№ 2934
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110100833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 9, ал. 1 ЗЗДН вр. § 1 ЗР ЗЗДН вр. чл. 130, ал. 3
ГПК.
Подадена е молба за защита от домашно насилие, вх. № 3788/11.01.2022 г., с дата на
пощенска пратка 10.01.2022 г. от Т. Г. ИГН. лично за себе си и като процесуален
субституент на децата си ИЛ. ПС. и К. ПС. против Йоанис П..
В молбата се твърди, че молителката е бивша съпруга на ответника, а децата – негови
деца от брака. С бракоразводното решение упражняването на родителските права било
предоставено на майката, при която било определено местоживеенето на децата, а на бащата
бил определен режим на контакт с децата (който включвал възможност на свободен контакт
с децата, след предварителна уговорка с майката) и бил осъден да плаща издръжка.
Ответникът живеел в чужбина, рядко виждал децата и обикновено предупреждавал
молителката, когато пристигнел в страната. На 10.12.2021 г. молителката видяла ответника
в гр. Враца на тяхно общо дело, но тогава не се уговорили той да види децата. На следващия
ден той помолил по имейл молителката да види децата в София, където живеят, но
молителката отказала – момчето било болно вкъщи, а момичето – на училище. Въпреки това
ответникът дошъл до жилището на молителката и опитал да качи в колата си децата, но те
отказали да се качат, защото знаели, че майката не е дала съгласие да бъдат с баща си на
този ден. На 07.01.2022 г. отново без да има съгласие от страна на молителката, ответникът
взел децата, въпреки че този път момичето било болно (с болно гърло). Първо ги завел на
ресторант, после ги завел в хотелската си стая в гр. София. През цялото това време
комуникацията вървяла между молителката и сина й, тъй като ответникът не искал да
комуникира с молителката. Накрая молителката заплашила ответника, че ще уведоми
полицията и той пуснал децата, които били разплакани, като искали от молителката тя и
ответникът да се разберат, за да няма проблеми.
Съдът въз основа на твърденията в молбата и на основание § 1 ЗР ЗЗДН вр. чл. 130
1
ГПК намира, че молбата подлежи на връщане.
Актовете, за който се твърди, че съставляват акт на домашно насилие, и които са в
процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, се състоят в две нарушения на
бракоразводното решение, по силата на което ответникът има право на свободен контакт с
децата си, вън от определения режим, но след уговорка с молителката тяхна майка.
Ответникът живеел в чужбина и рядко идвал в България и когато дошъл през м.12.2021 г.,
поискал да види децата си, но и двата пъти не получил съгласието на майката – в единия
случай му отказала с аргумента, че едното дете е болно и вкъщи, а в другия – с аргумента, че
другото дете е болно. И в двата случая ответникът не се съобразил с майката, като в първия
случай децата отказали да тръгнат с него, тъй като знаели, че майката е против, а във втория
тръгнали. За нито един от двата случая не се твърди, че ответникът е правил опит да отвлече
децата, нито че е упражнил насилие или заплахи, за да вземе децата. За втория случай се
твърди от молителката, че независимо от отказа за комуникация по въпроса да се върнат ли
децата, или не, майката е била уведомена през цялото време къде са децата й.
Актовете на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога резултатен акт, водещ до
някаква вреда- физическа или психическа, действителна или потенциална – за жертвата.
Системното нарушение на установен режим на лични контакти между родител или дете или
трайното лишаване на родител от контакт с дете може да съставлява домашно насилие.
Инцидентното нарушаване на режим на контакти посредством желание за допълнителен
контакт между родителя и детето обаче не може само по себе си да се приеме за достатъчно
сериозно, за да съставлява вреда за жертвата. По отношение на децата в процесния случай
твърдяната вреда е, че били разплакани след срещата от 07.01.2022 г., но не от това, че баща
им ги е водил на ресторант и в хотела си, а защото родителите не са се разбрали относно
контакта – от действия и на молителката. По отношение на пълнолетната молителка не се
твърди конкретна вреда, а освен това същата заявява, че за първата дата няма вземане на
децата, а на втората дата самата молителка е била уведомена за местонахождението на
децата.
Поради липса на твърдения за вредоносни последици, които да са в причинна връзка
с двата акта на ответника молбата като процесуално недопустима следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание § 1 ЗР ЗЗДН вр. чл. 130 ГПК молба за защита от домашно
насилие, вх. № 3788/11.01.2022 г., с дата на пощенска пратка 10.01.2022 г. от Т. Г. ИГН.
лично за себе си и като процесуален субституент на децата си ИЛ. ПС. и К. ПС. против
Йоанис П., по която е образувано гр.д. № 833/2022 г., СРС, 139-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
2
Препис от определението да се връчи на молителката, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3