Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публичното съдебно
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14685 по описа за 2015г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
С исковата молба ищците С.М.А., З.А.И. и Д.С.М. твърдят, че на 15.10.2015г.
около 19,30 часа на път III-293, на около 800 м.
След с. К., посока с. Земенци, неправоспособният водач на л.а. БМВ 306, рег. № *******
– И.Р.Д., поради управление на автомобила с несъобразена скорост, губи контрол
над МПС, което излиза вдясно от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. В
резултат на ПТП почива неговият спътник А.И.Н. Ищците, които са децата на
починалия и лицето, с което той е живял на съпружески начала твърдят, че
понасят изключително тежко загубата му. През годините отношенията между тях са
основани на обич, съпружеска и родителска опора и уважение, взаимопомощ и
привързаност един към друг. Тези неимуществени вреди оценяват на сумата от 750
000 лв. - по 250 000 лв. за всеки един от ищците. Твърдят и че настъпилото ПТП
е покрит риск по сключената от делинквента с ответника З. „Б.И.“ АД, ***
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, поради което последният дължи изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочените размери, ведно със
законната лихва, считано от 15.10.2015 г. до окончателното им изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по основание тъй като:
няма валидно застрахователно правоотношение; механизма на настъпване на произшествието;
вината на водача И.Р.Д.; че ищецът Д.С.М. не е син на починалия А.И.Н., а
ищцата С.М.А. не е имала сключен граждански брак с починалия, поради което не попадат
в кръга, имащи право на обезщетение; че така предявеният размер за обезщетение
на неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Твърди, че
е налице съпричиняване от страна на починалия А.И.Н., тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан, както и че с ясно съзнание и риск за живота си се е
качил при неправоспособен водач.
Приет за съвместно разглеждане е обратния иск на З. „Б.И.“ АД срещу делинквента
И.Р.Д. с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) за сумата от
30 000,00 лева, част от общо задължение в размер на 750 000,00 лева –
обезщетение за неимуществените вреди на С.М.А., З.А.И. и Д.С.М. от смъртта на А.И.Н.
по причина на ПТП настъпило на 15.10.2015г. около 19,30 часа на път III-293, на около 800 м. след с. К., посока с. Земенци, тъй като е
неправоспособен водач към настъпване на произшествието. Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника И.Р.Д. и ответник по
обратните искове не взема отношение по тях. В открито съдебно заседание не
оспорва обратния иск.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
От справката от базата данни на Информационен център към ГФ се установява,
че за лек автомобил БМВ модел „316 I“ с рег. № „******“ е подадено
уведомление за сключен договор за застраховка "ГО" със З. "Б.И.",
сключен на 24.02.2015г., със срок на действие от 24.02.2015 г. до 23.02.2016г.
С присъда от 18.04.2016 г., постановена по нохд № 141/2016 г. по описа на
Добрички окръжен съд, И.Р.Д. е признат за виновен в това, че на 15.10.2015г. на
междуселищен път с. К. – гр. Добрич, при управление на МПС, нарушил правилата
за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2,
изр. второ, и чл. 21, ал. 1, и по непредпазливост причинил смъртта на А.И.Н.,
като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което му е наложено
наказания „лишаване от свобода“. Върху представени препис от присъда няма отбелязване
за дата на влизане в сила.
От констативен протокол за ПТП и заключението на САТЕ, неоспорено от
страните и прието от съда, се установява, че на 15.10.2015 г. около 19.30 часа
лек автомобил БМВ модел „316 I“ с рег. № „******“ с
водач И.Р.Д. и пътник на предна дясна седалка А.И.Н., се движи по път III-293 с. К. – гр. Добрич. Поради управление на автомобила с несъобразена
скорост – по-висока от 90 км/ч, съгласно САТЕ, която настоящият състав изцяло
кредитира, водачът губи контрол над МПС и излиза вдясно от пътното платно като
се блъска в крайпътно дърво. Починалият А.И.Н. пътува в МПС без поставен
предпазен колан.
От заключението на СМЕ се установява, че в причина връзка с произшествието А.И.Н.
претърпява тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота.
От показанията на свид. Д. се установява, че ищците преживяват тежко
смъртта на починалия А.И.Н. Живеели са в едно домакИ.тво на съпружески начала
повече от 25 години. Другите двама ищци са негови деца на починалия. Починалият
е работил и е бил едИ.твен източник на доход на семейството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира исковете за
частично основателни по следните съображения:
Установи се, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
собственикът на увреждащия автомобил и ответното дружество са в договорни
отношения по задължителна застраховка "ГО", за което свидетелства справката
от базата данни на Информационен център към ГФ. По делото няма данни, а и
ответникът не твърди, прекратяването на полицата преди настъпване на
произшествието. При това положение и
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото, дава основание на съда да
приеме, че на 15.10.2015 г. около 19.30 часа лек автомобил БМВ модел „316 I“ с рег. № „******“ с неправоспособния водач И.Р.Д. и пътник на предна
дясна седалка А.И.Н., се движи по път III-293 с. К. –
гр. Добрич, с несъобразена скорост – по-висока от 90 км/ч, съгласно САТЕ, когато
водачът губи контрол над МПС, излиза вдясно от пътното платно и се блъска в
крайпътно дърво. С поведението си виновния за ПТП водача нарушава правилата за движение, регламентирани в чл.
20, ал. 2, изр. второ и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй
като управлява МПС с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост. В
резултат на противоправното му поведение почива наследодателя на ищците А.И.Н. Следователно
за претърпените в следствие на смъртта му неимуществени вреди ответника дължи
застрахователно обезщетение на наследниците му по закон, сред които са ищците
по делото
(арг. от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС).
На ищцата С.М.А., като лице с което пострадалият е живял на съпружески начала,
а на другите двама - като негови деца
(така ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984г). При липса на
доказателства, които да оборват по категоричен начин произхода третия ищец Д.С.М.
от починалия, като дете родено в периода на брачното съжителство на последния със
С.М.А. съдът, няма причини да приеме, че това не е така. Напротив. В тази
насока са и събраните показания на св. Д.. Или исковете са доказани по основание.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът кредитира гласните
доказателства събрани чрез разпита на свидетеля Д.. Последните ценени при
условията на чл. 172 от ГПК се кредитират от настоящата И.танция като обективни
и безпристрастни. От събраните по делото доказателства се установи, че към
момента на настъпване на смъртта А.Н. е на 44 години, живее с ищцата в едно
домакИ.тво, на семейни начала, продължил повече от 25 години. Отгледали са
заедно две деца и между тях са съществували отношения на обич, разбирателство и
взаимно уважение. Вследствие смъртта на Н. ищците претърпяват и продължават да
търпят тежки неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
Повече от година след инцидента не все още носят кърпи, които са символ на
скръбта им. При определянето на размера на обезщетението съдът отчете, че Н. е
едИ.твен източник на доходи за семейството. Както и житейските съображения -
добрите взаимоотношения между съпрузите през годините, силната емоционална
връзка между тях, която нараства с годините. Децата са лишение от бащини грижи
и упора. Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и
ефектът, който оказват върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата
от по 100 000.00 лева за всеки един от
ищците.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричинява на вредите от
страна на починалия, изразяващо се в пътуване в лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има тогава, когато
с поведението си пострадалият съЗ.ава предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или улеснява механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или беЗ.ействията на
пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие/. В случая този принос не е налице.
Изводът следва от заключението на СМЕ, съгласно което смъртта е неизбежен
резултат от настъпилото ПТП, без значение от поставянето или не на предпазен
колан. След като използването на предпазния колан не може да ограничи или
предотврати настъпването на вредите, не поставянето му не може да се приеме за
условие, което ги съпричинява.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалия поради съзнателно поетия риск да пътува с неправоспособен водач. По
делото не е спорно, че водачът на автомобила е И.Р.Д. е неправоспособен. По
делото няма събрани доказателства, доказателствената тежест за което е на
ответника, че починалият А.И.Н. е знаел за това обстоятелство и че съзнателно е
поел риска да бъде возен от неправоспособно лице.
При това положение исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва да се уважат
до сумата от по 100 000,00 лв. за всеки ищец, която сума следва да се присъди
ведно със законната лихва считано от 15.10.2015г до окончателното им изплащане.
За разликата над сумата от по 100 000,00 лева до пълния предявен размер от
по 250 000,00 лева исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По обратния иск.
Съгласно чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят има право да получи
платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без
свидетелство за управление. Страните не спорят, че към настъпване на
застрахователното събитие са в договорни отношения по застраховка „ГО“. Не е
спорно, че към датата на настъпване на ПТП причинителят на вредите - ответник
по обратния иск, управлява автомобила без да е правоспособен водач.
Следователно са налице предпоставките на чл. 274, ал.2 от КЗ (отм.) и предявения
частичен иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 30 000,00 лева,
ведно със законната лихва считано от 11.03.2016г.
Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на
задължението му спрямо увредените лица, ищци по първоначалните искове, поради
което искът следва да бъде уважен под условие. Ответникът по обратния иск
следва да бъде осъден да плати процесната сума, след като ищецът по обратния
иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
На адвокат Н.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищците по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в размер на 24 090,00 лева, от която сума, ответникът дължи 9 636,00
лева или по 3 212,00 лв, съразмерно на уважената част от иска на всеки от
ищците.
Ответникът има доказва разноски за адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и депозити за САТЕ и СМЕ в общ
размер на 79 050,00 лева. Съдът намира възражението за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение за основателно. Фактическата и правна
сложност на делото (проведено е едно съдебно заседание, част от фактите са
установени с присъда и по част от фактите няма спор между страните) налагат
адвокатско възнаграждение да се намали до минималния размер от 24090,00 лева
към която сума следва да се начисли и ДДС. Общият размер на възнаграждението
след намаляването му съдът определя на 27636,00 лева с ДДС, към която следва да
се прибавят и депозитите за САТЕ и СМЕ в общ размер от 300,00 лева, от която
сума съразмерно на отхвърлената част, ищците следва да му заплатят 16761,60
лева.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд държавна такса и депозити за САТЕ и СМЕ, съразмерно на уважената
част от исковете. Държавна такса за предявените искове е в размер на
30 000,00 лева, а депозитите за САТЕ и СМЕ са в размер на 300,00 лева. От
сумата от 30 300,00 лева, ответникът дължи на СГС сумата от 12120,00 лева.
Относно разноските по обратния иск и след като по делото няма доказателства
по него да е уговаряно, респ. плащано адвокатско възнаграждение, то и съдът не
присъжда такова на ищеца по него.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.М.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
З.А.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес“*** и Д.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, на основание
чл. 226 от КЗ (отм.) по 100 000,00 лева за всеки един от ищците –
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.И.Н.,
в следствие на ПТП настъпило 15.10.2015 г. около 19,30 часа на път III-293, на около 800 м. След с. К., посока с. Земенци, резултат от
противоправното поведение на водача на лек автомобил БМВ 306, рег. № *******,
застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
сумата от 15.10.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
за разликата над сумата от по 100 000,00 лева до сумата от по 250 000,00 лева
за всеки един от ищците.
ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.) сумата от 30 000,00 лева – обезщетение
за неимуществените вреди на С.М.А., З.А.И. и Д.С.М. от смъртта на А.И.Н. по
причина на ПТП настъпило на 15.10.2015г. около 19,30 часа на път III-293, на около 800 м. след с. К., посока с. Земенци, тъй като е
неправоспособен водач към настъпване на произшествието, ведно със законната
лихва считано от 11.03.2016г. до окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********
погаси застрахователното обезщетение по исковете на С.М.А., ЕГН: **********, З.А.И.,
ЕГН: ********** и Д.С.М., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, З.А.И.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес“*** и
Д.С.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да заплатят солидарно на З.
„Б.ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 16 761,60 лева – разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Н.Д. от САК на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 9 636.00 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 12 120,00 лв. – съразмерно на уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието И.Р.Д. в качеството му на трето лице помагач,
конституирано на страната на ответника ЗД „Б.ИНС“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: