Мотиви към присъда № 14/20.09.2018г. по Н.О.Х.Д. № 263/2018г. по описа на KРС
Карнобатска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на Н.И.Н. с ЕГН
********** за това, че в неустановен
час в периода от 22.00 часа на 23.02.2018г. до 02.00 часа на 24.02.2018г. в
къща находяща се в на анцунга до коленете й, при което изпълнителното деяние е
останала нодовършено по независищи от дееца причини- оказаната съпротива от
пострадалата - престъпление по чл.152, ал.1, т.2;вр. чл.18, ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт му е повдигнато обвинение и за това, че в неустановен час в периода от 22.00 часа на
23.02.2018г. до 02.00 часа на 24.02.2018г. влязъл нощем в чуждо жилище- в къща
находяща се в с. ********** *** ,като
употребил за това сила, а именно с лявото рамо няколко пъти е бутнал заключената входна врата на къщата, при което тя се отворила- престъпление по чл.170, ал.2 вр. ал.1 от НК
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. Счита, че са събрани
безспорни и достатъчно доказателства, доказващи, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна на състава на престъпления против половата
неприкосновеност и против неприкосноваността на жилището. Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок около минимума и за двете престъпления, определен
в закона, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а НК и изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание
в минимален размер, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а НК и изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
В последната си
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Н.И.Н.
е роден на ***, с ЕГН **********.
По НОХД №102/2004г.
по описа на РС Карнобат е одобрено споразумение, с което подс.Н. се признава за
виновен в извършено на 07.03.2004г. престъпление, за което му е наложено
наказание пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66,ал.1 НК е
отложено за срок от три години. Определението е влязло в сила на 16.06.2004г.
Подс. Н. ***. Св. Ж.
***. На 23.02.2018г., около 18.00 часа подсъдимия
посещава заведение в центъра на селото като до 17.30 часа изпива няколко чаши с
ракия. В 19.30 часа заведението затворя, но подс.Н. и неговите приятели сядат
пред заведението, за да си допият. Около 22.00 часа подс.Н. решава да се прибира. Докато върви по улица „“ в селото подсъдимия минава покрай дома на подс.Ж..
По улицата няма никого и той решава да влезе в къщата на за да прави секс с
нея.
В неустановен час
в периода от 22.00 часа на 23.02.2018г.
до 02.00 часа на 24.02.2018г. подс. Н. влиза в двора на къщата и взема от там
дървена пръчка. Тъй като вратата на къщата е заключена подс.Н. бута няколко
пъти с лявото си рамо вратата и тя се отворя. Влизайки в стаята на св. Ж.,
подс.Н. я заварва да стои права в средата на стаята. Подс.Н. я вхаща за дрехата
пред гърдите с дясната си ръка, а с лявата- започва да я удря с пръчката по
цялото тяло.Свидетелката пада на земята, а подсъдимият, приведен над нея,
продължава да я удря с пръчката. Св.Ж. започва да вика за помощ и понеже
вратата останала отворена подс.Н. й казва на няколко пъти да мълчи. Докато
пострадалата лежи на земята подс.Н. сваля долницата на анцуга, с който тя е
облечена, до коленете, опитва се да легне върху нея, за да осъществи полов акт,
но св.Ж. успява да го отблъсне. При един от опитите й подс.Н. залита и сяда във
фотьойл в стаята, през което време св.Ж. успява да се отскубне и излиза от
къщата, крещейки за помощ. На двора подсъдимия я настига и я събаря отново на
земята, сборичкват се, като св.Ж. вика за помощ, което подплашва подсъдимия.
Св.Ж. да успява да избяга и отива в дома на своя близка, където прекарва нощта.
Видно от
заключението по изготвената по делото съдебно медицинска експертиза
№27/2018г. по тялото на пострадалата Ж.Н.Ж. се установили
кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците: Ивечистите
кръвонасядания- от удари с твърд цилиндричен предмет, какъвто е пръчка. Според
заключението е възможно да са причинени по времето, което се съобщава.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият прави
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства – показанията на разпитаните по делото
свидетели, оглед на местопроизшествие, оглед на веществени доказателства, разпит
на обвиняем, справка за съдимост, съдебно медицински експертизи, протоколи за освидетелстване,
протокол за извършено разпознаване.
Доказателственият
материал, преценен поотделно и в неговата цялост, възпроизвежда фактите от
предмета на доказване последователно и безпротиворечиво.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият Н.И.Н.
с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 152, ал.1,т.2 вр.чл.18,ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият в неустановен час в
периода от 22.00 часа на 23.02.2018г. до 02.00 часа на 24.02.2018г. в къща,
находяща се в с., направил опит да се съвкупи с Ж.Н.Ж. с ЕГН********** ***,
като я принуди към това със сила - съборил я на земята и я удрял с пръчка по
тялото, като изпълнителното деяние е останало нодовършено по независищи от
дееца причини- оказаната съпротива от пострадалата.
Изнасилването по чл. 152 от НК е престъпно съвкупление с лице от женски
пол, което се осъществява против волята на жертвата. Изпълнителното деяние
включва два акта - преодоляване на липсата на съгласие на пострадалата чрез
физическа или психическа принуда (в случая физическа такава) и извършване на съвкупление. Видно от събрания доказателствен
материал, подсъдимият е упражнил спрямо пострадалата физическа принуда, като я е
ударил с пръчка по цялото тяло, вследствие на които удари, пострадалата пада на
земята.Деянието е останало недовършено, тъй като деецът не се е съвкупил с
пострадалата. Съпротивата й
срещу извършването на половия акт е единствената причини, поради което деянието е останало
недовършена от дееца.
От субективна страна, при осъществяване
на деянието си подсъдимият е действал с пряк умисъл. От събрания по делото
доказателствен материал недвусмислено се установява, че подсъдимият е съзнавал
несъгласието на пострадалата да се съвъкупи с него, съзнавал е и своето
физическо превъзходство и се е възползвал него,
като средство да преодолее съпротивата й. Деецът е
разбирал общественоопасния характер на деянието си и е желаел настъпването на
общественоопасните последици, като е направил всичко възможно, употребявайки
сила, да осъществи полов акт с пострадалата.
От описаната по-горе фактическа
обстановка се установява, че подсъдимият е осъществил е от обективна и субективна страна състава на
престъплението по 170, ал.2, вр. ал.1 НК като в неустановен час в периода от 22.00 часа на
23.02.2018г. до 02.00 часа на 24.02.2018г. влязъл нощем в чуждо жилище- къща,
находяща се в с,с обственост на Ж.Н.Ж.
с ЕГН********** като употребил за това сила –бутнал с рамо заключената входна
врата на къщата.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на жилището на гражданите. Предмет на
престъплението е чуждото жилище, т.е. което не се обитава на правно основание от подсъдимия. От
съществено значение в случая за съставомерността на деянието е обстоятелството,
че подсъдимият е влязъл в чуждото жилище, прониквайки в него чрез взломяване на
входната врата нощно време.
Подсъдимият е съзнавал, че нощем чрез употреба на сила и без съгласието
на собственика за свободен достъп ще проникне в чуждото жилище и е предвиждал,
че ще наруши неговата неприкосновеност, като е желаел настъпването на тези
последици. Това съзнание установява, че деянието е извършено виновно при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъпление по чл.152, ал.1, т.2;вр. чл.18, ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” от две до осем години.
Нормата на чл.373,
ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера
на наказанието съдът на първо място следва да съобрази налице ли са
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства – аргумент от чл.58а,
ал.4 от НК.
Също така при опит
съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл. 58, б.
"а" от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на
деянието, за което се определя наказание. Преценката за приложението на чл. 58
от НК е обвързана от тази относно степента на осъществяване на намерението на
дееца и причините, поради които същото е останало недовършено. Разпоредбата на
чл. 58 от НК не е императивна норма и не предполага задължителното й прилагане
във всички случаи на опит към умишлено престъпление.
В настоящия случай
съдът намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 58,б.“а“ вр.чл. 55 НК. Това е така, тъй като единствената причина престъплението да остане
недовършено това е оказаната от пострадалата съпротива. Приложението на чл. 55 НК поради недовършеността на деянието би довело до това поведението на
пострадалата да стане причина за по-благоприятното третиране на подсъдимия,
което не логиката на закона.
Подсъдимият е
неосъждан. Видно от приложената по делото справка за съдимост същият е осъждан
и му е налагано наказание лишаване от
свобода, което на основание чл. 66,ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Определението, с което е одобрено споразумение, е влязло в сила на 16.06.2004г. На основание
чл. 86,ал.1,т.1 НК подс. Н. е реабилитиран по право с изтичането на
изпитателния срок към 16.06.2007г.
Чистото съдебно минало и съдействието на
разследващите органи още в хода на досъдебното производство не могат да се
квалифицират нито като „изключителни”, нито като „многобройни” смекчаващи
обстоятелства и също изключват приложението на чл. 55 НК.
От друга страна, по
аргумент от чл.58а, ал.1 от НК в хипотеза по чл.373, ал.2 от НПК
самопризнанието не е основание за определяне на по-ниско по размер наказание,
защото при индивидуализацията на последното съдът се „ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК” и след това редуцира „така определеното наказание” с една
трета, т.е. извършеното от него признание също не може да се приеме за
основание за приложение на чл. 55 НК.
Съгласно чл.18,ал.2 НК при опит деецът се наказва
с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид
степента на осъществяване на намерението и причините, поради които
престъплението е останало недовършено.
При определяне на
конкретния му размер съдът съобрази освен чистото съдебно минало на подсъдимия,
оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство.
Предвид изложеното
съдът намери за справедливо наказание „лишаване от свобода” за срок от две години,
като след редукцията от 1/3, заложена в чл.58а, ал.1 от НК, наложи на Н. наказание
„лишаване от свобода” за срок от една
година и четири месеца.
Съгласно чл. 66, ал.1 НК, когато
съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Наложеното
наказание е под три години, лицето не е осъждано, но според настоящия съдебен
състав целите на наказанието не могат да бъдат постигнати без ефективното
изтърпяване на наказанието. Самите цели са определени в чл. 36,ал.1 НК ,а
именно 1.да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
За да достигне до
този извод съдът съобрази от една страна липсата на каквито и да е задръжки
(простото желание да прави секс се сочи от подс.Н. като причина за извършване
на деянието), така и упоритостта при
осъществяване на деянието, последвайки св.Ж. на двора в къщата й.Предвид
изложеното съдът намира,че налагането на наказание лишаване от свобода и неговото отлагане във времето не е в
състояние да превъзпита осъдения и да въздейства предупредително спрямо него. В
случая следва да бъде даден ясен сигнал, че подобно поведение няма да бъде
толерирано от държавата и всяко нарушение на установените в обществото правила
ще бъде санкционирано.
Не на последното
място отлагане изпълнението на наказание за престъпление против личността, и в
частност срещу половата неприкосновеност, би отправило погрешен сигнал спрямо
другите членове на обществото и не би подействало предупредително спрямо тях.
С оглед на горното
съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
За престъплението
по чл.170,ал.2 вр.ал.1 НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до пет години. Съдът намери за справедливо наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца,
като след редукцията от 1/3, заложена в чл.58а, ал.1 от НК, наложи на Н.
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. По изложените по-горе съображения съдът постанови
така определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи едно общо
наказание в размер на
най-тежкото измежду
двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца, което следва да
се изтърпи при първоначален общ режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената
осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР Бургас разноските по делото в размер 46.92лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: