Р Е Ш Е Н И Е

№236

гр. Габрово, 29.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря КРАСИМИРА Н., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 687 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

  Образувано е по молба, вх. №3316/01.06.2020 г. на Д.М.Н. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Н.С.Н. с твърдения за извършени на 29.05.2020 г., около 19.00 часа, актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

Молителката поддържа, че ответникът е неин съпруг и около 20 години работи като свещеник в с. Мирково, област София, като се прибира в гр. Габрово за ден-два средно 2-3 пъти месечно. Сочи, че в последните няколко години ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, станал избухлив и агресивен. Твърди, че на 29.05.2020 г. към 19.00 часа отишла в жилището на сина им в гр.Габрово, ул."*******" 21, за да направи помен на покойната й майка. Когато влязла в жилището, видяла че и съпругът й е там. Излага, че не знаела, че ответникът си е дошъл от с. Мирково, тъй като напоследък не й се обаждал, когато си идва, отивал у сина им и се прибирал късно вечер в нетрезво състояние в общото им жилище. Твърди, че след като сложила нещата, които била донесла за помен на масата се обърнала добронамерено към мъжа й, за да му разкаже, че предният ден била на празник в манастира "Св. Възнесение Господне" в гр. Сопот и че била възхитена от добре водената служба и че събратята му го канят в манастира да се запознаят. Ответникът й отвърнал: "Какво ме интересува това, след като жена ми е курва", след което последвали още от обичайните обиди и лъжливи обвинения, за които е получавал от молителката обяснение десетки пъти. Молителката помолила ответника вечерта да не се прибира много късно, защото е изморена и иска да си легна по-рано. Последвали нови обиди и тогава ответникът й налетял и я ударил много силно два пъти - веднъж по лявото ухо и веднага след това по челото в дясно. Сочи, че синът й скочил и застанал между двамата, иначе вероятно щял да я нарани много тежко, или да изпълни заканата си да я убие, която повторил, докато я удрял. Излага, че ответникът й подиграл, че я направил на крокодил. Молителката напуснала жилището и отишла в Центъра за спешна помощ при МПБАЛ "Д-р Т.Венкова". Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН. В представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН описва изложения в молбата акт на домашно насилие.

В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител поддържа молбата, която счита за доказана.

В съдебно заседание ответникът Н.С.Н. признава, че е ударил молителката веднъж.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и се установява от удостоверение за граждански брак от 27.04.1980 г. на Община Габрово, че ответникът Н.С.Н. е съпруг на молителя Д.М.Н..

В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката Д.М.Н. е изложила описание на твърдените актове на домашно насилие, осъществен от ответника Н.С.Н. на посочената в молбата за защита дата, която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството доказателства.

Видно от лист за преглед на пациент в спешно отделение № 6631 от 29.05.2020 г., в 19.45 ч. съдебен медик е поставил основна диагноза мозъчно сътресение, като е констатирал: без гадене, повръщане, няма световъртеж в момента, оток в челната област вдясно, повърхностна травма на ляво ухо.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 54/2020 г. при извършен на молителката на 02.06.2020 г. преглед, съдебен медик, е констатирал контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение – лека степен, кръвонасядане с подкожен хематом и оток в дясната неокосмена челна област на главата; повърхностна травма със зачервяване на лявото ухо; оплаквания от временно замъглено зрение с дясното око. Констатираните увреждания могат да бъдат получени от нанесен побой – два удара с ръка/юмрук в областта на лявото око и в дясна челна област.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.Н., син на страните, показанията на който съдът кредитира в една част като съответни на другите събрани в производството доказателства и основани на преките му впечатления. Въз основа на същите съдът приема за установено, че страните имат конфликтни отношения и избягват да комуникират помежду си. На 29.05.2020 г. ответникът бил на гости в жилището на сина си и готвел, когато дошла и молителката за да подаде за бог да прости за покойната си майка. Молителката започнала да разказва къде е ходила почивните дни. Попитала ответника няколко пъти кога ще се прибере вкъщи, защото искала да се наспи, като на третия път повишила тон. В този момент ответникът се афектирал от крясъците й и я ударил, като свидетелят се намесил и ги разтървал, а молителката отишла в бърза помощ за да търси лекарска помощ. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че ответникът е нанесъл на молителката само един лек шамар, в резултата на който „нямало нито подутина, нито нищо”. В тази част показанията на свидетеля противоречат на съдебно-медицинските документи по делото и констатираните увреждания на молителката, както и на показанията му в останалата част, в които сочи, че главата й се е била изметнала от удара.

В хода на производството ответникът изрично признава, че е нанесъл един удар на молителката.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като необсъдените такива, съдът намира неотносими, тъй като не установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Въз основа на гласните доказателствени средства, съдебно-медицинските документи, неопроверганата от ответника декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, обективираното в съдебно заседание признание на факта за нанесен удар, съдът приема, че автор на актовете на домашно насилие, подробно описани от молителката Д.М.Н. в молбата й за защита е Н.С.Н.. Доказателствата, събрани в производството безпротиворечиво установяват, че същият, е предприел поведение, изразено в упражняване на физическо – чрез нанесени на 29.05.2020 г. около 19.00 часа  удари в областта на главата и психическо насилие -  отправил й заплахи за убийство.

Употребата на физическо въздействие, чрез нанасяне на удари съставлява особено драстично нарушение на телесната неприкосновеност на едно физическо лице и покрива хипотезата на физическо насилие, чрез което противоправно е увредено неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето на молителката - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност.

Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането.  Неблагоприятното му засягане в случая се изразява в травматично увреждане на тъкани и органи,  което обективно предизвиква отрицателни емоционални преживявания.

От друга страна отправянето на закана за лишаване на молителката от живот чрез израза „Ще те убия”, представлява форма на психическо въздействие, от естество да възбуди основателен страх у адресата, още повече, че заплахата е отправена в ситуация на скандал с висок интензитет.

С оглед на изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на физическо, психическо и емоционално насилие по отношение на молителката, следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.

          В случая, следва да бъде приложена и мерките по чл.5, ал.1, т. 2 и т.3, предл. 1 и 2 ЗЗДН – отстраняване от съвместно обитаваното жилище,  забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалото лице и обитаваното от него жилище на по-малко от 50 метра. За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие, времето, през което са извършени (в светлата част на денонощието), и мястото на извършването им (в жилище), съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от пет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици. Не е необходимо да се налагат останалите мерки, предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, още повече, че не се установи ответникът да предприемал противоправно поведение по местата за социални контакти и отдих на  молителката. На следващо място, поради непосочване на точните места за социални контакти и отдих на молителката и с оглед тяхната неопределеност, забрана на ответника да ги приближава би била бланкетна и безпредметна. Също така е недопустимо да се забранява на ответника да приближава жилището обитавано от сина на страните, тъй като последният е пълнолетно лице и сам решава с кого желае да общува и да кани в жилището си.

Съдът намира, че тези мерки биха били достатъчно ефективни, тъй като ответникът пребивава преимуществено на различен адрес, като контактите му с молителката са спорадични, актът на насилие е осъществен при конфликтна ситуация, която е възникнала инцидентно в чуждо жилище, като ответникът не е търсил контакт против волята й. Следва да се отбележи, че разногласието между страните относно собствеността и ползването на жилището, което обитава молителката следва да се разрешат в бъдещ исков процес, съответно в производство по развод, а не по реда на ЗЗДН. В съдебно заседание ответникът обяснява, че след инцидента, когато е в гр. Габрово с молителката продължават да спят в една спалня, но с отделни завивки /включително и в деня преди съдебното заседание/, които обяснения в случая няма основание да не бъдат кредитирани от съда предвид цялостното поведение на ответника, който признава и редица неизгодни обстоятелства.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушението, времето и мястото на извършването му, като приема, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Н.С.Н., следва да заплати по сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката Д.М.Н., сумата 200 /двеста/ лева – разноски за производството, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С. на 16.06.2020 г..

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, с която се:

ЗАДЪЛЖАВА Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОТСТРАНЯВА Н.С.Н., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, от съвместно обитаваното с Д.М.Н., ЕГН **********, жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „*******” № 44, за срок от пет месеца, считано от издаване на заповедта за защита.

ЗАБРАНЯВА на Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий” да се доближава на по-малко от 50 /петдесет/ метра до Д.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и жилището й за срок от пет месеца, считано от издаване на заповедта за защита, на основание чл.5, ал.1, т.3, предл.1 и 2 ЗЗДН.  

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********, роден на *** г., с адрес: ***, адрес по месторабота: обл. София, село Мирково, Храм „Св. Великомъченик Димитрий”, да заплати на Д.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 200 /двеста/ лева – разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 20  ЗЗДН.

Препис от решението да се изпрати на полицейското управление по адресите на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: