Р
Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Пловдив, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 638 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З. а. д. „ОЗК – З.“ АД –
гр. С., ул. „С. С.” №…, ет…., ЕИК … – чрез адв. И.И. против решение №324/17.06.2019г.,
постановено по т.д. № 604/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в
частта, с която е осъдено З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С. да заплати на
К.Н.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис … - чрез адв. И.Д. сумата 40 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни
психически болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., която я е отгледала сама и с която е имала изключително
дълбока и трайна емоционална връзка, съпричинени в размер на 60 % от покойната
Й. В. Х., ЕГН **********, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, причинено
по непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. С., при управление на
лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. С., за което е
налице влязла в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. по н.о.х.д.№ 1392/2017 г. по
описа на ОС- Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.04.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 091 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че проценът на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е занижен и същата има
изключителна вина за настъпване на процесното събитие. Намира за неправилен
изводът на съда за положена взаимна грижа между ищцата и нейната баба. Счита,
че е завишен размера на определеното от съда като справедливо обезщетение в
размер на 100 000 лева /преди отчитане на процента на съпричиняване/ като
то не отговаря адекватно на претърпените неимуществени вреди. Твърди, че
размерът на обезщетението не е съобразен с разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР
на ЗИДКЗ във връзка с приложение на методиката по чл.493а ал.2 от КЗ относно
размера на обезщетението за лицата по чл.493 ал.4 от КЗ.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по
същество да отхвърли предявения иск против застрахователя, респ. да определи
по-нисък размер на обезщетението – в размер до 5000 лева.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис … - чрез адв. И.Д..
С него тя изразява становище, че жалбата
е неоснователна.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от К.Н.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис … - чрез адв. И.Д. против същото първоинстанционно
решение, но в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 110 000 лева. Жалбоподателката
намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата. Твърди, че е не налице
противоправно поведение от нейна страна, което да е в причинна връзка с ПТП. Иска
се в тази част обжалваното решение да бъде отменено, а по същество постановено
друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от другия
жалбоподател З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С. С него се изразява становище за
нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1
от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Касае се
за пряк иск, предявен от увредения против застрахователя. Производството е по
реда на КЗ /отм./ на основание пар.22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис … - чрез адв. И.Д. твърди, че на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. С., е настъпило ПТП, причинено
по непредпазливост от Д. К. Г. при управление на лек автомобил марка „М.”,
модел „К.“, рег. №…, при което е причинена смъртта на нейната баба Й. В. Х.
Твърди, че е разбрала за смъртта и по мъчителен начин ката я разпознава в
моргата. Преживяла е шок и ужас и няколко дни е пила успокоителни лекарства.
Твърди, че е загубила жената, която я е отгледала и била до нея през целия и
живот, тъй като родителите и са починали преди много години. Твърди, че между
нея и баба и е съществувала силна и трайна емоционална връзка, а загубата я
направила нестабилна, потисната и депресирана.
Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. С. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко
от застрахователя. Моли съда да осъди ответника З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С.
да и заплати обезщетение в размер на 110 000 лева за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни психически
болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., която я е отгледала сама и с която е имала
изключително дълбока и трайна емоционална връзка, чиято смърт е настъпила
вследствие на ПТП, причинено по непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г.,
на път III – 375, 23 км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В.
м., общ. С., при управление на лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…,
за което е налице влязла в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. по н.о.х.д.№
1392/2017 г. по описа на ОС- Пловдив, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. С., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016 г. до окончателното
плащане, както и разноските по делото.
Ответникът З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., ул. „С. С.” №…,
ет…., ЕИК … оспорва предявените искове. Оспорва твърдението за съществуваща особена
близост на ищцата с починалата при ПТП нейна баба, която да обоснове
изключителност на техните отношения, различна от обичайно добрите и социално
активни отношения между баба и внучка. Твърди, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекалено завишено по размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на починалата, граничещо с изключителна нейна вина, тъй
като тя е нарушила правилата за движение по пътищата като се е движила през
нощта, на междуградски път, извън населено място в дясната страна на пътната
лента по посока на движението, с което е нарушила правилото на чл.108 ал.2 от ЗДвП. Същевременно е била облечена с тъмни дрехи, без светлоотразителна
жилетка. Това, съчетано и с лошите атмосферни условия, е неправило невъзможно
възприемането и от шофьора на лекия автомобил.
Видно от влязлата в сила Присъда № 73 от 12.09.2017 г. по
н.о.х.д.№ 1392/2017 г. по описа на ОС - Пловдив Д. К. Г., ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на 25.04.2016 г. на път ІІІ-375 (П. – П.), в
района между километри 22 и 23, в отсечката между село Й. Г. и кръстопътя В. м.,
община С., област П., при управление на лек автомобил „М.“, модел „К.“, рег.№ …,
е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Й. В. Х., ЕГН **********, поради което на
основание чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4,
вр. чл. 55 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от справката, направена в базата данни на
„Гаранционен фонд“ причинителят на ПТП Д. К. Г., ЕГН **********, е бил
застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите относно лек автомобил „М. К.“, рег.№ … Тя е обективирана
в застрахователна полица № … със срок на валидност 22.12.2015 г. – 21.12.2016
г. Именно в този период – на 25.04.2016г. - е настъпила и смъртта в резултат на
ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223
от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на
валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Относно активната легитимация: Видно от представеното
удостоверение за наследници изх. №86 от 05.05.2016г., издадено от Кметство с.
Г. ищцата К.Н.К. е внучка на починалата в резултат на ПТП Й. В. Х. Според
настоящия състав в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, следва да се включат, освен
братята и сестрите на починалия, неговите низходящи и възходящи до втора
степен, но и всяко лице, което може да докаже съществуването на действителна,
трайна, емоционална връзка с починалото лице, може да поиска и получи
обезщетение за неимуществени вреди. Вярно е, че съдебната практика,
обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума
на Върховния съд, изключва роднините по права линия от втора степен от кръга на
лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в
случай на смърт на техен
близък, настъпила в резултат на деликт. Тази практика обаче не отговаря на променените
обществени условия. Съгласно Директива
2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а,
б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1.
физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от
престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на
лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на
понятието „членове на семейството“
– това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна
и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от
жертвата лица. Вярно е, че Директивата позволява държавите-членки да ограничат
броя на членовете на семейството, които могат да се ползват от правата по нея
/т.19/. Също така обаче цитираните разпоредби са част от принципите на
Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна доктрина
и съдебна практика следва да бъдат осъвременени. Низходящите от втора
степен също биха могли
да търпят вреди от емоционален и психически
характер от смъртта на
техен близък – жертва на престъпление.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалата
нейна баба по делото са събрани гласни доказателства. Това са единствено
показанията на нейния съпруг К. И. К. От тях действително може да се направи
извод за наличие на близки отношения и дълбока привързаност между ищцата и
починалата и баба. К. се е разстроила много от загубата на баба си и първите
няколко дни след разпознаването и в моргата е била затворена, не разговаряла с
никой. Сега тя и съпругът и усещат липсата на баба й., която много им е
помагала за отглеждането на собствените им деца.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и нейната баба, основани на обич и
взаимна привързаност.
Същевременно обаче
не се установява твърдението за изключителност на техните отношения, различна
от обичайно добрите и социално активни отношения между баба и внучка. Твърдението,
че тя е загубила преди много години родителите си и затова е отгледана от баба
си също не е подкрепено от писмените доказателства. Баща и е починал, когато тя
е на 24 години, а майка и – когато ищцата е на 28 години – възраст, на която тя
вече е пълнолетна и самостоятелна. Вярно е, че след тяхната смърт, баба и е
останала единствения и близък роднина и загубата и действително и е донесла
много голяма мъка. Колкото и добри и близки да са били обаче отношенията и с
баба и, те не са такива като между родител и дете. Затова и при определяне на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
този факт следва да се има предвид. Като съобрази степента на
причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за загуба на родственик,
с който ищцата е била в близки отношения и много е обичала, признателна за
положените за отглеждането и грижи, обстоятелството, че се касае за връзка
между баба и внучка, съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението, дължимо на ищцата в общ размер 100 000 лева за завишен.
За справедлив настоящата инстанция намира размер от 50 000 лева. То се
дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.04.2016г. до
окончателното и изплащане.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата:
Наведеното от жалбоподателя З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр.
С. възражение за съпричиняване настоящата инстанция намира за основателно. От
заключението на вещото лице инж. В. Г. С. по допуснатата автотехническа
експертиза се установява, че към момента на удара пешеходката се е намирала на
платното за движение пред автомобила. Тя е била без наличие на
светлоотразителни елементи по облеклото или други източници на светлина. Намирала
се е в дясната част на северната пътна лента – в пътната лента на лекия
автомобил „Мицубиши“ и попътно на него. Преди момента на удара, същата е имала
възможност да промени направлението и скоростта си. Достатъчно условие да не
настъпи произшествието е било пешеходката да не навлиза в коридора на
автомобила на място и по начин и в момент, когато това не е било безопасно. В
хипотеза на нейно движение извън платното за движение или извън коридора на
автомобила, изследваното ПТП не би
настъпило. Атмосферните условия също са ограничавали допълнително техническата
възможност на водача да възприеме пешеходката. Скоростта на автомобила, според
експертизата, е била в границите на 60-70 км./ч
Налице е съпричиняване, което
според настоящата инстанцшия, следва да бъде определено на 50 %.
Ето защо ответникът З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., ул.
„С. С.” №…, ет…., ЕИК … следва да бъде осъден да заплати на ищцата К.Н.К., ЕГН **********,***
сумата 25 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., съпричинени в размер на 50 % от покойната Й. Вл. Х.,
ЕГН **********, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, причинено по
непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. Стамболийски, при
управление на лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…, рискът от
настъпването на което застрахователно събитие е бил покрит със сключването на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен със З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., за което е налице влязла в сила Присъда № 73
от 12.09.2017 г. по н.о.х.д.№ 1392/2017 г. по описа на ОС- Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016 г. до окончателното
плащане.
В този смисъл обжалваното решение следва да бъде частично
отменено за разликата над 25 000
лева до присъдения размер от 40 000 лева и съответно - да бъде потвърдено
до размер на присъдено обезщетение от 25 000 лева.
Следва да бъде частично отменено обжалваното решение и в
частта за разноските - за разликата над 750 лева до присъдения от
първоинстанционния съд в полза на К.К. размер на разноските за адвокатско
възнаграждение от 1091 лева.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът З. а. д. „ОЗК
– З.“ АД – гр. С. следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 440 лева –
разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно
уважените и отхвърлени части от жалбите.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК жалбоподателката К.Н.К.
следва да бъде осъдена да заплати на З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С. сумата 820
лева - разноски по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно
уважените и отхвърлени части от жалбите.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272
от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №324/17.06.2019г., постановено по т.д. №
604/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта, с която е осъдено З.
а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С. да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис …
- чрез адв. И.Д. сума над 25 000 лева до присъдения размер от 40 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и
продължителни психически болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., настъпила вследствие на ПТП, причинено по
непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. С., при управление на
лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.04.2016 г. до окончателното плащане, както и в частта с която са присъдени
разноски над 750 лева до присъдения размер от 1 091 лева – адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Н.К., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, офис … - чрез адв. И.Д. против З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр.
С., ул. „С. С.” №…, ет…., ЕИК … иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и продължителни психически
болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., настъпила вследствие на ПТП, причинено по
непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. С., при управление на
лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. С., ЗА РАЗЛИКАТА над 25 000 лева до присъдения от
Окръжния съд размер на обезщетението от 40 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016 г. до окончателното плащане, както
и претенцията за присъждане на разноски за разликата над 750 лева до присъдения
от първоинстанционния съд размер от 1091 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№324/17.06.2019г., постановено по т.д. № 604/2018г. по описа на Окръжен съд –
гр. Пловдив, в частта, с която е осъдено З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С. да
заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис … - чрез адв. И.Д.
сума от 25 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни и продължителни психически болки и страдания, причинени на К.Н.К. в резултат на смъртта на нейната
баба – пострадалата Й. Х., настъпила вследствие на ПТП, причинено по
непредпазливост от Д. К. Г. на 25.04.2016 г., на път III – 375, 23
км. в отсечката между с. Й. Г. и кръстопътя В. м., общ. С., при управление на
лек автомобил марка „М.”, модел „К.“, рег. №…, рискът от настъпването на което
застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен със З. а. д.
„ОЗК – З.“ АД – гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.04.2016 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №324/17.06.2019г., постановено по
т.д. № 604/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, в частта, с която е
отхвърлен предявения от К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис
… - чрез адв. И.Д. против З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., ул. „С. С.” №…, ет….,
ЕИК … иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за сума над 40 000 лева до пълния предявен
размер от 110 000 лева.
ОСЪЖДА З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., ул. „С. С.” №…,
ет…., ЕИК … да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис … - чрез адв. И.Д. сумата 440 лева – разноски по производството пред
въззивната инстанция – по съразмерност на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
офис … - чрез адв. И.Д. да заплати на З. а. д. „ОЗК – З.“ АД – гр. С., ул. „С.
С.” №…, ет…., ЕИК … сумата 820 лева - разноски по производството пред
въззивната инстанция – по съразмерност на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: