспореното решение, Карловският районен съд е потвърдил НП № 16-37/07.08.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГДРК в ИАРА. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 24, ал. 5, във връзка с чл. 66, ал. 3 от ЗРА, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е също така, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен  съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационната жалба, са идентични с тези навадени и пред районния съд, който в решението си подробно ги е обсъдил. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

9. Разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от ЗРА изрично предвижда, че любителският риболов се разрешава само през светлата част на денонощието. С оглед настъпилата към 22:40 часа тъмна част на денонощието и извършената от контролните органи проверка, при която е установено, че С. лови риба с шест броя въдици, поставени в работно положение със закачена на тях примамка, следва да се приеме за доказано, че в случая е извършено описаното в АУАН и НП административно нарушение, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Според т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, "Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Съответно, дефиниция на понятието "Риболов - любителски" е дадено в следващата т. 27 на § 1, според която това е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила. При това положение, противно на твърденията на жалбоподателя, използваният израз от актосъставителя и административнонаказващия орган „лови риба“ при описание на извършеното деяние в АУАН и НП, е достатъчно ясен и съответен на така дефинираните от закона понятия, което изключва възможността за С. да е възникнала каквато и да било неяснота относно факта на извършеното от него нарушение.

Ето защо следва да се приеме, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против С., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 09.04.2020 г. на Районен съд гр. Карлово, ІІ н.с., постановено по АНД № 644 по описа на съда за 2019 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.