Р Е Ш
Е Н И Е
№1200 10.04.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на пети март
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13059 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация член 422 ГПК,
вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на
труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х.Х.К. с ЕГН **********, е предявил срещу „Клаудтех“ ООД с ЕИК ********* искове за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването на парично вземане, за което е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр.
дело № 7260/2019 г. за следните суми: 4208,70 лева сбор от дължими трудови
възнаграждения по трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № .. от 23.10.2018г. за
периода 24.10.2018г. – 31.03.2019г.; 120,06 лева обезщетение за забава за
периода 01.11.2018г. - 08.05.2019г.,
ведно със зак. лихва върху главницата от 09.05.2019г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е работил при ответника въз основа на трудов договор с уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 800,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 % върху основното
възнаграждение за една година придобит трудов стаж и професионален опит и
подлежащ на промяна на една година със същата стъпка. Твърди се също така, че
работодателят не е изпълнил задълженията си да изплати трудовите възнаграждения
на ищеца за периода от 24.10.2018г. до 31.03.2019 година в брутен размер на
4208,70 лева. Поради допълнителна забава в изплащането на всяко едно трудово
възнаграждение, считано от първо число на следващия месец, се претендира и
мораторна лихва за забава върху всяко неизплатено месечно труд. възнаграждение.
Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издавена на заповед за парично задължение по чл.
410 от ГПК, като е била издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по
чл. 410 ГПК, както и постъпило възражение от длъжника в срок, поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
В срока по
член 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се заявява становище за
неоснователност на исковете.
Ответникът
не отрича, че между страните е възникнало трудово правоотношение, прекратено със
заповед на работодателя, считано от 01.04.2019 годин. Твърди се, че трудовите
възнаграждения са били изплащани ежемесечно на ищеца, както и че изплатените
суми са били начислени във ведомостите за заплати. Твърди се също така, че оригиналите
на ведомостите за заплати са се държали от трето лице- Счетоводна кантора
„Антил” ЕООД, която извършвала счетоводното обслужване на работодателя, и които
ведомости били изгубени от счетоводната кантора. На следващо място се посочва,
че в случай, че съдът уважи предявените искове, възнагражденията да се уважат и
присъдат в тепния нетен размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да
установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
От приложените към исковата молба писмени
доказателства – трудов договор № .. от
23.10.2018г. е видно, че ищецът е работил в процесния период по ТПО с дружеството
–ответник срещу заплащане на основно месечно възнаграждение от 800 лева.
Съгласно член 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови
близки, което предполага полагането на подпис от работника върху ведомостта за
заплати при получаването на заплата за съответния месец. Ведомостите за заплати
не са били представени от работодателя, като същият е навел обстоятелствата, че
същите са били изгубени от счетоводната фирма, която е обслужвала счетоводно
дружеството му, доколкото оригиналите на ведомосите са се съхранявали в това
дружество. За установяване на тези обстоятелства са приложени писмени
доказателства – договор за извършване на абонаментни счетоводни услуги от
06.01.2017г. и доп. споразумение от 10.05.2019г.
По делото е изслушан св. И. Г., който е у. на
счетоводната фирма, който е дал показания относно ведомостите за заплати, като
е казал, че не са му били предавани оригинали на ведомостите за заплати,
доколкото същите се съхраняват в работодателя.
В съдържанието на представения договор за счетоводно обслужване е цитирано, че изпълнителят
приема и обработва първични счетоводни документи, какъвто безспорно документ е
ведомостта за заплата, но този изпълнител няма задължение да съхранява
ведомостта за заплата след нейното изготвяне и обработване.
По делото е изслушана ССЕ с вещото лице М. З,
което не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно,
от което се установяват размерите на трудовите възнаграждения и мораторна
лихва.
Видно
е от чл. 2 от трудовия договор, че възнагражденията се заплащат ежемесечно.
При така установените факти от значение за спора
съдът достигна до следните изводи:
Безспорно се установява, че в процесния период
ищецът е работил по ТПО с ответника и че е полагал труд, за които обстоятелства
страните нямат и спор.
Установено
е, че начинът на плащане на трудовото възнаграждение в дружеството е по
ведомост и по това страните нямат спор.
От представените по делото писмени доказателства - договор за извършване на абонаментни счетоводни услуги от 06.01.2017г., доп. споразумение от 10.05.2019г. и гласни
такива не се установява ведомостите за заплати да се съхранявали в счетоводната
фирма, като съгласно подписания договор за извършване на счетоводни услуги са
били приемани и обработвани първични счетоводни документи, но не и съхранявани.
Съгласно член 12, ал. 1 от ЗСч счетоводната информация се съхранява на хартиен
и/или на технически носител в предприятието, като ведомостите за заплати се
съхраняват 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, с оглед на което съдът
намира за недоказани твърденията на ответника, че ведомостите за заплати са
били изгубени от счетоводната фирма, а оттук и твърдението на работодателя, че
е платил на работника трудовите възнаграждения за процесния период, доколкото
факта на плащане на заплата по ведомост се удостоверява с подписа на работника.
Относно иска по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Вземането за трудово възнаграждение е
лихвоносно такова, като същото не се дължи след покана, а става изискуемо в
деня, уговорен за плащането му. В случай, че страните не са уговорили друго, то
следва да се заплати най-късно до последно число на месеца, в който е положен
труда, поради което работодателят на следващия ден е в забава относно плащането
му. В чл. 2 на ТД е уговорено това заплащане да се извършва ежемесечно, без да
е фиксирана дата на плащане. В случая ответната страна не доказва уговорена
дата за плащане на ТВ, поради което съдът приема, че същото следвало да се заплати най-късно до последно
число на месеца, в който е положен труда, и работодателят дължи обезщетение за
забава от първо число на следващия месец.
Размерът на неплатените нетни трудови
възнаграждения според изслушаното заключение на вещото лице е 3276,74 лева, а
на мор. лихва е 162,89 лева, до които размери ще се уважат и предявените
искове, като за разликата над тези размери исковете ще се отхвърлят.
Вземането е
лихвоносно и законна лихва се претендира, поради което същата следва да бъде
присъдена.
Ищецът има право на направените разноски по
съразмерност. Същите са претендирани и се доказва да са извършени такива в
размер на 540 лева за адв. възнаграждение, като следва да му се присъдят по
съразмерност 423,74 лева.
Направено е от ответната страна искане за
намаляване размера на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца поради
прекомерност, което съдът намери за неоснователно с оглед материалния интерес
на делото, който е 4328,76 лева и е съобразен с минимува на адв. възнаграждение
по член 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Ответникът
е претендирал разноски, като доказва да са извършени такива в размер на 1100 лева
за адв. възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност 242 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза
на 181,07 лева, от които 131,07 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50
лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК по отношение на ответника „Клаудтех“
ООД с ЕИК ********* съществуването на парично вземане в полза на Х.Х.К. с ЕГН **********,
за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член
410 ГПК за следните суми: 3 276,74 лева сбор от дължими нетни трудови
възнаграждения по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор №.. от 23.10.2018г. за периода 24.10.2018г. – 31.03.2019г.; 120,06 лева
обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. -
08.05.2019г., ведно със зак. лихва върху главницата от 09.05.2019г. до
окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7260 по описа за 2019г. на
ІІ бр. състав на ПРС, като отхвърля иска за трудовите възнаграждения за
разликата над сумата от 3276,74 лева до пълния предявен размер от 4 208,70 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Клаудтех“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Х.Х.К. с ЕГН **********
разноски по съразмерност за адв. възнаграждение в размер на 423,74 лева.
ОСЪЖДА Х.Х.К. с ЕГН ********** да заплати на „Клаудтех“ ООД с ЕИК
********* разноски по съразмерност за адв.
възнаграждение в размер на 423,74 лева.
ОСЪЖДА „Клаудтех“ ООД с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 181,07 лева дължима
държавна такса върху уважените искове..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП