Мотиви към присъда по НОХД №334 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 28.11.2019 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС
- гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №39/2010г. по описа на ВПРП, ведно с
ДП№134/2019 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу А. З. М. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, неженен,
осъждан, за това че на 12.05.2019 г. в
с.***, общ.***, обл.***, като извършител в съучастие с Р.М.С. ***, като
подбудител и помагач, противозаконно повредил чужда движима вещ л.а“Ф.П.“ с
рег.№****, собственост на Б.А.П. ***, като запалил автомобила, с което причинил
на собственика вреди на обща стойност 2148.00 лв. – престъпление по чл.216,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и срещу Р.М.С.
с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно
образование, неженен, осъждан, за това
че на 12.05.2019 г. в с.***, общ.***, обл.***, като подбудител и помагач, в
съучастие с А. З. М. ***, като извършител, противозаконно повредил чужда
движима вещ л.а“Ф.П.“ с рег.№****, собственост на Б.А.П. ***, като запалил
автомобила, с което причинил на собственика вреди на обща стойност 2148.00 лв.
– престъпление по чл.216, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.
Всеки от подсъдимите и защитниците в разпоредителното
заседание по делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури
по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като всеки от подсъдимите признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 19.02.2020 г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията описани в обвинителния
акт.
Пострадалият
преди разпоредителното заседание по делото предявява граждански иск солидарно
срещу подсъдимите за причинените му от престъплението имуществени вреди.
Предявеният граждански иск е приети за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа
повдигнатите обвинения, които счита за доказани по несъмнен начин и предлага на
съда, след като признае за виновни
подсъдимите, да наложи на подсъдимия А.М. наказание 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно ефективно при строг режим, като на основание чл. 58а от НК същото да
бъде редуцирано с 1/3. По отношение на подсъдимия Р.С., счита че следва да бъде
взето предвид обстоятелството, че той е интелектуалният подбудител за
извършване на престъплението и предлага да му бъде наложено наказание 1 година
и 9 месеца „Лишаване от свобода“, като това наказание на основание чл.58а от НК
следва да бъде редуцирано с 1/3. Счита, че за постигане на целите на
генералната и специална превенция би могло това наказание да бъде отложено с
изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК. Предлага гражданският иск
да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.
Гр.ищец моли да бъде
уважен изцяло гражданския иск.
В хода на съдебното следствие всеки от подсъдимите заявява, че разбира в
какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
Защитникът на подс.М.,
счита обвинението за доказано по несъмнен начин и предвид многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства, следва наказанието му да бъде определено на осн.чл.58а,
ал.4 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ от НК, а именно „Пробация“ към
максималния размер, който ще изиграе необходимата роля на генералната и
специалната превенция.
Подсъдимият М. се
солидаризира със защитника си.
Защитникът на подс.С.,
счита че обвинението е доказано по безспорен начин. Моли при определяне на наказанието на
подсъдимия да се вземат предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства
и наказанието да бъде определено след редуцирането му по чл.58а от НК в рамките
на около година и два, година и четири месеца „лишаване от свобода“. Счита че
са налице всички предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК. Според
защитника гражданският иск е доказан по основание и размер, и по отношение на
двамата подсъдими и същият следва уважен.
Подсъдимият С. подкрепя
изцяло изложеното от защитника си.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът прие за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: пострадалият Б.П.
*** притежавал лек автомобил марка „Ф."
модел „П." с рег.№ ****, с дизелов двигател. Този автомобил П. бил предоставил
за ползване на неговата възходяща св.В.П.от гр.*** и св. Й.Г.от гр.***, с
когото последната била във фактическо
съпружеско съжителство. Свидетелят Г.
имал шивашко предприятие /цех/ в с.*** и заедно със св.П.обитавали къща
в с.***, общ.***, обл.*** на ул."***" № **.
Подсъдимият Р.С. *** стопанисвал
сервиз за монтаж, демонтаж и продажба на
автомобилни гуми. Същият бил познат със св. Й.Г.от гр. ***, който имал шивашки цех в с.***. Между тях имало неуредени финансови
взаимоотношения по повод неплатени автомобилни гуми от страна на Г.. Ядосан от
това, че не може да бъде възмезден за
дължимото подс.С. решил да отмъсти на Г..
На 11.05.2019г. вечерта около 21,30-22,00 часа подс. А.М.
*** бил пред магазин в село ***, стопанисван
от семейството на св.Е.Р.. Там бил и
подс.С.. Макар, че не се познавали С. предложил на М. да го закара със своя микробус до дома му и М. се съгласил. По пътя подс. С. му
предложил възможност да се сдобие по бърз и лесен начин със сумата от 100 лв. Обяснил му, че св. Й.
Г., който имал шивашки цех в с.*** му
дължал пари за неплатени автомобилни гуми и поискал М. да запали ползвания от св.Г. л.а. марка „Ф." модел „П."
с рег.№ ****, за който знаел, че бил
паркиран в с.***, на ул."***"№**
/където живеел Г./. Първоначално подс.М.
отказал, тъй като разбрал
противоправния характер на възложеното, но С. настоявал, дори по твърдение на М., заключил вратите на микробуса. Тогава подс.М. се съгласил и двамата отишли до дома
на С. ***. След като пили кафе,
подс.С. взел една туба, в която да напълни
бензин, необходим за запалването на
автомобила, взел още вестникарска
хартия и кибрит. Около 01,00-01,30 часа на 12.05.2019г. двамата тръгнали за с. ***. По пътя подс.С.
обяснил на подс.М., че ще спре
микробуса си на разстояние от лекия автомобил на св.Г.. Обещал на М. да му окаже помощ след деянието, като го отдалечи от горящия автомобил. Обяснил му
още, че трябвало да отиде до моторното
превозно средство на св.Г., да го полее с бензин, след което да подпали вестникарската хартия и да я захвърли върху
него. За да се снабдят със
запалителна течност, двамата подсъдими отишли първо до бензиностанция
„Петрол" в гр. ***, от където С. закупил бензин. Впоследствие се отправили към с.***. В селото подс.С. спрял
микробуса си на около 200м. от дом №** на ул."***", пред който бил паркиран лекия автомобил марка „Ф.П." с рег.№ ****, ползван от св.Г.. Подсъдимият
М. взел осигурените му от С. бензин,
вестници и кибрит и отишъл до автомобила.
Облял го с бензин, запалил вестниците и ги хвърлил върху и под автомобила. След като запалил автомобила подс.М. побягнал
и захвърлил празната туба в близост. Върнал се при микробуса, където го очаквал С., заедно напуснали с.*** и се
върнали в сервиза в с.***, където пренощували. Рано сутринта подс. С. върнал подс. М.
***.
На 11.05.2019г. вечерта св. Г. и св.П.се прибрали в дома си в с.***. Паркирали ползваният от тях лек
автомобил „Ф." модел „П." с
рег.№ **** на улицата пред имота, откъдето имали видимост към него. Г. иП.си
легнали да спят около 23 часа. Около 01.03 часа св.П.се събудила от шум, който идвал откъм улицата и наподобявал горене. Тя станала и погледнала през прозореца. Видяла,
че ползваният от тях автомобил бил в
пламъци. Веднага събудила св.Г. и двамата излезли отвън, за да потушат пожара. Като се приближили до автомобила
свидетелите усетили мирис на бензин. Тъй като не успели да се справят с огъня,
в 02,02 часа св.Пенева подала сигнал на Телефон за спешни повиквания 112. На място пристигнал екип на УБПЗН –
***- св.И.И.и св.Н.Т., които загасили
пожара. На мястото на
инцидента пристигнал и полицейски екип. Извършен бил оглед на местопроизшествие, с който започнало и настоящото досъдебно производство. По време на огледа на местопроизшествието бил
открит лист хартия от „Държавен вестник",
мокър с мирис на бензин, обгорял в единия край. Под двигателя на автомобила също бил намерен обгорял лист хартия
от „Държавен вестник", а върху задната броня - сноп трева. По време на огледа били установени следните повреди по
автомобила: обгоряла предна лява част
на автомобила/преден ляв калник, преден ляв подкалник ПВЦ/, чистачки, въздуховод, турбо, частично кабелната
инсталация и други пластмасови и гумени елементи и уплътнения, предна лява гума
с джанта, обгоряла била и боята по средата на предния капак.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на всеки от подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда.
Изготвената в хода на досъдебното
производство пожаротехническа експертиза
дава заключение, че пожарът е възникнал около 1,30 часа на 12.05.2019г., като са посочени
огнищата на пожара: в областта на
чистачките и под двигателния отсек на автомобила, както и непосредствената
причина за възникването му - в следствие на умишлени действия чрез запалим
материал, ускорители на горенето и източник на запалване с достатъчно топлинна
мощ.
Според
заключението на автотехническата експертиза, стойността на повреденото е 2148.00 лв., изчислена към момента на
извършване на деянието. Която стойност е приравнена на стойността на автомобила.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14
от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния всеки от подсъдимите
и в съучастие помежду си е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер - противозаконно повреждане на чужда движима
вещ, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на собствеността върху вещи;
- от обективна страна подсъдимия М. чрез своите действия е повредил чужда
движима вещ с определена стойност чрез запалване;
- от обективна страна подсъдимия С. чрез своите действия е склонил подс.М.
да извърши престъплението-повреждане на чужда движима вещ, чрез запалване и е улеснил
извършването му чрез съвети, разяснения, осигуряване на средства за извършването му и помощ след деянието;
-престъплението е довършено, като престъпния резултат-повреждане на
автомобила е настъпил;
- субект на престъплението са
пълнолетни вменяеми лица;
- от субективна страна престъплението е извършено от подс.М.
с пряк умисъл – съзнавал е че нарушава структурата на повредената вещ чрез
запалване, предвиждал е повреждането й от пожар и е целял изгарянето й - т.е. съзнавал е общественоопасния характер
на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
- от субективна страна престъплението е извършено от подс.С. с пряк умисъл
– съзнавал е че е склонил и улеснил подс.М. да наруши структурата на
повредената вещ чрез запалване, предвиждал е повреждането й от пожар и е целял изгарянето
й - т.е. съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Престъплението е извършено в съучастие, при общност на умисъла, като
подсъдимия М. е действал като извършител, а подсъдимия С. като подбудител и
помагач.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна
култура на подсъдимите, нежеланието им да се съобразява с установения правен
ред в страната, незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личната собственост, като настъпилия общественоопасен
резултат е във пряка и причинна връзка с виновното им поведение.
Мотивът за извършване на престъплението по отношение на подс.С. е парична
претенция към ползвателя на автомобила.
Мотивът за извършване на престъплението по отношение на подс.М. е набавяне
на средства по лесен и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия Р.М.С. за извършеното престъпление,
съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава
двадесет и седма от НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК. Като смекчаващи
отговорността му обстоятелства, съдът прие добрите характеристични данни и
съдействие на органите на разследването. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства прие високата степен на участие в извършване на престъплението,
стойността на повреденото имущество и мотива за извършване на престъплението. Настоящият
състав прецени, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства. Предвид на горното намира, че за
извършеното престъпление следва да му бъде определено наказание в размер на една
година и девет месеца“лишаване от свобода“, което на осн.чл.58а,
ал.1 от НК, намали с една трета и му наложи наказание една
година и два месеца “лишаване от свобода“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното
общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По
този начин и с така определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
При определяне на наказанието на подсъдимия А. З. М. за извършеното
престъпление, съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда
на глава двадесет и седма от НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът прие съдействие на органите на
разследването, високата степен на участие на подс.С. при извършване на
престъплението, тежкото материално положение на подс.М.. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие данните за предходните му осъждания и
стойността на повреденото имущество. Настоящият състав прецени, че не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства.
Предвид на горното намира, че за извършеното престъпление следва да му бъде
определено наказание в размер на една година “лишаване от свобода“, което
на осн.чл.58а, ал.1 от НК, намали с една трета и му наложи наказание осем месеца
“лишаване от свобода“.
Съдът,
като взе предвид, че в случая не са налице
предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определи строг режим на изтърпяване на
наказанието..
Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения. Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По
този начин и с така определеното наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Досежно предявения граждански иск – установи се по
делото, че с деятелността си по чл. 216,
ал. 1 от НК, като повредили чужда движима вещ, подсъдимите са причинили на гражданския ищец
имуществени вреди.
Съдът, прие за установена собствеността на повредената вещ, съответно материалната и процесуална
легитимация на гражданския ищец.
Съдът, при определяне на размера на
причинените имуществени вреди, се съобрази с приетото като компетентно дадено
заключение на автотехническата
експертиза в частта му досежно пазарната стойност на
повреденото.
Предвид липсата на възстановяване от
подсъдимите на причинените имуществени вреди, съдът уважи изцяло предявения граждански иск, като осъди
солидарно подсъдимите да заплатят сумата от 2148.00 лв.
Съдът
възложи на подсъдимите деловодните разноски, направени в хода на досъдебното и
съдебното производство, включително и държавната такса съобразно размера на
уважения граждански иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
23.03.2020 г.