Р Е
Ш Е Н
И Е
№287, 28.08.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На тринадесети август две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 339 по описа за 2020г. на РРС
Предявени
са обективно и субективно съединени искове по чл.422 ГПК.
Ищецът „ЮБЦ“ООД
предявява исковата си претенция въз основа на договор за цесия от 29.11.2019г.
с ’’ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на
вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги,
допълнителни споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният
оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР” е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от
което прилагам, от които е и вземането спрямо ответника по договор от дата
08.03.2016г. в общ размер на 566.33лв.
„ЮБЦ“ ООД е встъпило в правата си на
кредитор преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Доколкото установителният иск е естественото продължение на заповедното
производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с
обстоятелствата, посочени в заявлението.
Дължимата сума е за неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, която е придобил по силата на договорите за цесия. Ищецът
е придобил вземането спрямо ответника по сключен между него и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер М02920997/ 08.03.2016г., по които са предоставяни далекосъобщителни услуги
за мобилен номер *** по тарифен план „Резерв старт“ с месечна абонаментна такса
7.99лв с ДДС за срок от 12 месеца, като на същата дата е сменил тел. номер *** ,
на който му е предоставяна услугата с тел. номер ***. На 31.01.2017г. с
допълнително споразумение абонатът е променил ценовите условия, при които му е
предоставяна услуга на мобилен номер ***, като е преминал към аб.план Нонстоп с
месечна аб.такса 24.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца, а на 31.10.2017г. е
преминал от предплатена услуга за тел.номер *** към аб.план Тотал с месечна аб.такса
24.99лв. за срок от 24 месеца.
Вземанията по описания договор са
на обща стойност 566.33лв. и са обективирани във издадените на ответника
фактури: №**********/18.12.2017г, №**********/18.01.2018г. №**********/
18.02.2018г., №**********/18.04.2018г.
Цената на иска представлява сбор от
задълженията на ответника, както следва:1. 398.51лв-
цената на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М02920997, по които са
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер по тарифен план „Резерв старт“ с месечна аб.такса
7.99лв с ДДС за срок от 12 месеца, като на същата дата е сменил тел. номер , на
който му е предоставяна услугата с тел. номер *** и допълнително споразумение
към договора от 31.01.2017г., с което абонатът е променил ценовите условия, при
които му е предоставяна услуга на мобилен номер ***, като е преминал към аб.план
Нонстоп с месечна аб.такса 24.99лв с ДДС за срок от 24 месеца и договор от 31.10.2017г., с който абонатът е преминал от
предплатена услуга за тел.номер *** към аб.план Тотал с месечна аб.такса
24.99лв. за срок от 24 месеца и 2. сумата 169.36лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер М02920997, по които са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен
номер по тарифен план „Резерв старт“ с
месечна абонаментна такса 7.99лв. с ДДС за срок от 12 месеца, като на същата
дата е сменил тел. номер , на който му е предоставяна услугата с тел. номер ***
и допълнително споразумение към договор М02920997 от 31.01.2017г., с което
абонатът е променил ценовите условия, при които му е предоставяна услуга на
мобилен номер ***, като е преминал към абонаментен план Нонстоп с месечна
абонаментна такса 24.99лв с ДДС за срок от 24 месеца и договор от дата
31.10.2017г., с който абонатът е преминал от предплатена услуга за тел. Номер
*** към абонаментен план Тотал с месечна абонаментна такса 24.99 лева за срок
от 24 месеца. Ищецът твърди, че в последната фактура №********** /18.04.2018г.
е включена и сумата от 91.11лв. мораторна лихва за периода от 07.05.2018г до
06.12.2019г.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе
си, не е/са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е
ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Изрично над
подписа на ответника, положен на всеки един от представените договори е
поместен текст в т. 11 от индивидуалния договор, която гласи: „В случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен/а в
него, по вина на инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последния дължи неустойка в размер
на сумата от стандартите за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. “
Обезщетението за неизпълнение е
начислено съобразно изрично договореното, а именно: дължимите месечни
абонаментни такси до края на срока на действие на договора. Т.нар. неустойка
има обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си,
цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.26 от ОУ, всички услуги
се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. Месечната цена за провеждане
на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали
повикванията са осъществени от потребителя лично.Неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът е
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен/ телефонен
номер , *** и *** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена
му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Представя договор за цесия от 12.07.2019г.; пълномощно;
Приложение № 1 към договор за цесия от 12.07.2019г.; договор за цесия от
29.11.2019г.; Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019г.; договори за
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03206758 от 10.04.2017г., ведно с приложения и изменения;
заверени копия на фактури; ОУ; Уведомление за цесия.Има искане за прилагане на
ч.гр.д.
Ответникът С.М.Г. при редовно
връчена искова молба, не е отговорил.
Предявеният
установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №2547/2019г. на РРС.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Теленор България ЕАД и ответника са
сключили договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
М02920997/08.03.2016г., по които са предоставяни далекосъобщителни услуги за
мобилен номер по тарифен план „Резерв
старт“ с месечна абонаментна такса 7.99лв с ДДС за срок от 12 месеца, като на
същата дата е сменил тел. номер , на който му е предоставяна услугата с тел.
номер **********. На 31.01.2017г. с допълнително споразумение абонатът е
променил ценовите условия, при които му е предоставяна услуга на мобилен номер
***, като е преминал към аб.план Нонстоп с месечна аб.такса 24.99лв. с ДДС за
срок от 24 месеца, а на 31.10.2017г. е преминал от предплатена услуга за
тел.номер *** към аб.план Тотал с месечна аб.такса 24.99лв. за срок от 24
месеца.
Вземанията по описания договор са
на обща стойност 566.33лв. и са обективирани във издадените на ответника
фактури: №**********/18.12.2017г, №**********/18.01.2018г. №**********/ 18.02.2018г.,
№**********/18.04.2018г.
Поради неизпълнение на задълженията
на ответника, Теленор България ЕАД едностранно е прекратило договора и е
начислило неустойка от 169.36лв. съгласно чл.11 от договора /сумата от
стандатните за съответния план месечни аб.вноски за всяка една СИМ карта/номер
до края на срока на договора“.
Кредиторът е цедирал вземането си на
12.07.19г. на Иновативни финанси ООД. Последният е цедирал от своя страна
вземането на ищеца с договор за цесия от 29.11.19г. По делото липсват доказателства, ответникът да
е уведомен за извършените цесии.
Анализът на установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Съдът е длъжен да констатира, че
аритметичното действие събиране на претендираните суми 398.51лв. за
предоставени далекосъобщителни услуги и 169.36лв. неустойка за едностранно
прекратяване на договора от кредитора дава резултат /сбор/ от 567.87лв., а не посоченият
от ищеца размер от 566.33лв. Съдът намира това за техническа грешка и дължи
произнасяне по всяка от посочените две претенции в заявените размери, а не като
общ такъв.
Предявеният иск за установяване
на задължението за заплащане на сумата 398.51лв. потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги е основателен и доказан. Между ищеца и ответника са сключени два договора за
предоставяне на мобилни услуги. С тези договори
ищецът се е задължил да доставя
на ответника мобилни услуги срещу такса,
която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена е индивидуализирана
в договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната
услуга. Претендираната от ищеца сума в
размер на 398.51лв., която е фактурирана от кредитора във фактура
№**********/18.04.18г. и не е платена.
Вторият
от обективно съединените в настоящото производство искове е за заплащане на
неустойка, която е уговорена в договора между страните. Задължението за
заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на
договора. В договорите, сключени между страните не е регламентиран начина на
прекратяване на договора, вкл. и по инициатива или вина на абоната. Ето защо
следва да се приложат съответните разпоредби на ЗЗД и по специално чл.87 ал.1,
който регламентира развалянето на двустранния договор при неизпълнение от
едната страна поради причина, за която същата страна отговаря. Тази разпоредба
предвижда при писмен договор предупреждението за прекратяване да е писмено.
Установяването на прекратяването на договора е от значение, тъй като именно
това прекратяване е юридическия факт, от който възниква правото на ищеца да
получи, респ. задължението на ответника да плати неустойка по договора.
В
настоящия случай няма никакви твърдения за начина на упражняване на правото на
прекратяване на договора, респ. не са представени доказателства за упражняване
на това право от страна на ищеца. След като не е недоказано, че ищецът е
упражнил правото си на прекратяване на договора, недоказана е и претенцията за неустойка, тъй
като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това вземане.
Ищецът твърди, че в последната
фактура с №********** е начислена мораторна лихва от 91.11лв. за периода
07.05.18г.-06.12.19г., като такава не се установява във фактурата. Кредиторът е
начислил неустойка от 169.36лв. за предсрочно прекратяване на договора, тъй
като същият едностранно го е прекратил и претендира неустойка за това.
Ищецът има право на направените в
настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1
от ГПК. В настоящото производство ищецът
е направил разноски в размер на 435лв. /360лв.
адвокатско възнаграждение и 75лв./, като му се следват 306.10лв..
Съответно по ч.гр.д.№2547/2019г. са направени разноски
в размер на 385лв. ответникът следва да заплати само сумата 270.18лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Г., ЕГН ********** ***, че същият дължи на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление р-н Триадица, бул.България №81 вх.Д
ет.8 сумата 398.51лв. /триста деветдесет
и осем лева и петдесет и една стотинки/ за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по кл.номер М02920997, ведно със законна лихва върху
главницата от 12.12.2019г. до окончателното й изплащане, което вземане е част от посоченото в заповед
за изпълнение №5165/16.12.2019 г. по ч.гр.д.№2547/2019г. на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮБЦ“ ООД установителен
иск за сумата от 169.36лв. неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на
договора.
ОСЪЖДА С.М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ООД,гр.София сумата 270.18лв. /двеста и седемдесет лева и
осемнадесет стотинки/ съдебни разноски и сумата 306.10лв. /триста и шест лева и
десет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2547/2019г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението
същото да се докладва на съдията-докладчик по
ч.гр.д. №2547/2019г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: