мотиви
към присъда № 260049
/11.11.2020г. по н.ч.х.д. № 441/2020г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас
Производството е образувано по повод тъжбата на К.А.Ш.-З. ЕГН **********
***, като майка и законен представител на малолетния А.Г.З. ЕГН **********, с която е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1 ,т.4 вр.
с чл.130, ал.2 от НК против И.В.Х. с
ЕГН ********** ***.
С тъжбата е предявен граждански
иск от К.А.Ш.-З., като майка и законен представител на малолетния А.Г.З. против
подсъдимия И.В.Х. за сумата от 1000 лева, като обезщетение за претърпени от
малолетния неимуществени вреди, изразяващи се преживяна болка, страдание и
основателен страх, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В съдебно заседание повереникът
на тъжителя поддържа обвинението и гражданския иск. Ангажира доказателства. По
същество релевира доводи за доказаност
на обвинението, осъдителна присъда и налагане на справедливо наказание на
подсъдимия. Моли съда да уважи гражданския иск в предявения размер, ведно с
претенцията за лихва от датата на увреждането.
Подсъдимият редовно призован не се явява в
съдебно заседание. Не взема отношение по повдигнатото с тъжбата обвинение и
предявената гражданска претенция.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И.В.Х. е българин, български гражданин, роден на ***г***.
Същият е неосъждан, с адрес на местоживеене ***.
Тъжителят А.Г.З. е роден на ***г. Същият е ученик и живее с родителите
си.
На 01.08.2019г. към 13:00-14:00 часа малолетният А.З., заедно със свидетелите Г.Б. и Ф.В. и други негови
приятели били в „Борисовата градина“ в гр.Бургас. Децата решили да се преместят
да играят на ул.“Цар Калоян“, в близост до дома на подсъдимия И.Х.. А.З. и Г.Б.
карали тротинетките си, а другите разговаряли помежду си.
Малко по-късно свидетелят Ф.В. и
други деца тръгнали в посока към „Борисовата градинка“, а А.З. и Г.Б. останали
там на място. Непосредствено, след като децата си тръгнали, от входа на жилищна
кооперация излязъл подсъдимия И.Х., гол до кръста, по джинси и без да каже
нищо, хванал малолетния Анастас Зайков за врата, и го ударил с юмрук в дясната
половина на лицето. Двете деца изпитали силен страх от случилото се и тръгнали
да бягат с тротинетките. В резултат на уплаха и обзелата ги паника А.З. и Г.Б.
в бързината сблъскали тротинетките си, поради което ги изоставили на пътя и
продължили да тичат нагоре по улицата към другите деца. Малко по-нагоре двамата
се обърнали назад и видели, че тротинетките ги няма, затова предположили, че
подсъдимият Х. ги е взел. Свидетелят Г.Б. забелязъл,
че лицето на А. отдясно е зачервено. Последният му изглеждал притеснен и му
казал, че лицето, където го ударил подсъдимия го боли.
Пряк свидетел очевидец на случилото се станал
и свидетелят Ф.В.. Същият отишъл да каже на приятелите си А.З. и Г. Б., че той и другите деца ще си тръгват,
когато видял непознатия за него мъж – подсъдимия И.Х. как хваща А. за врата и
го удря в лицето. В. видял как приятелите му побягнали, тъй като мъжът тръгнал
да ги гони. Те оставили тротинетките на пътя и продължили да бягат. Самият той
също тръгнал да бяга, тъй като се уплашил, че подсъдимият може да направи нещо
и на него. Според свидетеля не минали и 5 секунди и подсъдимият Х. се отказал
да ги гони, след което, взел тротинетките и се прибрал в жилищната кооперация.
Според свидетеля В., лицето на А.З. било зачервено, след като мъжът го ударил.
Оплакал му се, че го боли. Казал, че ще му „леят куршум“, защото се е изплашил.
А.З. се обадил по телефона на майка си и и съобщил за случилото се.
Майката на А.З., К.А.Ш.-З. дошла на място при децата и звъннала на полицията.
Събрали се и други деца, които казали, че същия мъж и преди е правил проблеми -
хвърлял нещата им в казаните и ги пръскал с вода.
На място, на кръстовището на
ул.“Калоян“ и ул.“Княз Борис“, пристигнали свидетелите Д.У. и И.К. - полицейски служители от Първо РУ-Бургас. Двамата
снели сведения от присъстващите. Децата им разказали какво се е случило и
показали къде живее мъжът, ударил А.З.. Свидетелите У. и К. влезли в жилищната
кооперация и позвънили на вратата на подсъдимия. След като последният отворил
вратата, двамата свидетели се легитимирали, и пристъпили към установяване на
неговата самоличност, като поискали документ от него. Х. не отрекъл, че е
ударил дете, и че е взел тротинетките на децата. Твърдял, че вдигали много шум.
Свидетелите У. и К. съставили на подсъдимия предупредителен протокол по ЗМВР и
разяснили на майката на пострадалото дете реда за подаване на заявителски материал.
При
разпита на свидетеля К. се установява, че лично той служебно е посещавал същото
място още един, два пъти по повод други сигнали против подсъдимия И.Х.. При
тези случаи Х. обяснявал, че кара нощни смени, а децата вдигали шум под
прозореца му и не можел да се наспи.
По делото е изискана и приложена
преписка вх.№ 6815/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, преписка вх.№
431р-11048/2019г. по описа на Първо РУ-Бургас. По преписката са приложени,
съобщение за извършено престъпление от К.Ш.-З. ***, сведения от различни лица,
докладни записки от полицейски служители по случая, протокол за полицейско
предупреждение по чл.65 от ЗМВР съставен на подсъдимия И.В.Х. и сведение от
същия.
В приложения протокол по чл.65 от ЗМВР
подсъдимият Х. е бил предупреден да не отправя закани, заплахи и да не се
саморазправя с К.А.З. и синът и Анастас Зайков и всички спорни въпроси да бъдат
решавани по установения законен ред.
В снетите сведения от подсъдимия
Х. същият е посочил, че децата вдигали много шум. Слязъл и ударил едното в
лицето за да спрат. Децата побягнали в парка, захвърлили тротинетките до пътя,
които той прибрал за да им ги върне.
Видно от представеното по делото
съдебномедицинско удостоверение № 197/19г. при извършения на 02.08.2019г. преглед
на А.Г.З. не са установени видими травматични увреждания. Според съдебния медик
възможно е при нанесен удар в областта
на лицето да не останат видими травматични увреждания.
Според заключението по
допуснатата съдебно-медицинската експертиза, наличните данни в медицинската документация
на А.З. не се установяват видими травматични увреждания в дясната лицева
половина. Според вещото лице вероятно удара, който е нанесен е с недостатъчна
сила, за да остави видими травматични увреждания, които са довели до болка без
разстройство на здравето.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Г.Б., Ф.В., Д.У. и И.К.,
представеното съдебномедицинско удостоверение № 197/19г., заключението по съдебно-медицинската
експертиза, преписка вх.№ 6815/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас,
преписка вх.№ 431р-11048/2019г. по описа на Първо РУ-Бургас, удостоверение за
раждане на А.З., както и справката за съдимост на подсъдимия И.Х..
Разпитите на малолетните свидетели Г.Б. и Ф.В.
са проведени в съответствие с чл.140, ал.1 от НПК, както и приложимите общи правила по чл.138-139 от НПК. Показанията на тези свидетели са
непротиворечиви, логични и последователни и обективно изясняват фактите във
връзка с обвинението. Малолетните свидетели искрено и откровено разказаха за случилото се, и
според съда същите могат да възприемат правилно фактите от обективната
действителност, свързани с инкриминирания инцидент и да ги възпроизведат при
разпита. Показанията на свидетелите Г.Б. и Ф.В. кореспондират, както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото, в т.ч. и с показанията на
свидетелите И.К. и Д.У.. Последните макар и косвен доказателствен
източник дадоха логични, последователни показания, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Противоречията в показанията на свидетелите К. и У. относно
самопризнанията на подсъдимия по мнение на съда се дължат единствено на
отминалия период от време и не са от съществено значение.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите Г.Б. и Ф.В., обективизиращи
влошеното емоционално и здравословно състояние на А.З. след инцидента, тъй като
същите кореспондират със заключението на вещото лице и представеното
съдебномедицинско удостоверение.
В обобщение на гореизложеното показанията на разпитаните свидетели приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
са станали свидетели, като по този начин установяват извършеното престъпление и
личността на извършителя - подсъдимия И.Х. и неговите действия, имащи за
резултат противоправни последици.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимия И.В.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на 01.08.2019г. в гр.Бургас,
причинил на малолетното лице А.Г.З., ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. с чл.130, ал.2
от НК.
Безспорно е установено от обективна страна, че подсъдимият е нанесъл
удар на пострадалото лице А.З., който е малолетен, видно от приложеното към
делото удостоверение за раждане. Налице са безспорни доказателства, че това
телесно увреждане е в пряка причинна връзка с нанесения удар от страна на подсъдимия
Х.. В резултат на нанесения удар с юмрук в дясната част на лицето, на
пострадалия е причинена болка без разстройство на здравето, което се
квалифицира, като лека телесна повреда по чл.131, ал.1 ,т.4 вр.
с чл.130, ал.2 от НК.
Що се
отнася до субективната страна съдът намери, че деянието е извършено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Деянието е извършено
умишлено, като подсъдимият е съзнавал противоправността
на действията си, възрастта на детето, разбирал е, че ударът ще предизвика
болки у малолетния А.З.. Естеството на нараняването води до извод за
целенасочено, съзнателно, умишлено причиняване, поради което следва да се
приеме, че подсъдимият е съзнавал, противоправния
характер на деянието си, както и че с него се засягат обществени отношения,
свързани със запазване на здравето и живота на човека. Подсъдимият е предвиждал
общественоопасните последици и е искал настъпването
на тези последици.
В разпоредбата на чл.131, ал.1,
т.4 от НК за причиняване на лека телесна повреда на
малолетен в случаите на чл.130, ал.2 от НК, какъвто е и настоящият, се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Видно от справката за съдимост подсъдимият И.В.Х. не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV,
глава осма от НК и не е осъждан за престъпление от общ характер. От деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди.
Предвид наличието на посочените предпоставки съдът намира, че по
отношение на подсъдимият следва да намери приложение института по Глава осма, Раздел IV от НК,
чрез освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне размера на наказанието съдът отчете обществената опасност
на деянието и на подсъдимия като личност. Деянието е със сравнително висока
обществена опасност, тъй като насилническите действия са били насочени към
малолетно лице. Подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съдействал е на полицейските органи, поради което
съдът определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства. С така
наложеното наказание - глоба в размер на 1500 лева съдът намери, че в най-пълна
степен ще бъдат осъществени целите на наказанията - специалната и генералната
превенции, а именно да се въздейства възпиращо и превъзпитаващо на подсъдимия
на другите членове на обществото.
Предявеният против подсъдимия Х.
граждански иск в размер на 1000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди съдът намери за основателен.
По безспорен и несъмнен начин се установи, че А.З. е претърпял неимуществени вреди – физическа болка и
страдание от нанесеното телесно увреждане, както страх от случилото се. Претърпените неимуществени вреди са в
резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимия Х. и подлежат на репарация от негова страна в
размер, определен от съда
по справедливост. Изхождайки от горните обстоятелства, съдът намери претенцията
за неимуществени вреди за основателна, предвид степента и интензитета на
засягане на здравето на малолетния, поради което уважи същата в предявения размер за сумата от 1000
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждането 01.08.2019г.,
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен
на основание чл.189, ал.3 от НПК възложи в негова тежест разноските за
производството, направени от тъжителя, както и държавната
такса върху уважения гражданския иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател : /п/
Вярно с оригинала:З.К.