№ 223
гр. С., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500286 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260190/17.05.2022 г. на СТ. В. Н. , ЕГН **********,
чрез адв. М. от АК С., срещу Решение № 260011/21.04.2022 г. по гр. д. № 416/2019 г. по описа на
РС К., с което съдът е изнесъл на публична продан недвижим имот в с. П., община К.,
представляващ имот с пл. № 238, кв. 37, с площ 989, за който е отреден УПИ IV-238, с неуредени
сметки по регулация, в който са построени полумасивна жилищна сграда със застроена площ 42
кв. м., състояща се от две стаи и салон, паянтова лятна кухня със застроена площ 40 кв. м., и
паянтова стопанска постройка с обем 96 куб. м., като след приключване на наддаването
получените от продажбата суми да се разпределят по равно ( ½ ид. ч.) между ищцата П. В. Н., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си В. ИВ. Н., ЕГН **********, и ответницата СТ.
В. Н., ЕГН **********.
С решение № 260012 от 13.06.2022 г., по гр. д. № 416/2019 г. на РС К., е допусната поправка
на гореописаното решение по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, като на ред единадесети от пункт
първи от диспозитива на решението, след думата „улици“, се поставя запетая и се добавя: „при
следните квоти по ½ ид. ч. от правото на собственост за всяка от съделителките“.
Във въззивната жалба е формулиран довод за неправилност на обжалваното решение, поради
това, че в полза на въззивницата е налице основание за възлагане на делбения имот, а с
обжалваното решение това и искане не било уважено. Твърди се, че въззивницата не притежава
друго жилище и съгласно чл. 349 от ГПК е следвало делбеният имот да и бъде възложен. С оглед
на този довод, въззивницата иска от настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното
решение като неправилно и искането и за възлагане да бъде уважено, като и бъде възложен
делбения имот. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. ИВ. Н., ЕГН
**********, като законен представител на непълнолетната П. В. Н., ЕГН **********, и двете с
постоянен адрес: с. П., община К., ул. „П.Е.“ № 3, област С., чрез пълномощника адв. М.Г. от АК
С., със съдебен адрес: гр. К., ул. „Проф. П.“ № 12. В отговора на въззивната жалба въззиваемата
страна счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Посочва се, че страните са
1
съсобственици на делбения имот, но не са постигнали съгласие за доброволното му поделяне и
поради това се е стигнало до настоящото производство. В хода на процеса въззиваемата твърди, че
също е пожела имотът да и бъде възложен, тъй като били налице основанията за това – не
притежавала друго жилище и постоянният и адрес е в с. П.. Ответницата също пожелала да и бъде
възложен делбеният имот. Несъгласието обаче на страните счита, че е довело до правилното
решение имотът да бъде изнесен на публична продан съгласно чл. 348, ал. 1 от ГПК. Иска от
настоящата съдебна инстанция да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение като правилно.
В с. з. въззивникът поддържа въззивната си жалба и няма доказателствени искания. Иска
обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 349 от ГПК да и бъде възложен
делбения имот. Претендира разноски за двете съдебни инстанции
В с. з. въззиваемата страна иска да бъде постановено решение, с което да и бъде възложен
делбения имот, тъй като това счита за морално, живяла е там и адресната и регистрация е там.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Иска също така да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима с оглед на това, че е подадена от
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното решение,
в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция и след преценка на събраните
пред двете съдебни инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, съдът препраща своята към нея.
С решение № 260010 от 18.09.2020 г. по гр. д. 416/2019 г. К.ският районен съд е допуснал
извършването на съдебна делба межди ищцата П. В. Н., ЕГН **********, представлявана по закон
от майка си В. ИВ. Н., и ответницата СТ. В. Н., ЕГН **********, на недвижим имот, находящ се в
с. П., община К., представляващ имот с пл. № 238, кв. 37, с площ 989, за който е отреден УПИ IV-
238, с неуредени сметки по регулация, в който са построени полумасивна жилищна сграда със
застроена площ 42 кв. м., състояща се от две стаи и салон, паянтова лятна кухня със застроена
площ 40 кв. м., и паянтова стопанска постройка с обем 96 куб. м., при съседи имоти: имот пл. №
239, УПИ II-240 и от две страни улици.
Основният довод на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради това, че не
и възложен делбения имот на основание чл. 349 от ГПК, е неоснователен, тъй като нито в исковата
молба, нито до края на първото съдебно заседание по извършване на делбата (втора фаза), е
направено изрично искане за възлагане на делбения имот, което да попада в някоя от хипотезите на
чл. 349 от ГПК. Такова изрично искане не е направено и от въззиваемата, поради което
направеното от нейния процесуален представител искане в с. з. е също неоснователно.
Между страните не е спорно, че не са успели доброволно да поделят допуснатия до съдебна
делба имот. В с. з. 06.07.2021 г. вещото лице е допълнило заключението си с това, че имотът е
реално неподеляем според него, но било възможно при спазване на разпоредбите и ако самият
имот е празен. Производството по делото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК на
2
06.07.2021 г. по взаимно съгласие на страните с цел реално разделяне на процесния имот. На
24.01.2022 г. производството е служебно възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК поради
изтичане на шестмесечния срок. От протокола на провелото се на 22.03.2022 г. о. с. з. е видно, че
по изцяло зависещи от страните причини не е постигната спогодба и не се е стигнало до изготвяне
на документите от лицензираната фирма за ПУП. Процесуалният представител на oтветницата
сочи, че не е успял да предприеми действие, поради липса на контакт с доверителката му, но
установил, че същата е била болна от COVID-19. С оглед тези твърдения и констатации,
настоящият съдебен състав намира, че не са представени надлежни доказателства, които да
оправдаят бездействието на страните в продължение на шест месеца.
От заключението на назначеното по делото съдебностроителна и оценителна експертиза се
установява, че допуснатият до делба имот (земя и сгради) е реално неподелям съобразно квотите
на страните, като пазарната стойност на земята и сградите е 16 100 лв., а за ½ ид. ч. е 8050 лв.
Предвид неподеляемостта на допуснатия до делба имот и бездействието на страните да извършат
промяна на ПУП, единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез
изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба имот.
Настоящият съдебен състав намира, че избирайки този способ за ликвидиране на
съсобствеността, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено на основание чл. 271 от ГПК, поради съвпадения на крайните решаващи изводи на
двете съдебни инстанции.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, като същите са
претендирани в преклузивния срок, но в конкретния случай от представения в с. з. договор за
правна помощ и съдействие се установява единствено, че е договорена и платена сумата от 400 лв.,
но не и начин по който е платена. Договорът за правна помощ и съдействие няма качество на
разписка, тъй като не е отразено плащане в брой и същевременно не са представени
доказателствени средства за извършено плащане по банков път. Предвид това, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията за разноски на въззиваемата страна е неоснователна, тъй като не е
доказано плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да
бъде оставена без уважение.
Ръководен от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/21.04.2022 г. по гр. д. № 416/2019 г. по описа на РС К..
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК, с касационна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4