Решение по дело №865/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на М. З. К. от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000453/27.03.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС.

Жалбоподателят счита приложената принудителна мярка за незаконосъобразна, постановена при липсата на фактически и правни основания, което довело до нарушаване правото му на защита. Възразява, че не му е указано в какъв срок и пред кого може да я обжалва, както и оспорва влизането в сила на наказателните постановления, на които се позовава административният орган, като твърди, че същите не са посочени в обстоятелствената част на заповедта. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000453/27.03.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя М. К.. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се прилага, тъй като на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, издадени в периода от 2022г. до 2024г., а именно: НП № 22-0299-000126/01.08.2022г. – отнети 10 к.т., НП № 23-0299-000127/28.08.2023г. – отнети 13 к.т., НП № 23-0299-000159/12.09.2023г. – отнети 10 к.т. и НП № 23-0299-000257/02.02.2024г. – отнети 10 к.т. или общо отнети контролни точки – 43. Отбелязано е, че с отнемането на контролни точки с посочените наказателни постановления, водачът е загубил придобитата правоспособност и е ил длъжен да върне свидетелството за управление на МПС.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, на която се е позовал органът, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Съгласно тази норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

За периода, в който против водача са били издадени наказателни постановления, въз основа на които са били отнемани контролни точки, е действаща Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно която, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В случая, обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 4 броя наказателни постановления, конкретно посочени в заповедта и в справката картон на водача, издадени в периода от 2022г. до 2024г., а именно: НП № 22-0299-000126/01.08.2022г. – отнети 10 к.т., НП № 23-0299-000127/28.08.2023г. – отнети 13 к.т., НП № 23-0299-000159/12.09.2023г. – отнети 10 к.т. и НП № 23-0299-000257/02.02.2024г. – отнети 10 к.т. или общо отнети контролни точки – 43.

Жалбоподателят оспорва връчването на наказателните постановления и влизането им законна сила, но видно от отбелязванията върху тях, всички са му били връчени лично срещу подпис, като по отношение на тези възражения следва да се има предвид, че за целите на настоящия процес съдът следва да зачете отразеното в НП относно тяхното връчване и датата им на влизане в сила. По-конкретно, в пледоарията по същество, пълномощникът на страната се позовава на НП № 22-0299-000126/01.08.2022г., за което твърди, че не е връчено, тъй като липсвал подпис на водача, а с това постановление са били отнети 10 контролни точки, поради което, поради недоказаност на връчването, следва да се приеме, че точките на са били напълно изчерпани и водачът все още разполага с 10 контролни точки. Възражението е неоснователно. Видно от разписката към това наказателно постановление то е връчено на дата 17.10.2022г., като за връчването собственоръчно е изписано името на жалбоподателя, а в полето за подпис е наличен такъв макар и недостатъчно четлив. Видно е също, че всички разписки и на останалите наказателни постановления са били оформени идентично и на всички тях собственоръчно е изписано името на жалбоподателя, което недвусмислено доказва връчването. По същество възражението за ненадлежно връчване, в частност това по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, може да бъде слушано пред съда разглеждащ жалбата против наказателното постановление, с оглед установяване спазването на срока за обжалването, но както се отбеляза, за целите на настоящия процес това възражение следва да се счете за неотносимо, тъй като пред настоящия съд не се упражнява право на жалба против НП, поради което съдът зачита влизането в сила на отбелязаната в наказателните постановления дата. От друга страна, дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че за издадените наказателни постановления той е узнал по–късно - към момента на връчване на заповедта на 26.04.2024г., то по делото няма данни и твърдения от страната, че са били предприети действия по обжалването на тези наказателни постановления след издаването на процесната заповед, поради което, към настоящия момент, следва да се считат за влезли в сила.

Видно от справката-картон на водача, ред 17, на 07.02.2022г. е възстановено отнетото СУМПС на водача, като към издаването на НП № 22-0299-000126 на 01.08.2022г. К. е разполагал с 39 контролни точки, от които общ брой започва отнемането при влизането в сила на всяко НП, като към издаването на последното НП № 23-0299-000257/02.02.2024г., с което му се отнемат 10т., жалбоподателят е разполагал само с 6 контролни точки, съответно – с него са изчерпани всички налични точки.

С оглед изложеното следва да се приеме, че всички посочени от административния орган наказателни постановления са влезли в сила към момента на издаване на процесната заповед, а отнетите с тях 43 контролни точки изчерпват напълно нормативният брой от 39 контролни точки (в периода от 01.11.2022г., когато е влязло в сила първото НП до 02.03.2024г., когато е влязло в сила последното НП), поради което за водача е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС, което, като не е било изпълнено, обуславя фактическите основания за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по изземване на свидетелството за правоуправление. Отнемането на СУМПС на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради което материалният закон е правилно приложен на сочените от административния орган фактически основания.

Неоснователно съдът счете възражението относно неуказан ред и срок за обжалване на заповедта, тъй като видно от нейното съдържание тя съдържа тази информация, но по същество това възражение е неотносимо към законосъобразността на акта, а има значение за броене на срока за упражняване правото на жалба против него.

Н. основание горните мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-и състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. З. К. от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-000453/27.03.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.