Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №8 от 04.01.20111г, постановено по гр.д.№773 по описа за 2010г. Великотърновския районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл.415 от ГПК от " П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК-*,представлявано от управителя Димитър Желязков Желязков против "Б. И. "О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК-* представлявано от управителя Даниела Николаева Николова-Ненова искове за парични вземания отразени по издадени на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение №4024/07.12.2010 г по ч. гр. д. №4013/09 г на ВТРС общо в размера на сумата 11 505.60 лева-главница,сумата в размер на 1933.93 лева обезщетение за забава,сумата в размер на 628.80 лева разноски по заповедното производство,както и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на главницата като недоказани. Със същото решение е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК" П. Б. " О. да заплати на ""Б. И. "О. сумата в размер на 720.00 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Против така постановеното решение е постъпила възивна жалба от адвокат Веселка Коева,ВТАК ,като процесуален представитеил на ищеца П. Б. " О. ,представлявано от управителя Д. Ж. Ж..С µалбата са направени оплакния за нарушение на материалния закон,необосновано и в нарушение на процесуалните правила на обжалваното решение.Изложени са доводи в подкрепа на оплакванията.Моли съда да постанови решение с което да бъде отменено решението на ВТРС и бъдат уважени предявените искове. С жалбата няма направени доказателствени искания. В срока по закон е постъпил отговор от ответната страна.Заето е становище за неоснователност на така подадената възивна жалба,респективно правилно и законосъобразно постановено решение на първостепенния съд.С отговора са представени писмени доказателства,които съдът е приел по делото. В съдебно заседание страните поддържат заетите становища с жалбата,респективно с отговора по нея. Съдът,като съобрази направените оплаквания с жалбата,заетите от страните становища,доводите и съображенията,съобрази доказателствата по делото и закона,приема за установено следното : Пред Великотърновския районен съд , ищецът е подал Заявление по реда на чл.410 от ГПК, за издаване на Заповед за изпълнение за неизплатената част от сумите по две данъчни фактури в размер на сумата 11 505.60лв.С разпореждане от 07.12.2009г. по Ч гр.д. №4013/2009г., ВТРС е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №4024 от 07.12.2009г.за заплащане на главницата от 11 505.60лв.,ведно с изтеклата мораторна лихва върху тази сума в размер на 1933.93лв.,и разноски в размер на 628.80лв..С възражение дадено в срока по закона ответника е оспорил съществуването на вземането. Ищецът на основание чл.415 от ГПК е предявил пред районния съд иск за установяване съществуването на вземането по заповедтта за изпълнение. По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано и прието заключението на съдебно счетоводна икспертиза/ основно и допълнително заключение/. От събраните по делото доказателства и изяснените от вещото лице обстоятелства се установяват следните факти: Между страните по делото са били установени търговски отношения във връзка с доставка на строителни материали от ищеца на ответника на топлоизолационна мазилка и топлоизолационен бетон.За доставките били издадени данъчни фактури: №119 от 31.08.2008г. на обща стойност 14 655.60лв. с включен ДДС и фактура № 122/08.10.2008г. на обща стойност 5 227.20 лв. с включен ДДС.Същевременно ищецът изпратил по електронен път две проформа фактури съответно №26/ 04.09.2008г. на стойност 2 484лв.и № 119/17.09.2008г. на стойност 8 377.20лв. И двете страни осчетоводили данъчните фактури съгласно изискванията на закона за счетоводството в хронологичните си счетоводни регистри по съответстващите сметки и ги включили съгласно изискванията на ЗДДС както следва: продавачът в дневника си за продажби за съответния период , а купувачът в дневника си за покупки. Ответникът заплатил на ищеца за доставката по ф-ра №119/31.08.2009г.сумата 10 681.20лв. и останал да дължи на ищеца по тази фактура сумата 3 974.40лв. и цялата сума по ф-ра №122/08.10.2008г. Съдът намира ,че доставката/ продажбата / на стоките описани в двете данъчни фактури,тяхната цена както и частичното плащане от ответника са доказани от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, независимо ,че тези писмени документи не са подписани от представителя на отвнетника.Извършването на доставките е документирано двустранно и в счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника. Съгласно заключението на вещото лице , при ищеца доставката е намерила отражение в хронологичния регистър по сметка 401,402 и 4531 , и е отразено направеното от ответника плащане в размер на 10681.20лв. и е осчетоводен краен остатък за издължаване в размер на сумата 9201.60 лв.- главница, а при ответника на дати 31.08. и 08.10.2008г. същите фактури със същите стойности са осчетоводени по кредита на , с/ка 401 доставчици по доставки,дебит сметка 302-"материали" и с/ка 4531"начислен данък покупки.Видно от заключението на вещото лице и при двете страни начисляването е станало веднага след издаването на данъчните фактури, както изисква закона за счетоводството, а именно по хронологичен ред в него да се отразяват настъпилите събития и факти.Според заключението неизплатената от ответника сума по двете фъктури възлиза на сумата 9 201.60лв., мораторнвата лихва върху неизплатените суми по двете фактури възлиза общо на сумата 1696.47лв. Несъстоятелно е възражението на ответника,че доставките в действителност били в размер на сумата общо 10 681.20лв., за което ищецът издал двете проформа фактури № 122/08.10.2008г. на обща стойност 5 227.20 лв. с включен ДДС и №26/ 04.09.2008г. на стойност 2 484лв. с включен ДДС и той от своя страна веднага след това изплатил цената на доставените стоки.Според това възражение двете данъчни фактури не отразявали доставката на посочените в тях количества стоки, а действителните количества били посочени в проформа фактурите.Ноторно известен факт е ,че проформа фактурата е документ, който се издава за това ,че са установени определени търговски отношения между страните, но с тях не се документират нито окончателните точни количества на доставките нито тяхната точна стойност.Не проформа фактурите , а данъчните фактури се отразяват в счетоводствата на съконтрагентите.Впрочем това се потвърждава от самото счетоводство на ответника в което са осчетоводени данъчните фактури.Между търговци регистрирани по ДДС ,каквито са страните по делото, документирането на извършените търговски операции и сделки се документират само с данъчни фактури и придружителните документи към тях.Затова е несериозно възражението на ответника,че бил се издължил на основата на издадените проформа фактури. Това възражени е очевидно неоснователно с оглед извършените от ответника счетоводни отразавания, които установяват ,че съответните счетоводни сметки и към момента съдържат информация,че не е изплатил пълната цена по двете данъчни фактури. Осчетоводяването на фактурите в счетоводствата на двете страни съгласно изискванията на ЗСч, установява действително осъществените доставки, тъй като при осчетоводяването им в хронологичните счетоводни регистри изисква наличието и на придружителните документи, като товарителници и, експедиционни бележки респективно складови разписки, наличието на каквито е установило и вещото лице при проверката в счетоводството на ищеца.Осчетоводяването на фактурите в счетоводството по хронологичен ред представлява отразяване на събития и факти действително осъществени в правния мир ,каквито са доставките по посочените две данъчни фактури, а не е само цифрово изражение на определени операции. Въз основа на така установените факти съдът намира искът за частично основателен.Налице е договор за продажба/ доставка /на стоки-строителни материали.Установено е от писмените доказателства и заключението на вещото лице че ответника не е изплатил на ищеца за доставените стоки по ф-ра № 119 от 31.08.2008г. сумата 3974.40лв. и за доставените стоки по ф-ра №122/08.10.2008г. сумата от 5227.20лв., или общо сумата 9 201 .60лв.Ето защо съдът намира,че следва да се уважи иска ,че вземането за главницата съществува в размер на сумата 9 201.60лв., като за разликата над тази сума до размера на 11 505.60лв. като неоснователен следва да се отхвърли.Искът се явява частично основателен относно вземането за мораторна лихва до размер на сумата 1696.47лв. като за разликата над тази сума до предявения размер от 1933.93лв., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли Първоинстанционният съд е направил необосновани изводи ,че претенциите на ищеца са недоказани, поради липсата на придружавнащи документи установяващи реалното преместване на стоки от ищеца към ответника.Както вече се изложиха съображения по-горе наличието на такива документи е обусловило осчетоводяването на данъчните фактури документиращи реално извършените доставки, и закъснялото представяне от ищеца на тези придружаващи документи след изтичане на преклузивните срокове за това по ГПК ,не може да дерогира отразяването на тези обективни факти в счетоводството на двамата търговци, и доказателствената сила на счетоводните документи на двете страни по делото.На базата на необоснованите си изводи районния съд е направил неправилни изводи по приложението на закона, като е приел,че вземането на ищеца е напълно недоказано и е отхвърлил предявения иск.Ето защо решението му като необосновано и неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което се признае за установено по отношение на ответника ,че вземането на ищеца по Заповедтта за парично задължение съществува по отношение на гравницата в размер на 9 201.60лв. и да се отхвърли този иск за вземането за главница за разликата над тази сума до предявения размер от 11 505.60лв., а за мораторната лихва върху нея,за установено,че това вземане съществува в размер на сумата 1696.47, като за разликата над тази сума до предявения размер искът следва да се отхвърли. С оглед този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска в размер на сумата 808лв. С оглед този изход на делото следва да се осъди ищеца да заплати на ответника разноски в размер на сумата 136лв.,съразмерно на отхвърлената част от иска. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №8 от 04.01.20111г.на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№773 по описа за 2010г. в частта с която е отхвърлен предявения по реда на чл.415 от ГПК искове от " П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК* ,представлявано от управителя Д. Ж. Ж. против "Б. И. "О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК-* представлявано от управителя Д. Н. Н.-Н. за съществува на парични вземания отразени по издадени на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение №4024/07.12.2010 г по ч. гр. д. №4013/09 г на ВТРС за главницата до размера на сумата 9 201.60лв. и за мораторната лихва върху нея до размера на сумата 1696.47лв., като вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Б. И. "О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК* представлявано от управителя Д. Н. Н.-Н.,че вземането на П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК* ,представлявано от управителя Д. Ж.Ж., по Заповед за изпълнение №4024/07.12.2010 г по ч. гр. д. №4013/09 г на ВТРС съществува и е дължимо за главницата по заповедтта в размера на сумата 9 201.60лв. и за мораторната лихва върху нея в размера на сумата 1696.47лв., като ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение №4024/07.12.2010 г по ч. гр. д. №4013/09 г на Великотърновския районен съд в частта с която е разпоредено длъжника "Б. И. "О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК* да заплати на кредитора -заявител П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК* главница за разликата над сумата 9201.60лв. и мораторна лихва за разликата над сумата 1696.47лв. ОСЪЖДА "Б. И."О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК* представлявано от управителя Д. Н. Н.-Н. да заплати на П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК* ,представлявано от управителя Д. Ж. Ж., сумата 808лв.разноски за двете инстанции съобразно уважената част от иска . ОСЪЖДА П. Б. " О. със седалище и адрес на управление гр.В. "ул.С. П. "№60 с ЕИК-*представлявано от управителя Д. Ж. Ж., да заплати на "Б. И. "О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Р. " №4 с ЕИК* представлявано от управителя Д. Н. Н.-Н. разноски за двете ишнстанции в размер на сумата 136лв.,съразмерно на отхвърлената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |