Протокол по дело №1358/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1044
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20222330101358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1044
гр. Ямбол, 02.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.A.A.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20222330101358 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. П. Х. от БАК,
редовно упълномощен.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е
молба, в която заявява че не е в състояние да се яви в днешното съдебно
заседание като желае да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че
поддържа отговора на исковата молба.
Вещото лице се явява.

Адв. Х. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Х. – Госпожо Председател, поддържам исковата молба изцяло.

На осн. чл.146, ал.1 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:
Производството по делото е образувано по молба на Д. И. Ш. срещу
„Юробанк България“ АД, с която желае да се осъди ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК: ***, да му заплати сумата в общ размер от 3957.44 лева,
представляваща стойност на извършени 2 броя неразрешени платежни
операции от негова банкова сметка открита при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане и да му се заплатят
сторените в хода на производството разноски.

Твърди, че на 25.12.2021г. по време на Коледните празници, ищецът, около
19:30ч. е отворил електронно съобщение на електронната си поща ***, с
подател POSTBANK /Пощенска банка/. С полученото съобщение е уведомен,
че акаунтът му в електронното му банкиране е изтекъл и ще бъде спрян в
рамките на 24 часа. Притеснен от съобщението, г-н Ш. предприел действия,
като натиснал активния бутон в съобщението. Отворил се прозорец, визуално
напълно идентичен с прозореца на електронното банкиране на ответното
дружество. След попълване на данните, включително получени чрез
съобщение до телефонният му номер, получил съобщение, че акаунтът на
потребителя е потвърден. По нищо не изглеждало, че ищецът е станал жертва
на измама или на злонамерени действия от страна на трети лица.
На следващия ден 26.12.2021 г. сутринта, около 9;30-10ч., ищецът
решил да провери отново интернет банкирането си. В този момент установил,
че сума в размер на 3957.44 лева е отбелязана като блокирана, а наличната
разполагаемост е едва около 200 лева. Незабавно ищецът, в качеството си на
ползвател на платежни услуги е предприел необходимите действия, като е
уведомил ответното дружество, без неоснователно забавяне, след като е узнал
за неразрешените платежни операции. Въпреки, че направил оспорване на
транзакциите, те били осъществени от банката.
Според ищеца, той бил добросъвестен, като е изпълнил всички условия на
закона, като въпреки това банката повторно е отказала възстановяване на
сумите, което е породило правният му интелес от предявяването на
настоящият иск.
2

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
с който считат, че исковете са допустими. Същият оспорва исковете, като
считат, че същите са изцяло недоказани и неоснователни. Оспорват исковете
както по основание, така и по размер.
Сочат, че ищецът е ползвал услугата интернет банкиране, предоставяна
от „Юробанк България" АД. От своя профил той е имал достъп за справка и
за извършване на банкови операции по две сметки, в това число и сметката,
дебитирана по оспорените транзакции с IBAN ***.
За ползването на интернет банкирането, Д. Ш. е имал уникално
потребителско име и парола. За тях той има нормативно (чл. 75 от ЗПУПС) и
договорно задължение да не ги разкрива на никого. Същите се създават чрез
следване на процедура, която гарантира, че няма да станат достояние на трето
лице, освен ако ползвателят не наруши задължението си да не ги присъствие
на клиента във финансов център и удостоверяване на неговата самоличност
чрез представяне на надлежен документ (лична карта).
За ползване на услугата интернет банкиране, ищецът освен това е заявил
пред ответната банка телефонен номер и адрес на електронна поща.
Телефонният номер и адресът на електронна поща са заявени лично от ищеца
пред банков служител, при физическо присъствие на клиента във финансов
център и удостоверяване на неговата самоличност чрез представяне на
надлежен документ (лична карта). В конкретния случай, ищецът е заявил
телефонен номер *** и адрес на ел. поща *** , посочени в т.2 „Оправомощен
държател"' на Договора за интернет банкиране от 11.03.2019г., приложен към
настоящия отговор.
Твърдят, че на 25.12.2021 г. ответната банка е получила чрез интернет
банкирането на оправомощения ползвател Д. Ш., заявка за „Софтуерен токън"
(„m-Token Postbank"). Този токън представлява приложение за мобилни
устройства (смартфони), което служи за удостоверяване идентичността на
оправомощения държател и за извършване на електронни дистанционни
операции, включително чрез услугата интернет банкиране и чрез байкова
карта.
Считат че при извършване на описаните от ищеца действия г-н Ш. е
проявил най-малко груба небрежност, ако не по-тежка форма на вина, която
3
изключва отговорността на Банката, дори да се установи че оспорените
платежни операции са били неразрешени.
Позовават се на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, според който платецът понася
всички загуби свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е
причинил чрез неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 от ЗПУПЗ умишлено или поради груба небрежност. В случая е налице
нарушение на задължението по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС, а именно платецът след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност.
Това включва и задължение да не предприема неразумни действия за
разкриването на тези персонализирани средства за сигурност. Не е
установено, нито има индикации, за протИ.правно и виновно поведение от
страна на банката като доставчик на платежните услуги, изразяващо се в
неизпълнение на нейните договорни и законови задължения чрез евентуални
действия и бездействия на нейни служители, а още по-малко се установява
такива евентуални действия или бездействия на банката да са в причинно-
следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца. Твърдят, че Банката е
въвела общи и персонализирани средства за сигурност, системи и проверки
на идентификацията на оправомощения ползвател на платежни услуги и
авторизацията на всяко плащане, на изискванията за задълбочено
удостоверяване идентичността и автентичността на клиента по чл. 97,
параграфи 1 и 2 във връзка с чл. 4, т. 30 от Директива (ЕС) 2015/2366 от
25.11.2015 г. за платежните услуги/Р5В2/; чл. 80, ал. 4 от ЗПУПС; чл. 7 от
Окончателни насоки относно чл.24 от Наредба №3 на БНБ. Банката, в
качеството й на доставчик на платежни услуги, от своя страна, е предприела
всички необходими и възможни мерки да осигури сигурен достъп до
банковите услуги, като е положила дължимата грижа на добрия търговец в
тази връзка. Използването на комбинация от персонализираии защитни
характеристики (описани) собствените си действия, ползвателят на услугата
не създаде условия за злоупотреба, включително до евентуално извършване
па неразрешени платежни операции.
Извършването или допускането на подобни действия, в това число
неполагане на дължимата грижа за осигуряване неразкриването на ползваните
защитни характеристики, се счита за груба небрежност, което освобождава
4
банката от отговорността й за евентуално настъпилите вреди.
При картовите транзакции възможността за бенефициента да изиска
дебитиране на сметката на платеца настъпва мигновено с приключване на
авторизацията. При успешна авторизация по етап едно, за Банката на платеца
не съществува основание да откаже изпълнението на етап две, само на базата
на голословно изявление на платеца, че платежната операция е неразрешена.
Това би означавало картовите разплащания да станат практически
невъзможни, защото всеки държател на банкова карта би могъл първо да
плати с нея при търговец, а после да влезе в съседен банков клон и да
попълни формуляр, в който твърди че не е разрешавал тази платежна
операция.
Може да бъде оспорена само вече осчетоводена платежна операция. В
процедурата по оспорване се проверява дали в случая са били действително
изпълнени всички условия по авторизацията.
Предвид всичко гореизложено молят за отхвърляне на исковете по
настоящото дело като изцяло недоказани и неоснователни, като им бъдат
присъдени сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Предявеният иск е с правно осн. чл.79,ал.1 от ЗПУПС / закон за
платежните услуги и платежните системи/.
Съдът указва на ищеца, че следва да установи 1) сключването между
страните по спора на договор за платежни услуги; 2) изпълнението от страна
на банката на конкретна платежна операция; 3) че тази платежна операция
има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на
платежна услуга по сключения договор; 4) че не е налице някое от
предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава
отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на
неразрешена платежна операция.
Съдът указва на ответника, че следва да установи, че платежната
операция е автентична, т.е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика
на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното
използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите
персонализирани средства за сигурност, както и че е точно изпълнена и не
страда от техническа повреда или друг недостатък, като съгласно изричното
5
разписание в закона това не се доказва при установяване единствено на факта,
че от доставчика на услуги е регистрирано, че конкретната платежна
операция е наредена или извършена чрез използване на платежен инструмент;
2) че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на
платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75
ЗПУПС.
Приканва страните към доброволно уреждане на спор, при което биха се
спестили усилия и държавна такса.

Адв. Х. – Нямам възражения по доклада. Нямам искане за допълването
му. Моля да допуснете при режим на довеждане един свидетел, с който ще
установим предприетите действия от доверителя ми незабавно след като е
узнал за неразрешените от него банкови транзакции, за неговите технически и
компютърни умения и познания, както и за поведението на служителите на
банката в момента на подаване на нарочното заявление за оспорване на
транзакциите. Свидетелят се казва С.Г.К.. По отношение на поисканите от
ответната страна свидетели считам, че с изслушването им ще се установяват
факти и обстоятелства, които са предмет на изготвената експертиза по делото
и в тази насока считам, че дори и становището на ответното дружество и
предвид обстоятелството, че ответникът не се явява в днешното съдебно
заседание и не сочи причини, поради които свидетелите не са доведени днес
считам, че искането следва да бъде отхвърлено. Моля да изслушаме вещото
лице в днешното съдебно заседание.

По направените доказателствени искания на ищеца, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание в качеството на
свидетел С.Г.К..

По направените доказателствени искания на ответната страна съдът
6
намира, че възраженията относно приетото доказателство на ищеца, прието
като електронно писмо за активиране на софтуерен токън, което е имейл
съдържащ информация (подвеждаща), че акаунта на клиента е изтекъл, т.н
„фишинг имейл“ следва да се уважи. По отношение искането на ответника в
депозираната молба от процесуалния му представител, че поддържа искането
си и моли свидетелите да бъдат допуснати при режим на довеждане, като са
посочили обстоятелствата, намира следното: Съдът констатира, че в
Определение №***/26.07.2022 г. е указал на ответника че по искането за
гласни доказателства страната следва да изпълни изискванията на чл.156, ал.2
от ГПК, според който свидетелите следва да бъдат посочени с трите им
имена, както и начина им на призоваване, което ответника към днешното
съдебно заседание, до когато следваше да изпълни тези указания на съда, не е
направил. Поради това съдът намира, че искането не следва да се уважава.
Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА. че допуснатото доказателство електронно писмо за
активиране на софтуерен токън от 22.12.2021 г. касае т.н. „фишинг имейл“.
Не уважава искането на ответника за събиране на гласни доказателства.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушването на водения свидетел.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С.Г.К. – 32 г., неосъждан;
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи
по чл.290 от НК.
Същата обеща да говори истината.

Свид. К. – Познавам ищеца. Той е втори съпруг на майка ми. Желая да
свидетелствам. Знам за какво се води делото. Въпросната случка се случи на
25.12.2021 г. и продължи на 26.12.2022 г. Сутринта на 26-ти декември 2021 г.
7
аз разбрах какво се е случило. С ищеца празнувахме заедно Коледа. На 25.12
не знаех, че е станало нещо, чак сутринта на 26.12 разбрах, че са блокирани
две суми по сметката на ищеца. Той ми обясни, че са блокирани две суми по
сметката му. Това го разбрал, когато си отворил банкирането на
приложението в телефона. След това отидохме заедно до работещ офис на
банката в гр. Б., понеже беше почивен ден. Ние празнувахме в село В., общ.
Ц. и тъй като там нямаше клон на банката отидохме в Б., за да предприемем
действия по прекратяването на плащанията. Влязохме заедно в банката, той
обясни на служителката за какво става въпрос и след това тя предприе
някакви действия. Служителката каза, че ще поднови нещо като заявление от
негова страна към банката, че иска да прекрати тези плащания и не ги е
правил той. Попълни новия протокол и каза, че това е което може да се
направи. Служителката каза, че и друг път са имали такива случи и това е
процедурата, която се прави. Аз познавам ищеца от много години, от много
малък. Ние редовно си комуникираме. Неговите компютърни и технически
умения не са много добри, тъй като е по-възрастен. Това сравнение е на база
моите умения компютърни и технически, тъй като аз нямам друга база за
сравнение освен моята. Той често се допитва до мен за нещо, което е свързано
с новите технологии. Предната вечер не ме е питал нищо за банкирането. Щях
да му помогна, ако ме беше питал.

Съдът пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице И. У..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
И. И. У. – 59 год., българин, български гражданин, неосъждан, без дела
и родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице – Поддържам представеното заключение. Това, с което
оперира клиента е основното устройство - било то компютър, или мобилно
устройство. Системата няма нужда да знае дали това е някакво основно
устройство, тъй като основното устройството е това, върху което е
инсталиран софтуерния токън, в случая на операцията. „Токън“ е хардуерно
8
устройство, подобно на „usb донгълите“, които се ползват да речем за памет.
Така изглежда, когато е хардуерно устройство, или е софтуерен компонент,
който се разработва от банката и се предоставя на всеки клиент, който
изпълнява същата функция. „Бордеро“ като дефиниция бих го описал като
специалист по счетоводство, но така или иначе записите, които съм изследвал
са обозначени като бордера в извлеченията, които са предоставени по делото
от ответника. Това са записи от тяхната система и се наричат бордера.

Адв. Х. – Аз съм извадил от тълковния речник значението на думата
„бордеро“, според който представлява документ, с който се потвърждава
получаването или изплащането на парични суми.

Вещо лице – Най-вероятно съм изследвал датата и часа на двата броя
банкови бордера. Възможно е транзакциите да са осъществени от две
различни места. Въпроса е каква е технологията на банката и как обработва
бордерата си, защо има забавяне при изпращане на заявка за финансова
операция и периода, в който тя осчетоводява въпросната операция.
Бордерото като инструмент за верификация предхожда регистрацията в
банковата система от която са направени банковите извлечения, няма как да
бъде регистрирано преди да бъде верифицирано. Би трябвало бордерото да
предхожда справките в счетоводно-информационната система. Не разбирам
как бордера могат да бъдат създадени и в последствие вкарани в системата.
Тук става дума за момента на известяването на клиента, което е в 19:27 ч.
Бордерата са регистрирани в счетоводно-информационната система на
банката в 12:06 ч. и 14:00 ч. съответно на 25.12.2021 г. и вследствие на тях
ищецът получава известие в 19:27 ч. Няма разлика в принципното поведение
в системата и неговия случай. Влиза се чрез приложението на банката,
въвежда се име и парола, която е или цифрово изписана или словесно, след
което се влиза в приложението. В системата се влиза с потребителското име,
след което се въвежда паролата, с която той идентифицира себе си, след
което сработва софтуерния токън и той изисква номера на картата, дата на
валидност и CVV код на картата. Ищецът не е нарушил нищо, просто е бил
измамен по особен начин - да въведе съответните си данни с които работи- да
въведе потребителско име, парола, софтуерен токън, номер на карта и
9
всичкото това нещо той го е въвел най-вероятно в приложение, което е
измамно и се представя за приложение на банката, но е предоставено от друг
човек може би и той използва данните от името на ищеца. Съвсем
нерегламентирано е. Така си представям нещата аз, но това не означава, че
банката е възприела въпросните данни като извлечени от него самия. След
като третото лице има всички данни на ищеца може сам без знанието му да
направи каквото и да е плащане в интернет, при което чрез мобилното
приложение, да отхвърли или потвърди изпращане на плащане. Третото лице
вече има данните на ищеца. Защитата на банката е потребителското име,
паролата, софтуерния токън. Преди да се натисне потвърждението банката е
изпратила имейл на ищеца и най-вероятно той се е съгласил със всички
съобщения, които банката прави, без да е достатъчно внимателен, че данните
му вече са известни на някой друг. Трето лице заявява нареждане, Д.
получава известията и се съгласява с тях. Това си представям аз. Това
потвърждение за извършване на плащане е извършено от Д.. Изпратен му е
фишинг имейл, като той по невнимание е предоставил данните си на
измамника, който ги е използвал. От там нататък всички потвърждения
впоследствие смс-и, имейли не са оторизирани, а това изображение на стр.6,
отговор на въпрос 2,5 няма спор че е генерирано от банката. Друг е въпроса
как банката решава какво действие да предприеме при такава ситуация,
Според мен има достатъчно ясни симптоми за това, че инициирането на
измамата е явно, заради този имейл който ищецът е предоставил на съда. Там
се вижда, че клиента не е бил внимателен и се е съгласил с това нещо. От там
нататък банката как ще разглежда това обстоятелство, вкл. има и действия от
нейна страна по блокиране на сметката, това не може да се отрече. Защо
подобно действие не довежда до блокиране, вече не мога да отговоря. Така
или иначе сумата, която клиента иска да прати на някой търговец да речем,
веднага се блокира в неговата сметка и бива предоставена автоматично.
Предполага се, че всички хора използващи компютър и телефон могат да
различат фишинг имейл от същински имейл. Фишинг писмото може да бъде
различено от същинско писмо. За мен ситуацията, в ковято той е изпаднал е
да речем невнимание в този момент, жертва е на това нещо, но няма как
според мен банката без да оперира физически с клиентите си да установи това
нещо. Измамата си е свършила работата. Банката е задължена да извърши
операцията при положение, че тя получава всички същински извършвания на
10
клиента си, тя е задължена да го извърши, тъй като тя е задължена и на другия
клиент, към който трябва да се изпратят парите. Той заявява,а тя предоставя.
Това става автоматически и за много кратко време. При което не случайно
той няма никакви основания да се протИ.поставя на това нещо, след като
веднъж е казал „давай, всичко е наред, давай нататък“ след което да отиде да
каже „Не, сбърках, върнете ми го“. Той може д аго каже, но действията които
банката може да предприеме вече са такива, които аз не мога да оценя.
Представям и моля да приемете декларация.

Адв. Х. – Моля да приемете заключението на вещото лице.

Съдът намира, че изготвено заключение от вещото лице У. е обективно
и компетентно дадено, изготвено с в съответствие с поставената задача,
поради което следва да се приеме и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключение вх. №***/21.10.2022 г. на вещото
лице У., на което да се изплати възнаграждение по внесените депозити в
размер на 500 лв.

Адв. Х. – Представям списък с разноски и препис от договор за правна
помощ. Нямам искания за доказателства. Моля да се приключи съдебното
дирене.

Съдът ПРИЕМА списък с разноски на ищеца и на ответника.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което

О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
11
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Х. – Уважаема госпожо Председател, поддържам изцяло
изложеното в исковата молба. По отношение на разпределената ни
доказателствена тежест считам, че безспорно са налице описаните в исковата
молба две банкови разплащания, които не са наредени от доверителя ми.
Считам, че с действията си предприети незабавно след като е узнал за
липсващите средства, клиентът на платежни услуги да уведоми издателя, в
случая банката, това е направено незабавно за първи път чрез телефонно
обаждане, а впоследствие чрез подаване на съответното заявление за
оспорване. Не случайно законодателят е предвидил подобна процедура в
съставянето на нарочен формуляр, чрез който лицата, които не са нареждали
дадени суми във виртуалното пространство, чрез платежни системи да имат
възможност да оспорят, че те са извършени от тях, съответно след
задълбочено проучване от страна на банката да се провери дали именно
клиентът е наредил и оторизирал процесните средства. Аз не мога да се
съглася в никакъв случай, че банката не е имала възможност да спре
въпросните плащания и ще се хвана за това, което съдът каза в началото,
когато чете доклад „Това би означавало, както и че разплащането става
фактически невъзможно, защото всеки държател на банкова карта, би могъл
първо да плати с нея при търговец, а после да влезе в съседен банков клон и
да попълни формуляр, в който твърди, че не е разрешавана тази платежна
информация“ . По принцип е възможно да се злоупотреби с тази възможност,
но тя е дадена именно в подобни случаи, когато плащането не се извърши от
самите нас. Считам, че банката е била задължена срочно да извърши проверка
по направеното оспорване като това се е случило поради обстоятелства, които
в никакъв случай не могат да бъдат вменени във вина на доверителя ми, т.е
той не може да носи отговорност за това, по простата причина че става дума
за периода на коледните празници – 26,27,28.29 декември, които миналата
година бяха почивни. В първия работен ден блокираните средства по
сметката на доверителя ми са я напуснали окончателно. Това, че банката не е
осигурила лице, което да извърши тази проверка, макар и да се е задължила
да спазва някакви преки правила по силата на договора или по силата на
законите, за което всъщност прибира ежемесечни такси от всички свои
12
потребители, не може в никакъв случай да се вмени в отговорност на
доверителя ми, който е предприел всички разумни действия за да направи
необходимото. Аз категорично не се съгласявам с твърденията на банката, че
доверителят ми е действал при груба небрежност. Същия е бил подведен,
действал е лекомислено, но предвид собствените си умения и възможности,
както и неговата възраст, към онзи момент не е имал възможност да установи,
че по някакъв начин е манипулиран от трето лице. Именно преминалия дълъг
период от време, в който банката е можела да вземе отношение и да върне
сумата и фактът, че парите вече са били в невъзможност за стопиране, беше
ми отговорено и формално на това основание, че не следва да ни бъдат
възстановени сумите. Основната преценка в случая на съда е, дали това може
да се квалифицира като толкова груба небрежност. В този случай ви моля да
уважите изцяло исковата ни претенция и да присъдите сторените разноски по
настоящото дело на доверителя ми.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще постанови решение в
законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:05
часа.


Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
13