№ 21725
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110138456 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от
договор за имуществена застраховка "автокаско" за л.а. Опел с рег.№ ***, заплатил в полза
на застрахованото при него лице сумата от 1390,84 лв обезщетение за имуществени вреди
– за ремонт, от ПТП, настъпило на 19.5.2024г., по вина на водач на л.а. Нисан с рег.№ ***,
застрахован по гражданска отговорност при ответника, който се твърди, че поради
недостатъчно добро владеене на л.а. и извършване на неправилна маневра „движеине на
заден ход“ е предизвикал ПТП. Твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна покана,
за заплащане на сумата 1415,84 лева – платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни
разходи, като платена била сумата от 895,08 лева. Предявява осъдителен иск за останалата
неплатена сума от 520,76 лева – разлика между претендираната сума и платената от
ответника , заедно със законната лихва от предявяване на иска.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в срока за отговор , сочи, че
определеното обезщетение е определено по средни пазарни цени, като са изключени детайли
: задна врата, панел и капак на резервоар, които не са в причинна връзка с ПТП. В тази
връзка, оспорва твърдението на ищеца, че всички детайли са увредени вследствие на ПТП,
оспорва се твърдението за механизъм и изключителна вина на застрахования при него водач,
като при условия на евентуална основателност, прави възражение за прекомерност на
претенцията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото:
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка автокаско за л.а.
Опел към датата на ПТП, безспорно е плащането, от страна на ищеца, на сумата от 1390,84
лева от страна на ищеца, в полза на сервиз за ремонт на л.а., на 19.5.2024г., че към датата на
ПТП, л.а. Нисан е застрахован по риск „ ГО“, по застраховка, сключена с ответника , че въз
основа покана, получена при ответника на 30.10.2024г. за заплащане на сумата 1415,84 лева
– платеното обезщетение и 25 лева ликвидационни разходи, на 28.11.2024г., ответникът е
заплатил сумата 895,08 лева.
От разпита, извършен по делегация от Районен съд – град Сливен, на двамата
водачи, се установява следното:Г. С. Пейчева – Момчилова, водач на л.а.Опел сочи, че
същият е бил паркиран на площада, на място като паркинг, съобразно очертаното, нямало
препятствие на видимостта, като след ПТП разбрала, че другият автомобил бил спрял, дал
назад и ударила л.а. Опел в задната му част. Свидетелят сочи, че ударите са били два, защото
колата била ударена на две места. Свидетелят сочи, че е подписала протокола, като
полицаите, установили другият автомобил, го върнали на място, съставил се протокол.
Свидетелят сочи, че лекият автомобил имал увреждания на предна врата, отляво, имало и
поражения назад, но не ги помни. Сочи, че всичко било записано в протокола, както и че
застрахователят й заплатил всичко.
Свидетелят М. Д., водач на л.а. Нисан, сочи, че се качила на паркирания
автомобил, дала назад и чула нещо, погледнала в огледалата, не видяла нищо, довършила
маневрата и потеглила. После се обадила на съпруга й, колата била на негово име, като се
върнали на място. Там бил другият автомобил, направили протокол за ПТП. По другата кола
имало драскотина. Свидетелката сочи, че е дала на заден ход, явно тя била ударила колата и
не си спомня друго.
От изложеното пред РС – Сливен е видно, че свидетелят Г. Пейчева – Момчилова
не е присъствала при удара – това се установява от начина й на изразяване: разбрала е, че
другият автомобил е дал назад, а не сочи собствени възприятия; начинът, по който предава
щетите на автомобила и от там сочи, че била ударена на две места. Същото се установява
2
косвено и от разпита на свидетеля Д., която сочи, че чула звук при маневрата заден ход, но
не съобщава реакция от страна на водача на л.а. Опел, който е обосновано да реагира при
такава ситуация, ако беше на място. И двете свидетелки сочат, че водачът на л.а. Нисан бил
върнат от органите на реда на място, в който момент свидетелите се срещнали.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че: вина за ПТП има само водачът на л.а. Нисан, както и че не
всички ремонтирани вреди са от това ПТП, поради следното. По първия въпрос - Съгласно
разпоредбата на чл.40 ЗДвП: (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.
Свидетелят Д. е нарушила сочената разпоредба, като при осъществяване на
маневра движение на заден ход, не е осигурила достатъчно дистанция с паркирания
правилно л.а. Опел. Това е причината за нанесените щети, ето защо, вина за ПТП има само
свидетелят Д., а възраженията на ответника в обратния смисъл останаха недоказани по
делото.
Относно втория въпрос, от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно –
автотехническа експертиза, ведно с уточненията на вещото лице в открито съдебно
заседание, единствено уврежданията в предната част на лекия автомобил са от това ПТП,
защото от техническа гледна точка, при една маневра на заден ход, е невъзможно ударът да
започне от предната врата, да се пропусне една част от автомобила и след това да
деформира и задната врата – по две причини – при една маневра, ще се остави само една
следва, и втората – ударите и следите на предна и задна част са на различни височини и с
различен характер. Увреждането на задната врата е по – тънка линия и значително по-
висока от другото увреждане, като същото прилича на причинено от огледало.
При изложеното от вещото лице относно начина на получаване на уврежданията на
задна врата, ведно с показанията на свидетеля Пейчева – Момчилова, който всъщност не е
очевидец на самия удар, а само е констатирала уврежданията на паркирания лек автомобил,
се налага извод, че недоказано е твърдението поведението на свидетеля Д. да е причинило
увреждането и на задната врата. Обратно,от показанията на свидетеля Д. се установява, че тя
започнала маневрата, чула шум, нищо не се случило, продължила маневрата и се отдалечила
от мястото. Тоест, свидетелят Д. е довършила маневрата, извършила е само една маневра и
няма как да е причинила уврежданията на задната врата, които на собствено основание са с
различна дълбочина и височина от останалите уврежданията, които отговарят да са
получени по посочения начин. В този смисъл, съдът намира за неотносим към този въпрос
представения от ищеца протокол от 8.1.2024г., с който се установява извършването на оглед
от страна на застрахователя – ищец преди сключване на договора за л.а. Опел, и липсата на
3
констатирани увреждания на л.а., тъй като ПТП се е случило пет месеца по – късно - на
19.5.2024г. и в този смисъл, протоколът установява състоянието на л.а. Опел единствено към
8.1.2024г
Ето защо, искът е доказан по основание.
По размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
По делото е безспорно, че извънсъдебно, ответното дружество е заплатило сумата от
895,08 лева по тази претенция. Опел Мокка към момента на ПТП е на 11г. и 19 дни от
първоначална регистрация, като по средни пазарни цени, с изключение на панел заден десен,
врата задна дясна и капак резервоар гориво, които според изложеното от вещото лице и
прието от СРС по – горе, не могат да бъдат увредени от това ПТП, стойността на ремонта на
останалите, увредени от ПТП части на л.а. Опел възлиза на 1339,80 лева по средни пазарни
цени, на база Методиката към Наредба № 24 – 482,50 лева,
За възстановителна, съдът намира стойността по средни пазарни източници, поради
следното. На първо време, съгласно легалната дефиниция на „възстановителна стойност“,
това е равностойността на увреденото имущество, но ново. При определяне на средна
пазарна цена, която по същество съставлява средна стойност на ремонта, винаги може да
бъде определена както по – висока, така и по- ниска стойност, затова и се приема, че
обективен критерий за действително причинените вреди е именно средната пазарна
стойност.
Същевременно, обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл.400, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка . Поради това, ако застрахованият по
застраховка “Каско на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на
застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран
сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те
не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. / в този смисъл е решение на ВКС по т.д.№
20169/2011г. на ІІ ТО, постановено по този въпрос в производство по чл.290 ГПК/.
Поради изложеното, претенцията е основателна до сумата 1339,80 лева, ведно с 25 лева
ликвидационни разноски, които съгласно САТЕ са в рамките на обичайните – общата сума
4
1364,80 лева. При платена сума от 895,08 лева, остава неплатена сумата от 469,72 лева, за
която искът е основателен и следва да се уважи,а да се отхвърли за горницата до пълния
предявен размер от 520,76 лева.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът, по списък
и доказателства за сторени разноски, доказва 800 лева разноски: сумата от 50 лева за
държавна такса, сумата 300 лева депозит за САТЕ, 400 лева адвокатско възнаграждение и
сумата 50 лева депозит за свидетел, от които му се следва сумата от 721,59 лева.
Адвокатското възнаграждение не може да се приеме за прекомерно, предвид направеното в
отговора възражение за прекомерност, тъй като същото е в минимален, по НВАР /
чл.7,ал.2,т.1/ размер.
Ответникът доказва разноски от 200 лева за депозит за САТЕ, 50 лева депозит за
свидетел, като следва да се определи исканото юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.25,ал.2 НЗПП, от 200 лева, в минимален размер, съответен на изменението на Наредбата.
От разноските от 450 лева, на ответното дружество се следва сумата от 44,10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,да заплати на Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Бустрад Виена Иншурънс Груп” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, пл.Позитано № 5, сумата от 469,72 лева
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско” за МПС Опел с рег.№ *** , за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 19.5.2024г. в град Сливен, по вина на водач на МПС Нисан с рег.№ ***,
застрахован по гражданска отговорност при ответника, ведно със законна лихва от
27.6.2025г. до плащането и сторените разноски от 721,59лева.
СУМАТА е платима по банкова сметка ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер от 469,72 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 520,76 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество „Бустрад Виена
Иншурънс Груп” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
пл.Позитано № 5 да заплати на ЗАД “ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, сторените по делото
разноски от 44,10 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6