Р Е Ш Е Н И Е
№................, град Шумен
15.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета
година в състав:
Административен съдия: Татяна
Димитрова
при участието на секретаря Ив. В.
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Е.В.Р. *** срещу Заповед № РД-398/05.12.2014 г. на кмета на община Никола Козлево, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи в урегулиран поземлен имот/УПИ/ VIII-312, кв.44, по плана на с. Никола Козлево, реализирани от Е.В.Р., а именно: „Бетонови основи за ограда по южната граница на имота, с дължина около 63м., „Навес пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6м. и „Масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ ХI-320 от североизток и на границата с УПИ V-313, кв.44 от северозапад”.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като не е съобщена на жалбоподателя в тридневния срок по чл.61 ал.1 от АПК. Сочи се, също така, че е издадена без да е установено дали процесните строежи не са търпими. С последваща молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.С.П. от АК-Шумен, жалбата е прецизирана, като се излагат аргументи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради издаването й в нарушение на материалния закон. Сочи се, че строежите не са от пета категория, както е посочено в заповедта, както и че жалбоподателят е изготвил всички проекти по ЗУТ за тях и е заплатил всички такси. Твърди се, че посочената в заповедта масивна сграда отговаря на описания в нотариален акт № 62, том 5, рег. № 2559, дело № 542/2014г. на нотариус П.А. дърводелски цех и като такава е търпима. С оглед на тези аргументи, жалбоподателят счита, че извършените от него строежи не са незаконни и моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Ответната страна - кмет на община Никола Козлево, чрез процесуалния си представител адв. С.З. от АК-Шумен, оспорва жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което да я отхвърли като неоснователна. В писмените си бележки излага подробни аргументи за това, че и трите строежа, предмет на оспорената заповед, са извършени без одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж и са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. С оглед на това, твърди, че оспорената заповед е законосъобразна и моли съда да отхвърли жалбата на Р. като неоснователна.
Шуменският административен съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Оспорващият Е.В.Р. е собственик на дворно място с
площ от 2000кв.м., ведно с построените в него битов комбинат, столова,
дърводелски цех, склад на дърводелски цех и тоалетна, находящо се в с.Никола
Козлево, съставляващо по плана на селото урегулиран поземлен имот/УПИ/ VІІІ-312 от квартал 44, видно от
приложения по делото нотариален акт № 62, том 5, рег. № 2559, дело № 542/2014г. на
нотариус П.А., с район на действие Районен съд-Нови пазар.
Със Заповед № РД-377 от 17.11.2014г. кметът на община Никола Козлево назначил комисия, която да извърши проверка за незаконно строителство в УПИ VІІІ-312 в кв.44 на с.Никола Козлево. На 18.11.2014г. назначената комисия извършила проверка на място в УПИ VІІІ-312 в кв.44 по плана на с.Никола Козлево. При проверката били направени констатации, че в имота е извършен строеж на бетонови основи за ограда по южната граница на имота с дължина около 63м., навес пред дърводелски цех, с бетонови греди, колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6м. и масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ ХI-320 от североизток и на границата с УПИ V-313 от северозапад. Установено било, че за тези строежи няма издадени строителни книжа по смисъла на ЗУТ и разрешение за строеж. Въз основа на тези констатации е прието, че строежите са незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежат на премахване като такива по реда на чл.225а, ал.1 от с.з. Направените констатации били обективирани в констативен акт № 2 от 18.11.2014г./л.24-26/, който бил връчен на собственика Р. на 25.11.2014г. Несъгласен с констатациите, Е.Р., депозирал на 28.11.2012г. възражение срещу тях до кмета на община Никола Козлево, в което посочил, че за оградата и навеса пред работилницата, главният архитект на общината, на основание чл.140 от ЗУТ, е издал виза № 300/11.10.2014г., а масивната сграда отговаря на дърводелския цех описан в н.а. № 62, том 5, дело № 542/2014г., поради което е търпима. Тези възражения не били уважени и въз основа на описаните в констативния акт факти и обстоятелства кметът на община Никола Козлево издал Заповед № № РД-398/05.12.2014г., с която наредил да бъдат премахнати описаните в констативния акт три незаконни строежа. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 15.12.2014г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.18/. Несъгласен с нея, Р. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх.№ 94-00-1944/19.12.2014г. по описа на общинска администрация при община Никола Козлево.
По делото е представена цялата административна преписка
по издаване на оспорената заповед. По искане на
оспорващия е
назначена и
изслушана съдебно-техническа експартиза (СТЕ, чието заключение е приобщено към
доказателствения материал без оспорване, поради което съдът го кредитира като
обективно и компетентно дадено. От заключението на същата се установява, че строежите, посочени в процесната заповед №
РД-398/05.12.2014г. съответстват на описаните в нотариален акт № 62/2014г.
обекти, както следва: „Бетонови основи за ограда-на изпълнената ограда по
югоизточната граница към съседния УПИ Х-311 поз.6 на приложената към СТЕ скица;
Навес пред дърводелския цех-поз.5 на посочената скица, който е нов строеж и не
е отразен в нотариалния акт и Масивна сграда от тухли с дървена конструкция-поз.4
на посочената скица, която отговаря на склада към дърводелския цех от
нотариалния акт, но не представлява навес. Вещото лице е дало заключение, че строежите,
описани в оспорената заповед не са изпълнени съгласно одобрени по реда на
чл.145 от ЗУТ проекти и за тях няма издадени разрешения за строеж, както и че
бетоновите основи за ограда по южната граница на в УПИ VІІІ-312
са строеж от VІ-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, а навеса
пред дърводелския цех и масивната сграда са от V-та категория, съгласно чл.137
ал.1 т.5 б. „б“ от ЗУТ, както и съгласно чл.10 ал.2 от Наредба за
номенклатурата на видовете строежи. Експертизата дава заключение, че масивната
сграда е нов строеж, извършен на мястото на полуразрушената стопанска
постройка-навес по североизточната и северозападната граница, с изпълнени нови
конструктивни елементи, стоманобетонни основи, колони и греди, същата не
представлява навес, а е с ограждащи стени и строителството й не отговаря на
приложения към делото проект за въстановяване на стопанска постройка навес и не
може да се определи като основен ремонт. В съдебно заседание вещото лице
уточни, че и трите строежа са нови, като строителството на същите е продължило
и след направените с констативен акт № 2/18.11.2014г. констатации, както и че
представените по делото проект за строеж „Основен ремонт на покрив на
съществуващата сграда битов комбинат“ и разрешение за строеж № 18/11.08.2014г.
не касаят процесните три строежа, а се отнасят до съвсем отделна сграда, която
не е посочена и не е предмет на оспорената заповед.
При така установените факти, съдът съобрази
следното от правна страна:
Депозираната на 19.12.2014г., в деловодството на административния орган, жалба от Е.В.Р., се явява подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Същата е подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваната заповед кметът на община Никола Козлево наредил да бъдат премахнати незаконни строежи в УПИ VIII-312, кв.44, по плана на с. Никола Козлево, реализирани от Е.В.Р., а именно: „Бетонови основи за ограда по южната граница на имота, с дължина около 63м., „Навес пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6м. и „Масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ ХI-320 от североизток и на границата с УПИ V-313, кв.44 от северозапад”.
Със същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение, определено е място за извозване на строителните отпадъци, както и редът за принудително премахване на незаконните строежи.
Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че и трите строежа са от V-та категория, извършени са без одобрени проекти и без разрешения за строеж, поради което е прието, че са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т. 2 от ЗУТ. В заповедта е посочен Констативен акт № 2/18.11.2014г. съставен от длъжностните лица, включени в състава на определената със заповед на кмета на общината комисия за установяване на незаконен строеж и е обсъдено възражението на Е.Р.. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.225а ал.1 във вр. с чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ.
Заповедта е издадена от кмета на община Никола Козлево, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Действително в заповедта и трите строежа са посочени като такива от пета категория, но видно от заключението на вещото лице, което страните не оспориха и съдът прие за компетентно и обективно дадено, бетоновите основи за ограда по южната граница на процесния имот са от шеста категория, а навеса пред дърводелския цех и масивната сграда са от пета категория. Доколкото обаче съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, кметът на общината е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи както от пета, така и от шеста категория, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК.
Съдът намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административния акт. Административнопроизводствените правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а ал.2 от ЗУТ служители за контрол по строителството в администрацията на община Никола Козлево, определени с нарочна заповед от кмета на общината, са извършили проверка и са съставили Констативен акт № 2/18.11.2014г. за установяване на незаконните строежи, състоянието на строежите и липсата на издадени разрешения на строеж. На 25.11.2014г. констативния акт е бил връчен на Р., който в предвидения от закона срок е подал възражение срещу него. С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл.35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Материалноправното основание за издаване на заповедта са извършените от жалбоподателя Е.Р. три строежа, без за същите да има издадени разрешения за строеж. Между страните няма спор, а и от приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот се установява, че жалбоподателят е собственик на имот УПИ VIII-312, кв.44, по плана на с. Никола Козлево и на извършените в него строежи. Административният орган се е мотивирал с констатациите на контролните органи за извършване на строителството, без издадени разрешения за строеж.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за извършените строежи са изготвени всички проекти по ЗУТ и са заплатени всички такси. Действително по делото са представени архитектурен проект /л.134-145/ и инвестиционен проект/л.146-172/ за обект „Възстановяване на полуразрушена стопанска постройка-навес“ в УПИ VIII-312, кв.44, както и проект за обект „ Навес към склад в УПИ VIII-312, кв.44“ л.183-210/, както и виза № 300/11.10.2014г./л.175/, с която се разрешава проектиране на навес и ограда, но представените проекти не са одобрени по реда на чл.145 от ЗУТ. Това се установява категорично и от заключението на вещото лице, съгласно което строежите, описани в обжалвана заповед, не са изпълнени съгласно одобрени по реда на чл.145 от ЗУТ проекти и за тях няма издадени разрешения за строеж. От представените по делото проекти, единственият одобрен проект е за строеж „Основен ремонт на покрив на съществуваща сграда битов комбинат“, за който има и издадено разрешение № 18/11.08.2014г., но този строеж не е предмет на оспорената заповед. Проектите за строежи „Възстановяване на полуразрушена стопанска постройка-навес“ и „Навес към склад“, предмет на заповедта, не са одобрени по реда на ЗУТ и за тези строежи, както и за оградата, за която не се изисква изготвяне на проект, няма издадени разрешения за строеж. А след като строежите са извършени без разрешение за строеж, независимо, че изграденият пред дърводелския цех навес и оградата съответстват на виза за строеж № 300/11.10.2014г., а навеса и на приложения по делото неодобрен по реда на чл.145 от ЗУТ проект, то същите са незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и подлежат на премахване.
Съдът намира за
неоснователно и необосновано и твърдението на оспорващия, че извършеният от
него строеж „Масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално
покритие, на границата с УПИ ХI-320 от
североизток и на границата с УПИ V-313, кв.44 от
северозапад”, е идентичен с описания в н.а. № 62/2014г. дърводелски цех, поради
което е търпим. Преди всичко от заключението на вещото лице безспорно се
установява, че масивната сграда, предмет на оспорената заповед, не е идентична
с дърводелския цех описан в нотариалния акт, а отговаря на склада към дърводелския
цех, както и че тази сграда е изградена
на мястото на полуразрушената стопанска постройка по североизточната и
северозападна граница на имота, описана в нотариалния акт като склад на
дърводелски цех. Това е видно и от становището на арх. Д.Д./л.40/, изготвено
след оглед на място, съгласно което по североизточната и северозападната
граница на имота са разположени полуразрушен навес и изцяло разрушени паянтова
сграда и прилежащ към нея навес, както и от показанията на разпитания по искане
на жалбоподателя свидетел С./л.248/, който на предоставения му на виждане
проект за поправка и попълване на кад.план/л.42/ изрично посочва, че „дърводелския
цех“ е означен с цифрата „3“, а с думата „съборен“ е означена друга сграда,
разположена на северозападната и североизточна част.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че масивната сграда, предмет на оспорената заповед, не
е идентична с описания в нотариалния акт дърводелски цех, както твърди
оспорващия, а е изградена на мястото на полуразрушената стопанска
постройка-навес по североизточната и северозападната граница на имота. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице, че строителството на същата не представлява
основен ремонт на съществуваща сграда, тъй като не са подменени частично някои
компрометирани конструктивни елементи, а са изпълнени изцяло нови такива, т.е.
извършен е нов строеж, с изпълнени нови
конструктивни елементи - бетонови основи, ограждащи стени, стоманобетонни
колони и греди, а освен това така изградената сграда е с ограждащи стени и не
отговаря на отразения в кадастралния план навес, както и не съответства на
представения по делото проект.
Напълно
неоснователно и необосновано е и възражението на оспорващия, че извършените
строежи са търпими. От събраните по делото доказателства и от заключение на
вещото лице, както и от приложените по делото снимки, се установява безспорно,
че и трите строежа са нови, извършени са през 2014г., и за тях са неприложими
разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр.
82 от 2012 г., отнасящи се за строежи, изградени съответно до 07.04.1987г. и до
31 март 2001г., поради което същите не могат
да се ползват със статут на търпимост.
С оглед на
изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице строежи по смисъла на
§ 5 т.38 от ДР на ЗУТ, за извършването на които се изисква издаване на
разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ, каквото разрешение
не е издавано на жалбоподателя и не е представено в хода на съдебното
производство.
С оглед на изложеното и спазвайки разпоредбата на
чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган съобразно неговите правомощия - кмет на община Никола Козлево,
в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата не противоречи на материалноправните
разпоредби и съответства на целта на закона.
От така установеното фактическо и правно положение
съдът приема, че при издаване на процесната заповед законовите изисквания са
били съобразени от административния орган, поради което административният акт
се явява законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед
изхода от спора, на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият следва да заплати
на ответната страна направените от нея разноски по делото. В случая съдът
намира, че на ответната страна се дължат разноски в размер на 700/седемстотин/ лева,
представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за
ползвания от страната адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Р. *** срещу Заповед № РД-398/05.12.2014 г. на кмета на община Никола Козлево, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи в урегулиран поземлен имот/УПИ/ VIII-312, кв.44, по плана на с. Никола Козлево, реализирани от Е.В.Р., а именно: „Бетонови основи за ограда по южната граница на имота, с дължина около 63м., „Навес пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6м. и „Масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ ХI-320 от североизток и на границата с УПИ V-313, кв.44 от северозапад”.
Осъжда Е.В.Р. ***, да заплати на Община Никола Козлево направените от нея
деловодни разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението, в частта относно „Навес пред дърводелски цех, с бетонови греди и колони и дървен покрив, с метално покритие, с размери около 42/6м. и „Масивна сграда от тухли, с дървена покривна конструкция и метално покритие, на границата с УПИ ХI-320 от североизток и на границата с УПИ V-313, кв.44 от северозапад”, представляващи строежи от пета категория.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.215 ал.7 от ЗУТ,
в
частта относно посочения в заповедта строеж „Бетонови основи за ограда по южната граница на имота, с дължина около 63м., доколкото същият е строеж
от шеста категория.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: