№ 121
гр. Русе , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20204520103594 по описа за 2020 година
Адв.М.Б., пълномощник на "Монтюпе" ЕООД твърди, че представляваното от нея
дружество е било в трудово правоотношение с Е. Г. М., основано на безсрочен трудов
договор №76/07.03.2016г., по силата на който последният заемал длъжността "машинен
оператор". С допълнително споразумение №192/17.11.2016г. ищецът преназначил ответника
на длъжност „мехатроник“, като изменил трудовото възнаграждение и срока на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на 3 месеца.
Със Заповед №175/30.08.2017г. работодателят прекратил трудовото правоотношение
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание
„уволнение“. Твърди се, че на същата дата заповедта е връчена лично на ответника и като
неоспорена е влязла в сила.
До датата на предявяване на иска, Е. Г. М. не изплатил на „Монтюпе“ ЕООД пълния
размер на обезщетението, дължимо на основание чл.221, ал.2 КТ в размер на 2441 лева.
Молителят пояснява, че същото, формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни
съображения, относно начина, по който е определен размера на претенцията.
Адв.М.Б. моли съда да постанови решение, с което да осъди Е. Г. М., ЕГН
********** да заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано
от управителя М. И.Б. сумата: 2441 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2020г. до окончателното й изплащане.
1
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Е. Г. М. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства. В о.с.з., процесуалния представител на ответника излага
доводи, досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
безсрочен трудов договор №76/07.03.2016г., по силата на който Е.М. заемал длъжността
"машинен оператор" в „Монтюпе“ ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 601 лева и допълнително възнаграждение – 0.6% за всяка година трудов стаж.
Въз основа допълнително споразумение №192/17.11.2016г. ответникът приел да
изпълнява длъжността „мехатроник“, считано от 01.12.2016г., като съобразно разпоредбата
на чл.119 КТ работодателят изменил трудовото възнаграждение и срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на 3 месеца.
Със Заповед №175/30.08.2017г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане дисциплинарно наказание
„уволнение“. На същата дата заповедта е връчена лично на Е.М.. В акта изрично е вписано
задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на
брутното възнаграждение за срока на предизвестие – 90 календарни дни.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно, претенцията по чл.221, ал.2 от КТ.
Посочената правна норма, регламентира обезщетението, което служителят дължи на
работодателя при дисциплинарно уволнение, а именно: при безсрочно трудово
правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, а
при срочно трудово правоотношение - в размер на действителните вреди. Законодателят
ясно и недвусмислено е разграничил два състава на дължимо в полза на работодателя
обезщетение при дисциплинарно уволнение. Първата хипотеза обхваща случаи при
дисциплинарно уволнение на работник, намиращ се в безсрочно трудово правоотношение, а
втората – касае уволнение на работник по срочен договор и единствено в този случай,
законът определя обезщетението като дължимо в размера на действително претърпените от
работодателя вреди, които подлежат на доказване. Предпоставка за основателността на иска
2
с правно основание чл.221, ал.2, пр.1 КТ е наличие на валидно прекратено трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение.
В настоящия казус, страните по делото са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение. В т.4 от Допълнително споразумение към трудов договор №76/07.03.2016г.
е визиран срок на предизвестие – 3 месеца. Трудовият договор е прекратен със
заповед№175/30.08.2017г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта за уволнение не е
обжалвана (липсват доказателства в тази насока) и е влязла в сила, поради което за
работника е възникнало задължение да заплати на ищцовото дружество обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие. От представения по
делото фиш за м.юли 2017г. е видно, че основното трудово възнаграждение на ответника е в
размер на 751 лева, а допълнителното възнаграждение за стаж и професионален опит –
103.64 лева, т.е. БТВ възлиза на 854.64 лева. Изчислено на тази база, обезщетението по
чл.221, ал.2 КТ за три месеца (60 работни дни) е на стойност 2441 лева.
Следва да се отбележи, че заповед№175/30.08.2017г. е подписана от управителя на
ищцовото дружество, т.е. от лице с представителна власт. Процесуалния представител на
„Монтюпе“ ЕООД е редовно упълномощен да представлява работодателя по трудово-
правни спорове, какъвто е и настоящия.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на претенцията, поради
което същата следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78, ал.1 ГПК в тежест на Е. Г. М. са
направените от „Монтюпе“ ЕООД разноски по делото в размер на 497.64 лева – заплатена
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН ********** да заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар
Освободител“№8А, ет.2, представлявано от управителя М. И.Б. сумата: 2441 лева -
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.08.2020г. до окончателното й изплащане, както и 497.64 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4