РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Бургас, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120108105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Д. С. И. иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 2 959 лв. – главница по сключен между ответницата и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *****/*** г., която е била
платена на кредитора от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по силата на сключен с ответницата договор за
поръчителство, 844,42 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода 06.09.2020 г. –
10.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., 538,39 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода 07.09.2020 г. – 28.06.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на две заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д. № 4210/2022 г. по описа на БРС.
Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че горепосочените вземания са му
били прехвърлени от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с Приложение № */*** г. към Договор за цесия от
**** г., като на ответницата е било изпратено уведомително писмо за цесията, но същото е
върнато в цялост като неполучено, поради което се моли да бъде прието, че уведомлението
за цесията е връчено на ответницата като приложение към исковата молба. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който
1
искът е оспорен като неоснователен. Твърди се, че посоченият в исковата молба договор за
потребителски кредит не е редовно сключен между нея и „КРЕДИСИМО“ ЕАД и не е
породил правното си действие, тъй като: 1/нито договора, нито общите условия към него,
нито приложенията към него са подписани от ответницата; 2/ начинът, по който е формиран
посочения в договора ГПР, не съответства на изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК; 3/
представеният от ищцовото дружество екземпляр на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити в своето съдържание противоречи
на изискванията на чл. 5 от ЗПК, същият не носи подпис на ответницата и не й е бил
предявен, за да се запознае с неговото съдържание. Твърди се също така, че липсват
доказателства за размера на предоставения на ответницата кредит, като същата признава, че
е ползвала кредит, но в значително по-малък размер от твърдяния в исковата молба. Заявено
е възражение за недействителност на представения по делото Договор за потребителски
кредит № ***/**** г., поради противоречие с чл. 10 и чл. 22 от ЗПК. Освен това ответницата
твърди, че цесията не е породила правното си действие, тъй като прехвърленото вземане не
е идентифицирано изцяло по основание и по размер, както и поради това, че не съществува
редовно сключен между нея и „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание и поддържа отговора, като в съдебно
заседание на 26.04.2023 г. е признала, че е сключила договора за кредит, представила е
писмено доказателство.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 4210/2022 г. по описа на БРС, с издадените по това
дело Заповед № 2192/19.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
и Заповед № 3083/11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът Д. С. И. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 2 959 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № ****/**** г., сключен между нея и „Кредисимо“ ЕАД и платена на
последното от „Ай тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител, което вземане е било
прехвърлено на заявителя с Приложение № * към договор за цесия от **** г., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 538,39 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 07.09.2020 г. – 28.06.2022 г., сумата от 844,42
лв. – възнаградителна лихва за периода 06.09.2020 г. – 10.01.2022 г., както и разноски по
делото в общ размер от 136,84 лв.
В законоустановения срок ответницата е подала възражения против двете заповеди за
изпълнение, поради което с разпореждане от 21.11.2022 г. заповедният съд е указал на
заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си, както и да представи доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на
тези указания заявителят е предявил настоящият установителен иск, като е спазил 1-
месечния срок по чл. 415 от ГПК, поради което искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за потребителски кредит № ***/**** г.,
сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД - кредитор и Д. С. И. – кредитополучател, ведно с
Приложение № * към него, с който на ответницата е бил предоставен потребителски кредит
в размер на 3 600 лв., който е следвало да бъде погасен на 23 месечни погасителни вноски,
дължими през периода 10.03.2020 г. – 10.01.2022 г., всяка от които в размер на 226,59 лв.,
при годишен лихвен процент в размер на 40 %, годишен процент на разходите в размер на
48,21 % и общ размер на всички плащания – 5 211,57 лв. Представени са и общите условия
за предоставяне на кредити от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, които съгласно чл. 2 (1) от договора за
кредит са неразделна част от него, като в р-л VII, т. 11 на общите условия са посочени
допусканията, които са взети предвид при изчисляване на годишния процент на разходите
2
по кредита.
В отговора си ответницата е оспорила сключването на горепосочения договор за
кредит, но е посочила, че действително е ползвала кредит от горепосоченото дружество, а в
съдебно заседание на 26.04.2023 г. тя е признала факта на сключването на процесния
договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 4 (1) на договора за кредит, ако кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва: 1/ да представи на
КРЕДИСИМО банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2/ да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО
юридическо лице (поръчител) в срок от 48 часа от подаване на заявлението. По делото не е
представено подаденото от ответницата до „КРЕДИСИМО“ ЕАД заявление за отпускане на
кредит, но са представени Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между Д. И.
и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, както и договор за поръчителство, сключен между и „КРЕДИСИМО“
ЕАД – двата от 01.02.2020 г., като по силата на последния договор „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е
задължило да отговаря пред кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД солидарно с Д. И. за
изпълнението на всички нейни задължения, възникнали по силата на договора за
потребителски кредит. Предвид сключването на тези договори следва да се приеме, че в
случая кредитът е бил отпуснат именно при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от него - с
предоставяне на обезпечение от кредитополучателя чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице (поръчител),
а именно с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
От търговския регистър се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, т.е. кредиторът и поръчителят са свързани
лица.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство, Д. И. се е задължила да заплати
на поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждение в размер и при условия, посочени в
Приложение № * към договора, а именно по 207,82 лв. на месец за периода на действие на
договора за потребителски кредит, като сумите са дължими на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В приложение № * е
инкорпориран и погасителния план по договора за потребителски кредит, както и е
посочено, че погасителните вноски са 23 бр. В договора за предоставяне на поръчителство
не е посочен общият размер на дължимото възнаграждение по него, но същият би могъл да
бъде изчислен чрез прости аритметични пресмятания, а именно 23 вноски по 207,82 лв. = 4
779,86 лв.
В чл. 8, ал. 4 от договора предоставяне на поръчителство е предвидено, че
потребителят заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. по банкова
сметка на поръчителя (чийто IBAN не е посочен) и 2. по банкова сметка на „Кредисимо“
ЕАД, която е посочена, или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за
плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а в ал. 5
изрично е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. С оглед на така уговорения начин на плащане на възнаграждението на поръчителя,
а именно чрез кредитора, на месечни вноски на падежите, на които се дължат вноските по
погасителния план по договора за кредит, както и предвид обстоятелството, че кредиторът и
поръчителят са свързани лица, съдът намира, че уговореното в договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение на поръчителя по съществото си представлява скрито
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, което би следвало да е
включено в размера на ГПР по този договор, но това не е сторено. Поради това следва да се
приеме, че в случая е налице несъответствие между посочения в договора и действителния
размер на ГПР, което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
3
което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на договора за потребителски кредит.
Предвид горното и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. недължими са
претендираните по делото суми, представляващи възнаградителна лихва и обезщетение за
забава.
В случая на ответницата е бил предоставен кредит в размер на 3 600 лв., която сума
представлява чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответницата е
извършила две плащания по договора за кредит в общ размер от 2 613 лв., като на осн. чл.
23 от ЗПК следва да се приеме, че с тази сума е погасена част от главницата, след което е
останал дължим остатък от нея в размер на 987 лв. и към момента единствено тази сума е
дължима от ответницата по договора за потребителски кредит.
По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
23.08.2021 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – от една страна
като продавачи и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – купувач, по силата
на който продавачът „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължил да прехвърля на купувача свои
вземания, произтичащи от договори за кредит, които ще се индивидуализират в Приложение
№ * към договора, а продавачът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се е задължило да прехвърля на
купувача свои вземания, произтичащи от договорите за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити с длъжниците - физически лица във връзка с част от отпуснатите им
потребителски кредити от „КРЕДИСИМО“ ЕАД и онези вземания, по отношение на които
дружеството се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, като е уговорено и
тези вземания да бъдат индивидуализирани в Приложение № * към договора за цесия.
Представено е и извлечение от Приложение № */**** г. към горепосочения договор
за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № *** фигурират вземания по договор
№ ****/*** г. с длъжник Д. С. И..
Представени са и две потвърждения чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за сключените цесии,
изхождащи от цедентите „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Видно от представените копия на пълномощни, цедентите „КРЕДИСИМО“ ЕАД и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са упълномощили цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми от тяхно име всички длъжници за цедирането на вземанията,
извършено с договора за цесия от 31.08.2018 г.
Представено е и изпратено до ответницата, с препоръчана пратка чрез „Български
пощи“, уведомително писмо за извършената цесия, като видно от известието за доставяне,
то не е било потърсено и получено от адресата. Въпреки това и с оглед трайно установената
съдебна практика в тази насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице
редовно уведомяване на длъжника за цесията, тъй като уведомлението за цесията му е било
връчено като приложение към исковата молба. С оглед на това съдът намира, че цесията е
произвела действието си по отношение на ответницата и към настоящия момент надлежен
кредитор на вземането по процесния договор за потребителски кредит е именно ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
Предвид горното, съдът намира за установено, че ответницата Д. И. дължи на ищеца
единствено сумата от 987 лв., представляваща неплатена част от главницата по сключения
между нея и „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ****/**** г.,
вземанията по който са били валидно прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с Приложение № */**** г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 23.08.2021 г., поради което предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен само по отношение на тази сума, а в
останалата му част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
С оглед частичното уважаване на иска, ответницата следва да заплати на ищеца
сумата от 98,10 лв., представляваща част от направените от него разноски по настоящото
дело (вкл. 100 лв. ЮК възнаграждение), съответна на уважената част от иска, както и сумата
от 31,11 лв., представляваща съответна част от направените от заявителя разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Д. С. И., ЕГН **********, от гр.
Б**, ул. **, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, бул. ***, сумата от 987,00 лв. (деветстотин
осемдесет и седем лв.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ***/**** г., сключен между ответника и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, вземанията по
който са били прехвърлени на ищеца с Приложение № */**** г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г., която сума е част от предмета на Заповед
№ 2192/19.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4210/2022 г. по описа на РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С***, бул. ***, сумата от 98,10 лв. (деветдесет и осем лв. и десет ст.), представляваща част
от направените от него разноски в настоящото производство, както и сумата от 31,11 лв.
(тридесет и един лв. и единадесет ст.), представляваща част от направените разноски в
заповедното производство.
Дължимите суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: ******,
BIC: ******,
„Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5