№ 133
гр. С.З., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001321 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260542/14.06.2021г., постановено по гр.д.
№52/2021г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която е отхвърлен
предявеният иск от Д. ХР. П. против „У.“ АД за заплащане на недължимо
платена възнаградителна лихва над присъдения размер от 20, 36 лв. до пълния
претендиран размер от 18 407, 51 лв. и в частта с която е отхвърлен иска за
мораторна лихва върху главницата над присъдения размер от 6, 20 лв. до
пълния претендиран размер от 2 929, 60 лв. и са присъдени разноските по
делото по съразмерност.
Въззивникът Д. ХР. П. излага съображения за незаконосъобразност на
постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове изцяло.
Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„У.“ АД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
1
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД..
Ищецът Д. ХР. П. моли съда да постанови решение, с което след като
приемете, че клаузата на т. 11.1.3 от договора за банков кредит № 1338 от
28.05.2007г., сключен между „У.”АД и Д. ХР. П. е нищожна да осъди „У.”АД
да заплати на Д. ХР. П., сумата от 14 933,31лв., представляваща недължимо
платена /надвзета/ сума под формата на възнаградителна лихва по договора за
кредит между страните за периода от 30.12.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва в размер на законната върху главницата за периода от 30.12.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 2 000лв. Претендира за
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК „У.“ АД, е подал писмен
отговор, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Безспорно установено е, че между страните по делото е сключен
Договор за банков кредит №1338/28.05.2007 г., съгласно който „У.“ АД е
предоставил на Д. ХР. П. сумата от 157 500 евро, посочена е целта на кредита
- за покупка на къща. Към договора са представени условия по кредити на
физически лица - Ипотечни кредити, подписани от кредитополучателя,
погасителен план, условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г.
В условията по кредити на физически лица е регламентирано, че
кредитополучателят заплаща във връзка със сключения договор за кредит и
ползването на кредита разходи вкл. лихви, такси, комисионни, или други
разходи. Дължимите лихви се начислявали на база приложимия за съответния
период на олихвяване базисен лихвен процент и установена в договора
надбавка, като за базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване
се прилагал утвърдения от Управителния съвет на банката съответно от
оторизирани от него да го определят органи и/или служители на Банката-
лихвен процент за кредити в съответната валута както следва: за кредити в
евро-едномесечния EURIBOR равен на индекса, закръглен до третия
десетичен знак, публикуван на страница EURIBOR = REUTERS в 11,00ч.
2
централно европейско време, два работни дни преди първия работен ден от
всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца, до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия месец включително.
По делото е приложено заявление от ищеца П. до „У.“ АД, като в
същото е указано, че от м. 01.2009г. EURIBOR формиращ базовия лихвен
процент трайно намалява, стигайки до отрицателни стойности. В нарушение
на договора за банков кредит и чл.10.3, 10.4 от условията за кредитиране на
физически лица, въпреки, че базовия лихвен процент по договора, формиран
съгласно условията намалял, банката в нарушение на договора продължила да
начислява годишна лихва в размер на 6.65 %, тъй като надбавката за редовен
дълг била постоянна величина, то следвало предвид, че базовият лихвен
процент, формиран на базата на месечния EURIBOR е отрицателна величина,
годишната лихва, формирана от двата компонента да е под 2,791%.
Във връзка с така посоченото заявление на ищеца, от банката е
изпратено писмо до същия, в което се сочи, че приложим по кредита е
годишен лихвен процент, съставен от базисен лихвен процент и надбавка.
БЛП се определял въз основа на конкретно посочен индекс /едномесечен
EURIBOR/ т.е. референтният индекс се ползвал при определяне стойността на
БЛП, но БЛП не бил дефиниран като единствено равен на този индекс.
В мотивите на решение № 464/18.10.2015 г., постановено по т. д.
№1/2018 г. на Окръжен съд – С.З., съдът е приел за нищожна клаузата на т.
11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на
задълженията по сключения между Д. ХР. П. и "У." АД процесен договор за
банков кредит като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 143
от ЗЗП.
Съгласно посочената клауза т. 11.1.3 при кредити, издължавани чрез
анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния
лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4. 1.а и не се
променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличението му най-малко с 1 пункт. Правните последици се свеждат до
това, че прогласената за нищожна като неравноправна клауза на т. 11.1.3, не
може да породи своето правно действие и не следва да се прилага в
отношенията между страните. С нея се предвижда възможност банката
едностранно да изменя лихвения процент по договор, но само в една посока –
неговото увеличаване.
3
В настоящия случай спорът по делото се свежда до следното: какъв е
размерът на дължимата и уговорена между страните възнаградителна лихва
по договора за кредит – 6, 65 %, както е предвидено в т. 4. 1. а и както
поддържа ответникът, или по-малко, както счита ищеца.
Видно от съдържанието на договора, годишният лихвен процент е
формиран от две компоненти – първата представлява фиксирана надбавка в
размер на 3, 859 %, а втората представлява базисен лихвен процент по т. 10. 3
и т. 10. 4 от условията по кредити на физически лица, определени съгласно т.
11.1.1 при подписване на настоящия договор и която е 2, 791%. Как е
определен базисният лихвен процент е посочено в т. 10. 3 от условията по
кредити на физически лица- за базисен лихвен процент за съответния период
на олихвяване се прилага утвърденият от Управителния съвет на банката,
съответно от оторизирани от него да го определят органи и/или служители на
банката, лихвен процент за кредити в съответната валута, както следва: т.
10.3.2–за кредити в евро– едномесечен EURIBOR. Съгласно т. 10. 4,
посочените в т. 10. 3 базисни лихвени проценти са приложими при ипотечни
кредити, какъвто е договорът, сключен между страните.
Съдът счита, че действителност в договора е предвидена единствено
възможността за увеличаване на лихвения процент, но не и възможност за
неговото намаляване. Поради това, клаузата на т. 11.1.3 от договора е
нищожна като неравноправна, тъй като в договора за кредит не е предвиден
механизъм, както за увеличаване на лихвата, така и за нейното намаляване.
След като клаузата е нищожна, поради което не следва да се прилага, то
следва, че лихвеният процент не може да бъде увеличаван над първоначално
уговорения от 6, 65%. От друга страна, обаче, лихвеният процент не може да
бъде и намаляван под 6, 65%, както смята ищецът, тъй като в самия договор
за кредит не е предвиден механизъм за намаляването му. Следователно,
страните по договора са обвързани от този размер, на който са се съгласили
при сключването му.
Ищецът счита, че след като възнаградителната лихва се определя на
база фиксирана надбавка и индексът EURIBOR, който е променлива
величина, то и дължимата договорна лихва, следва да се промени (съответно
намали при намаляване на EURIBOR). Въззивният съд не споделя този
доводи на ищеца, тъй като при определяне на БЛП, от значение е не само
индекса EURIBOR, но и множество други фактори. Страните са постигнали
уговорка базисният лихвен процент да се определя по т. 10. 3 и т. 10. 4 от
Условията за кредити на физически лица, а съгласно тези разпоредби за
4
базисен лихвен процент се прилага този, който е утвърден от Управителния
съвет на банката или оторизирани от него органи или служите на банката.
Освен това, съгласно т. 10. 2, дължимите лихви се начисляват на база
приложимия БЛП и надбавка по договора, които са определени в зависимост
от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на
кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от него кредитен
риск. Страните при сключване на договора са се съгласили с посочените
условия, които включват и БЛП в размер на 6, 65%. Прогласяването за
нищожна като неравноправна на клаузата на т. 11.1.3 не позволява
увеличаването на ГЛП над 6, 65%. Намаляване под този процент не е
възможно при липса на изрична уговорка в договора за това. Следователно
дължимата от кредитополучателите лихва е посочената в т. 4. 1. а от договора
за кредит. Така, доколкото по договора има фиксирана първоначална лихва от
6, 65 %, то въззивният счита, че на основание чл. 146, ал. 5 от ЗЗП, договорът
би бил сключен и без неравноправните му клаузи от гледна точка на
възможността на средния потребител да съобрази икономическите последици
от сделката, а именно има ясен и непроменяем лихвен процент за целия срок
на договора и погасителен план за целия срок на договора. Клаузите,
свързани с изменение на лихвения процент и то само в посока увеличаването
му са акцесорни клаузи на договора и с неприлагането им не се променя
основното съдържание на договора за банков кредит. Съгласно Решение на
СЕС от 14.06.2012 г. по дело C618/10 Banco Espanol de Crеdito SA срещу
Joaquin Calderon Camino, "националните съдилища са длъжни само да не
прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. В случая, противно на становището на ищеца, въззивният
съд счита, че изменяйки постигнатата от страните воля относно минималният
процент на ГЛП, би се изменило съдържанието на договора.
Видно от заключението, дължимата от ищеца възнаградителна лихва по
договора за кредит, но изчислена при лихвен процент от 6,65 %, съгласно
т.4.1.а от договора за периода 30.12.2017г. - 30.12.2020г. е 14638,09 евро и
има надвзети суми под формата на лихва по договора за същия период в
размер на 133,72 евро, установени като разлика между платената и дължимата
възнаградителна лихва по същия. Предвид възстановената от банката сума в
полза на ищеца на 19.06.2020 г. - 123, 31 евро, надвзетата сума е в размер на
10,41 евро или 20,36 лв. Горепосоченото становище в заключението на
5
вещото лице за изчислената възнаградителна лихва по договора за кредит,
при лихвен процент от 6,65 кореспондира и с клаузите по процесния договор.
Ето защо въззивният съд намира, че предявеният иск от Д. ХР. П.
против „У.“ АД следва да бъде уважен до сумата от 20,36 лв., представляваща
надвзета възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 1338 от
28.05.2007г. за период от 30.12.2017г. до 30.12.2020г. както и мораторна
лихва върху тази сума в размер на 6,20лв /служебно изчислена/ за периода от
30.12.2017г. до 30.12.2020г., като в останалата част правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове над сумата от 20,
36 лв. до предявения размер от 18 407,51 лв. и иска за мораторна лихва върху
главницата над сумата от 6, 20 лв. до предявения размер от 2 929, 60 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът Д. ХР. П. е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „У.“ АД адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 128 лв.
Във въззивното производство обжалваемият интерес е в общ размер на
21 310, 55 лв. /предявените искове от Д. ХР. П. са отхвърлени за сумата от
18 387, 51 лв. за главница и за сумата от 2 923, 40 лв. за мораторна лихва/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените
правила, в настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 1 169, 31 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение от
„У.“ АД е 1 128 лв., т. е. под минимално предвидения размер, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно.
С оглед изхода на делото, Д. ХР. П. следва да заплати на „У.“ АД
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 128 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260542/14.06.2021г., постановено по
гр.д. № 52/2021г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. ХР. П. ЕГН: ********** с адрес гр. С.З. ул. *** да
заплати на „У.“ АД ЕИК *** с адрес гр. С. район *** направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1 128 лв./хиляда сто двадесет и осем лв./
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7