РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 12.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА
СЕРГЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 8 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №
164/08.11.2018 г. по гр.д.№ 214/2018 г. по описа на НРС е осъдена на основание чл.108 от ЗС Р.М.Ю. да отстъпи собствеността
и предаде владението на З.М.А. върху следния недвижим
имот: ПИ ****с площ от 1 270 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор:
900, кв. 107а, парцел: I,II, при съседи: 51723.500.872, 51723.500.873, 51723.142.53,
находящ се в гр.Н., ул.Л.Д.***.Отхвърлен е предявеният иск по чл.59 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 7 200 лв. представляваща обезщетение за нанесена вреда
за това, че от момента на закупуване на имота - 27.10.2017 г. до подаване на исковата
молба, като недоказан.Осъдена е на осн.чл.78, ал.1
от ГПК Р.М.Ю.
да заплати на З.М.А. сумата от 620 лв. направени по
делото разноски и за адвокатски хонорар. Осъдена е на осн.чл.78, ал.3 от ГПК З.М.А.
да заплати на Р.М.Ю. сумата от 340 лв.
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.Осъдена е З.М.А. да заплати
по сметка на НРС сумата от 288 лв. - представляваща д.т. от 4% върху цената на
иска – 7 200 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Р.М. Ю., чрез пълномощник, против решението,
постановено по гр.д.№ 214/2018 г. по описа на НРС в частта му, в която е уважен
предявеният от ищцата З.М.А. иск по чл.108 ЗС.Счита, че постановеното
решение е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд не е съобразил решението с правната уредба на чл.108
ЗС, като предпоставките за това са: доказателства, че ищецът е собственик на
имота, имотът да се намира във владение или държане на ответника и ответникът
да държи или владее имота без основание.От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не държи или владее част от имота на ищцата без
правно основание, нито имота се намира в нейно владение, като се позовава на
показанията на свидетелите, които сочат, че животните са М.Я. и С.Я., които ги
отглеждат в процесния имот, а ответницата не е ходила там и няма животни.На
второ място се излагат доводи, че решението е и неправилно.Прави се искане да
се отмени решението в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск с
правно основание чл.108 ЗС, като се присъдят и направените разноски за двете
инстанции.
За въззиваемата З.М.А.
процесуалният представител изразява становище, че решението в обжалваната му
част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Депозирана е въззивна жалба и от З.М.А.,
чрез пълномощник, срещу решението от 08.11.2018 г. по гр.д.№ 214/2018 г. по
описа на НРС в частта, в която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД.Счита, че в тази
част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.Видно от
разпитаните свидетели на ответницата животните, които се отглеждат там от зет
им и дъщеря са от много отдавна.Позовава се на заключението на ВЛ във връзка с
оглеждането на животни от 2011г.Счита, че в тази част искът е доказан и се
прави искане да се отмени в същата и да се постанови ново решение, с което да
се осъди ответницата да заплати исканото обезщетение в размер на 7 200 лв.
За въззиваемата страна Р.М.Ю.
процесуалният представител изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна.
Въззивните жалби са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо,
а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивните жалби следва да се
добави и следното.
По въззивната
жалба на Р.Ю., въпросът дали са налице или не предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл.108 ЗС е въпрос по съществото на спора, а не по
неговата допустимост.
Предпоставките за уважаване
на иска
за ревандикация - ищецът да е собственик на вещта, същата да е във владение на
ответника и това владение да е без основание, са предмет на доказване в
процеса.
Неоснователен е доводът на
въззивника, че от събраните доказателства не се установява ответникът да владее
или държи имота на ищцата без правно основание, нито имотът да се намира в
нейно владение.
От показанията на свидетелите Я.Я.
се установява, че дворът се ползва от С. и М., който му е баща.Ищцата З.А. е
дъщеря на М. и сестра на С., гледат животни в двора.Животните са на М.
и С., не е виждал Р.Ю. в двора.
От показанията на свидетеля О.М.се
установява, че дворът, който ползват, е на З., гледат животни в него - М. има
животни и С. има животни, Р. не идва в двора.
Показанията на свидетелите
следва да се кредитират като обективни, тъй като те имат непосредствени
впечатления от полагането на непосредствените грижи върху животните, които се
отглеждат в двора, собственост на З.А..Нормата на чл.68, ал.1 ЗС допуска
владението да се осъществява чрез другиго, тъй като владелецът може да
упражнява фактическата власт както лично, така и чрез трети лица.
Ето защо следва да се приеме,
че Р.Ю. държи процесния имот чрез трети
лица - бащата и братът на ищцата З.М., които отглеждат процесните животни в
двора, собственост на ищцата, то тя упражнява владение по смисъла на чл.68,
ал.1 ЗС.
Неоснователен е доводът, че
решението е неправилно.На първо място се сочи, че обектът не е регистриран по реда
на чл.137 от ЗВД и за това няма издадено удостоверение по ЗВД, като
собственикът не е задвижвал процедура по регистрация.
От заключението на ВЛ, неоспорено
от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява,
че обектът не е регистриран по реда на чл.137 ЗВД и за това няма издадено
удостоверение от ЗДВ, като същият е вписан по реда на чл.51 ЗВД, без
собственикът да задвижи процедура по регистрация, като ал.1 предвижда, че
животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на
регистрация в БАБХ.В процесния случай от показанията на свидетелите се
установява владението и ползването на процесния недвижим имот от друго лице - несобственик,
което без основание упражнява фактическата власт върху нея (владелец или държател)
и нерегистрирането на обекта е правноирелевантно в процесния случай.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че от всичките животни само 11 броя имат номера на ушни марки, които се
водят на Р.Ю..ВЛ е посочило, че от посочените номера на ушни марки, извършена
върху 21 броя крави, намерени в процесното дворно място, животните са
собственост на Р.Ю..
Неоснователен
е и доводът във въззивната жалба, че на името на въззиваемата няма подадени
заявления с декларирани парцели с идентификатори за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
като за последната година изобщо няма данни за декларирани животни.Процесният
имот е с идентификатор 51723.500.1222, находящ се в гр.Н., ул.***** № **.ВЛ е
посочило, че въззиваемата притежава животновъден обект с регистрационен номер
**********/стар 5940-0345/ с 54 броя говеда, като е вписано от 12.02.2014 г.
като собственик на животновъден обект с адрес гр.Н., като според указанията е
достатъчно да се запише населеното място.
Неоснователно
е възражението на въззивницата, че по отношение на допуснатата експертиза е
налице преклузия съгласно изискванията на ГПК, тъй като искането е направено
едва в първото по делото съдебно заседание.Искането е направено в първото по
делото съдебно заседание, не е налице процесуална преклузия и допускането й от
първоинстанционния съд не е в нарушение на процесуалните правила.Съгласно
чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно,
когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.Именно
такава необходимост е възникнала в първото по делото съдебно заседание в
първоинстанционното производство, с оглед на чл.147-148 ГПК.
Ето защо не са налице основания за
отмяна на решението в тази му обжалвана част и същото следва да бъде потвърдено
в същата.
Относно въззивната жалба на З.А. срещу
решението на пръвоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлен искът по
чл.59 ЗЗД, съдът счита същата за неоснователна.При постановяването му не е
допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.
За успешното провеждане на исковата
защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата
е да установи при условията на пълно главно доказване не само факта, че е
собственик на имота, но и че ответникът е ползвал фактически имота за
конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на
вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.
От показанията
на свидетелите Я. и М. се установява, че в процесното дворно място се отглеждат
животни, които според тях са на С. и М., но поради липса на конкретизация не
може да се установи началният момент.От заключението на ВЛ не се установява, че
същият имот е деклариран от ответницата за отглеждане на нейните животни от
2011 г.От заключението на ВЛ се установява, че Р.Ю. е вписана от 12.02.2014 г.
в интегрираната информационна система като собственик на животновъден обект за
отглеждане на говеда с адрес: гр.Н., като в АБХ няма данни чия собственост е
процесния поземлен имот.По делото е приложена нотариална покана, която е
връчена на 03.04.2017 г. на Р.Ю., в която е посочено, че ще търси наем за
период от 15.04.2014 г. до 15.04.2017 г., като месечният наем е в размер на 200
лв., но самата покана, както и соченото от въззивницата, че въззиваемата не е
реагирала на същата, не доказва размера на претендираното обезщетение, както и
периодът на дължимост, който като единия от елементите от фактическия състав на
обезщетението по чл.59 ЗЗД следва да бъде доказан от ищцата, което не сторено в
процесния случай, както правилно е прието от първоинстанционния съд.В
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата и не е обвързано със срок, поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да иска изпълнението му веднага (
решение № 193/2.12.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение №
704/14.12.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 2328/2008 г., І г.о., решение №
1409/24.02.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 4869/2007 г. - ІV г.о., решение №
394/27.11.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3034/2015 г., ІV г.о.).
Ето защо не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и в тази му част и същото следва да бъде
потвърдено в нея.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/08.11.2018 г. по гр.д.№ 214/2018 г. по описа
на Н.ски районен съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от
страните чрез връчване на препис от същото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: