Р Е Ш Е Н
И Е
№ 285
гр.Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №164
по описа на Административен съд-Плевен за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 213,
ал.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Р.И. ***, чрез адв.П.Д. от АК-Враца, със
съдебен адрес ***, против Заповед рег.№1772з-70/3.02.2023 год. на Началник
Първо РУ-Плевен.
С жалбата се оспорва заповедта като неправилна,
незаконосъобразна и постановено в нарушение на закона. Сочи се, че
административният орган не е информирал жалбоподателя за хода на образуваното
спрямо него производство. Спазването на изискването е от значение за надлежното
упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната
процедура. В осигуряването на реална процесуална възможност на страната да
участва в производството по издаване на индивидуален административен акт за
защита на своите права и законни интереси намират израз принципите за
законност, истинност, достъпност, прозрачност и служебно начало. Липсата на
данни в административната преписка за изпълнение на това задължение според
жалбоподателя налага извод, че в производството по отнемане в полза на
държавата на иззетите на 30.01.2019 г. от И. вещи, предмет на рестриктивен
правен режим по ЗОБВВПИ. Счита допуснатото нарушение за такова на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като е рефлектирало върху съдържанието на властническото
волеизявление. В този смисъл порокът е съществен, тъй като е ограничил правото
на жалбоподателя да представи обяснения или възражения и да ангажира
доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган
и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството.
Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване
от водещия орган на значимите за случая факти и обстоятелства, които в
конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В
заключение моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява и не
се представлява, депозирал е писмени бележки чрез упълномощения адвокат Д.,
който поддържа жалбата, излага подробни съображения за нейната основателност.
Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – началник на Първо РУ-Плевен, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт А. с пълномощно
на л.41, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна и
недоказана и да потвърди оспорената заповед. Излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд -Плевен, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 23.01.2019г. в Първо РУ-Плевен с протокол за
изземване с рег.№1772р- 1503/30.01.19г, приложен на л.25 от делото, е иззето от
Р.И. ***, 1 бр.пистолет „Хеклер и
Кох" Р30 к.9х19 №*********, 2 бр. пълнители за „Хеклер и Кох“, общо 44 бр.
патрони к.9х19мм. и 1 бр. разрешително
№20170338438 и приложение към него. Според изложеното в придружително писмо
вх.№1541/15.03.2023 год. на л.24 от делото, причината за изземване на оръжието
е, че на И. е повдигнато обвинение по
ЗМ-65/19г. но описа на Първо РУ-Плевен за управление на МПС след употреба на
алкохол. С вх.№ 177200-1072/30.01.2019г. материалите по ЗМ-65/19 са изпратени в
РП-Плевен за внасяне на обвинителен акт в Районен съд Плевен. Видно от
приложеното нохд №246 по описа на Районен съд-Плевен за 2019 год., с протоколно
определение от 7.02.2019 год. по това дело, съдът е одобрил постигнато между Р.И.
*** споразумение, по силата на което И. се е признал за виновен в това, че на 23.01.2019г. в Плевен, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Лексъс“ с ДК № ЕН 4403 ВТ, с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред
с химическо изследване под №31/25.01.2019г.- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. За извършеното престъпление, на основание чл.343б, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 от НК , на И. било наложено наказание – лишаване от свобода за срок
от 4 /четири/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 3 /три/ години; основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК И. е лишен и от право да упражнява дейността водач на МПС
за срок от 7 /седем/ месеца, считано от датата на фактическото отнемане –
23.01.2019г.; на основание чл.24, ал.3
от НПК наказателното производство по н.о.х.д. № 246/2019г. по описа на РС
– Плевен е прекратено. Определението е окончателно и е влязло в сила на датата
на постановяването си 7.02.2019 год.
С оглед на горните обстоятелства, издаденото и
приложено на л.26 от делото Разрешение №20170338438 за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, е отнето с приложеното на л.27 от
делото Решение №1772р-1788/5.02.2019 год. на Началник Първо РУ-Плевен, на
основание чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ- поради факта, че лицето е осъждано за
умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова
престъпление. Със същото решение е иззето късо бойно оръжие : пистолет „Хеклер
и Кох“Р30 к.9х19 №129-014011 и 44 бр. патрони к.9х19 мм. Решението е връчено на
И. на 12.02.2019 год., видно от отбелязването върху същото и няма данни да е
обжалвано. По данните от писмото на л.24, по горните причини оръжието е било
иззето и се намира в Първо РУ-Плевен до настоящия момент.
Видно от приложената на л.17 от делото Докладна
записка №20125/18.11.2022 год. от мл.ПИ
КОС до Началник на Първо РУ-Плевен, че след изземване на 23.01.2019 год. от И. с протокол №1772р-1503/30.01.2019 год. на
огнестрелното оръжие, пълнителите и патроните, в законоустановения срок по
чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ не е предприето действие по прехвърляне на
собствеността в срок до 22.01.2020 год., поради което е прието в докладната, че
спрямо И. следва да се издаде заповед за одържавяване на ООБ и на лицето да
бъде изпратено съобщение, с което да бъде уведомено за предстоящите действия по
одържавяване на оръжието.
Изпратено е до И. приложеното на л.16 от делото
Съобщение №12769/18.11.2022 год., че във връзка с иззетите оръжие и боеприпаси,
на основание чл.231, ал.5 от ЗОБВВПИ ще започне производство по отнемане в
полза на държавата на огнестрелно оръжие
и боеприпаси, които са иззети на 23.01.2019 год. Предоставен е на И. петдневен
срок от получаване на съобщението за представяне на искания и възражения.
И. е депозирал приложеното на л.15 от делото Заявление
№УРИ 177200-13146/28.11.2022 год., с което е поискал да му бъде върнато
разрешителното за притежаване, носене и съхранение на нарезно/огнестрелно
оръжие, отнето с протокол рег.№1772р-1503/30.01.2019 год. Поискал е да му бъде
дадена възможност в едномесечен срок да се снабди с необходимата документация
за подновяване на разрешително за притежаване, носене и съхранение на нарезно/огнестрелно
оръжие. Поискал е още да не бъде предприемана процедура по започване на административно производство по
издаване на заповед за отнемане в полза на държавата на отнетите оръжие и
боеприпаси, иззети на 23.01.2019 год.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
рег.№1772з-70/3.02.2023 год. на Началник Първо РУ-Плевен, с която са отнети в полза на държавата огнестрелно оръжие -
пистолет „Хеклер и Кох"Р30 к.9х 19 №*********, 2бр. пълнители и
44бр.патрони к.9х19. За да постанови акта, органът е приел, че при извършена
служебна проверка per. №1772р-20125/18.11.22г. е установено, че в едногодишния
срок, визиран в чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, считано до 22.01.2020 г., Р. И. не е предприел съответните действия, а
именно не е прехвърлил собствеността върху оръжията и боеприпасите на лица,
притежаващи разрешения за производство, търговия или придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси. Посочено е още в заповедта, че с писмо per. №1772р-12769/18.11.22г.,
получено лично от Р.И. на 23.02.22r. е уведомен, че в Първо РУ - Плевен е
започнало административно производство по издаването на заповед за отнемане на
предаденото оръжие в полза на държавата, като на лицето е предоставена
възможност в 5 /пет/ дневен срок от получаването му да представи писмени
искания или възражения. В Първо РУ-Плевен е постъпило заявление с вх.№177200-
13146/28.11.22г. от Р.И., в което е заявил, че желае да си върне разрешителното
за носене и съхранение и моли да му се даде такава възможност в едномесечен
срок. Органът е посочил в оспорената заповед, че до 01.02.23г. в Първо РУ-Плевен не са постъпвали
от И. необходимите документи за издаване
на разрешение за дейност с огнестрелно оръжие. С оглед на тези обстоятелства и
на основание чл. 213, ал. 5 от Закона за огнестрелните оръжия, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия, процесните оръжие и боеприпаси
са отнети с оспорената заповед.
Заповедта е връчена на И. на 9.02.2023 год., а жалбата
против същата е подадена в съда по пощата с плик с клеймо от 23.02.2023 год. и
е заведена с вх.№1173/24.02.2023 год.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок,
от надлежна страна - адресат на акта, който е неблагоприятен за И., пред
надлежния съд, против индивидуален административен акт.
По същество е неоснователна.
Относно придобиването, ползването и съхранението на
оръжия / каквито са огнестрелните късоцевни оръжия - пистолети/ приложими са
разпоредбите на ЗОБВВПИ.
Съгласно посочената като правно основание за
издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл. 213,
ал. 5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата
със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 – т. е органът, който е издал
съответното разрешение. В случая, видно
от приложено на л.48 от делото Разрешение №20170338438 за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях, то е издадено от Началник Първо РУ-Плевен, което се установява и
от приложеното на л.47 от делото заявление за издаване на същото, подадено до
Началник Първо РУ-Плевен, поставил резолюция и положил подпис върху
заявлението. Поради което именно Началникът на Първо РУ - Плевен е органът,
компетентен да постанови отнемането на огнестрелното оръжие, за което това
разрешение се е отнасяло. Следователно обжалваната Заповед е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган по чл. 213,
ал. 5 във
вр. с чл. 155,
ал. 1 от ЗОБВВПИ. Отделно от това, безспорно е, че от момента на предаването на оръжието /23.01.2019
г./ и към датата на издаването на обжалвания административен акт оръжието -
предмет на разпореденото отнемане в полза на държавата, се е съхранявало в Първо
РУ-Плевен, което се установява от приложения по делото Протокол за изземване от
същата дата на л.25 и от писмо вх.№1541/15.03.2023 год. на л.24 от делото,
което обстоятелство също определя Началника на Първо РУ-Плевен като компетентен
орган да издаде заповедта по чл. 213,
ал. 5 от ЗОБВВПИ.
При издаване на оспорената заповед са спазени
изискванията за форма, както и се съдържат фактически и правни основания, въз
основа на които административният орган е формирал властническото си
волеизявление. В заповедта разпореденото отнемане в полза на държавата е
обосновано с непредприемането на действия по прехвърлянето на собствеността върху
оръжието и боеприпасите на лица, притежаващи разрешения за производство,
търговия или придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и с неподаване на заявление за издаване на
съответно разрешение за носене и съхранение на оръжие. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Предвид горното,
съдът приема, че оспорваната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила. Посочено е и
правното основание за издаването й- чл. 213,
ал. 5 от ЗОБВВПИ.
Съгласно чл. 213,
ал. 1 вр.
ал. 3, ал. 4 и ал. 2 вр. ал. 5 от
ЗОБВВПИ
при издаване на решение по чл. 155
от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества,
оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и в случаите, когато срещу лицето
има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152
от ЗОБВВПИ изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите
и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно
изискванията на чл. 74, съответно чл. 98,
ал. 1 - 3 от
ЗОБВВПИ,
а в случаите на образувано наказателно производство - в срок до три месеца от
приключването му. Собственикът на вещите – оръжията и боеприпасите може да
прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от
изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или
придобиване. Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение за оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, или
в три месечен срок от приключване на наказателното производство, вещите се
отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155,
ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че за
връщането на иззети или предадени в хипотезите, предвидени от ЗОБВВПИ
огнестрелни оръжия, са предвидени конкретни срокове. Предвидените срокове са
два вида:
– общ от една година от датата на изземване или
предаване на оръжията и боеприпасите, в хипотезите при издаване на решение по чл. 155
от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества,
оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия и
-специален "до три месеца от приключване на
наказателното производство", в хипотезата на иззети или предадени
огнестрелни оръжия, когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление
от общ характер.
Предвидено е в тези установени в специалния закон
срокове лицето да прехвърли собствеността върху огнестрелните оръжия и
боеприпасите на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване
или в тези срокове да подаде заявление за издаване на разрешение или за
връщане.
Видно от представените доказателства оръжията и
боеприпасите са иззети от И. на 23.01.2019 год. с приложения на л.25 от делото
Протокол рег.№1772р-1503/30.01.2019 год. и няма данни в едногодишен срок от
изземването им –до 23.01.2020 год., да е направено искане за издаване на
разрешение, съответно връщането им или да са прехвърлени на лице, получило
разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжия и боеприпаси. Нещо
повече, преди издаване на оспорената заповед административният орган е изпратил
до И. съобщението на л.16, с което му е дал възможност да прави искания или
възражения, И. е подал заявлението на л.15 с рег.№177200-13146/28.11.2022, с
което е поискал да му бъде дадена възможност
в едномесечен срок да се снабди с необходимите документи за издаване на
разрешение за притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Но нито в поискания едномесечен срок от датата на регистриране на
заявлението при органа, нито до издаване на оспорената заповед-повече от два
месеца след подаване на това заявление, И. не е подал заявление за издаване на разрешение за притежаване, носене
и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито е представил
доказателства, че е прехвърлил собствеността на притежаваните от него оръжие и
боеприпаси на лице, притежаващо разрешение за производство, търговия или
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Към датата на издаване на оспорената заповед е изтекъл
и вторият релевантен срок – три месеца от приключване на наказателното
производство. Видно е от приложеното към настоящото дело нохд №246/2019 год. на
Плевенския РС, че с протоколно определение от 7.02.2019 год. по това дело,
съдът е одобрил постигнато между Р.И. *** споразумение, което определение е
окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването си - 7.02.2019 год.
От датата на влизане в сила на определението на Плевенския РС по нохд №246/2019
год. се счита, че наказателното производство е приключило. От тази дата започва
да тече тримесечният срок за отправяне на искане за издаване на разрешение, или
за връщане на огнестрелните оръжия и боеприпасите. Срокът е изтекъл на 7.05.2019
год. Не са представени доказателства, че в рамките на този срок И. е подал
надлежно заявление за издаване на разрешение, или за връщане на иззетите
огнестрелно оръжие и боеприпасите. Не са представени пред компетентния орган и
пред съда доказателства, че в този срок собствеността върху оръжията е
прехвърлена на лице, получило разрешение за производство, търговия или
придобиване на оръжия и боеприпаси.
Налице са предпоставките на чл. 213,
ал. 5 от ЗОБВВПИ за издаване на оспорения в настоящото производство административен акт -
когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение за оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, или
в три месечен срок от приключване на наказателното производство, вещите се
отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155,
ал. 1 от ЗОБВВПИ. Тези срокове са преклузивни и започват да текат от изземването на вещите,
и от приключването на наказателното производство срещу лицето. Към момента на
издаване на оспорената заповед на началник Първо РУ Плевен сроковете за
подаване на заявление за разрешение или връщане на огнестрелното оръжие и
боеприпасите са били изтекли по силата на закона.
Очевидно е че законодателят, с цел гарантиране реда и
сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана с
дейностите с огнестрелно оръжие, е регламентирал специални условия и ред за
тяхното придобиване, съхранение и употреба. Анализът на приложимите норми и
въведената с тях императивна правна регламентация на режима за придобиване,
носене и употреба на огнестрелно оръжие води до извода, че притежаването на
огнестрелно оръжие е обусловено от наличието на надлежно издаден и валиден
разрешителен административен акт. Поради обстоятелството, че се касае за вещи,
за притежанието на които е въведен разрешителен режим, притежаването на
огнестрелно оръжие без съответното разрешение е основание за квалифициране на
това притежание като незаконно, което пък е предпоставка за отнемането на
оръжието в полза на държавата. Но именно съблюдавайки принципа на неприкосновеност
на частната собственост, законодателят е създал правни механизми, за да
гарантира на собственика възможността да прехвърли правото си на собственост
върху огнестрелното оръжие, като е регламентирал един разумен срок, в който
собственикът, за когото е налице пречка вече да притежава огнестрелно оръжие
/вкл. поради липса на разрешителен административен акт/, да прехвърли правото
си на собственост върху това огнестрелно оръжие другиму. Логиката на закона е
да се даде разумен срок на лица, които по една или друга причина нямат валидно
разрешително за носене и съхранение на огнестрелни оръжия, да се разпоредят с
тях или да поискат издаването на ново разрешение за тяхното носене и
съхранение, но след като в този срок лицата бездействат, те губят и правото си
на собственост именно поради това си бездействие. В случая, от датата на изземване
на оръжието /23.01.2019 г. / до датата на издаване на оспорената заповед /3.02.2023
г. / Р.И. не е предприел каквито и да е било действия по прехвърляне
собствеността върху притежаваното от него огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито
е подал заявление за издаване на съответно разрешение, поради което съдът
приема, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие и при
правилно приложение на процесуалните и материалноправните разпоредби, на които
се основава, и при съобразяване с целта на закона. Следователно, жалбата срещу
него се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и с оглед направеното искане, на
ответника следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И. ***, чрез адв.П.Д. от
АК-Враца, със съдебен адрес ***, против Заповед рег.№1772з-70/3.02.2023 год. на
Началник Първо РУ-Плевен, с която са отнети в полза на държавата огнестрелно
оръжие - пистолет „Хеклер и Кох"Р30 к.9х 19 №*********, 2бр. пълнители и 44 бр.патрони к.9х19.
ОСЪЖДА Р.И. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/