Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 31.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 17 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1131/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ВИЯЛИШКИ –
90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул.„Тодор Каблешков" № 45, с ЕИК *********,
представлявано от управителя П.К. П., чрез адв. В.Ч.-***, с адрес на кантората:
гр. В., ул. "Лукашов" № 10, ет. 5, офис 502, против И.К.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, съдът да постанови решение, по
силата на което да прогласи нищожността на сключения договор за аренда на
земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. №
714/12.03.2016 г., акт № 107, том2 на СВ Б.С., с който първия ответник И.К.П. е отдал под аренда на А.И.Т.с
правоприемник С.В.П. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 5.212
дка, земя трета категория, намираща се в местността „Семковското", която е
имот № 088022, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В. с граници:
поземлени имоти №№ 088021, 000077, 088013 и 000054 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ НИВА, цялата с площ 6.480 дка, земя трета категория, намираща се
в местността „Търнавски Път", която е имот № 063033, по КВС на землището
на село Соколаре, обл.В., с граници: поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032
и 0000116, поради накърняване на добите нрави.
В
условията на евентуалност, моли съдът
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
горепосоченият договор за аренда в земеделието от 12.03.2016 г. сключен между И.К.П.,
като арендодател и А.И.Т.с правоприемник С.В.П., като арендатор е прекратен по
право на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗАЗ(смърт на арендатора).
На основание чл. 108 от ЗС желае съдът да
постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на двамата
ответници, че ищеца е собственик на 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя трета категория, намираща се в местността „Семковското",
която е имот № 088022, по КВС на землището на село С. , обл.В. с граници:
поземлени имоти №№ 088021, 000077, 088013 и 000054 и на ½ ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 6.480 дка, земя трета
категория, намираща се в местността „Търнавски Път", която е имот №
063033, по КВС на землището на село С., обл.В., с граници: поземлени имоти №№
2063034, 063020, 063032 и 0000116, като осъди втория ответник С.В.П. да предаде
владението на гореописаните имоти на ищеца.
Желае да му се присъдят направените по
делото разноски.
Исковата молба е вписана на
09.02.2021г./л.40 от делото/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26,ал.1, предл.3
от ЗЗД, чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗАЗ и чл. 108 от ЗС.
Ответниците И.К.П. и С.В.П. не са
депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не са взели
становище по молбата, не са направили своите
възражения и не са ангажирали доказателства, поради което правата им да
направят това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на
чл. 133 от ГПК.
С писмена молба вх. № 261767/17.03.2021г.
депозирана по ел.поща на съда ответниците И.П. и С.П. са изразили становище по
същество на спора.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата молба ищеца „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С.,
чрез управителя си П.П. твърди, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том III, per. № 2593, дело №
456/12.07.2016г. на Нотариус Геновева Христова, вписана под № 407 в НК на РБ, с
район на действие PC - Б.С. придобил ½
идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя трета категория,
намираща се в местността „Семковското", която е имот № 088022, по КВС на
землището на село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти №№ 088021,
000077, 088013 и 000054, а по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
неурбанизираната територия на село Соколаре, общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед №
РД-18-903/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор 67845.88.22, с
трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА
с площ 5212 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Семковското", с граници: ПИ с идентификатори: 67845.88.21, 67845.49.77, 67845.88.13 и 67845.88.54 и ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 6.480 дка, земя трета категория,
намираща се в местността „Търнавски Път", която е имот № 063033, по КВС на
землището на село Соколаре, обл.В., с граници: поземлени имоти №№ 2063034,
063020, 063032 и 0000116, а по
Кадастралната карта и
кадастралните регистри на неурбанизираната територия на село Соколаре, общ.Б.С.,
обл.В., одобрени със
Заповед № РД-18-903/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор 67845.63.33, с
трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА
с площ 6480 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Търнавски път", с граници: ПИ с идентификатори: 67845.63.20, 67845.63.34, 67845.63.116 и 67845.63.32.
След придобиване на гореописаните имоти ищеца
установил, че същите са отдадени под аренда от лицето И.К.П.(първият ответник)
за обработка на арендатора А.И.Т./баба на същия/, която е починала на
30.05.2017 г. и е заместена в договора за аренда от правоприемника й С.В.П./майка
на първия ответник/. Навежда твърдения, че в договора за аренда с
праводателката А.И. Т., който е сключен на 10.03.2016г., първия ответник,
въпреки, че е собственик на 1/4 ид.ч. от поземлените имоти, е отдал под аренда
целите имоти на арендатора за срок от 50 стопански години, считано от
01.10.2016 г. срещу арендната сума от 12,00 лв. на декар, като така сключеният
договор за аренда на земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. е вписан в СВ гр. Б.С.
вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том2, според ищеца е недействителен.
Видно от Заповед № 140/03.10.2016г. на ОД „Земеделие" гр. В. средното
годишно рентно плащане, определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ за землище с. С.ЕКАТТЕ
67845, общ. Б.С., е в размер на 36,00 лв./дка, т.е. три пъти повече от
уговореното в договора за аренда.
Ищеца смята, че сключеният договор за
аренда е нищожен, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1 предл.3 от ЗЗД, тъй като е сключен при неизгодни условия, а именно при
значително занижено договорено арендно плащане и за срок значително по-дълъг от
обичайния. Не била спазена нормата на чл. 8, ал. 2 т. 1 от ЗАЗ- размерът на
арендното плащане да се договори въз основа на пазарната поземлена рента.
Също така ищеца твърди, че договореният
изключително дълъг период от 50 стопански години също противоречи на добрите
нрави, тъй като арендата принципно се
сключва с оглед на личността на арендатора. В случая процесният договор за
аренда бил сключен с физическо лице(арендатор), което към момента на сключване
на договора било на 81 годишна възраст. Съгласно чл. 27, ал. 1 т. 5 от ЗАЗ
договорът за аренда се прекратява от момента на смъртта на арендатора (ако е
физическо лице) или с прекратяването му (ако е юридическо лице), освен ако
страните не са уговорили друго в договора. Счита, че в конкретния случай с
постигнатата уговорка в чл. 5.2.4. от договора се заобикаля това законово
изискване.
Предвид изложените в исковата молба
доводи и аргументи за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита, обективирана в петитумната част на исковата молба.
Претендира за разноските по делото.
В законоустановения срок по делото
ответниците И.К.П. и С.В.П. не са депозирали писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не са взели становище по молбата, не са направили
своите възражения и не са ангажирали
доказателства, поради което правата им в процеса са преклудирани, изводимо от
разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
С писмена молба вх. № 261767/17.03.2021г.
депозирана по ел.поща на съда ответниците са изразили становище по същество на
спора. Направили са възражение за прекомерност на разноските на ищцовата
страна.
По делото са представени следните писмени
доказателства: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том III, per. №
2593, дело № 456/12.07.2016г. на Нотариус Г. Х., вписана под № 407 в НК на РБ,
с район на действие PC - Б.С., договор за
аренда на земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. е вписан в СВ гр. Б.С.
вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том 2, у-ние за наследници изх.№
21/27.06.2017г. изд.от Кметство с.Пейчинов, общ.Бяла, обл.Р. на Анка Иванова
Тодорова, декларация по чл.17,ал.1 от ЗАЗ от И. К.П., у-ние изх.№ **********/***
Слатина за данъчна оценка на процесните поземлени имоти, 2 бр. скици и
характеристики на имотите, Заповед № 140/03.10.2016г. на ОД „Земеделие"
гр. В. за средното годишно рентно
плащане за землище с. С.ЕКАТТЕ 67845, общ. Б.С..
Изискана е служебна справка от ЕСГРАОН за
данни за смъртта на А. И. Т., нейните наследници и родственици, от която е
видно, че същата е починала на 30.05.2017г., акт за смърт № 1164/31.05.2017г.
съставен в гр.Р.. Тя оставила за
единствен наследник дъщеря си С.В.П./втората ответница по делото/, а И.К.П./първият
ответник по делото/ е син на С.В.П..
Съдът, като
обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по
делото, направи следните правни изводи:
Ищеца в исковата молба
навежда доводи, че престациите в процесният аренден договор на земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. вписан в СВ
гр. Б.С. вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том 2, са нееквивалентни в две посоки: от една страна - с оглед
установеният срок от 50 години, който е по-дълъг от обичайния, а от друга -
значително занижено договорено арендно плащане от 12.00 лв. за дка.
Договорът за аренда на
земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална правна уредба в
ЗАЗ, приложим като специален закон, а за неуредените в него случаи се прилагат
субсидиарно правилата за договор за наем от ЗЗД. Тази специална правна уредба
съдържа императивни норми, чието спазване е задължително условие за
действителността на договора за аренда - писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните, вписва се в нотариалните книги, с оглед
противопоставимостта на трети лица. В случая е сключен валиден договор за
аренда, в надлежната форма, срокът на договора е над предвидения с оглед на чл. 4, ал.1 от ЗАЗ
минимален срок за този вид договори, като вписването му завършва фактическия
състав на сделката, страните са постигнали съгласие, както за арендуваните
обекти, така за размера, сроковете на арендното плащане.
Процесният договор за аренда на земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. е вписан в СВ
гр. Б.С. вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том 2, е сключен между баба и внук/виж служебната справка от
ЕСТРАОН/, в качеството им на арендодател и арендатор. Няма спор, че в настоящия
случай договорът е сключен само от един от многото съсобствениците, като този
договор има действие и по отношение на останалите съсобственици, съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от
ЗАЗ(действаща към този момент), препращаща конкретно към текста на чл. 30, ал. 3 от
ЗС в императивна форма. Правилото на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ
има своето широко приложение по отношение на почти всички нормативни актове,
свързани с реституцията и разпореждането със земеделските земи, и е израз на
волята и разбирането на законодателя, че упражненото право на един от
съсобствениците ползва всички останали, тъй като от житейска гледна точка често
е трудно да бъдат изискани волеизявления от всички съсобственици и това би
възпрепятствало процедурите по възстановяване на земеделската земя и на
ползването й. За арендните отношения този принцип е намерил приложение в чл.
3, ал.4 от ЗАЗ, тъй като се приема от законодателя, че е практически
възможно само един от съсобствениците да действа в полза на всички останали при
отдаването на земята под аренда. Настоящият договор, с нотариална заверка на
подписите от 10.03.2016 г. е
вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том 2 и е сключен съгласно действащата към тази дата редакция на чл. 3, ал. 4 от
ЗАЗ, преди изменението с ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017
г.
В трайната практика на ВКС (
пр. Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г., ГК, V г.о.,
Решение № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г. и др.) принципно се
приема, че липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД сделки, сключени при нееквивалетност на престациите са
нищожни. Това тълкуване на закона е направено и с решение № 615/15.10.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК;
така и в мотивите на решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2293/2015 г.
ІІІ г.о. на ВКС и др.). ВКС приема, че нарушение на добрите нрави е налице при
нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е нищожна. „Значителната
липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може
да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД.
Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона“. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са
писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване
законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с
нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл следва да се
тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са общи за
всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни - такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и
търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Нееквивалентността на
престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по посочения
начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави (вж.
и решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3014/2014 г. на ІІІ г.о. на
ВКС).
При съвкупната преценка на
доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че в случая, престациите, договорени в процесния аренден
договор, са нееквиваленти в две посоки: първата - с оглед установеният срок от
50 години, който е по-дълъг от обичайния и втората - значително занижено договорено арендно
плащане от 12.00 лв. за дка, по следните съображения:
По първата насока-относно
продължителността на договора от 50 години:
Вярно е, че сам по себе си,
така договореният срок на договора – 50 години, считано от 01.10.2016
г., не противоречи на
конкретна законова разпоредба, предвид и действащата в периода 1996 – 1999 г.
(до изм. ДВ бр. 35/1999 г.) норма на чл. 4, ал. 1 от
ЗАЗ, предвиждаща минимален срок на договора за аренда 4 години и
максимален – 50 години, както и липсата на горна граница в действащата от 2015
г. редакция на нормата – "минималният срок на договора на аренда е пет
стопански години".
Поради дългосрочния характер на договора и особеното значение на земеделските
земи, арендата принципно се сключва с оглед на личността на арендатора, когато е физическо лице. В случая арендният
договор е сключен за срок от 50 години между баба(арендатор) и
внук(арендодател), като бабата към датата на сключване на
договора/10.03.2016г./ е била на 80 годишна възраст. Действително ЗАЗ не въвежда забрана за договаряне
между лица с роднински връзка, но така определената
продължителност на договора, отнесена към уговорената първоначално арендна цена, която се явява значително занижена спрямо
действителната пазарна цена за региона, води до нищожност на договора в атакуваната му част, поради накърняване
на добрите нрави.
По втората насока- относно
значително занижено договорено арендно плащане от 12.00 лв. за дка.
В настоящия случай се иска
процесният договор за аренда на
земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. №
714/12.03.2016 г., акт № 107, том2 на СВ Б.С., по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя трета категория, намираща се
в местността „Семковското", която е имот № 088022, по КВС на землището на
село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти №№ 088021, 000077, 088013 и
000054 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 6.480 дка, земя трета
категория, намираща се в местността „Търнавски Път", която е имот №
063033, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В., с граници: поземлени
имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и 0000116, да бъде
прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави в частта относно
уговореното арендно плащане от 12,00 лв. на декар.
При съпоставка на договореното
с процесния договор за аренда рентно плащане от 12.00 лв. за дка и средната
рентна цена за същия период в землището на с.С.е налице липса на еквивалентност. Процесният договор за аренда е
сключен на 10.03.2016г.,
следователно, преценка за нееквивалентност на престациите следва да се прави на
база средно плащане за стопанската 2016/2017г. Видно от Заповед №
140/03.10.2016г. на ОД „Земеделие" гр. В. за определяне размера на средното годишно рентно плащане,
определено съгласно §2е от ДР на ЗСПЗЗ за землище с. С.ЕКАТТЕ 67845, общ. Б.С., за стопанската 2016/2017г. е в
размер на 36,00 лв/дка. Същата
информация за размера на средното годишно рентно плащане за община Б.С., обл.В.
е публикувана на официалният сайт на ОД“Земеделие“-В., раздел“Ползване на
зем.земи“.
Процесния договор за аренда,
в частта му относно договореното арендно плащане, касаещо процесните две ниви в
землището на с.Соколаре, противоречи на добрите нрави, като е сключен при
неизгодни условия съобразно средностатистическите данни за района при занижено
значително договорено арендно плащане от три
пъти. С клаузата за плащане в размер на 12,00 лв. на дка за двата имота, се
нарушава принципа на справедливост и се създават условия за неоснователно
обогатяване на арендатора . При приложението й е налице
неравнопоставеност на насрещните задължения, понеже договореното арендно
плащане не съответства на обезщетителните си функции. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема предвид
второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно
изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други
разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на
добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло.
Предвид гореизложените
обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че сключеният договор за аренда на земеделска земя № 25270/10.03.2016 г. вписан
в СВ гр. Б.С. вх.рег. № 714 от 12.03.2016 г., акт № 107, том 2, противоречи на
добрите нрави и като такъв е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Той не е произвел целените от страните правни последици, тъй като
нищожността на договора в частта относно арендното плащане влече
след себе си нищожност на целия договор, понеже тази част не може да се санира
по смисъла на чл.26, ал.3 от ЗЗД, защото не са налице основания за заместването
й от нормите на специалния ЗАЗ, както и самото договорно правоотношение не би
могло да обвързва страните без тази клауза.
В заключение може да се
направи извода, че договорът за аренда от 10.03.2016г. е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, поради това, че така уговореният срок, размер и начин на арендно
плащане е нарушен не само принципът на добросъвестност при упражняване права в
гражданските отношения, но и принципът на справедливост в същите правоотношения./Опр.№
540/02.07.2018г. по гр.д.№ 243/2018г. на ВКС, ГК, 3-то г.о./.
Предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Искът за
нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД на един договор за аренда с недвижими
имоти има за предмет целият договор за целите имоти. Съдът следва да преценява
валидността на договора като цяло и не може изводите му да бъдат различни по
отношение на различни идеални части от имота – за определена идеална част от
имота договора да е валиден, т.е. да не
накърнява добрите нрави, а за останалата идеална част да е нищожен, т.е. да накърнява
добрите нрави. /Решение №
47/26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2020
г. I-во г.о./
Ищеца с исковата молба е поискал в условията на евентуалност, ако
отхвърли първоначално предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
горепосоченият договор за аренда в земеделието от 12.03.2016 г. сключен между И.К.П.,
като арендодател и А.И.Т.с правоприемник С.В.П., като арендатор е прекратен по
право на основание чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗАЗ(смърт на арендатора).
Също така на основание чл. 108 от ЗС
желае съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на двамата ответници, че ищеца е собственик на 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя трета категория,
намираща се в местността „Семковското", която е имот № 088022, по КВС на
землището на село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти №№ 088021,
000077, 088013 и 000054 и на ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
НИВА, цялата с площ 6.480 дка, земя трета категория, намираща се в местността
„Търнавски Път", която е имот № 063033, по КВС на землището на село
Соколаре, обл.В., с граници: поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и
0000116, като осъди втория ответник С.В.П. да предаде владението на
гореописаните имоти на ищеца.
Евентуално е
обективно съединяване на искове, когато единият иск има спрямо другия
положението на главен. Съдът дължи произнасяне по евентуалния иск, само в
случай, че отхвърли главния иск, т.е вторият иск е предявен под посоченото
отрицателно условие.
В случая главният иск с
правно основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД е уважен изцяло, поради което съдът
не дължи произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл.27,ал.1, т.5
от ЗАЗ и чл.108 от ЗС.
РАЗНОСКИ:
Ищеца с исковата молба е
поискал присъждане на разноски, като процесуалният му представител в с.з. е
представил списък с разноските по чл.80 от ГПК, съгласно който претендира
179,07 лв. заплатена държавна такса и 816,00 лв. с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение.
Ответниците с молба вх.
261767/17.03.2021г. са поискали присъждане на разноски, без да представят
писмени доказателства за извършени такива, поради което не им се дължат.
Със същата молба са направили
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, без да съобразят,
че те са ответната страна.
Ако се касае до техническа
грешка в изписването и са имали предвид възражение за прекомерност разноските
на ищцовата страна, то съдът намира, възражението им за неоснователно по
следните съображения:
Ищеца е направил разноски за
заплатена държавна такса в общ размер от 179,07 лв./64.90 лв.-л.19 от делото и
114,17 лв.-л.25 от делото/ и 816,00 лв. с включено ДДС за адвокатско
възнаграждение, съгласно представеният договор за правна помощ и съдействие
/л.17-18 от делото/.
От приложеният с и.м.
договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че между ищеца и
неговият пълномощник е договорено адвокатско възнаграждение за образуване на
гражданско дело защита на накърнени права (унищожаване/прекратяване на аренден
договор) и процесуално представителство пред съда в размер на 816,00 лева с
включено ДДС и същото е изплатено изцяло в брой(л.17 от делото).
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален
размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая предвид размера на исковата претенция
от 1546,80 лв.,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 338,28 лв. В договора за правна защита и съдействие е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 816,00 лв. за
образуване на гражданско дело за защита на накърнени права
(унищожаване/прекратяване на аренден договор) и процесуално представителство
пред съда, включващо три иска /един главен и два в условията на евентуалност/, поради което адвокатското
възнаграждение от 816,00 лева с включено ДДС не е прекомерно, тъй като при сбор
на сумата от 338,28 лв. всеки един от исковете се ранява на 1014,84 лв., което
е в повече отколкото ищеца е заплатил на адвоката си.
Претенцията за разноски,
включително и тази по чл. 78, ал. 5 ГПК
не е отделен иск, а е акцесорно вземане/искане, което подлежи на присъждане
като законна последица от уважаване (отхвърляне) на иска, но не и на
отхвърляне, за разлика от исковете, поради което съдът не постановява нарочен
отхвърлителен диспозитив по искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В случая ответниците
следва да заплатят на ищеца разноски в общ размер от 995,07 лв., от която:
179,07 лв. държавна такса и 816,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото
на ответниците не следва да им се присъждат поисканите съдебно-деловодни
разноски, тъй като такива не са и направени пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл. 26, ал.1 предл.3
от ЗЗД, нищожността на сключеният Договор за аренда
на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите № 25270/10.03.2016 г. вписан в СВ гр. Б.С. вх.рег. №
714/12.03.2016 г., акт № 107, том 2 на СВ Б.С. по силата на който И.К.П. в качеството му на арендодател е отдал под аренда на А.
И. Т./която е починала на 30.05.2017г., акт за смърт № 1164/31.05.2017г.
съставен в гр.Р. и е заместена по силата на правоприемство от С.В.П./, като арендатор, за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
НИВА, цялата с площ 5.212 дка, земя
трета категория, намираща се в местността „Семковското", която е имот №
088022, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В. с граници: поземлени имоти
№№ 088021, 000077, 088013 и 000054, а по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
неурбанизираната територия на село С., общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед №
РД-18-903/03.04.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор 67845.88.22, с
трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА
с площ 5212 кв.м., земя трета категория при неполивни условия в
местността „Семковското",
с граници: ПИ с
идентификатори: 67845.88.21, 67845.49.77, 67845.88.13 и 67845.88.54 и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ НИВА, цялата с площ 6.480
дка, земя трета категория, намираща се в местността „Търнавски Път",
която е имот № 063033, по КВС на землището на село Соколаре, обл.В., с граници:
поземлени имоти №№ 2063034, 063020, 063032 и 0000116, а по Кадастралната карта и кадастралните регистри на неурбанизираната
територия на село Соколаре, общ.Б.С., обл.В., одобрени със Заповед № РД-18-903/03.04.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с
идентификатор 67845.63.33, с трайно предназначение на
територията-земеделска и начин на трайно ползване-НИВА с площ 6480 кв.м., земя
трета категория при неполивни условия в местността „Търнавски път", с граници: ПИ с идентификатори: 67845.63.20, 67845.63.34, 67845.63.116
и 67845.63.32.
ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН ********** и С.В.П.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С.,
обл. В., ул. „Тодор Каблешков" № 45, с ЕИК *********, представлявано от
управителя П.К. П., чрез адв. В.Ч.-***, с адрес на кантората: гр. В., ул.
"Лукашов" № 10, ет. 5, офис 502, направените разноски по делото в общ
размер от 995,07 лв./деветстотин деветдесет и пет лева и седем стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: