РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110209788 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ч. Д. чрез адв. А. Ч. срещу НП № 3-НС/27.03.2023 г.
издадено от ръководителя на звено „Правна дейност“ в дирекция „Администрация“ в
Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което на основание чл. 480, ал. 2 от Изборния
кодекс, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000
лева, за нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс ИК/.
В подадената жалба се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на
издаденото НП, без да се оспорва изводът за осъществено от жалбоподателя нарушение.
Жалбоподателят сочи, че АУАН и НП не са надлежно връчени, което го е лишило от правото
му на защита в административнонаказателния процес. В жалбата е посочено, че Д. е депутат
в Европейския парламент и се е намирал в гр. Брюксел, Кралство Белгия, а не на постоянния
си адрес в Република Българиа, където е търсен неуспешно. Сочи, че не е търсен на адреса
по своята месторабота, с което е нарушен чл. 496а от ИК. Допълнително са изложени и
съображения за допустимост на жалбата поради невръчване на НП на жалбоподателя, като е
подадена и молба за възстановяване на срока. Поради изложеното се претендира за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като не се
явява и неговия упълномощен процесуален представител – адв. Ч.. От него е постъпило
становище по съществото на делото с молба за отмяна на НП на посочените в жалбата
процесуални основания.
Административнонаказващият орган – ръководителя на звено „Правна дейност“ в
дирекция „Администрация“ в ЦИК, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт ***,
1
оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Акцентира, че са спазени процедурите на ИК за издаване на АУАН в отсъствие на
извършителя и връчването му по реда на ИК. Намира нарушението за безспорно доказано.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. Д. бил регистриран като кандидат за народен представител в
изборите за народни представители на 02.10.2022 г. от листата на партия „ВМРО –
Българско национално движение“. Като кандидати за народни представители от коалиция
„Демократична България – Обединение“ в същите избори били регистрирани ***.
По време на предизборната кампания за посочените парламентарни избори, на
22.09.2022 г. в телевизионна програма „България 24“ с национален обхват на доставчика на
медийни услуги „Вижън Лаб“ ЕООД, за времето от 20:53 до 20:58 часа бил излъчен
агитационен видеоматериал в обособена рубрика „Избори за Народно събрание на
Република България 02 октомври 2022 г.“. В материала било отразено името на партия
„ВМРО – Българско национално движение“, номера на бюлетината, името на А. Д. като
кандидат за народен представител, както и листата, в която е вписан. Материалът
представлявал изявление на жалбоподателя Д., с излъчване на относими към речта му други
кадри, по повод позицията на представители на коалиция „Демократична България –
Обединение“ по отношение на образуването на избирателни секции извън страната. В така
излъченото негово изявление кандидатът за народен представител А. Д. използвал следните
изрази по отношение на кандидатите за народни представители от коалиция „Демократична
България – Обединение“ в същите избори ***, а именно „те слагат фесове“, „те вземат в
ръка ибриците“, „група лицемери“, „национални предатели“, „неможачи световни“, „гнусни
соросоиди и грантаджии“. По време на тези му изказвания, в материала били излъчвани
кадри с ***.
Незабавно след излъчване на материала, от Съвета за електронни медии, на 23.09.2022
г. бил подаден сигнал до ЦИК за агитационен материал, който накърнява добрите нрави,
честта и доброто име на кандидати за народни представители, приложен линк към запис на
материала.
По повод получения сигнал, след запознаване с излъчения материал, на 27.09.2022 г. на
заседание на членовете на ЦИК сигналът бил докладван от ***. В протокола от заседанието
на ЦИК било описано съдържанието на материала, включително използваните думи и
изрази по отношение на кандидатите за народни представители от коалиция „Демократична
България – Обединение“. Членовете на ЦИК, присъстващи на събраните, се запознали с
видеоматериала и единодушно, с 12 гласа, било прието решение, с което се установява
нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК от жалбоподателя Д..
Въз основа на това, с Решение № 1484-НС/27.09.2022 г. на ЦИК е установено
нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК, за това, че в излъчения видеоматериал с характер на
предизборен агитационен материал жалбоподателят А. Д. е използвал изрази, с които се
накърняват добрите нрави, честта и доброто име на други кандидати за народни
представители - ***. С решението е оправомощен председателят на ЦИК да състави АУАН
за така установеното нарушение на А. Д..
В изпълнение на така издаденото решение, Д. бил поканен да се яви за съставяне на
АУАН, на 20.12.2022 г. в ЦИК. Поканата била изпратена на 15.12.2022 г. по електронен път
до служебната електронна поща на жалбоподателя Изпратеното електронно съобщение било
прочетено на 15.12.2022 г. в 18:54 часа, за което е изпратено автоматично потвърждение до
електронната поща на ЦИК на адрес До жалбоподателя било изпратено и писмо с поканата
за явяване в ЦИК за съставяне на АУАН, адресирано до постоянния му адрес в гр. София,
което било върнато с отбелязване „непотърсено“. На 20.12.2022 г. в ЦИК не се явил
2
жалбоподателя за съставяне на акта. На 21.12.2022 г. била изготвена нова покана до
жалбоподателя за явяване в ЦИК на 29.12.2022 г. отново за съставяне на АУАН, която също
била изпратена на служебния имейл адрес на жалбоподателя в Европейския Парламент,
както и на постоянния му адрес в гр. София с писмо. Но писмото отново е върнато с
отбелязване „непотърсено“, а имейлът е получен, но няма данни да е бил отворен от
адресата.
Въз основа на установеното в решението на ЦИК, на 29.12.2022 г. от председателя на
ЦИК – св. К. Н., бил съставен АУАН № 7-НС против А. Д. за нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК.
Изрично в акта е посочено, че той е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на
нарушителя, който е бил поканен да се яви двукратно в ЦИК, но не се е явил. Актът е
подписан от актосъставителя и двама свидетели. Така съставеният акт е връчен на
жалбоподателя по реда на чл. 496а ИК на 30.01.2023 г. след публикуване на съобщение в
интернет страницата на ЦИК, както и поставянето му на табло в сградата на ЦИК на
23.01.2023 г. Преди това жалбоподателят е търсен неколкократно на своя постоянен адрес,
включително и от служители на СО, район „Овча купел“ на 12.01.2023 г., но не е установен и
актът не му е връчен лично. Срещу акта не са депозирани възражения.
Въз основа на така издадения АУАН № 7-НС/29.12.2022 г. при пълна идентичност на
описанието на нарушението и дадената му правна квалификация, е издадено обжалваното
НП № 3-НС/27.03.2023 г., като за нарушение по чл. 183, ал. 4 от ИК на А. Д. на основание
чл. 480, ал. 2 от ИК e наложена „глоба“ в размер на 2000 лева.
Липсват доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя, като върху него
има отбелязване, че на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН се счита за връчено на 05.06.2023 г. По
делото е приложено известие за доставяне на НП до жалбоподателя, което не му е връчено, с
отбелязване от 19.04.2023 г., че писмото е „непотърсено“. Повторно е изпратено НП до
постоянния адрес на жалбоподателя, като отново писмото е върнато с отбелязване, че е
„непотърсено“.
На 20.06.2023 г. на служебния имейл на жалбоподателя, посочен по-горе, от ЦИК е
изпратен имейл с приложена покана за доброволно изпълнение на наложената му глоба,
влязла в сила на 19.06.2023 г. Жалбата срещу НП е депозирана в СРС на 26.06.2023 г. ведно с
молба за възстановяване на срока за обжалване.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Н., като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Н., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелката лично се е запознала с излъчения агитационен материал и заедно с останалите
си колеги – членове на ЦИК е установила, че в материала се съдържат изрази, използвани по
отношение на тримата кандидати за народни представители от „Демократична България –
Обединение“, с които се нарушават добрите нрави. Свидетелката посочва и конкретната дата
на излъчването на материала, както и че лично го е гледала. Свидетелката разяснява и
опитите за връчване на АУАН на жалбоподателя, както и за изпълнението на процедурата по
чл. 496а ИК, като показанията й изцяло се подкрепят от представените документи.
Свидетелката в разпита си не сочи конкретните думи, които са приети за нарушаващи
добрите нрави, но те са цитирани в протокола от заседанието на ЦИК, пресъздаващ
видеоматериала, както и в Решението на ЦИК, взето на това събрание. А данните относно
излъчването на самия материал се съдържат и в писмото от СЕМ до ЦИК, с което е изпратен
линк към предаването. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщеното по делото
веществено доказателство – диск с видеозапис на процесния агитационен материал.
3
Обстоятелствата свързани с характеристиките на процесния видеоматериал и неговото
съдържание, както и качеството на Д. на кандидат за народен представител, не се и оспорват
от жалбоподателя, който излага единствено твърдения за нарушения на процесуалните
правила.
Съдът се довери и на представените по делото писмени доказателства, които
несъмнено установяват взетите от ЦИК решения, неуспешните опити за лично връчване на
АУАН на жалбоподателя, получаване на изпратените до жалбоподателя покани за явяване за
съставяне на АУАН на служебния му имейл адрес. От приобщените по делото документи се
установява още и датата на обявяване на съобщението по чл. 496а ИК, както и
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 14-дневен
срок, от надлежна страна (наказания субект), срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима. Съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл.
58, ал. 2 ЗАНН, следователно НП изобщо не е било връчено на жалбоподателя, поради което
и жалбата му следва да се приеме за подадена в срок. От отразените отбелязвания, че
писмата до жалбоподателя с приложено НП са останали „непотърсени“, не може да се
направи извод, че същият е напуснал адреса, както и че друг негов адрес /например по
месторабота, макар и в чужбина/, не е известен.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
В АУАН и в НП нарушението е описано ясно, като словесното му описание и дадената
му правна квалификация съвпадат изцяло. Правилно е посочено и правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в
обжалваното НП.
Съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването
на АУАН в отсъствие на санкционираното лице. Жалбоподателят е бил поканен за явяване
при съставяне на АУАН, като поканата е получена на служебния му имейл адрес, но той не
се е явил в ЦИК на посочения ден. Тази процедура е изпълнена двукратно. Съдът изведе, че
именно това е служебния имейл адрес на жалбоподателя от обстоятелството, че на този
адрес той е получил поканата за доброволно изпълнение, което неговият процесуален
представител потвърждава. Следователно, съдът намира, че е била изпълнена процедурата
по чл. 40, ал. 2 ЗАНН и жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН.
Съдът намира, че АУАН следва да се счита и надлежно връчен на жалбоподателя въз
основа на специалната разпоредба на чл. 496а ИК, която постановява, че „Ако лицето не
бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и на интернет страницата на съответния орган. В
последния случай актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен
след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.“ В случая от писмените
доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е търсен на постоянния му адрес
4
неколкократно от служители на Български пощи, но и от служители на Столична община,
район Овча купел, но всички опити за връчване на АУАН са останали неуспешни, тъй като
не е бил намерен.
Действително, жалбоподателят не е бил търсен на адрес по месторабота, но както и той
сочи, местоработата му е в чужбина, в гр. Брюксел, Кралство Белгия, където е седалището
на Европейския парламент. В ЗАНН не е предвидено задължение на органите да връчват
копия от АУАН на адреси в чужбина, видно и от разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН. В
ЗАНН или в специалната разпоредба на ИК не е предвидена и възможност за връчване на
АУАН чрез електронно съобщение, по който ред са връчени поканите за явяване за съставяне
на акта и поканата за доброволно изпълнение.
Представени са и доказателства за поставяне на съобщение за съставянето на АУАН на
табло в ЦИК, както и на интернет страницата на органа на дата 23.01.2023 г. Следователно,
на основание специалната разпоредба на чл. 496а ИК, АУАН следва да се счита връчен на
жалбоподателя на 30.01.2023 г. НП е издадено след тази дата, а именно на 27.03.2023 г.
В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 498 от ИК препраща
към реда, предвиден в ЗАНН по въпросите относно установяването на нарушенията,
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления,
единствено когато специалният закон (Изборният кодекс) не предвижда друг специален ред
за издаване на АУАН. А в случая е предвиден именно специален ред за връчване на АУАН,
като е създадена и законова фикция за редовно връчване чрез публикуване и залепяне на
съобщението. Поради това съдът прие, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение при изпълнение на процедурата по връчване на АУАН.
Aктосъставителят – председател на ЦИК е оправомощен за това по силата на чл. 496,
ал. 2, т. 1 ИК, а наказващият орган е изрично упълномощен със заповед на председателя на
ЦИК.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като са посочени датата и място
на нарушението, посочени са конкретните изрази и за кого се отнасят те, както и отговорния
субект.
От представените по делото доказателства, разпита на свидетелката и отразеното в
протокола от заседанието на ЦИК, както и от приобщеното веществено доказателство, се
установява несъмнено съдържанието и датата на излъчване на материала. От показанията на
свидетелката и отразеното в съставените от ЦИК документи се потвърждава и
обстоятелството, че жалбоподателят и коментираните в материала три лица, са кандидати за
народни представители в изборите, насрочени за 02.10.2022 г. Съдът се солидаризира с
извода на актосъставителя и наказващия орган, че излъченият на 22.09.2022 г. материал има
агитационно съдържание. Съгласно т. 17 от ДР на ИК, "Предизборна агитация" е призив за
подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при
участие в избори. От съдържанието на материала се установява, че видеозаписът е излъчен в
периода на предизборната кампания, с посочване на партията, от която е излъчен
жалбоподателя като кандидат за народен представител, както и номера на бюлетината й,
включително и неговите имена. Основната тема на изявлението на жалбоподателя също е
свързана с предизборната кампания и по-конкретно с позицията му срещу изявленията на
кандидати от „Демократична партия – Обединение“ относно отварянето на избирателни
секции в чужбина.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 183, ал. 4, изр. 1 от ИК,
„Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и
здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на
движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име
на кандидатите.“ Очевидно, разпоредбата забранява и разпространяването на агитационни
материали, включващи изказвания, които накърняват не само общото понятие за добри
5
нрави, но и честта и достойнството на конкретни кандидати за изборна длъжност.
В изказването си, жалбоподателят Д. конкретно сочи имената на други кандидати за
народни представители, излъчени от коалиция „Демократична България – Обединение“ в
изборите на 02.10.2022 г., а именно ***. Поради това е несъмнено, че посочените в акта и в
НП изрази се отнасят именно за тях.
На следващо място съдът следва да прецени дали инкриминираните в акта и НП думи
и изрази по своя смисъл и съдържание са от естеството да накърнят честта и достойнството
на посочените кандидати за народни представители.
Съдът подложи на внимателен анализ всяка от използваните думи и изрази, като
отчете тяхното значение, като достигна до извод, че част от вменените изрази са обективно
несъставомерни.
Изложеното от жалбоподателя, по отношение на тримата кандидати за народни
представители, че те „слагат фесове“ и „вземат в ръка ибриците“ не е обидно или уронващо
престижа на тези лица. Съгласно определението на думата „фес“ в българския тълковен
речник, това е мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с
пискюл в средата“. А „ибрици“ представлява множественото число на думата „ибрик“,
която се дефинира като съд за носене или съхранение на вода от глина или мед, наподобяващ
кана, който е популярен в ислямския свят при измиване на ръце или лице. Очевидно, че сами
по себе си думите не са обидни и не сочат позорни обстоятелства, а чрез използваните
изрази се прави опит за създаване на асоциация с исляма и мюсюлманите, което също не
може да се приеме за накърняващо честта и достойнството на някого. В противен случай би
се достигнало до извода, че носенето на фес или използването на такъв специален съд, /в
крайна сметка и изповядването на исляма/ нарушава добрите нрави, което е недопустимо.
По същия начин съдът приема, че изразите „соросоиди и грантаджии“ обективно не са
обидни или позорящи. Изразът „соросоиди“ произтича от фамилното име на американския
финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход Джордж Сорос, който е създател на
фондация „Отворено общество“, и дарител на висши учебни заведения и различни
инициативи. Обстоятелството, че някое лице е поддръжник на Джордж Сорос или е
получател на финансови средства по финансирани от него проекти, също не би могло да се
приеме за позорящо или уронващо престижа на това лице. В този смисъл вероятно е
използвано и понятието „грантаджии“, което също се свързва с получаване на финансови
средства от различни програми /“грантове“, включително и от ЕС/.
В контекста на изложеното, не може да се приеме, че коментираните изрази са
съставомерни по чл. 183, ал. 4 ИК, доколкото изводът за накърняване на честта и
достойнството на кандидатите, се прави обективно, на базата на конкретното съдържание на
използваните думи и изрази, а не на внушението, което се прави с тях или начина, по който
техните адресати са ги оценили.
Но по отношение на останалите използвани от жалбоподателя в агитационния
материал думи и изрази, съдът се солидаризира с приетото в НП. Изразите „група
лицемери“, „национални предатели“, „неможачи световни“ очевидно целят да накърнят
доброто име на кандидатите, да ги характеризират като личности с нисък морал, ценности и
способности. Лицемерието, предателството и липсата на способности обективно са
негативни качества, като еднозначно се приема от цялото общество, че лица с подобни
качества са недостойни, особено за заемане на висши държавни длъжности. Съдът намира,
че и използваното прилагателно „гнусни“ също нарушава добрия тон и честта и
достойнството на кандидатите, доколкото се дефинира като гадни, противни, отвратителни.
В контекста на изложеното е очевидно, че авторът на изказването, излъчено като
агитационен материал е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК, като
използвал изразите „група лицемери“, „национални предатели“, „неможачи световни“ и
„гнусни“ по отношение на кандидатите за народни представители от „Демократична
6
България – Обединение“ ***, с което е накърнил добрите нрави, честта и доброто име на
тези кандидати.
Нарушението е извършено умишлено, доколкото очевидно целта на агитационния
материал е именно да агитира срещу посочените кандидати по недопустим начин. В
материала са излъчени и изображения на ***, които сочат за предварителна подготовка и
обработка на кадрите и потвърждават извода за пряк умисъл.
Съгласно чл. 480, ал. 2 от ИК „Който извършва предизборна агитация в нарушение на
чл. 182, ал. 4 и 5 или чл. 183, ал. 2 или наруши забрана по чл. 183, ал. 4, се наказва с глоба от
2000 до 5000 лева“. В случая вмененото на жалбоподателя нарушение е именно такова по чл.
183, ал. 4 от ИК и съответно правилно е приложена и санкционната разпоредба.
Съдът намира, че така констатираното нарушение не представлява маловажен случай
на административно нарушение, поради което правилно жалбоподателят е санкциониран за
него. В случая съдът намира, че нарушението разкрива типичната обществена опасност за
нарушения от този вид и не са налице някакви смекчаващи обстоятелства, които да водят до
противния извод. Правилата относно предизборната агитация по време на предизборна
кампания са от изключително значение за протичането на изборния процес без злоупотреби,
при спазване на добрия тон и проявено уважение към опонентите, което рефлектира и върху
доверието към цялата политическа система.
Наложеното на жалбоподателя административното наказание е индивидуализирано
правилно в законовия минимум от 2000 лева, поради което за съда е невъзможно да намали
размера му.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН, законът допуска присъждането на разноски, включително и за
осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото
като представител на наказващия орган в проведеното съдебно заседание е участвал
юрисконсулт, като съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева.
Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
макар да са проведени три съдебни заседания, но едва в третото е даден ход на делото,
поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение, а именно в
размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № г. издадено от ръководителя на
звено „Правна дейност“ в дирекция „Администрация“ в Централната избирателна комисия, с
което на основание чл. 480, ал. 2 от Изборния кодекс, на жалбоподателя А. Ч. Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 183, ал. 4 от
7
Изборния кодекс.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. Ч. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8