Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
78 15.06.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският административен съд, в
публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Ива Рангелова, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 54 по описа за 2022 год. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по жалба на Териториална дирекция на НАП – Варна, офис Разград против Решение
№ 24 от 08.02.2022 год., постановено по АНД № 727/2021 год. по описа на Районен
съд – Разград. С него съдът е отменил НП № 538234-F563962 от 23.09.2020 год.,
издадено от директора на Офис за обслужване – Разград в ТД на НАП – Варна, с
което на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) на В. М. Д. от с. К., общ. К. е наложена
глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 от същия
закон. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се,
че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, както и че
въпреки преценката за маловажност на деянието въззивният съд в противоречие с
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е отменил наказателното постановление, без да приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
– В. М. Д., счита касационната жалба за неоснователна и моли
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите
и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши
служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За
да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното:
На 14.07.2020 год. в ТД на НАП – Варна, офис Разград при извършена проверка в
информационната система на НАП било установено, че В.
М. Д., като данъчно
задължено лице съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, не е изпълнила задължението си да
подаде данъчна декларация за облагаемия си доход за 2019 год. в териториалната
дирекция по постоянен адрес - ТД на НАП – Варна, офис Разград, в
законоустановения срок до 30.04.2020 год. включително, съгласно чл. 53, ал. 1
от ЗДДФЛ. Декларацията за 2019 год. е подадена по интернет с ПИК на 11.05.2020
год. и е приета с вх. № 1700И0090254/11.05.2020 год. Деклариран е доход от
трудови правоотношения в размер на 15761,27 лв., доход от извънтрудови
правоотношения в размер на 178,00 лв. и данък за довнасяне - 0,00 лв.
Закъснение било 11 дни. На електронен адрес на задълженото лице била изпратена
покана за съставяне на АУАН, връчена на 20.07.2020 год. В определения 7-дневен
срок от датата на получаване на поканата лицето не се явило в ТД на НАП –
Варна, офис Разград, поради което на 10.08.2020 год. в условията на чл. 40, ал.
2 от ЗАНН - в негово отсъствие, му бил съставен АУАН № F563962/10.08.2020 год.
За виновно нарушена била посочена разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Актът
бил връчен на лицето на 12.08.2020 год., като на 14.08.2020 год., в 3-дневния
срок по ЗАНН, то представило писмено възражение с вх. № ВхК-5757/14.08.2020
год. с аргументи за приложение на § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Така направените
възражения били отхвърлени от наказващия орган – директора на Офис за обслужване
– Разград в ТД на НАП – Варна, който издал обжалваното наказателно постановление и отговорността на
жалбоподателката е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на 10 лв.
С
оспореното по касационен ред решение районният съд е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно. Приел е за безспорно установено
извършеното от санкционираното лице нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, тъй
като не е подало в законоустановения срок годишната си декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
за придобития през предходната 2019 година доход, но е счел, че в процесния
случай са били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които неправилно и в противоречие със закона не са били взети предвид от
наказващия орган. Според районният съд процесното деяние се характеризира с
крайно ниска степен на обществена опасност, тъй като закъснението е минимално,
от него не са настъпили никакви реални вредни последици, декларирания данък
вече е бил удържан и това се явява първо такова нарушение за лицето.
Разградският
административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо, и
правилно.
При
правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до верни
правни изводи.
Санкционираното
физическо лице, като задължено лице по чл. 3 от ЗДДФЛ, е следвало да подаде
годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон за придобитите от него
доходи през предходната данъчна 2019 година в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДФФЛ –
до 30.04.2020 год. Декларацията обаче е подадена с единадесет дни закъснение –
на 11.05.2020 год., поради което от формална страна е осъществен състава на
нарушението по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Неоснователно
е възражението на ответника по касационната жалба, че в случая не е налице
нарушение, тъй като срокът за подаване на данъчната декларация по чл. 50 за
доходите през 2019 год. е бил удължен до 30.06.2020 год., позовавайки се на §
27, ал. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ДВ бр. 28/2020 год./.
Съгласно
разпоредбата на № 49 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП сроковете и производствата по
установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита,
данъци, включително и акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на
държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен
фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и
общински такси и други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс,
Закона за
митниците,
Закона за
акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената
стойност,
Закона за
корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите
на физическите лица,
Закона за
местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се променят,
освен в случаите по § 25 – 31.
Съгласно
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП през 2020 г. срокът за подаване на годишната
данъчна декларация по чл. 50 от Закона
за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за
внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от
лицата по чл. 51, ал. 1 от
същия закон
се удължава до 30 юни.
С оглед така цитираните разпоредби,
съдът намира, че срокът по § 27, ал. 2
от ЗМДВИПОРНСПП през 2020 г., касае само лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е.
лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския
закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по
чл. 29а, а не всички задължени по този закон физически лица. Ако се приеме
противното, че срокът за подаване на декларациите е удължен за всички задължени
физически лица до 30.06.2020 год., а по отношение на лицата по чл. 51, а. 1 е
удължен и срокът за внасяне на дължимия данък, то ще следва, че дължимия данък задължените физически лица по
ЗДДФЛ, извън тези по чл. 51, ал. 1 от същия закон, трябва да платят дължимия
данък по чл. 48, ал. 1 върху годишна данъчна основа до 30.04.2020 год.,
т.е. преди да са подали годишната си декларация, което пък противоречи на
разпоредбата на чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Ето защо изводът на районния съд, че
в случая има извършено нарушение по чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е правилен и
законосъобразен.
Правилен
е и изводът на съда за маловажност на случая. Наведените в касационната жалбата
възражения в обратния смисъл са неоснователни.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, действали
към момента на извършване на нарушението, както и новата разпоредба на § 1.,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ на административно нарушение е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката относно
наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението,
настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината
обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
нарушението е отстранено на 11.05.2020 год., само 11 дни след изтичането на
срока за подаване на декларацията и цели три месеца преди установяването му с
АУАН на 10.08.2020 год. Наред с това то е отстранено по собствена инициатива и
при очевидно добросъвестно поведение на задълженото лице, доколкото същото е
станало не при изпълнение на дадени му изрични предписания за това или след констатиране
на нарушението със съставен срещу него АУАН. На следващо място не е установено
в резултат на нарушението да са настъпили каквито и да било вредни последици.
Този критерий на преценка за маловажност се прилага за всички нарушения,
независимо от техния вид - формални или резултатни. Съгласно ТР № 6 от
15.11.1973 год. по н.д. № 2/73 год. на ОСНК на ВС понятието „вредни последици“
е по-широко от понятието „вреди“ и дори формалното нарушение да не изисква
настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на
по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Декларирания данък вече е
бил авансово удържан в пълен размер, поради което не е налице ощетяване на
фиска. Отделно от това лицето няма неплатени публични задължения, нито пък
предходни нарушения.
Тези
обстоятелства дават основание нарушението да се третира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Поради това санкционираното нарушение съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо районният съд правилно е отменил НП като
незаконосъобразно, поради което решението му като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция обаче констатира, че
районният съд не е изпълнил задължението, предписано от разпоредбата на чл., 63, ал. 4 изречение
второ от ЗАНН, когато отмени НП поради
това, че деянието е маловажен случай на административно нарушение с
решението си да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид цитираната разпоредба касационната инстанция
намира, че делото следва да се върне на същия състав от Районен съд - Разград
за допълнително произнасяне с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 08.02.2022 год.,
постановено по АНД № 727/2021 год. по описа на Районен съд – Разград
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на Районен съд Разград за
допълнително произнасяне по чл. 63, ал. 4 изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/