Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр.
Варна _____________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, VІІ-ми състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията
Симеонов адм. дело № 3390 на Административен съд – Варна по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК.
Производството е образувано
по жалба на Б.И.Б. против отказ на Директора на Главна дирекция
„Национална полиция“ за издаване на
заповед за снемане на полицейска регистрация №58747/28.07.2004 г. извършена в
Първо РУ-ОД МВР Варна.
Жалбоподателят Б. И. Б. чрез процесуалния
си представител адв. Т. Я. оспорва издадената заповед, като възразява, че
снемането на полицейската регистрация следва да се извърши поради настъпила
реабилитация.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата на сочените в нея основания. В писмени бележки сочи, че
административният орган е нарушил закона, като е пренебрегнал нормата на
чл.159, ал.6, пр.3 от ЗМВР и настоява, че административният орган е издал
недопустим акт.
Ответникът – заместник-директор на ГД
„Национална полиция“ не се явява и не се представлява, като посредством
юрисконсулт са депозирани писмени бележки по делото, видно от които счита
жалбата за неоснователна, като поддържа становището, че настъпването на
реабилитация не е основание за снемане на полицейската регистрация.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в законовия срок.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства прецени следното:
От представената преписка се установява, че през 2013 г. Б.И.Б. е
направил искане за снемане на полицейска регистрация/л.56/. Със Заповед №
309167/2.12.2013 г. Зам. директора на ГД „Национална полиция“ /л.68/ е отказал
да снеме полицейска регистрация № 58747/28.07.2004 г. извършена в І РПУ Варна
на Б.И.Б.
В заповедта е посочено, че
регистрацията е извършена за деяние по чл. 131 ал.1 т.4 вр. чл. 130 ал.2 от НК,
по което е образувано БПП № 1463/2004 г., а с определение от 30.07.2004 г.
постановено по НОХД № 2835/2004 г. влязло в сила на 30.07.2004 г. е одобрено
споразумение, по силата на което Б. е признат за виновен и му е наложено
наказание на осн. чл. 131 ал.2 т.4 вр. чл. 130 ал.2 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. “б“
от НК – глоба в размер на 800 лв. На
20.03.2014 г. Б. е посетен от служители на V РПУ – Варна, за връчване на
издадената заповед. Б. И. Б. е отказал да получи заповедта и се прибрал в дома
си. Тези данни са обективирани в докладна записка № 2697/2014 г./л.85/
На 25.06.2015 г. е подадено ново искане за снемане на полицейска
регистрация/л. 91/. С писмо от 8.07.2015 г. Директорът на ОД на МВР – Варна е
уведомил Б., че по предходно аналогично искане е налице постановен влязъл в
сила административен акт/л.91/.
На 13.03.2019 г. Б.Б. е депозирал искане до Началника на ОД на МВР -
Варна за служебно снемане на извършени полицейски регистрации, на осн. чл. 68
ал.6 от ЗМВР. Сочи, че е налице незаконно извършена полицейска регистрация,
както и че е макар и да е налице присъда, то е настъпила реабилитация по право.
На 18.03.2019 г е изготвено писмо
рег. № 365000-10494 от Директора на ОД на МВР – Варна/л.82/, в което е прието,
че е извършена проверка по депозираното искане, като е установено, че на
25.06.2015 г. е изготвен отговор по предходно искане с идентично съдържание. Б.
е уведомен, че съгласно чл. 19 ал.2 от Наредбата за реда за извършване и
снемане на полицейска регистрация, следва към искането да приложи документи,
удостоверяващи наличие на основание по чл. 68 ал.6 от ЗМВР, но към молбата му
липсват такива документи. По предходно искане от 2013 г. за сваляне на
полицейска регистрация е постановен отказ. По изложените съображения е прието,
че е налице влязъл в сила административен акт, със същия предмет и страни и
депозираното искане от 13.03.2019 г. е недопустимо.
По делото е представено и свидетелство за съдимост, в което е отразено
осъждането на Б., но същото е издадено да послужи пред ОД на МВР – Варна,
налице е и последващо издадено свидетелство за съдимост, видно от което съдът е
взел предвид, че лицето е реабилитирано, поради което в същото е отразено, че Б.
не е осъждан.
С Определение от 24.09.2020 г. по адм. д. № 1164/2019г. по описа на
Административен съд Варна, състав на съда е оставил без разглеждане жалбата на Б.
И. Б. против мълчалив отказ на Началника на ОД МВР Варна да се произнесе по
искане с вх.№ УРИ 365000-9858/13.03.2019 г., прекратил е производството по
делото, обявил е за нищожен изричния отказ да се разгледа по същество искането,
обективирано в искане с вх. №УРИ 365000-9858/13.03.2019 г. на Директора на ОД
МВР варна, като го е задължил да окомплектова преписката съгласно изискванията
на Наредбата за реда и извършване и снемане на полицейска регистрация и да
изпрати преписката на Министъра на вътрешните работи за произнасяне.
С писмо рег.№
328600-51970/24.10.2019 г. Директорът на ГД „Национална полиция“ е уведомил молителя чрез процесуалния му
представител адв. Т. Я., че счита, че не
са налице основания за издаване на заповед за снемане на полицейска регистрация
№ 58747/28.07.2004 г., извършена в Първо РУ-ОДМВР Варна на Б.И.Б. с ЕГН **********,
тъй като има издаден административен акт- Заповед № З-9167/02.12.2013 г. на
заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане
на полицейска регистрация № 58747828.07.2004г., извършена в първо РУ-ОД МВРВ
Варна на Б.И.Б. с ЕГН **********, със същия предмет и между същите страни.
По
делото не е налице спор по фактите и в частност не спорно, че жалбоподателят Б.
И. Б. е реабилитиран по право на основание чл.86 от НК, за престъплението, за
което му е било наложено наказание по НОХД
№ 2835/2004г. на Районен съд Варна, макар това да не е изрично е
отбелязано в приложеното свидетелство за съдимост/л.57/, но осъждането е
отразено в приложената справка за съдимост. За реабилитацията по право не е
необходим нарочен съдебен акт.
Правният
спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от
полицейска регистрация.
Съгласно
нормата на чл.68, ал.1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация
на лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено
престъпление от общ характер, като органите на досъдебното производство са
длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от
полицейските органи. В настоящия случай полицейската регистрация на лицето е
била извършена на основание водено БП №1463/2004 г. по описа на Първо РУ Варна,
пр. пр. №9263/2004г. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 27 от ЗМВР, като е посочено, че данните от нея се
използват само за дейности, свързани със защитата на националната сигурност, противодействие
на престъпността и
опазване на обществения ред. Основанията за снемането й са също нормативно установени,
в условията на numerus clauses, посочени са в чл.68, ал. 6 от ЗМВР, както следва:
регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство
да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице
влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна
отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало.
Видно е, че настъпване на реабилитация по право, не е измежду хипотезите,
регламентиращи снемането на полицейската регистрация, тъй като целта на
реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската
регистрация като институт на административното право, са различни. Полицейската
регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а
на извършването на деянието, и именно поради тази причина тя се извършва към
този (на деянието) момент. Заличаването на последиците на осъждането, какъвто
ефект има реабилитацията, е неотносимо към снемането на полицейската
регистрация, чиято цел е насочена към дейностите по чл.27 от ЗМВР и в този
смисъл, настъпването на реабилитация не влияе върху обществените отношения,
свързани със снемането на полицейска регистрация, поради което и не е
предвидено измежду основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.
В
допълнение следва да се посочи, че в случая не се касае за генериране на лични
данни в процеса по
изграждането на информационни фондове за събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на
информационни и аналитични документи и продукти по реда на Раздел VІ от Глава
ІІ на ЗМВР, в който случай тези данни могат да бъдат заличени на основание
чл.27, ал.2 от ЗМВР, при наличието на предвидените там предпоставки. Тази
хипотеза е различна от процесната и поради това – неприложима, поради което
жалбоподателят неоснователно се позовава на зачитането на срокове за съхранение
на лични данни.
В този смисъл е и установената съдебна
практика на ВАС: Решение №14101 от
22.12.2015г. по адм. д. №14499/2014г. ;Решение №7674 от 25.06.2015 г. по адм.
д.№********** г.; Решение №4633 от 27.04.2015 г. по адм. д. №11770/2014 г.;
решение №15433 от 17.12.2014 г. по адм. д. №6586/2014 г.; Решение №15433 от
17.12.2014 г. по адм. д. №6586/2014 г.
Възраженията за нищожност на издадения ИАА
са неоснователни.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт, но законодателят е приел критериите на които следва да отговаря един
административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. В чл. 146
от АПК са установени основанията за оспорване на индивидуалния административен
акт, които са налице, когато не са спазени изискванията за неговата
законосъобразност. За да е законосъобразен административният акт е необходимо
да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправни
разпоредби и да съответства на целта на закона.
В зависимост от това колко е
съществен порокът, той води до нищожност или унищожаемост на акта. За да бъде
нищожен един административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан
поотделно, като е достатъчно установяването само един от пороците да води до
нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт. Тъй като в задълженията на
съда е да следи служебно за наличие на пороци обуславящи нищожност на акта, в
настоящия случай следва да се изследват всички такива предпоставки, а не само
направените от жалбоподателя възражения.
Нищожността е най-тежкият порок на
административния акт, поради което законодателят не е предвидил ограничения във
времето за обжалване – аргумент от чл. 149, ал.
5 от АПК. Но не всяко нарушение при издаването на акта води до нищожността му, а
само тези, свързани с компетентността на издалия го административен орган и
спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки
противоречия с материалноправни разпоредби, които правят последиците от
издадения акт нетърпими за правовия ред.
АПК не съдържа изрична квалификация
на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено
разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато
прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо
място, следва да се прецени компетентността на органа, издал оспорваната заповед
за отказ за издаване на заповед за снемане на полицейска регистрация на Б.Б..
Нищожен е актът, който не е издаден
от компетентен орган, каквото твърдение не е поддържано с жалбата. Компетентността
на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен.
Съгласно действащата към момента на
извършване на полицейската регистрация, правната регламентация на снемането и е
уредена в НАРЕДБА № I-221 от 13.10.2003 г. за реда за извършване на полицейска
регистрация чл.18 ал.1: Снемането на полицейската регистрация се извършва въз
основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени
от него длъжностни лица по мотивирано предложение от директорите на
националните и териториални служби на МВР, чиито структурни звена са извършили
регистрацията.“ На издалият заповедта
заместник директор на ГД “Национална полиция“ тази дейност е възложена със
Заповед № І-з-1303/27.06.2012г. относно възлагане на функции по снемане и отказ
за снемане на полицейска регистрация.
Съобразявайки нормата на чл.142,
ал.1 от АПК, която постановява, че съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, както и
действащата към момента на издаването на акта материална правна норма , съдът
приема, че процесната заповед е издаден от административен орган, който е
компетентен по материя, по място и по степен.
Другият
порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на
изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно,
че исканата от закона писмена форма е спазена. Съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити. Актът е мотивиран, като в него са посочени правните
основания и фактите, мотивирали издаването му. Видно от оспорваната заповед , в същата е
отразено наименованието на органа, който го издава (чл. 59, ал. 2, т.1 от АПК);
има посочено и наименование на акта (т.2); адресат на акта (т.3); съдържа
фактическите и правните основания за издаването му (4); разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението
(т.5); пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва (т.7); посочени
са също и датата на издаване и е положен подписа на длъжностното лице, което го
е издал (т.8).
Друг критерий за разграничаване на
нищожността и унищожаемостта на административните актове, се очертава от
степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на
същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато
определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до
нищожност на акта. В конкретния случай, съдът не установи оспорения
административен акт да страда от такива пороци, които да обосноват извод за
неговата нищожност.
При издаване на оспорения акт,
административният орган не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до
нищожност на акта поради засягане правото на защита на адресата на този акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че целта
на закона е спазена, следователно жалбата е неоснователна.
На
основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите
чл.143, ал.4 от АПК, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане
на направените разноски, следва да бъде уважено. Съдът като съобрази характера
на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на Главна дирекция «Национална полиция» - МВР следва да се присъдят разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 от АПК, Варненския административен съд, седми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.И.Б. с ЕГН ********** против Заповед № З-9167/02.12.2013 г. на
заместник-директора на Главна дирекция „Национална полиция“.
ОСЪЖДА Б.И.Б. с ЕГН ********** , да
заплати на Главна дирекция
«Национална полиция» - МВР сума в размер на 100/сто/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: …………………