М О Т И В И
към Решение № 260039 от 02.03.2021 година
по АНД № 71/2021 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от НПК.
Досъдебно производство
(ДП) № 256/2019 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка № ТОС-908/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Милена Славова – Прокурор в Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на К.Д.К., родена
на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, със средно образование,
неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това че на 11.06.2019 година в
град Свиленград, област Хасково, чрез посредственото извършителство на Г.А.Р.от
град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държала високорисково
наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)), а
именно: метамфетамин с нетно тегло 5.82 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин 80.2 тегловни процента на стойност
145.50 лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3,
т. 1 от НК.
Обвиняемият К.Д.К.,
редовно призована, се явява. Участва лично и със свой упълномощен защитник –
адвокат. Разбира
в какво е обвинена, не се признава за виновна. Иска от Съда да бъде оправдана.
Защитникът
на обвиняемия – адвокат Х.Х., излага процесуално становище за недоказаност на
обвинението – не било установено, че К. е поръчала наркотичното вещество и тя
не знаела какво се съдържа в пратката. Сочи, че липсвал субективният елемент от
състава на престъплението. Поради изложеното пледира пред настоящия съдебен
състав да оправдае К.К..
Участващият в съдебно заседание пред
Районен съд – Свиленград Прокурор Милена Славова в хода на съдебните прения поддържа
обвинението по отношение на обвиняемия К., така както е предявено с Постановлението.
Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна
страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен
и субективен, признаци на вмененото престъпление по възведената правна
квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на обвиняемия
К.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването на обвиняемия К. за виновна
и за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба” в размер около минималния.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 87 от
12.02.2021 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Дулово, обвиняемият К.Д.К. не е осъждана и не й е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ - Свиленград –
Полицейски инспектор Ж.П., и приложена в кориците на ДП, става ясно, че К. не е
криминално проявена, има данни, че употребява хероин и по – късно амфетамин,
контактува с криминалнопроявени лица, не се издирва от органите на МВР и няма
наложени забрани за напускане на страната.
В кориците на ДП е приложена
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е
видно, че обвиняемият К.Д.К. има едно дете, не притежава недвижими имоти
и моторни превозни средства (МПС), не работи и няма други доходи.
Обвиняемият К.Д.К. употребява наркотични
вещества, включително и метамфетамин, за което има редовни спорове с бащата на
детето й – свидетеля Г.А.Р.. Въпреки
това, К. намира различни начини да си набавя наркотични вещества, като през месец
юни 2019 година моли своя приятелка от град Варна – свидетеля Д.Н.Ж., да вземе
пакет от неустановено по делото лице, в което се съдържа наркотично вещество
метамфетамин, и да й го изпрати по куриерска фирма „Еконт” в град Свиленград,
област Хасково.
Заради това, че К. често е ангажирана с детето
си, а свидетелят Р. разполага с автомобил обикновено пратките, които получава
моли да бъдат изпращани на името на Р., който отива да ги вземе от офиса на
куриерската фирма вместо нея.
Така на 10.06.2019 година свидетелят Ж. по
молба на К. взема пакет, за който знае, че съдържа телефон и го изпраща по куриерската
фирма „Еконт” за К., като адресира същия до свидетеля Г.А.Р., както я е помолила К..
За пратката, съдържаща наркотично вещество,
която е изпратена по куриерската фирма и адресирана до Г.А.Р.е получен сигнал и информация в РУ - Свиленград.
Полицейските служители - свидетелите Т.А.Д.и Е.Й.Д.установяват на 11.06.2019 година
около обед свидетелят Г.А.Р., който
тъкмо излиза от офиса на куриерската фирма, находящ се в град Свиленград,
бул.„България”, област Хасково, с въпросната пратка в ръце, при което молят
същия да я отвори и той се съгласява.
При отварянето на място на полиетиленовия плик
в него има кутия от мобилен телефон, а в нея е поставен протектор за мобилен
телефон (силиконов, черен на цвят) и бяла пластмасова кутийка с розова капачка,
съдържаща бяло кристалообразно вещество. Извършения на място полеви наркотест
показва, че веществото реагира като метамфетамин.
В хода на
производството свидетелят Р. предава доброволно въпросното наркотично вещество.
Назначена е Физико-химическа експертиза за установяване
по безспорен начин на съдържимото вещество по вид и количество. От Заключението
на изготвената Физико-химическа експертиза с № 20/НАР-1334
от 02.11.2020 година се
установява, че представеният
за изследване обект е с нетно тегло 5.82 грама, в което се доказва наличие на
метамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент
метамфетамин 80.2 тегловни процента. Предметът на
престъплението е изпратен на
съхранение в Централно
митническо управление (ЦМУ), отдел „МРР-НОП” – град София.
Цената на наркотичното вещество е определена на 145.50
лв.
Обвиняемият К.К. не се признава за виновна на фазата на ДП, в престъплението, за което й е
повдигнато обвинение като сочи, че помолила свидетеля Д. Ж. да отиде до
апартамента й в град Варна (, който била отдала по наем на лице, неустановено
по делото), от където да вземе мобилен телефон – нейна собственост и да й го
изпрати по куриерската фирма „Еконт” в град Свиленград на името на свидетеля Р.,
тъй като поради ангажимент не можела сама да си го получи; сочи, че не знаела
за наличието на наркотичното вещество в пратката и че само още веднъж е молела Ж.
да й прати пратка по куриерска фирма, която съдържала яке. В съдебната фаза на процеса, заявява, че не се
признава за виновна и поддържа изложеното от нея на ДП.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладни записки, Протоколи за извършена
проверка в помещение, Протоколи за
доброволно предаване, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум,
Физико-химическа експертиза, Протоколи за оглед на веществени доказателства, изготвени по реда и условията на
чл. 155 и сл. от
НПК, ведно с Албуми, Справка
за съдимост, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Характеристична справка, справки и писма от различни институции
и т.н. Така също, още и свидетелските показания от ДП, материализирани в
съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Т.А.Д., Е.Й.Д., Д.Н.Ж.,
В.Х.А.и Г.А.Р.. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
Съдебният състав
кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочените по-горе
свидетели, предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване. От тук предпоставена е преценката за
достоверност. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, кредитирани
от Съда, обратно, убедително
се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за
предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява посочените
по-горе свидетели да
имат личностно отношение към обвиняемия К., което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочените свидетели, считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от обвиняемия К., установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – огледи,
експертиза и разпит на свидетел по делегация, съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия К. и нейното
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото
се наказание.
Съдебният състав,
възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена в хода на ДП и изготвена от И.Г.М., тъй като е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област и служител в ЦЕКИ към НИК - МВР, поради което
няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист, респ.
служител на МВР, с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност.
Обратни доказателства, които да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице, няма, поради което Съдът
намира за обоснована и правилна експертизата (както
вече бе посочено) и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК, респ.
приобщени по делото.
Съдът не кредитира частично обясненията на обвиняемия К. досежно изнесения факт
за това, че не е знаела
какво се съдържа в прощенската пратка и че не е поръчала наркотичното вещество, тъй като приема обясненията в тази част
за защитна теза с цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в
противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства,
налични по делото. В останалата част, Съдът кредитира обясненията на К.К., тъй като се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, на които Съдът дава вяра – показанията на свидетелите.
Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият
механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия К.Д.К. е осъществила състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е
основателно.
Обвиняемият
К.Д.К. е родена
на *** ***, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Константин Преславски” № 11,
област Хасково. Със средно образование е. Не е омъжена, но живее
на семейни начала със свидетеля Г.А.Р.и от съвместното си съжителство имат едно
дете – А., роден през 2014 година. Не е осъждана. Не работи.
Чл. 354а от НК се намира в Главата за общоопасните престъпления - против народното здраве. Непосредствен обект на престъплението по чл. 354а,
ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК са обществените отношения, свързани с въведения
разрешителен режим за придобиването и държане на високорискови наркотични
вещества.
Матамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар
и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и се намира
под забрана съгласно ЗКВНВП, обнародван в Държавен вестник брой 30/1999
година, като е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от същия – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
Съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23
от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството цената на един грам матамфетамин, без значение какво е процентното
съдържание на активен компонент, е 25 лв.
НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в наказателноправен
смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа
власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки
един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с него.”. Без значение за съставомерността е
времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Законът не
свързва елемента „държане” с неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен
начин е
доказано, че на 11.06.2019 година в град Свиленград, област
Хасково, без
надлежно разрешително чрез посредствено извършителство обвиняемият К.Д.К. е държала
високорисково наркотично вещество (съгласно
Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКВНВП), а именно: матамфетамин с нето тегло 5.82 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент матамфетамин 80.2 теглови процента, на стойност 145.50 лв. съгласно Приложение
№ 2 към ПМС № 23/1998 година, като случаят е маловажен, с
което свое деяние тя е осъществила от обективна страна признаците
на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК. Т.е. упражнявайки фактическа власт върху инкриминираното вещество чрез
приемането на пратката от куриерската фирма от свидетеля Р., обвиняемият К. е
осъществила чрез посредствено извършителство изпълнителното деяние „държане на
наркотично вещество” по смисъла на чл. 354а, ал. 3 НК.
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014
на ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава
съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл Тълкувателно решение № 23/1981 година на
ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното
(Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).
Съдът
намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това е така защото придобитото и
държано количество марихуана по този текст е само около 6 грама и на стойност 145.50 лв.
Случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид малкото количество и ниската стойност на предмета на
престъплението, чистото съдебно минало на обвиняемия К. според Справката й за съдимост, приета като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие и младата й възраст, предвид които обстоятелства Съдът приема, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В подкрепа на изложенотото е и факта, че по делото липсват данни за други водени срещу нея наказателни производства.
За да признае обвиняемия К. за виновна в извършването на
гореописаното престъпление, Съдът прие, че тя е извършила деянието виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК,
тъй като е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си, както и е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е
настъпването общественоопасните му последици и е искала, целяла е настъпването на престъпния резултат. В разглеждания случай обвиняемият
К. е имала съзнание, че осъществява фактическа власт върху високорисково
наркотично вещество без надлежно разрешително, т.е. тя е съзнавала, че
противозаконно държи това вещество, макар и в случая да е сторила това чрез
посредственото извършителство на свидетеля Р.. Именно за това Съдът прие, че в
случая е неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която
действията на
обвиняемия да могат да се субсумират
под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на
деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици да
не е общественоопасно – т.е. то да изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на
наркотично вещество със значително
висока опасност за здравето на хората – метамфетамин, независимо от ниската му парична
стойност.
Казано по друг
начин деянието, извършено от обвиняемия К., не може да бъде преценено като
„малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения
или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо
малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена
степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на
високорисковото
наркотично вещество,
държано от обвиняемия К. чрез посредствено извършителство, сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК.
В случая е налице изпълнително
деяние извършено при посредствено извършителство, тъй като деецът К. е нарушила
съответната наказателноправна норма, като си служи с друго лице – свидетеляГ.Р.,
който е действал без умишлена вина. Свидетелят Р. макар и вменяем и
наказателноотговорен е действал без вина и при пълна заблуда относно
съдържанието на пакета, който е взел и държал. В този смисъл е и влязлото в
сила на 26.01.2021 година Постановление от дата 15.01.2021 година за частично
прекратяване на наказателното производство по отношение наГ.Р..
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия К.Д.К. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за
извършеното от К. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 354а,
ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „Глоба” до 1
000 лв.; обвиняемият К. не е осъждана
за престъпление от общ характер; не е осъждана за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на
процесното престъпно деяние, тя не е била освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
Раздел IV от НК, като именно към този момент
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения. Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки К.К. следва да бъде
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3,
т. 1 от НК, за което да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание – „Глоба”.
При
индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на К.Д.К., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата й възраст, чистото й съдебно минало, доброто й процесуално
поведение на фазата на ДП и в съдебната фаза на процеса; а като отегчаващи –
лошите й характеристични данни.
Обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни”
случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като
подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на
обвиняемия К. и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на
законодателството на Република България.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на
обвиняемия К. – не работи и дължи издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете А., с имотното й положение - не притежава
недвижими имоти и МПС, и със
семейното й такова – неомъжена.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемия К. за виновна, освободи я от
наказателна отговорност и й наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК в
минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000
лв. За да стигне до този
извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК. Така индивидуализираното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемия К.
като предизвика положителни промени в съзнанието и я мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него К.
ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия К., Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно
разноските:
По предявеното обвинение обвиняемият К.
бе призната за виновна, като при този изход на наказателното дело и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът я осъди да заплати направените по делото
разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата от 83.34 лв. – разноски от
ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт
– държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Съдът осъди обвиняемия К. да заплати и дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград, във връзка с
наложеното наказание „Глоба”.
Относно веществените доказателства:
Съдът отне в полза на Държавата веществените
доказателства: метамфетамин (предмет на престъплението) с нето тегло 5.82 грама, видно от Протокола за извършена
Физико-химическа експертиза № 20/НАР-1334 от 02.11.2020 година на ЦЕКИ към НИК
- МВР, намиращо се на съхранение в отдел „МРР-НОП” към ЦМУ – град София
съгласно Писмо от 02.12.2020 година, както и цилиндричната прозрачна кутия с
розов капак, като постанови след влизане в сила на Решението
веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това
ред.
Съдът постанови на обвиняемия К.Д.К. или на надлежно упълномощено от нея лице да се върнат Касов бон от „Еконт - експрес” ООД от
дата 11.06.2019 година за сумата от 5.10 лв., бяла картонена кутия от две части
с надпис „MIA2”, черен силиконов
калъф за телефон, книга с надпис „MIA2”, прозрачна найлонова опаковка, бяла
найлонова чанта с
цветчета и сива найлонова
опаковка с надпис „Еконт”, тъй като не са били предназначени или послужили за
извършване на умишленото престъпление и не са вещи, предмет или средство на
престъплението, притежаването на което е
забранено.
Съдът постанови оптичния носител
– DVD
– ROM, изпратен от
„Еконт – експрес” ООД и съдържащ видеозапис от офис Свиленград на дата
11.06.2019 година за времето от 11.55 часа до 12.10 часа, да остане приложен по
делото.
След
влизане на Решението в сила, препис да се изпрати на ЦМУ,
отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение на основание чл. 96, ал. 2 от ЗКНВП.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)