РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 19.08.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
501 по описа за 2021 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 430 от ТЗ.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.К., твърди в исковата молба, че на
13.07.2017 г. между банката и ответника И.Н., е сключен договор за текущо
потребление с разрешен размер от 45 000 лв. В същия ден между страните е
сключен и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит с разрешен размер от 1 000 лв. И двата
кредита са усвоени от кредитополучателя, като не са погасявани редовно.
На 09.10.2018 г. между страните е сключен договор за обединяване на
кредити, съгласно който след направени отстъпки от страна на кредитора
непогасените остатъци от вече отпуснатите заеми в размер на 45 582 лв. се новират в едно ново задължение, с нов падеж, нов размер на
главницата, нов размер на дължимия процент на възнаградителна
лихва. Срокът за издължаване на подновеното кредитно задължение е 120 месеца,
считано от датата на подписване на договора, с падеж на вноските всяко 22-ро
число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е в размер на 13,450 % годишно.
На 25.02.2019 г. кредитополучателя не е заплатил изцяло дължимата
месечна вноска. След тази дата е преустановено заплащането на месечните
погасителни вноски и по заема не са извършвани плащания. На основание чл. 18,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б.Д.“
ЕАД, частта от всяка падежирала и непогасена вноска,
представляваща главница, започва да се олихвява със санкционираща лихва,
равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
Към 18.11.2019 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита
вече са 9, като размера им и падежа са посочени в приложеното към исковата
молла извлечение от счетоводните книги на банката по сметката, обслужваща
заема. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 18,
ал. 2, във вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на „Б.Д.“ ЕАД за ищеца е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
На 04.07.2019 г. „Б.Д.“ ЕАД е изпратила чрез частен съдебен изпълнител с
рег. № 790 покана – уведомление до кредитополучателя, с която го известява, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която сочи, че се
счита връчена на 12.08.2019 г. На 18.11.2019 г. въз основа на допуснатата
забава в плащанията и изпратеното уведомление банката трансформира кредита в
предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.
На основание т. 5 от Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо
потребление“, което представлява извлечение от тарифата на „Б.Д.“ ЕАД, която
съгласно чл. 15 от процесния договор за кредит е
задължителна за страните по него, при трансформиране на даден кредит в
предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи такса „разходи по изискуем
кредит“ в размер на 120 лв.
Ето защо, ищецът моли съда да бъде осъден И.Н. на основание чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, да заплати следните суми: предсрочно
изискуема главница в размер на 41 572,98 лв. по договор за текущо
потребление от 13.07.2017 г., изменен с договор за обединяване на кредити от
09.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба; 3 084,32 лв. договорна лихва от 25.02.2019 г. до
17.11.2019 г., 82,84 лв. – санкционираща лихва за периода 25.02.2019 г. до
17.11.2019 г.; 1 593,62 лв. законна лихва от 18.11.2019 г. до 04.06.2020 г.,
120 лв. – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“.
Ответникът И.С.Н. оспорва исковете. В отговора по чл. 131 ГПК се
сочи, че претенцията за договорна и санкционираща лихва, както и за еднократна
такса се основават на неравноправна клауза за обединяване на кредити, по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. В отговора се
оспорват претендираните разноски за юрисконсулт, като се сочи че упълномощеният
представител има сключен трудов договор, и на него му се заплаща за процесуално
представителство по съдебни дела, като присъждането на възнаграждение и по
делото ще доведе до неоснователно обогатяване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения договор за кредит за текущо потребление от 13.07.2017
г., между „Б.Д.“ ЕАД и И.С.Н., банката е предоставила на ответника сума в
размер на 45 000 лв. за текущо потребление, със срок на издължаване 120
месеца, с месечни вноски съгласно погасителния план. Кредитът се усвоява
еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключването му. Съгласно чл.
8 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6.55
% годишно или 0,02% на ден, който е преференциален. Годишният процент на
разходите по кредита е 7,70%.
На
09.10.2018 г. е сключен договор за обединяване на кредити между ищеца „Б.Д.“
ЕАД и ответника И.С.Н., видно от който са обединени (преструктурирани) в един крeдит при еднакви
условия и погасителен сключени между страните договор за текущо потребление от
13.07.2017 за сумата от 45 000 лв.
и договор за издаване и обслужване на кредитна карта с реворвиращ
кредит от същата дата за сумата от 1000 лв.
Съгласно б. „В“ от него, кредиторът (ищецът) се отказва от вземането си за наказателни лихви в
размер на 10,95 лв. и за заемни такси в размер на 169,48 лв.
Видно
от чл. 2 от договора за обединяване на кредити, общия размер е 42 582 лв.,
като срокът за издължаване е 120 месеца от датата на подписването му. В чл. 7 е
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,95
% годишно или 0,228% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева за домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който
при отрицателно стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 9,73 % при изпълнение на условията по програма „Престиж+“, подробно описани в приложение № 2.
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Видно
от представената покана – уведомление, съобщение на ЧСИР.М. и разписка за
връчване на ответника И.Н., адреса посочен в договора – гр. София, ж.к. „***********,
е посетен на три дати в рамките на един месец и е залепено уведомление на
12.08.2019 г. на входната врата. Поканата
е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като след 27.08.2019 г. съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията по договора за кредит, на основание чл. 18, ал. 2, във вр.
чл. 19, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на „Б.Д.“ ЕАД. Начинът на удостоверяване на връчването на документа
е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто
би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от
частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ) – така решение № 148 от 02.12.2016 г. по
т.д. 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I Т.О.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно
– счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена, се установява, че по договора за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит от 13.07.2017 г. между
страните по делото са усвоявани многократно средства до размера на кредитния
лимит от 1000 лв.; по договор за кредит за текущо потребление от същата дата
между страните по делото е усвоена сума в размер на 45 000 лв. на
13.07.2017 г.
От извършената проверка в „Банка ДСК“ ЕАС е констатирано, че
по договора за издаване и обслужване на кредитна карта към 09.10.2018 г. при
ищеца фигурира задължения в общ размер на 1706,22 лв., включващи неплатена
главница от 1000 лв, договорни лихви и такси в размер на 706,22 лв. Съгласно
условията на договора за обединяване на кредите от 09.10.2018 г. банката се
отказва от наказателни лихви в размер на 10,95 лв. и заемни такси в размер на
169,48 лв.
Съгласно доказателствата по делото се констатира, че по
договора за кредит за текущо потребление към 09.10.2018 г. при ищеца фигурират
задължения в общ размер на 41 548,65 лв., от които неплатена главница в
общ размер на 41 045,61 лв., от която 41 006,14 лв. редовна главница
и 39,47 лв. просрочена главница; неплатена договорна лихва в общ размер на
501,47 лв. и неплатена санкционна лихва в общ размер на 1,58 лв.
Непогасените задължения по двата договора са оформени в
банката като отделен – нов заем, в размер на 42 582 лв. със сключването на
договора за обединяване на кредити от 09.10.2018 г.
След проверка на
представените документи и изчисления е констатирано, че по договора за
обединяване на кредити към 05.06.2020 г.(датата
на депозиране на исковата молба) при ищеца
фигурират неплатени остатъци от
задължения в общ размер на 47 382,85 лв., от които: неплатена
главница в общ размер на 41 572,98 лв., включваща 40 563,96 лв. и
1 930,73 лв. – неплатена просрочена главница по месечни вноски с настъпил
падеж, за периода 25.02.2019 г. до 25.10.2019 г.; неплатена договорна лихва в
размер на 3 084,32 лв., дължима за периода 25.02.2019 г. – 17.11.2019 г.
Неплатените
месечни вноски с настъпил падеж за главница и лихва към 18.11.2019 г. са в общ
размер на 5015 лв. и се отнасят за
периода 25.02.2019 г. – 25.10.2019 г. (посочена е
падежната дата на неплатената вноска). Неплатената
санкционираща лихва е в размер на 82,84 лв., отнасяща се за периода 20.12.2018
г. – 17.11.2019 г.; неплатената законна лихва за забава е в размер на 1593,63
лв., отнасяща се за периода 18.11.2019 г. – 04.06.2020 г.; неплатена такса за
разходи за изискуем кредит от 120 лв., съгласно Тарифата за таксите и
комисионните на „Б.Д.“ ЕАД.
Съгласно т. 9 от заключението, след
изчисления, вещото лице сочи, че съобразно сключения между страните
първоначален погасителен план, се констатира че по договора за обединяване на
кредити от 09.10.2010 г., към датата на депозиране на исковата молба фигурират
неплатени задължения в общ размер на 45 814, 12 лв., както следва:
неизплатена главница в общ размер на 41 678,68 лв., от които 39 732,82 лв.
редовна главница и 1 945,86 лв. просрочена главница по месечни вноски с
настъпил падеж от 25.02.2019 г. до 25.10.2019 г.; неплатена договорна лихва в
размер на 2 955,60 лв., дължима за периода 25.03.2019 г. – 17.11.2019 г.;
неплатена санкционна лихва в размер на 130,76 лв., дължима за периода 22.05.2019
г. – 17.11.2019 г.; неплатена законна лихва в размер на сумата от 1 523,09
лв., отнасяща се за периода 18.11.2019 г. – 04.06.2020 г.; неплатена такса за
разходи за изискуем кредит в размер на 120 лв. Съгласно заключението, платените
месечни вноски за главница и възнаградителна лихва се
отнасят за периода 25.10.2019 г. до 25.02.2019 г., включваща платена вноска
само за възнаградителна лихва, и са в общ размер на
2 427,50 лв.
Съгласно разпоредбата на
143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, неравноправна е клаузата, сключена с
потребител задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
§ 13 от ЗР на ЗПП е предвидено, че по смисъла на този закон „потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
В случая ответникът се явява потребител
и се ползва от защитата, предвидена в ЗПП. Неоснователно е обаче възражението,
че възможността за обединяване на кредите противоречи на чл. 143, ал.2, т. 5
ЗЗП, а обратното, с обединяване на задълженията се цели именно да бъде облекчен
длъжника и да погасява едно общо задължение, а освен това банката е направила
отстъпки при сключването му.
Размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост обаче, както е в процесния
случай, размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.(С Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело
№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС).
С
оглед изложеното предявения иск за главница явява изцяло основателен и следва
да бъде уважен, като в полза на „Б.Д.“ ЕАД бъде присъдена сума в размер на 41 572,98 лв. по договор за текущо потребление от 13.07.2017 г.,
изменен с договор за обединяване на кредите от 09.10.2018 г.; иска за договорна
лихва е основателен в размер на 2 955,60 лв., за периода 25.03.2019 г. –
17.11.2019 г. (т.9 от ССЕ); основателни са
исковете за 82,84 лв. – санкционираща лихва за периода 25.02.2019 г. до
17.11.2019 г.; 1 593,62 лв. законна лихва от 18.11.2019 г. до 04.06.2020 г.,
120 лв. – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“.
Относно разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски, както следва: за производството
пред СГС в общ размер на 3 497,08 лв., от които: 926,50
лв. за държавна такса; 598,34 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза; 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от
1772,24 лв. за разноски за особен представител, съобразно уважената част от
исковете.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не се дължат разноски за юрисконсулт, тъй като
тази правна възможност е изрично предвидено в чл. 78, ал. 8 ГПК и не е
обвързана от трудовото правоотношение на процесуалния представител.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА И.С.
Н., ЕГН **********,***8, представляван от адв.
З.К. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ
да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ***, съдебен адрес ***, следните суми:
- 41 572,98
лв. - предсрочно
изискуема главница по договор за текущо потребление от 13.07.2017 г., изменен с
договор за обединяване на кредити от 09.10.2018 г., ведно със законната лихва
от 05.06.2020 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното плащане на главницата;
- 2 955,60 лв. - договорна лихва от 25.02.2019 г. до
17.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
3 084,32 лв. и за периода от 25.02.2019 г. – 25.03.2019 г.;
- 82,84 лв. –
санкционираща лихва за периода 25.02.2019 г. до 17.11.2019 г
- 1 593,62 лв. законна лихва от 18.11.2019 г. до 04.06.2020 г.;
- 120 лв. – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“.
ОСЪЖДА И.С.
Н., ЕГН **********,***8, да заплати на ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
производството пред СГС в общ размер на 3 497,08 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: