Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16290 по описа за 2016 г, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищeцът твърди в ИМ, че на посочената
дата, място и час, като пешеходец претърпял
ПТП и бил блъснат от л.а. „Опел Вектра”. Вследствие на удара понесъл редица увреждания: контузия в гръдната, поясната и коремната
област; контузия на ляво коляно и дясно стъпало; увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия;
изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка на лявото
коляно. Претърпял болки и страдания и продължава да ги търпи, наред с неудобства
и неприятни усещания в ежедневието си, които продължават и към настоящия
момент. Твърди, че за процесното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил налице
валиден застрахователен договор за “Гражданска отговорност” при ответника.
Претендира обезщетение в размер на
40 000 лв., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. Претендира и разноските.
Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор на автомобила за риска „Гражданска отговорност”(ГО, но оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдения механизъм за настъпване на ПТП, наличието
на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования л.а.,
уврежданията и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП.
Поддържа, че вина за настъпването на ПТП има ищецът, който е пресичал на място,
което не е било предвидено за такава цел.
Заявява възражение за съпричиняване и намаляне на претендираното
обезщетение.Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Не е спорно,че ответникът е застраховател по
задължителната застраховка „ГО“, сключена за л.а. „Опел Вектра” с рег. № ********съгласно
застрахователна полица №
BG/22/115000864865
със срок на валидност от 24.03.2015г. до 23.03.2016г.
От приложените
доказателства се установява, че на 29.05.2015 г., около 10:00 ч. в София на ул.“Дамяница“ в посока бул.“Цар
Борис III” между л. а. марка“Опел“, модел “Вектра“, управляван от В.Н.
и пешеходеца – ищеца е настъпило ПТП. Автомобила се движел от ул. “Планинец“ към бул.“Цар Борис III”,като на кръстовището образувано от двете улици, автомобилът е предприел завой
наляво. Ищецът се движел по пътното платно перпендикулярно на посоката на
движение на автомобила, пресичайки бул.“Цар Борис III” отдясно наляво по посоката на движението на автомобила. Автомобилът удря с
предната си част пешеходеца в областта на коляното на левия крак.
В. л. П.
по назначената САТЕ посочва, че
причината за настъпване на ПТП не е техническа, а ограничаване на видимостта на
водача на л.а „Опел Вектра“, несъобразяването му с пътната обстановка и с наличието
на пешеходен светофар.
Според показанията на св. Н., водача на л.а
“Опел Вектра“, предприемайки маневра завой наляво, с посока от ул.“Дамяница“
към бул „Цар Борис III“, блъснал пешеходеца с предната
част на автомобила. Веднага е набил
спирачки, при което пешеходеца се хлъзнал
на капака и е паднал на земята. Свидетелят е закарал пострадалия в
спешното отделение на ВМА.
Св. К. – син на ищеца видял баща си в
деня на инцидента, като същият е имал отоци по краката, бил контузен, притеснен,
и със силни болки в крака. През първите два месеца след произшествието
свидетеля и приятелката му са обслужвали ищеца, който не можел да излиза навън
и бил трудноподвижен.Преди инцидента
баща му не е имал оплаквания в лявото коляно, ходел е нормално и е бил доста
подвижен човек. След ПТП-то ищецът започнал да се придвижва с бастун, изпитвал
е страх да пресича и е имал сънища свързани с катастрофата.
Според в.л. д-р С. по назначената СМЕ, ищецът
в резултат на ПТП-то е получил контузия на гърдите и корема, контузия на лява
колянна става, контузия на дясно стъпало и му е била назначена обезболяваща
терапия за период от 5 дни. На 17.09.15 г. поради продължаваща болка бил
прегледан от ортопед и е била установена увреда на вътрешната връзка и ставния
хрущял на лява колянна става и назначено медикаментозно лечение. Във връзка с
тази травма периодично провеждал физиотерапия: през 2015 г. два пъти, през 2016
г. един път и през 2017 г. два пъти. При прегледа на 14.01.18 г.извършен на
пострадалия от в.л. д-р С. е била
установена болка при натиск в областта на ставната междина, констатирана е
запазен обем на движение.В СМЕ в.л. е посочило че не са установени трайни
последици от получените увреждания лявата колянна става е със запазен обем
движения и оплакванията на това място ще продължат за в бъдеще.
По иска
по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. КЗ (отм.),
увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „ГО”, има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновно
и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Съдът установи, че процесното ПТП е настъпило
по вина на водача на лекия автомобил „Опел Вектра” с рег. № ********застраховано лице по см. на чл. 257, ал. 2 КЗ (отм.) по
задължителната застраховка „ГО“.
Поведението на водача е
противоправно, тъй като последния не е преценил ситуацията и наличието друго
превозно средство съгласно неговите показания, което ограничава видимостта му
като участник в движението на пътното платно, както и наличието на пешеходен
светофар на бул.“Цар Борис III” съпоставено с
вероятността по пешеходната пътека да преминават пешеходци. Щом поведението е
противоправно, то е и виновно – арг. от чл. 45, ал.2 ЗЗД. В резултат на това
поведение за ищеца настъпват травматични увреждания, които му причинили болки и
страдания. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и
неимуществени вреди. Следователно искът е доказан по основание.
За да определи размера на
обезщетението съдът
съобрази с указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете
силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе; продължителността на лечебния и възстановителен период - около месец;
възрастта му към датата на ПТП – 71 г.; както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Отчете, че причинените
травматични увреждания не са довели до трайни последици за здравето на ищеца. Съдът
зачете и обстоятелството, че ищецът не е претърпял оперативни интервенци във
връзка с контузията на лявата коленна става, но е претърпяла силен стрес от
настъпилото ПТП, било е затруднено придвижването му и е било необходимо да
разчита на грижата на сина си при извършване на ежедневните си нужди. Предвид
всички обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 12 000 лв. ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. до окончателното й
изплащане.За разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер-40 000
лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
Твърденията на ответника, че ищецът е пресичал
на място което не е било предвидено и без
да съобрази с приближаващите МПС и
скоростта им на движение съдът счита за неоснователни и недоказани. По делото е
установено, че ударът е настъпил в зоната на пешеходната пътека.
По
разноските
Право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената, респективно
- отхвърлената част от исковете.
Ищецът е бил освободен от плащане ДТ и
разноски по делото.
Адвокат В.О. за осъщественото процесуално представителство има право на адв.възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. с оглед
предявената претенция и уважения размер на иска следва да му се присъди сумата 519 лева (12 000/40 000 х 1 730).
Ответникът съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК е направил разноски по
делото в размер на 225 лева (150 лв.
за КСМАТЕ и 75 лв. за доп.САТЕ) от които на осн. чл. 78, ал.3 ГПК съразмерно отхвърлената част от иска, трябва да му бъдат
заплатени 157,50 лева (28 000/40
000 х 225). Претендира и за юриск. възнаграждение, което съдът на осн. чл.
78,ал.8 ГПК определя в размер на 200 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски общо в размер на 357.50 лева.
Ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на СГС – 480 лв.- ДТ и
разноски за експертизи 225 лева или общо на осн. чл. 78,ал.6 ГПК сумата 705 лева
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на К.Н.А. ЕГН: **********,***14, със съдебен адрес ***, ж. к. *******,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 12 000 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,в резултат на ПТП настъпило на 29.05.2015 г. ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 29.05.2015г.до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 12 000 лева до сумата от 40 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на АДВ. В.О. ***, ж. к. *******, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата 519 лева – адв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
ОСЪЖДА К.Н.А.
ЕГН: **********,***14,
със съдебен адрес ***, ж. к. ******* да
заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК
сумата 357.50 лева - разноски
и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата 705 лева – ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: