МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 4, ПОСТАНОВЕНА НА 22,02,2018 ГОДИНА

ПО Н.О.Х.Д. № 166  ПО ОПИСА НА С. РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2017 ГОДИНА.

 

 

 

С. районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.С.Г. ЕГН **********, роден на 01,07,1985 г. в гр.С., българин, българско гражданство, с адрес гр.С., средно образование, неженен, безработен, неосъждан за престъпление по чл.129, ал.1 от НК – за това, че на 14,02,2016 г. в гр. С., е причинил на Г.Д.И. средна телесна повреда (изразяваща се във фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост, и счупване на 7 и 8 ребра в дясно, които травматични увреждания са причинили в съвкупност трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни).

В обвинителния акт се сочи, че подсъдимият живеел на адрес гр. С. ул. "Д.С." № на първия етаж. Съседната къща - №, била наследствена собственост на сем. Е. и Р. Н., които живеели в чужбина. Периодично имота им бил посещаван от родителите на Е. Н. - св.С. и Г. И.. Между двата двора нямало ограда и Г. ползвали двора на Н. за паркиране на автомобили и др. При посещенията им още през 2015г., между Г. и И. възникнал скандал относно ползването на двора на Н.. Скандалите помежду им продължили до датата на процесното деяние - 14,02,2016 г. На 14,02,2016 г.около 09,00-09,30ч., св.С. и Г. И. отишли до имота на сина си в гр. С. ул."Д.С." №, където св. Г.И. останала на двора, а св.С.И. слязъл в избата да вземе картофи. Малко след това от дома си излязъл подс., който казал на св. Г.И., че „ще очисти нея и мъжа й". По същото време от избата излизал св.С.И., и попитал „Какво става?". В този момент подс. хванал с две ръце за якето св.С.И. и го издърпал на двора на няколко метра пред къщата, където му нанесъл удари с ръце по тялото. Св. Г.И. започнала да вика за „Помощ". Тогава подс. се обърнал към нея, питал я защо се е развикала, и й нанесъл удар с юмрук по дясната страна на врата. В резултат на удара св. Г.И. загубила равновесие и паднала на земята, усетила силни болки в дясната тазобедрена става и стенела от болка, а подс.  продължил да й нанася удари (2-3 на брой), но вече с ритници по гръдния кош в дясно, от които също изпитала силни болки. Виковете на св. Г.И. били чути от съседите - св.С. и А. Н., които се показали на прозореца и видели, че св. Г.И. лежи на земята и стене от болки, а подс. дърпа св.С.И. и му вика нещо. Свид. С. и А. Н. извикали на подс. да остави И.. Тогава подс. пуснал св.С.И. и напуснал местопроизшествието с автомобил. Пострадалата Г.И. не можела да помръдне - от силните болки била неподвижна, затова била откарана с линейка в МБАЛ-С.. При направените рентгенови снимки на пострадалата Г.И. първоначално били установени счупване на 7 и 8 ребра в дясно, като при рентгеновото заснемане на болезнената тазобедрена област била обхваната само дясната тазобедрена става, където нямало счупване, но понеже силните болки продължили над 40 дни, било извършено второ рентгеново изследване, вече на срамната кост, където било установено счупване на горно рамо на пубисната/срамната кост. Св.С.И. имал само синини и охлузвания. Сочи се, че подс. причинил на И. фрактура на горно рамо на пубисната/срамната/ кост, и счупване на 7 и 8 ребра в дясно, които травматични увреждания са причинили в съвкупност трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни, на Г.Д.И., което квалифицира деянието като средна телесна повреда, съгласно чл.129 ал.1 от НК.

Представителят на С. районна прокуратура, поддържа обвинението, срещу подсъдимия за визираното в обвинителния акт престъпление. Сочи, че по време на съдебното следствие е изяснена фактическата обстановка. Излага съображения, че фактическата обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Счита, че следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК с приложение на чл. 66 НК.

Частният обвинител чрез повереника си излага съображения за това, че доказателствата установяват телесните увреди, че същите несъмнено са нанесени именно от подсъдимия, както и излага съображения по размера на наказанието.

Защитникът подлага на анализ доказателствения материал, като излага съображения, че фактическата обстановка по обвинителния акт не е доказана, сочи, че не се доказва несъмнено механизма на претърпяване на травмата, че показанията на свид. И. са мотивирани от лоши лични отношения и не отразяват действително случилото се, поради което сочи, че подс. следва да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа казаното от защитника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Д.С.Г. е с ЕГН **********, роден е на 01,07,1985 г. в гр.С., българин, българско гражданство, с адрес гр.С., средно образование, неженен, безработен, неосъждан. Същият е пълнолетно наказателноотговорно лице.

От разпита на свидетелите и събраните по делото писмени доказателства и заключения на вещи лица се  установи, че на 14,02,2016 г. сутринта около 08,30 ч. свидетелите Г.И. и съпругът и С.И. /и двамата на възраст над 70 г./ посетили дома на сина си – къща, находяща се в гр. С., ул. Д. С. №, в дворно място, съседно на дворното място, в което е къщата, обитавана от подсъдимия – на ул. Д. С. №. Съседните дворни места били без ограда помежду им, а къщите на ул. Д. С. № и на №  били една срещу друга с входни врати намиращи се една срещу друга на разстояние според свидетелските показания не по-малко от 6 метра. Дворното място било затревено с алея към входовете, представляваща отъпкана пътека с бабуни и неравности, която към къщата на подсъдимия достига до бетонова площадка пред входната врата. Свид. И. слязъл в мазето на къщата на сина си за да вземе картофи, а свид. И. останала на двора. На двора излязъл подсъдимия, започнал да обижда и да се заканва на свид. И.. В този момент от мазето на къщата на сина си излязъл свид. И.. Подс. се приближил до И., ударил го с ръка, хванал го за дрехата и го завлачил по двора. Свид. И. започнала да вика за помощ и да моли подс. да остави съпруга й. Виковете на И. били чути от свид. Н. и Н., живущи на първия етаж в къщата на ул. Д. С. № . Н. и Н. видели през прозореца на дома си как подс. държи И. за дрехата и го влачи в двора. Н. незабавно тръгнал да излиза за да се намеси, Н. извикала през прозореца на подсъдимия да спре, след което и тя тръгнала да излиза от къщата. Докато Н. и Н. излизали от къщата, подсъдимия пуснал И., насочил се към И., ударил я с ръка в горната дясна част на тялото, И. загубила равновесие от удара, завъртяла се и паднала на земята върху отъпкана земя с неравности. Подсъдимият нанесъл още два удара с крак в гръдния кош в областта на гърба на И., докато тя лежала на земята. Когато Н. излезли на двора заварили И. да се изправя от земята, И. да лежи на земята и да стене от болка, а подсъдимия да напуска дворното място и да се качва в автомобил на улицата. От показанията на свид. Г. – брат на подсъдимия и Т.Д. се установи, че малко преди инцидента подс. и Г. се канели да излизат от къщата си, като подс. излязъл преди свидетеля. След излизането на подсъдимия, свидетеля чул гласове от разправия на двора, не им обърнал внимание, малко по-късно излязал, видял на двора свид. И. да лежи на земята и да охка, а до нея да стои свид. И.. Преценил, че е станала разправия помежду им, излязъл от къщата и се качил в колата си, като видял, че брат му се качва преди това в колата на свид. Д., който чакал отвън на улицата. Свид. Д. през цялото време изчаквал подсъдимия седейки в колата си без да излиза, разбрал е че има скандал на двора, но не е възприел физическото въздействие на подсъдимия върху И. и И.. Приблизително по същото време пред къщата на ул. Д. С. №  пристигнала и свид. И. – сестра на свид. Н.. Пред двора чула виковете на И. че я боли. Стенанията на И. били възприети и от Н., Н. и И., като пострадалата лежала на земята, не можела да помръдне и казвала, че изпитва силна болка в областта на таза. Свидетелите позвънили на спешния телефон за да повикат линейка и полиция. При пристигането на бърза помощ, екипът вдигнал пострадалата на ръце, защото същата не можела да стане, и я откарали в МБАЛ С.. Свид. Ч. узнала по-късно за случилото се, като възприятията и не са непосредствени, а изцяло базирани на разказа на пострадалата. Същата свидетелка има непосредствени възприятия от по-късните страдания на пострадалата, докато е била обездвижена у дома си след инцидента.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните непосредствено и прочетени в хода на съдебното следствие показания на свидетелите посочени по-горе. Съдът намира, че показанията на свидетелите обсъдени до тук са напълно логични, последователни и допълващи се, като между тях не се установяват противоречия. И. и И. са възприели в цялост събитията, Н. и Н. са възприели част от него, напълно съвпадаща с описаното от И., И. е възприела последната част от описаното, като и нейните показания се явяват логично и непротиворечиво описание възприетото, в последната част на събитията. Показанията на свид. Г. – брат на подсъдимия потвърждават логиката на събитията, поради това, че същият е видял лежащата на земята пострадала и стенанията и не разколебават в никаква степен възприетите обстоятелства. По делото се разпита свид. Р., която даде показания за това, че въпросната сутрин е видяла пострадалата била клекнала на колене и не искала да стане въпреки подканите на съпруга си, а след пристигането на Н. и И. полегнала демонстративно на земята. Съдът намира показанията на Р. за неправдиви, доколкото са опровергани от показанията на останалите свидетели и най вече от показанията на свид. Г. – брат на подсъдимия – същият когато излязъл, видял на двора свид. И. да лежи на земята и да охка, а до нея да стои свид. И.. Неговите възприятия очевидно са от момент преди пристигането на Н. и И., поради което се доказа, че И. е лежала на земята и стенела от преди, а не е „полегнала” когато са пристигнали Новакови и И.. Ето защо показанията на Р. противоречат на доказателствената съвкупност и не установяват правдиво фактическата обстановка, възприета по-горе.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства и съдебно медицинските експертизи, че пострадалата Г.И. е получила спешна медицинска помощ на 14,02,2016 г., при направените първоначално и последващо изследвания е установено, че същата претърпяла фрактура на горното рамо на пубисната кост, причинило трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни и счупване на 7 и 8 ребра вдясно по средна мишнична линия, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като вещото лице А. дава становище, че травмите могат да се причинят по описания механизъм. Вещото лице С. сочи че фрактура на горното рамо на пубисната кост се открива още на образното изследване, проведено в деня на инцидента – 14,02,2016 г., като е видна и на последвалите образни изследвания – от 17,02,2016 г. и 25,03,2016 г., като счупването е възможно да се получи от падане от собствен ръст върху твърда повърхност, както и възрастовите изменения в костната структура на пострадалата е улеснило увреждането. Заключението на вещите лица е че видът на травмите и механизма на получаването отговарят на описания.

 Дадените от подсъдимия обяснения за И. се карали помежду си и подс. не е имал физически контакт с двамата се опровергават категорично от събраните и обсъдени до тук доказателства, поради което съдът не следва да ги цени като доказателство, установяващо обстоятелства по делото, а като изявление, с което се осъществява процесуалната функция по защита.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните

 

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така установеното от фактическа страна се доказа, че Д.С.Г. ЕГН **********, роден на 01,07,1985 г. в гр.С., българин, българско гражданство, с адрес гр.С., средно образование, неженен, безработен, неосъждан на 14,02,2016 г. в гр. С., е причинил по непредпазливост на Г.Д.И. средна телесна повреда (изразяваща се във фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост, и счупване на 7 и 8 ребра в дясно, които травматични увреждания са причинили в съвкупност трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни). Не се доказа че е причинил телесната повреда умишлено и следва да го признае за невиновен в това и да го оправдае по обвинението в тази му част, като при същата фактическа обстановка преквалифицира деянието като такова по чл. 133 НК – извършено по непредпазливост.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА

Установи се от събраните доказателства, че на посочените време и място подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, като нанесъл и двете травматични увреждания: фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост, и счупване на 7 и 8 ребра в дясно, които травматични увреждания са причинили в съвкупност трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни, на Г.Д.И.. От обективна страна с целенасочено движение - удари с крак /ритници/ в гръдния кош на пострадалата И., обв. Д.Г. причинил на Г.Д.И. счупване на 7 и 8 ребра в дясно. От обективна страна с целенасочено движение - удар с юмрук по горната дясна част на тялото на пострадалата Г.Д.И. подс. Е предизвикал загуба на равновесие и падане на пострадалата, което падане на терена довело до фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост. Гореописаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с целенасочени движения на обв. Д.Г. спрямо пострадалата. В съвкупност посочените увреждания са причинили на  Г.Д.И. трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от 30 дни. Горното по смисъла на чл. 129, ал. 2 съставлява средна телесна повреда. Доказаха се всички елементи от обективната страна на състава на престъплението по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 НК.

 

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА

От субективна страна обвиняемият  умишлено и целенасочено е действал по отношение нанасянето на удари с крак /ритници/ в гръдния кош на пострадалата И., довели до счупване на 7 и 8 ребра в дясно. От субективна страна обвиняемият  умишлено и целенасочено е действал по отношение целенасоченото движение - удар с юмрук по горната дясна част на тялото на пострадалата Г.Д.И.. Съдът намира, че подс. е имал съзнание и умисъл за нанасянето на лека телесна повреда, като в причинна връзка с деянието му - удар с юмрук по горната дясна част на тялото на пострадалата Г.Д.И. подс. е предизвикал загуба на равновесие и падане на пострадалата, което падане на терена довело до фрактура на горно рамо на пубисната/срамната кост. По отношение на последния резултат съдът намира, че деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид възрастта и социалния опит на подсъдимия същият е бил длъжен да предвиди, че удар с ръка нанесен върху възрастна жена може да предизвика падане и травматични увреди от позакания вид в резултат на падането, могъл е и да предвиди горното. Деецът е действал с умисъл за нанасяне на лека телесна повреда, но по своите последици престъпният резултат е средна телесна повреда, по отношение на която деецът не е действал умишлено, а непредпазливо при форма – небрежност, като   не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

 

 

ПО ПРИЛОЖИМОСТТА НА ЧЛ. 78А НК

Съдът намира престъпния състав по чл. 133 НК за осъществен. Предвид обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан, от престъплението не са настъпили съставомерни вреди, не са налице изключенията по чл. 87а, ал. 7 НК, както и че за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо- предвиденото по чл. 133 НК наказание е лишаване от свобода до една година или с пробация, но намира че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и за налагането му на административно наказание. При определяне на размера на административното наказание, съдът взема предвид чисто съдебно минало,  взема предвид обществената опасност на дееца и деянието, начина на извършването на деянието. Съдът следва да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че следва да се наложи глоба, като същата следва да бъде съобразена със имотното и семейно положение на обвиняемия, поради което следва да определи глобата под предвидения от чл. 78а НК в редакцията му към момента на извършване на деянието среден размер, а именно намира, че глобата следва да се определи в размер на 2500 лв., като така ще постигне целите на чл. 12 ЗАНН. Така определената санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл. 12 ЗАНН- за индивидуална и генерална превенция.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да възложи на подсъдимия направените по делото разноски в размер 433,60 лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да възложи на подсъдимия направените по делото от частния обвинител разноски разноски в размер 600 лева

 

ПРИЧИНА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО са ниската правна култура и незачитането на установения правен ред в Р. България от страна на подсъдимия.

 

Воден от гореизложеното С. районен съд постанови присъдата си.

           

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: