№ 50
гр.В, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320102614 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 200, ал. 1 от КТ от ищеца К. Н. В. от гр.В,
упълномощил с приложено към исковата молба пълномощно А. Г. М, против
„ВИДАХИМ” АД, ЕИК ************, гр. В , Ю п з.
Ищецът твърди, че след дългогодишна работа в ответното дружество е
получил професионални заболявания "ХР. БРОНХИТ" и "БАЗАЛНА
ПРЕВМОСКЛЕРОЗА", установени с Протокол на ДК № 2 /21.05.1992г. и Акт
за тр. злополука /проф. заболяване / № *5/28.05.1992г, в резултат на което е
намалена неговата трудоспособност и се е наложило да промени начина си на
живот.
Поддържа се, че поради заболяването на белите дробове, ищецът вече не
бил в състояние за упражнява професията си на "химикалист резач сажди",
респ. на „химикалист - разфасовчик", нито да работи като "апаратчик
абонатна станция " и бил трудоустроен от ответното дружество на длъжност
от Ш-та категория труд с по- малко заплащане.
Твърди се, че на 14.01.1999г. ответното дружество прекратило трудовото
правоотношение с ищеца на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и от тогава същият е
безработен.
Сочи се, че с ЕР № 0726, зас. № 078 от 23.04.2013г. на ТЕЛК по Общи и
1
професионални болести при УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски” ЕАД гр. София му
била призната 50 % ТНР и било открито ново усложнение на
професионалното заболяване, тъй като дихателната недостатъчност се била
превърнала в хронична, а като начало на инвалидизацията и нейната причина
било посочено професионално заболяване. С ЕР на ТЕЛК от 2023 г. отново
било признато професионалното му заболяване за срок от 2 години.
Ищецът твърди, че професионалното му заболяване е от такъв характер,
че изисква ежедневно приемане на допълнителна усилваща храна и
поддържащи здравето и живота лекарства, което той правел от момента на
регистриране на професионалното заболяване.
Ищецът сочи, че за претърпените от него имуществени вреди във връзка
със спазването на предписания му хигиенно - диетичен режим, изразяващ се в
прием на допълнителна и усилваща храна, както и на медикаментозно лечение
за периода до 01.03.2023 г. предявявал искове пред ВРС и му били присъдени
обезщетения за претърпените от него вреди, свързани със спазването на ХДР.
Ищецът твърди, че след 01.03.2024г. продължил да търпи не само
същите, но и още по - големи имуществени вреди, респ. пропуснати ползи,
тъй като професионалното му заболяване е с хроничен характер и въпреки
полаганите от него усилия за ежедневно приемане на допълнителна усилваща
храна и поддържащи здравето и живота лекарства, здравословното му
състояние често се обостряло, поради което се налагало да приема и
допълнителни лекарства и да провежда болнично лечение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетения във връзка с
имуществените вреди, настъпили в резултат на получените професионални
заболявания „ХРОНИЧЕН БРОНХИТ” и "БАЗАЛНА ПНЕВМОСКЛЕРОЗА" и
усложненията им, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва
хигиенно – диетичен режим, за което се налага да изразходва средства за
усилена храна и лекарства и лечение, както следва: Обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, произтичащи от необходимостта
ежедневно да спазва хигиенно – диетичен режим, за което се налага да
изразходва средства за усилена храна и да приема постоянно лекарства в
размер на 900,00 лева за периода от 01.03.2024г. до 01.08.2024г.,
представляваща сбор от по 180,00 лева месечно за исковия период, ведно със
2
законната лихва за забава, считано от първо число на следващия месец, за
който се дължи обезщетението до окончателното издължаване.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по предявените искове. Редовно
призован, представител не се е явил в съдебно заседание, като не е направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание; искът е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
Съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от
КТ за заплащане на сумата в общ размер на 900,00 лева за периода от
01.03.2024 г. до 01.08.2024 г., представляваща обезщетение в размер на 180,00
лв. месечно за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на
полученото професионално заболяване „ХРОНИЧЕН БРОНХИТ” и
"БАЗАЛНА ПРЕВМОСКЛЕРОЗА", произтичащи от необходимостта за
ежедневно спазване на хигиенно – диетичен режим, за което се налага
изразходване на допълнителни средства за усилена храна и ежедневен прием
на медикаменти, ведно със законната лихва за забава върху всяко месечно
обезщетение, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи
до окончателното издължаване, е основателен и доказан.
3
По разноските:
В полза на адвокат А М - П. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие (л. 9 по делото) е обективирано изявление на страните по
мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати по сметка на Районен съд - Видин държавна такса по
предявената искова претенция в размер на 50,00 лева на основание чл. 1 от
ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИДАХИМ” АД, ЕИК ************, гр.В, ул. „Ц А *“ № *,
да заплати на К. Н. В. с ЕГН ********** от гр.В сумата в размер на 900,00
/деветстотин/ лева за периода от 01.03.2024 г. до 01.08.2024 г., представляваща
обезщетение в размер на 180,00 лева месечно за претърпените имуществени
вреди, настъпили в резултат на полученото професионално заболяване
„ХРОНИЧЕН БРОНХИТ” и "БАЗАЛНА ПРЕВМОСКЛЕРОЗА", произтичащи
4
от необходимостта за ежедневно спазване на хигиенно – диетичен режим, за
което се налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна и
ежедневен прием на медикаменти, ведно със законната лихва за забава върху
всяко месечно обезщетение, считано от първо число на следващия месец, за
който се дължи до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „ВИДАХИМ” АД, ЕИК ************, гр.В, ул. „Ц А *“ № *,
да заплати на адвокат А Г. М - П. с адрес: гр.В, ул. „Ц А *“ № *, ет. 1, ст. 14,
сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „ВИДАХИМ” АД, ЕИК ************, гр.В, ул. „Ц А *“ № *,
да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 50,00
/петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата в
размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е
постановено, може да поиска неговата отмяна пред Окръжен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5