РЕШЕНИЕ
№
300
гр. Велико Търново,23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 434 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал.2
от ДОПК.
Образувано е
по жалба на ПОЛИКОМЕРС СГ ЕООД ...против
Решение № 98 /29.6.2020г. на Директор ТД на НАП В.Търново, с което е оставена
без уважение жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С 00004-022-0032093/1.6.2020г. издадено от старши публичен изпълнител.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
както на самото решение, така и на потвърденото с него ПНОМ. Основният аргумент
на жалбоподателя че в нито един от двата акта е извършена проверка относно
други негови имущества, което съставлява само по себе си съществено процесуално
нарушение по чл. 35 от АПК във вр. с §2 от ДОПК , което е нарушило правото му
на защита Твърдението, че притежаваните от дружеството имоти са недостатъчни да
обезпечат публичните задължения на дружеството не е подкрепено от доказателства,
в какъвто смисъл са правилата на служебното начало,обективност и законност – чл. 2,чл.3,чл.5 от АПК. Липсват
мотиви и на двата акта, тъй като само цитираното на относимата правна норма на
чл. 195 от ДОПК не е достатъчно, органът е задължен да изложи всички свои
фактически установявания. Друго релевирано в жалбата оплакване касае засягането
на дружествените права по несъразмерен -непропорционален начин. В това
отношение се поддържа, че изземването на търговските постъпления ще доведе до
невъзможност длъжникът да упражнява търговската си дейност, съответно да
погасява публичните си задължения. Сочи се в това отношение, че законодателят е
предвидил института на неотложните плащания, позволяващ на длъжника да
функционира нормално. Все в този контекст се поддържа и, че липсва описание на
паричните средства, върху които се налага обезпечението, както и въобще за
тяхната наличност, което е довело и до
нарушаването на разпоредбата на чл.204 от ДОПК. Обезпечаването на предполагаем,
бъдещ и несигурен резултат от оперативната дейност на длъжника по изпълнението,
освен не е уредено от закона като обезпечителна мярка, макар да е
противопоставимо на трети лица със
самостоятелни права. Накрая оплакванията са обобщени с довода, че мотивите на
ПНОМ, респ. тези в потвърждаващото го решение на ответника, са по същество
необосновани предположения, които не могат да обосноват разпоредения правен
резултат. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-
Директор на ТД на НАП - Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва
така подадената жалба, като я намира за неоснователна. Обратно на поддържаното
от жалбоподателя, публичният изпълнител бил анализирал патримониума на
жалбоподателя,за което е предприел съответните действия. След като дружеството
попада в специална група от длъжници с големи, непогасени задължения - около
милион и половина, видно от приложената справка. По банковите му сметки не постъпват суми,
проведени са безрезултатно множество тръжни
процедури, а
останалите възбранени имоти са неатрактивни.
Всичко това е довело до непогасяване на дълга, при което правилно публичният изпълнител е
преценил, че изпълнението е сериозно затруднено с оглед вида на активите.Освен
това Публичният изпълнител е извършил анализ на годните за обезпечаване обекти,видно
от представената справка за предприети действия, която се съдържа в преписката.
Съответно процесната обезпечителна мярка
е адекватна, подходяща и удовлетворяваща възникналата обезпечителна нужда след
съответно направена преценка от АО за сериозно затруднено изпълнение на
задължението. Намира, че е неоснователно твърдението, че такава мярка не е
предвидена в закона, напротив чл.204 от ДОПК я предвижда. Претендира разноски съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна, адресат на оспорвания акт,
който има нея неблагоприятен ефект. Тъй като по делото липсва
доказателство кога решението на
ответника е връчено на жалбоподателя, следва да се приеме, че срокът по чл.197,
ал.2 от ДОПК е спазен.
Разгледана
по същество е основателна по следните аргументи: Съдът, след като прецени
приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното: От
материалите по делото се установява, че дружеството жалбоподател е длъжник по
изпълнително дело №**********-2014/17.06.2013 година по описа на ТД на НАП -
Велико Търново, като от представената справка за предприетите действия, се
установява, че размерът на публичните задължения към 31.12.2019 година е 1 336 586 лв„ от които 381 679 лв. - лихви. От
тази справка се установява, че към 30.6.2020г. непогасеният публичен дълг е в
размер на 1 450 172 лв, както и че са наложени запори върху банкови сметки, след
като са изпратени запорни съобщения до 29 банки, като само в три от тях – ТБ „Уникредит Булбанк", ТБ „ПИБ", ТБ
„ОББ" дружеството има сметки, върху които са наложени запори, от които не
е спорно, че не постъпват суми. Не е спорно по делото, че не са наложени запори
върху други вземания на дружеството – длъжник към трети лица. Наложен е запор върху движими вещи,
представляващи 20 броя МПС, при което за
16 от тях приходната агенция се явява
първи по ред кредитор, като няма вписвания в ЦРОЗ, а само има 4 запора от ДСИ са
наложени преди мерките на публичен изпълнител. Не е спорно по делото, че запори
върху дялове и акции, собственост на дружеството не са налагани. Както се посочи по- горе в
справката са описани и имотите, върху
които публичният изпълнител с ПНОМ е наложил
възбрана, както и реда на вписването им, при което стойността на тези
имоти съгласно окончателните оценки на тези възбранени имоти е от 1 628 040, 43
лв Публичният изпълнител е установил, че дружеството не разполага със свободни от
тежести активи и постъпленията през първото шестмесечие за погасяване на дълга са
в размер от 52 645, 27 лв. Описани са
проведените тръжни процедури за продажба на имущество на длъжника, по- голяма
част от които не са се състояли поради неатрактивност на възбранените имоти. От
справката съдът приема за установено, че към 09.07.2020 година сумата на
публичния дълг е 1 512 252,12 лв, при
което от дружеството не постъпват
плащания или от трети лица по посочените банковите.
При извършена проверка от дирекция „Контрол" е установено, че
разплащанията си дружеството е извършвало в брой или чрез делегация по силата на комисионен договор
с дружеството „Валенс 2010" ЕООД. Наложен е запор върху тези вземания на
длъжника към трети лица,при което също са постъпили минимални суми. При приключила на
5.11.2019 година проверка е установено, че освен с посоченото дружество,
длъжникът има договор и с „Торад -
2011" ООД, като липсват данни за банковата сметка, по която постъпват суми
за длъжника. Третото лице е посочило две сметки, като е уточнило, че по тях
постъпват суми и на други лица съгласно договори за финансово обслужване, след
което е наложен запор върху тях. На
28.02.2020 година бил посетен обекта на дружеството в Горна Оряховица, при
което е иззета сумата от 639 лева от
касовата наличност. Наложен е запор върху касови наличности в определени и
изрично посочени обекти. В резултат на това един обект бил преустановил
работата си, а три са сменили касовите си апарати с апарати на друго дружество.
Единствено от един търговски обект – хотел са постъпвали ежедневно суми.
Съответно,
на 01.06.2020 година публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С
00004-022-0032093/1.6.2020г. издадено от старши публичен изпълнител, с което за трудно събираем дълг
от 1 438 297, 35 лв., от който 423 137, 87 лв. лихви, е наложен запор на
парични средства на задълженото лице в каси, находящи се в търговски обект:
ресторант на хотел „Примиер“ в гр.В. Търново, ул.“Сава Пенев „№1 с регистрирано
в обекта фискално устройство DT
792705, считано от датата на получаването на запорното съобщение до погасяване
на размера на установеното публично вземане, като ежедневно постъпващите
парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в гореописания обект,
включително поръчките за доставка на адрес, следвало да бъдат превеждани по
банкова сметка ***мания или по запорираната от публичния изпълнител банкова
сметка ***.
На
същата дата е изпратено запорно съобщение № С200004-026-0024858, в което е
посочено, че се издава на основание чл.204, чл.232, ал.5 от ДОПК и в което е
вписано, че на дружеството длъжник се налага запор на паричните средства в каса,
находящи се в търговския обект, посочен по-горе, в който има съответно ФУ до
достигане на размера на публичния дълг от 1 438 297, 35 лв. Разпоредено е на
основание чл.232, ал.5 от ДОПК постъпващите ежедневно парични средства от
предоставените от лицето стоки и услуги в този обект, включително и от
доставките на адреси, да бъдат превеждани от управителя му по точно
идентифицирана банкова сметка ***тел банкови сметки. Разпоредено е преводът на
паричните средства, постъпили в касите на длъжника съгласно дневните отчети от
ФУ, да се извършва от материалноотговорното лице до края на работния ден,
следващ деня, за който отчета се отнася. Накрая е налице и разпореждане, според
което, ако МОЛ изплати на длъжника суми, въпреки наложения по съответния ред запор,
отговаря солидарно с длъжника до размера
на задължението с лихвата след плащането.
Жалбоподателят
е обжалвал посоченото постановление пред ответника с идентични на изложените и
пред съда мотиви и аргументи.
С
процесното пред настоящата инстанция решение тази жалба е оставена без уважение,
и е потвърдено издаденото ПНОМ. Ответникът е намерил, че са налице
доказателства за изискуеми публични задължения, установени с декларации, обр.6,
справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗКПО, ревизионни актове и
наказателни постановления, като общият им размер е този, посочен в оспореното
постановление на налагане на обезпечителна мярка. С оглед на големия размер на
задължението и факта, че стойността на имотите, върху които възбраната на НАП е
вписана първа по ред, е недостатъчна да удовлетвори дълга правилно публичният
изпълнител е констатирал наличие на обезпечителна нужда. Възпроизвел е и
установената от публичния изпълнител обстановка според която дружеството
генерира задължения, не извършва плащания, а реализира обороти, като именно поради
това с цел обезпечаване на дълга на основание чл.204 вр. с чл.232, ал.5 от ДОПК
е издадено ПНОМ. Ответникът е намерил, че тази безспорна фактическа обстановка,
издаденият от Публичния изпълнител акт има мотиви, тъй като са изложени фактическите и правни основания
за налагане на допълнителни обезпечителни мерки. Намерил е за верен извода на
Публичния изпълнител , че е налице обезпечителна нужда, наложените предходни
обезпечения не покриват задълженията, и тяхното събиране е затруднено. Счита, че изпълнението е невъзможно не само в тесния
смисъл, ако длъжникът не разполага с достатъчно средства, поради изначална
липса на имущество, но и в случая , когато макар стойността на активите да покрива дълга, техните
правни характеристики не позволяват бързото им осребряване и удовлетворяване на фиска. Директор
на ТД на НАП е намерил за неоснователно направеното възражение, че посочената
мярка не е предвидена в ДОПК, напротив запорът върху парични средства в касата
на дружеството е допустимо от закона средство за обезпечаване, понеже
последните имали смесена правна природа като движими вещи, ценни книги,
материализиращи вземания на издателя и законни платежни средства. Те са годен
обект за обезпечение, ако са индивидуализирани като местоположение и лицето, което
ги държи, доколкото останалите изпълнителни способи целели трансформирането на
останалите вещи и вземания именно в пари за нуждите на изпълнението, които
нужди се предохранявали с обезпечителния процес. В тази хипотеза изпълнението не води до осребряване,в какъвто
смисъл са останалите принудителни мерки, а се осъществява чрез предаване на парите до размера на вземането.
Така
посоченото Решение, както и потвърденото с него постановление на публичния
изпълнител, налагащо посочената обезпечителна мярка са издадени от
компетентните за това органи, в рамките на предоставената им материална и
процесуална власт, при спазване на процесуалните норми за това, но при
съществено нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените
и изискуеми публични вземания
като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на
публичния изпълнител: 1. по искане на органа, издал акта за установяване на
публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното
обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание. В
случая, наложените обезпечителни мерки са във връзка обезпечаване събирането на
изискуеми публични вземания на длъжника, които се явяват годни изпълнителни
основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК и които не са
платени доброволно в предвидените в закона срокове. Според разпоредбата на чл.195,
ал.З, т.2, предложение второ от ДОПК, обезпечението се извършва с постановление
на публичния изпълнител когато наложеното обезпечение не е достатъчно след
получаване на изпълнителното основание. Според чл.200 от ДОПК налагането на
обезпечение се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение,
което обосновава извода, че постановлението на публичния изпълнител е
процесуален акт, удостоверяващ реализирането на процесуално действие налагане
на определената обезпечителна мярка. Едно от изискванията за формална
законосъобразност на този процесуален акт е посочването в него на вида на
съответната обезпечителна мярка и на имуществото, върху което тази мярка се
налага - чл.196, ал.1, т.6 от ДОПК. От логиката на закона следва и, че за да е
законосъобразно по същество, постановлението следва да налага конкретна и
нормативно предвидена обезпечителна мярка. Предвидените в ДОПК обезпечителни
мерки са изброени изчерпателно и изрично по принципа numerus clausus, и се съдържа в нормата на чл.198, ал.1 от ДОПК. Съдържанието
и процесуалните правила за налагането на тези изчерпателно изброени
обезпечителни мерки, както и процесуалните последици при валидното им налагане
са разписани подробно в разпоредбите на чл.200 - 207 от ДОПК, които систематично
се намират в Раздел II от Глава 24 на ДОПК, който е именуван „Обезпечителни
мерки". Друг вид обезпечения, за които да важат различни процесуални
правила за налагането им и различни процесуални последици, са недопустими и
противоречащи на закона.
Настоящата
процесна обезпечителна мярка е запор на
движими вещи, каквито несъмнено са парите в оборот, които с оглед на двояката
си правна природа представляват и законни платежни средства. Това означава, че
публичният изпълнител би следвало да наложи обезпечителната марка, посочена
като вид в разпоредбата на чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК и уточнена като
процесуално действие и последица от извършването му в разпоредбата на чл.204 от ДОПК. В постановлението обаче е вписана обезпечителна мярка, която не е предвидената
в разпоредбата на чл.204 от ДОПК освен това е неправилно описана, което е довело и до неточно и непълно описание на
имуществото, върху което мярката се налага. Незаконосъобразно е вписано в
постановлението и разпоредително изявление на публичния изпълнител, непредвидено
от закона обезпечение. В нормата на чл.204 от ДОПК изрично е предвидено, че
налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в
национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и
внасянето й по сметката на публичния изпълнител. Препращането към чл.215, ал.2
от кодекса в случая не касае препращане към някакъв различен и/или субсидиарен
процесуален способ, а към оборимата презумпция за собственост на държани от
длъжника по изпълнението платежни средства. При тази структура на нормата
самото постановление трябва да възпроизвежда обезпечителното действие на
публичния изпълнител или в постановлението следва да се съдържа описанието на
паричните средства, тяхното изземване и разпореждане за внасянето им по
сметката на публичния изпълнител. Именно тези процесуални действия съставляват
и описват както същността на мярката, така и правните последици от прилагането й.
По този начин тази обезпечителна мярка на практика лишава длъжника от точно
определени и надлежно описани парични суми, които се явяват законни платежни
средства, като именно те обезпечават неговия публичен дълг и могат да служат за
погашението му по аргумент от предвиденото в чл.232, ал.5 от ДОПК действие по
принудителното изпълнение. От друга страна чрез изземването им длъжникът се
лишава от възможността да ги изразходва за различни от погашението на публичния
дълг цели, без обаче собствеността му върху тях да се отнема. Следва да се
отбележи, че вписаното в постановлението разпореждане на публичния изпълнител,
основано на разпоредбата на чл.232, ал.5 от ДОПК е незаконосъобразно, тъй като
това разпореждане представлява прилагане на принудителни действия по
изпълнението, а не прилагане на обезпечителна мярка. Смесването на
процесуалните способи, посочени в разпоредбите на чл.204 и чл.232 от ДОПК е
недопустимо, тъй като става въпрос за различни производства, в рамките на които
съответните действия се удостоверяват с различни процесуални актове /срвн. чл.
200 с чл. 226 от ДОПК/ и в резултат на провеждането на които се пораждат съвсем
различни процесуални последици. Следва да се посочи, че при налагането на
обезпечителната мярка по чл.204 от ДОПК не се изпраща запорно съобщение, както
в случая неправилно е действал публичния изпълнител. Функцията на запорното
съобщение е да се уведоми третото задължено лице, че вземането на кредитора му
вече служи за обезпечение на публичното задължение, като след получаването му
третото лице е задължено да не престира движимите вещи на длъжника под страх от
прогласяването на недействителността на това изпълнение по отношение на
публичния взискател и на пораждането на солидарната му отговорност за
обезпеченото вземане - аргумент от разпоредбите на чл.202 и чл.206 от ДОПК.
Следва за яснота на ответника и на публичния изпълнител да се посочи в този
контекст, че при налагането на запора по чл.204 от ДОПК няма как да се изпраща
запорно съобщение, тъй като не се запорира вземане на длъжника от трето лице, а
налични парични /платежни/ средства на длъжника, за които законът презюмира, че
са негова собственост поради факта на държането им.След като постановлението не
съдържа описание на обезпечителните действия, които нормата на чл.204 от ДОПК
предвижда, и не удостоверява прилагането на предвидената в тази норма обезпечителна
мярка, нито съдържа описание на някоя от другите предвидени в чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечителни мерки, както и доказателства за начина на прилагането на
такива други обезпечителни мерки, то същото е незаконосъобразно. Като е
потвърдил това постановление, ответникът е издал незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени. Съдът намира за необходимо да посочи на ответника, че защитата срещу
действията на длъжника, които целят да осуетят обезпечаването на дълга и
принудителното му събиране, се осъществява по предвидения в разпоредбата на
чл.216, ал.2 от ДОПК способ, а не чрез незаконосъобразни и непредвидени в
закона обезпечителни мерки или изпълнителни способи.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че липсват мотиви относно необходимостта за налагане на
мярката, което само по себе си съставлява нарушение на изискването на чл.
195, ал. 2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в
съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните
задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното
постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства,
които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.
Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава. Изпълнителните основания, вземанията
по които се обезпечават с наложената принудителна мярка не са и посочени
/индивидуализирани в постановлението/.
В този смисъл наложеното
обезпечение пряко рефлектира върху интересите на длъжника и противоречи на
преследваната с обезпечението цел. Целта на обезпечението е да се предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В
обжалваното постановление не са посочени конкретни или каквито и да било
обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение
върху имущество на длъжника. По никакъв начин
не е оборен факта, че реално
възбранените недвижими имоти имат стойност по последна оценка по- голяма от
публичния дълг, единствено са изложени съображения , че същите са неатрактивни,
като този факт се явява недоказан в настоящото производство.
С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът
намира, че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка
противоречи както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и с
преследваната от закона цел.
При
този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски, които за него
представляват бордеро за внесена държавна такса от 50 лв.
Водим от горното Административен
съд - Велико Търново, осми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ПОЛИКОМЕРС
СГ ЕООД ...Решение № 98 /29.6.2020г. на Директор ТД на НАП В.Търново и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С 00004-022-0032093/1.6.2020г. издадено от старши публичен
изпълнител при ТД на
НАП - Велико Търново.
|
|
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите -
София, да заплати на „Поликомерс СГ" ЕООД - Велико Търново с ЕИК *********,
разноски по делото от 50 петдесет – лева.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: