Р Е Ш Е Н И Е № 134
Гр. Сливница, 03.01.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - гр. Сливница, V състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 518 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят „…..“ ЕООД, с ЕИК ….., представляван
от управителя К. Ц., чрез адв. М. от САК, обжалва наказателно
постановление № С-14-3042/07.08.2018 г., издадено от директора на РИОСВ
– София, с което за нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС, изразяващо се в
изпускането на вещества в атмосферния въздух от дейността на обект
„Производство на еластомерни уплътнения за
автомобилната промишленост“, находящ се в гр. Д., ул. „…“ № .., които предизвикват неприятни миризми, поради което и на основание чл. 69,
ал.2 и ал.3 вр. чл.69а, ал.1 от ЗООС вр. чл. 20, ал.1 от Наредба за вида размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения,
на дружеството жалбоподател за описаното нарушение е наложена текуща ежемесечна
санкция в размер на 5000 лева месечно от 04.07.2018 г. до преустановяване на
замърсяването или констатиране на нови обстоятелства на замърсяване.
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. На първо място
жалбоподателят изтъква, че не е безспорно дружеството да е извършило вмененото
му административно нарушение, тъй като не са събрани данни за наличието на
замърсяващи вещества в атмосферния въздух и други показатели, за да се приеме,
че е налице замърсяване на околната сред над допустимите емисионни норми и
ограничения. Посочва, че наличието на каквато и да било миризма, не би могло да
се приеме като замърсяване или увреждане на околната среда или надвишаване на емисионните
норми. Счита, че липсва конкретизация на описаното в НП нарушение съобразно
някоя от трите посочени в чл.69, ал.1 ЗООС хипотези. Заявява, че лицата,
участвали в проверката не са се ръководили от обективни критерии при
установяването наличието на миризми и не разполагат със специални познания в
тази насока. Също така не е ясен начина, по който е определено местоположението
на пунктовете за разпространение на
миризми спрямо производствения обект, тъй като последния не е отразен на
картата. Поддържа, че в близост до производствената база се намират и други
предприятия и е възможно да са усетени миризми от тяхната дейност. Не са взети
предвид метеорологичните условия. Налице и неяснота относно начина на
определяне на санкцията. НП не отговаря на одобрения от Министъра на околната
среда и водите образец. При тези съображения жалбоподателят моли НП да бъде
отменено, а в случай че съдът прецени, че е налице извършено административно
нарушение – размерът на санкцията да бъде намален към минималния предвиден в
закона и тя да бъде заменена от текуща в еднократна.
Административно наказващия орган
в лицето на РИОСВ изразява становище обжалваното НП да бъде потвърдено, тъй
като същото съдържа всички изискуеми от закона реквизити, безспорно е
установено описаното в него административно нарушение от дружеството
жалбоподател, правилно е определен размерът и видът на наложената имуществена
санкция.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № С-14-3042/07.08.2018
г. издадено от директора на РИОСВ – София, предложение по чл.69а ЗООС,
възражение, констативен протокол № 50/17.07.2018 г., протокол за проверка № 48 от 04.07.2018 г., протокол № 2 / 04.07. 2018 г. за
определяне разстоянието на разпространение на неприятни миризми, скица за
разположение на пунктовете от проведения обход, заповед № РД – 72 от 22.06.2018
г. на председателя на директора на РИОСВ, заповед № РД - 734 / 06.08.2010 г. на
министъра на околната среда и водите, както и показанията на свидетелите Х.К., С.Г.А.,
И.И.Б. и С.Е.С.), намира следното:
На 04.07.2018 г. св. Х.К. и С.А. *** в присъствието на св. И.Б. ***, и св. С.С. – представител на „Р.“ ЕООД, извършили проверка за разпространението на неприятни миризми от дейността на обект „Производство на еластомерни уплътнения за автомобилната промишленост“, стопанисван от дружеството жалбоподател и намиращ се в гр. …. Членовете на комисията първоначално посетили цеха, в който се усещала специфична за производствената дейност миризма на каучук. Впоследствие извършили обход на произволно избрани шест пункта в производствената база, като на пункт № 2 (намиращ се на 30 метра от цеха) и пункт № 3 (намиращ се на около 75 метра от цеха), членовете на комисията, с изключение на св. С., усетили миризми на каучук (гума), които съответствали на миризмите, които усетили в предприятието. За установяване разпространението на миризмите не са използвани специални технически средства, а същите били установени органолептично от членовете на комисията. За резултатите от извършената проверка били съставени протокол № 48, протокол № 2 за определяне разстоянието на разпространение на неприятни миризми и двата от 04.07.2018 г. и констативен протокол № 50 от 17.07.2018 г.
Въз основа на констативния протокол е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена текуща месечна санкция за нарушение на чл. 69, ал. 1 ЗООС, вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения - за изпускането на вещества в атмосферния въздух от дейността на обект „Производство на еластомерни уплътнения за автомобилната промишленост“, находящ се в гр. Д., ... „…“ № …, които предизвикват неприятни миризми, до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице
посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има
правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана
административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са
налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място
следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие),
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административнонаказателното
производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен
начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е
необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно
предпоставките за образуване на административно наказателното производство и
сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на
формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно
нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83
от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена
санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при
осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля
и следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.
69, ал. 1 ЗООС. Тази разпоредба урежда една специфична процедура за
ангажиране на административнонаказателна отговорност
за неспазване на задълженията във връзка с опазване на околната среда. Нормата
предвижда два вида нарушения – резултатни такива, довели до увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми, и формални такива, при
които се констатира неспазване на определените емисионни норми и ограничения,
при извършването на които се налагат предвидените в закона санкции. Процедурата
е особена, защото не се съставя акт за установяване на нарушението, а
наказателното постановление се издава въз основа на предвидените в чл.
69а, ал. 1 и ал.
2 ЗООС документи. Видът, размерът и редът за налагане на санкциите е уреден
в Наредбата за вида,
размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения. Санкциите са еднократни и текущи.
В конкретния случай констативният протокол е издаден при неустановима фактическа страна. Процедурно са определени места, от които да се прави проверка за съществуващо нарушение и установяването му. Видно от протокола от 04.07.2018 г. от седемте локализирани места само на две – пункт № 2 и № 3 (каквото и да е означението като ориентир) е установено „наличие на епизодична миризма, характерна за извършваните дейност – миризма на гума от членовете на комисията“. Не е ясно какво е нарушението и на какво правно основание се прави извод за нарушение. Вмененото нарушение по чл. 20, ал. 6 от Наредбата - за вещества, които предизвикват неприятни миризми. Няма обективен критерий неприятната миризма, по какъв показател се установява. Не може да се приеме, миризма, характерна за извършвани производствени дейности да е еднозначна с неприятна миризма. Няма законово определение на понятието „неприятна миризма“ – по време, по острота, по задушливост или друг неустановим критерий. Определянето на миризмата като неприятна не е достатъчно да обоснове засягане на качеството на околната среда, нито неговата трайност, което е от значение за определяне размера на санкцията. Наличието на неприятна миризма, без да се установява по какъв метод е извършен е установено от една от шесте точки, от които комисията е извършвала изследването.
Като правно основание за ангажиране отговорността на касатора са посочени разпоредбите на чл. 69 ЗООС и чл. 20, ал.1 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми. Разпоредбата на чл. 69 ЗООС предвижда санкции за еднолични търговци и юридически лица, които при осъществяване на дейността си увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми и/или не спазват определените емисионни такива. Съгласно чл. 69, ал.6 ЗООС размерът на санкцията по ал.1 се определя по реда на наредбата по ал.8, издадена от Министерския съвет. Според чл. 20, ал.6 от Наредбата, санкциите се определят за вещества, които предизвикват неприятни миризми, съгласно т.1 от таблицата на приложение № 3. Размерът на санкциите, съобразно Приложение № 3, е поставен в зависимост от обсега на разпространение на неприятните миризми, предизвикани от определени вещества.
В случая описанието на
нарушението в наказателното постановление е непълно – не е посочено какво е
веществото, предизвикало субективно възприетата като неприятна миризма и не
става ясно дали същото е отделено при осъществяване производствената дейност на
дружеството, както и дали е налице увреждане или замърсяване на околната среда
над допустимите норми и/или неспазване на определените емисионни норми и
ограничения. Нарушението е описано противоречиво и
неясно, не са посочени елементите на нарушението - не са посочени средномесечните
стойности на източника на замърсяването, не са посочени допустимите стойности и
правното основание за същите, съгласно кой нормативен акт, не е посочено
допуснато ли е превишение и в какви стойности. Чрез даденото описание на административно нарушение се
очертава рамката на обвинението.То следва да бъде описано по начин, който безпротиворечиво ясно да сочи всички елементи от
обективната и субективна страна на нарушението. По този начин жалбоподателят
узнава фактическата обстановка относно вмененото му административно нарушение. Непосочването на тези факти от
значение за съставомерността на деянието в
наказателното постановление представлява процесуално нарушение от категорията
на съществените, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя
да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, а и прави невъзможна
преценката дали то е извършено именно от него, а също и провеждането на съдебен
контрол за законосъобразност. Освен неясните фактически основания на административнонаказателното обвинение, в случая липсва и
конкретизация в правната квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл.
69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда предвижда различни
хипотези – увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми
и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, като в
случая не става ясно коя от тях е установена при проверката. Не са изложени и
мотиви от административнонаказващия орган относно
причините, обусловили налагането на текуща имуществена санкция на жалбоподателя
– не е посочен механизма на определяне на текущата санкция, не са посочени отделните
стойности на показателите на формулата, по която е изчислен размера на
санкцията. Неяснотата при определяне вида и размера на наложената санкция
ограничава правото на защита на наказаното лице, като го лишава от възможността
да оспори изводите на АНО в тази насока, с което също е
ограничено правото му на защита.
Така допуснатите в хода на административно наказателното производство процесуални нарушения са съществени и обуславят неговата незаконосъобразност. В случая НП не отговаря на изискванията на нормативната уредба, издадено е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, изразяващи се в нарушаване на императивните изисквания на закона. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, НП следва да отговаря на установени от закона изисквания. В конкретния казус, НП за установяване на административно нарушение не отговаря на установените от закона изисквания. Не е спазена процедурата за провеждане на административно наказателното производство, както и не е установено по категоричен начин твърдяното нарушение. Същественото при административно-наказателното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено за извършител. Не по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно своята защита. В процесния случай е налице неяснота за параметрите на твърдяното от наказващия орган нарушение, а от тук и недоказаност на нарушението. Недоказването по надлежния ред на факта на осъществяване на административното нарушение обуславя незаконосъобразност на НП и съответно неговата отмяна.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № С-14-3042/07.08.2018 г., издадено от
директора на РИОСВ – София, с което за нарушение на чл. 69, ал. 1 от ЗООС,
изразяващо се в изпускането на вещества в атмосферния въздух от дейността на
обект „Производство на еластомерни уплътнения за
автомобилната промишленост“, находящ се в гр. Д., ул. „Н. В.“ № .. които предизвикват неприятни
миризми, поради което и на основание чл. 69, ал.2 и ал.3 вр.
чл.69а, ал.1 от ЗООС вр. чл. 20, ал.1 от Наредба за
вида размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите и/или при неспазване на определените емисионни
норми и ограничения, на „…“ ЕООД, с ЕИК … представляван от управителя К. Ц., за описаното нарушение е наложена текуща ежемесечна санкция в размер на
5000 лева месечно от 04.07.2018 г. до преустановяване на замърсяването или
констатиране на нови обстоятелства на замърсяване.
Решението, може да се обжалва
пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: