Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Даяна Петрова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 20889 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от К.Т.К. срещу К.Т.К. за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 8 985.66
евро, която сума е изтеглена от
ответницата без правно основание от банковата
сметка на ЙО.Н.К. в „Юробанк България“ АД, на 01.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.12.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът излага, че с ответницата са
наследници по закон на своята майка ЙО.Н.К., починала на 21.06.***. Твърди, че преживе ЙО.К. със саморъчно завещание от 01.***., обявено с Протокол от 01.***. на нот.№12 - Диана Бейлерян, завещала в негова полза цялото си
движимо и недвижимо имущество. В патримониума на починалата ЙО.К. към 21.***. се включвали налични парични средства в размер на
17 918.38 евро в банковата й сметка в „Юробанк България“ АД. Въпреки наличието на саморъчното завещание,
обявено на 01.07.2019г. на същата дата ответницата изтеглила от банковата
сметка на ЙО.К. сумата от 8 985.66 евро, които били вече собственост на
ищеца като бенефициент на завещанието. Счита, че ответницата е получила сумата
без правно основание и се е обогатила за негова сметка.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е
изразено становище за неоснователност на иска.
Твърди, че
представеното саморъчно завещание е нищожно, тъй като не е изписано изцяло от ЙО.К.,
евентуално в същото липсва дата, тъй като датата е дописана с почерк на друго
лице.
В условията на евентуалност
е направено възражение по чл.30 ЗНасл. за възстановяване на запазената част на
ответницата от наследството на майка й в размер на 1/3 ид.ч. съобразно чл.29
ЗНасл., към което при откриването са принадлежали само парите по банковите й
сметки. Сочи, че към момента на откриване на наследството майка й е имала по
банковите си сметки сума в общ размер на 37 790.86 лева, както и че
запазената й част възлиза на 12 596.95 лева, поради което се отправя
искане за отхвърляне на иска до този размер.
В
случай, че се приеме иска за частично основателен се отправя възражение за
прихващане с дължимото й от ищеца обезщетение за ползване на собствената й 1/6
ид.ч. от Апартамент №13, находящ се в гр.Варна бул.“**“
111, ет.*,
ведно с прилежащите към него избено и таванско помещение. Покана за заплащане
на обезщетение била изпратена до ищеца с предявяване на иска за делба по гр.д.
№
**/2019г. на ВРС, като същата била получена най-късно на
01.10.2019г. Твърди се, че апартаментът и тавана могат да се ползват поотделно, а за мазата
има наемател и се реализират доходи. Претенциите за прихващане сочи, че са по чл.30,ал.3 и чл.31,ал.2 ЗС, както следва:
500 евро за периода 01.10.2019г. до 01.02.2020г./по 125 евро месечно/ за
обезщетение за ползване на 1/6 от апартамента; 100 лева за същия период за 1/6
от таванското помещение /по 25 лева месечно/ и 98 лева за целия период за 1/6
от мазата на апартамента при получаван наем от 80 лева месечно. Отправя се
искане за прихващане на тези вземания и към момента на приключване на устните
състезания.
Съдът след като съобрази събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
От Удостоверение за наследници №**/28.06.**.,
издадено от Община Варна се установява,че ЙО.Н.К. е починала на 21.06.**. като е оставила за
свои законни наследници К.Т.К. и К.Т.К..
Със саморъчно завещание от 01.***. ЙО.Н.К. е завещала в полза на сина
си К.Т.К. притежаваното от нея движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е обявено с Протокол от 01.07.**. на нот.№12-Дияна Бейлерян.
Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ЙО.Н.К. в Пощенска
банка на 01.07.**. е извършен превод по
сметката на К. Н. К. на сумата от 8 985.66 евро с посочено
основание : средства от закриване на сделка.
С нотариален акт за собственост върху жилище от сграда, построена върху
парцел, отчужден за групово жилищно строителство съгласно чл.55 от закона и
§163 ППЗПИНМ №143, том Х, дело №**/19*г. Т. К.К. и ЙО.Н.К. са признати за
собственици въз основа на покупко-продажба на Апартамент №13, находящ се на
ул.“**.“ **-111 на трети етаж вляво от стълбището на вход Б,
състоящ се от входно антре, дневна-столова с ниша, килер, две спални, вестибюл,
дрешник, клозет, баня и два балкона, с площ от 93.15 кв.м., ведно с избено
помещение, находящо се под ап.№3, ведно с таванско помещение.
Свидетелят Б.Е.Ш. *** в приземния етаж под наем от 60 лева на месец повече
от 20 години, като наемодател била Йо. К.. След нейната смърт продължил да
живее там като размерът на наема бил същия и го плащал на К.К..
Съгласно заключението на проведената СОЕ средната пазарна стойност на
наемната цена за периода 01.10.2019г. – 01.02.2020г. за апартамент №13 е
2 240 лева, за таванското помещение е 600 лева; за избеното помещение е
200 лева.
Съгласно заключението на проведената единична СГЕ от вещото лице Е.А.,
оспорена от ответницата, ръкописният текст и подписа за „завещател“ в саморъчно
завещание от 01.***. са изпълнени от ЙО.Н.К..
Съгласно заключението на проведената
повторна единична СГЕ от вещото лице А.М., ръкописните текстове във всички налични в
оригинала на саморъчното завещание, започващо с думите „Аз долуподписаната
Йова…“ и завършващо с думите „ … маза към апартамента“ с дата 01.***. върху едната страна л.8 от делото; всички налични в
оригинала на писмото, започващо с думите „ П.П. Оригиналният нотариален акт …“
и завършващо с думите „… са без моето съгласие“ върху другата страна на л.8 от
делото; съдържащите се в саморъчното завещание и находящи се на ред 16 отгоре
надолу със съдържание „ул.“*** №8“ и след
текста му в долния ляв ъгъл на листа със съдържание „дата 01.09.**; всички налични на поредни листи 1 до 69 и от 71 до
76 в представения от ищеца тефтер; всички налични в представените от ответника
четири броя записки, изпълнени с различен нюанс на синьото цвят, съответно от едната страна на
част от кариран лист хартия, на гърба на удостоверение за наследници на Т. К.К. от 23.08.***., на гърба на договор за поръчка на надгробен
паметник от 03.07.2000г. и зачеркнатият от два броя противоположно ориентирани
върху част от нелинован лист хартия, скрепени с телбод и поместени в найлонов
плик с номер 60 от делото; подписът в договор за доброволна делба от 15.12.2000г.;
подписът в нотариален акт за дарение от 2014г. – л.55 от делото са изпълнени от
ЙО.Н.К.. Не са изпълнени от ЙО.Н.К. ръкописните текстове в тефтера, представен
от ищеца на л.70 и л.77 и не зачерканития, находящ се от нелинования лист
хартия, поместен в найлонов плик/тип джоб/ на л.60 от делото.
Съгласно заключението на проведената тройна СГЕ думата „дата“ и цифровия
текст „0109-2018“ в долния ляв ъгъл на лицевата страна саморъчно завещания на ЙО.Н.К.
са изписани от ЙО.Н.К.. Ръкописният текст на гърба на Удостоверение за
наследници на Тодор КОст. К. и буквено-цифровия текст, изписан едностранно на
лист с формат А4 с широки редове, накъсан с неправилна форма в долната част, с
пожълтял цвят на хартията, закрепен на гърба на удостоверението за наследници
на л.60 от делото са изписани от ЙО.Н.К..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
За да бъде
уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде установено
наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: намаляване на
имуществото на ищеца, увеличаване имуществото на ответника, причинна връзка
между тях, липса на правно основание за разместването на имуществените блага и
липса на друг ред за защита на ищеца.
Установява се, че на 01.09.2018г. наследодателката на страните ЙО.К. е
съставил саморъчно завещание, с което се е разпоредила в полза на ищеца с
притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. Автентичността на
завещанието е оспорена от ответницата по делото, с оглед на което по делото е
открито производство по реда на чл.193 ГПК за проверка на истинността му
досежно авторството на текста, подписа и датата. За нуждите на това
производство са проведени три графологични експертизи, заключението по които
са, че текстът и подписът в завещанието, както и почеркът в представения от
ищеца сравнителен материал изхождат от наследодателката ЙО.К.. При това
положение съдът намира оспорването за недоказано, като завещанието следва да се
приеме като отговарящо на изискванията на чл.25,ал.1 ЗНасл. за действително и годно да породи целените с него
правни последици. Предвид изложеното,
съдът приема, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза
е извършено завещанието, придобива и става титуляр на цялото имущество в което
са включени наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя вкл. и на
паричните средства, притежавани от него. Не е спорно и обективно се установява
по делото, че ответницата се е разпоредила в своя полза със сумата от 8985.66
евро, находяща се в банковата сметка на ЙО.К., чрез извършване на банков превод
по собствената си банкова сметка. ***а с правно основание, предвид че правата й
на законен наследник са отречени с извършеното саморъчно завещание. С оглед на всичко установено съдът намира за доказано
настъпило разместване на имуществени блага между страните, изразяващо се в
усвояване на парични средства от страна на ответницата от сметката на общия наследодател.
По направеното
възражение за прихващане от ответната страна:
Ответницата отправя възражение за прихващане с дължимото й от ищеца
обезщетение за ползване на собствената й 1/6 ид.ч. от Апартамент №13, находящ
се в гр.Варна бул.“**“
111, ет.*, ведно с прилежащите
към него избено и таванско помещение. Покана за заплащане на обезщетение била
изпратена до ищеца с предявяване на иска за делба по гр.д. №**/2019г. на ВРС, като същата била получена
най-късно на 01.10.**.
Твърди се, че апартаментът и тавана
могат да се ползват поотделно, а за мазата има наемател и се реализират
доходи. Претенциите за прихващане сочи, че са
по чл.30,ал.3 и чл.31,ал.2 ЗС, както следва: 500 евро за периода 01.10.**. до 01.02.**./по 125 евро месечно/ за обезщетение за
ползване на 1/6 от апартамента; 100 лева за същия период за 1/6 от таванското
помещение /по 25 лева месечно/ и 98 лева за целия период за 1/6 от мазата на
апартамента при получаван наем от 80 лева месечно. Отправя се искане за
прихващане на тези вземания и към момента на приключване на устните състезания.
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се
установява, че апартаментът и прилежащите към него маза и таван са били
придобити от общите наследодатели Т. К. и К.К. през 19**г. На основание чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗНасл. и
съставеното саморъчно завещание ответницата е собственик въз основа на
наследствено правоприемство от баща си на 1/6 ид.ч. Не е спорно също, че
апартаментът, таванското помещение и мазата след смъртта на ЙО.К. се ползват от
ищеца, като мазата се отдава под наем, което се доказва и от събраните гласни
доказателства от свидетеля Б.Ш. срещу наемна цена от 60 лева месечно.
Получаването на месечен наем по
естеството си представлява извлечена полза от притежаваните недвижими имоти, и
съобразно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик следва да участва в ползите според дела си. Това обосновава извод, че за
ответницата възниква правото да получи
част от получените от ищеца наемни вноски, съответстваща на притежавания от нея
обем от права, за който се установи, че е 1/6 ид.ч. За периода 01.10.***. до 03.02.2020г. – датата на която е обективирано
искането с депозиране на отговор на исковата молба с оглед на размера на получавания месечен наем от 60 лева в полза на
ответницата се следва сумата от 41 лева. Присъждането на част от месечен наем
за периода до датата на приключване на устните състезания е недопустимо и
искането в тази му част следва да се отхвърли.
Съобразно разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС ,когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Твърди се, че
писмено поискване – покана за заплащане на обезщетение се съдържа в депозирана
искова молба от ответницата срещу ищеца, по която е образувано гр.д. №**/2019г. по описа на ВРС, за която се излага,
че е връчена на К.К. най-късно на 01.10.**. След извършена служебна справка по гр.д. №**/2019г. по описа на ВРС се установява,че в
действителност в исковата молба се съдържа покана от К.К. до К.К. за заплащане
на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имотите, но към датата
на справката 07.01.2021г. липсва връчване на исковата молба т.е. поканата не е
достигнала до адресата, поради и което предявената претенция е
неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на всичко изложено исковата претенция следва да бъде уважена за
сумата от 8 964.70 евро и отхвърлена за разликата до 8985.66 евро поради
погасяването й чрез извършено прихващане
по претенцията на ответницата по чл.30,ал.3 ЗС.
Възражението за прихващане на ответницата по чл.30,ал.3 ЗС следва да се
отхвърли за разликата от 41 лева до 98 лева.
Възражението за прихващане на ответницата по чл.31,ал.2 ЗС следва да
бъде отхвърлено в цялост.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира,че искането от страна на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски следва да се
уважи съобразно уважената част от иска в размер на 701.21 лева за заплатена
д.т. и в размер на 598.60 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
В полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 0.93 лева за депозит
за СГЕ, 0.04 лева за депозит за свидетел и 1.17 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Воден от горното
съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Т.К.,ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на К.Т.К., ЕГН:********** с адрес *** сумата
от 8 964.70 евро /осем хиляди деветстотин шестдесет и четири
евро и седемдесет евроцента /, изтеглена от ответницата без
правно основание от банковата сметка на ЙО.Н.К.
в „Юробанк България“ АД, на 01.07.***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 19.12.**. до окончателното й изплащане, на основание чл.59 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
8 985.66 евро като погасен чрез
прихващане на насрещно вземане на К.Т.К.,ЕГН:
********** с адрес *** срещу К.Т.К., ЕГН:********** с адрес ***, предявено по реда на чл.298,ал.4 ГПК по
претенция с правно основание чл.30,ал.3 ЗС със сумата от 41 лева,
представляваща 1/6 от дължим наем, получен от
К.Т.К. за избено помещение,
находящо се под ап.№3, прилежащо към Апартамент №13, находящ се на бул.“***“ 111 на трети етаж вляво от стълбището на вход
Б, състоящ се от входно антре, дневна-столова с ниша, килер, две спални,
вестибюл, дрешник, клозет, баня и два балкона, с площ от 93.15 кв.м., за
периода 01.10.**. до 02.02.***.
ОТХВЪРЛЯ възражението на К.Т.К., ЕГН:
********** с адрес *** за прихващане на исковата сума
по претенцията й с правно основание чл.30,ал.3 ЗС за присъждане на получен от К.Т.К. наем за избено помещение, находящо се
под ап.№3, прилежащо към Апартамент №13, находящ се на бул.“***“ 111 на трети етаж вляво от стълбището на вход
Б, състоящ се от входно антре, дневна-столова с ниша, килер, две спални,
вестибюл, дрешник, клозет, баня и два балкона, с площ от 93.15 кв.м, за
разликата от 41 лева до 98 лева и за периода 03.02.2020г. до датата на
приключване на устните състезания 16.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ възражението на К.Т.К., ЕГН: ********** с адрес *** за прихващане
на исковата сума по претенцията й с
правно основание чл.31,ал.2 ЗС с претендираното от ищеца К.Т.К. обезщетение за
ползване на собствената й 1/6 ид.ч. от Апартамент №13, находящ се в гр.Варна
бул.“**“ 111, ет.3 и
прилежащото му таванско помещение в размер на 500 евро за апартамента и 100
лева за таванското помещение за периода 01.10.***. до датата на приключване на устните
състезания 16.12.2020г.
ОСЪЖДА К.Т.К.,ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на К.Т.К., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 1299.91
/хиляда двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и една./ лева, представляващи направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН:********** с адрес *** да
заплати на К.Т.К., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 2.14
/два лева и четиринадесет ст./ лева, представляващи направените по
делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :