РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1272
гр.Пловдив, 03 . 07 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря С.Ж., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
685/2023г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Т.А.Л.,*** – родител на
непълнолетния й син А.В.К., оспорва Заповед № РД 09-341/10.02.2023г. на
Министъра на образованието и науката, с която е разрешено завишаване на
максималния брой на учениците от 26 на 27 в XIа клас, профил „Чужди езици” на
33 ЕГ „Св.София”, гр.София за учебната 2022/2023 година и преместване на
ученика А.В.К.в посочената паралелка.
Становища на страните :
В жалбата е заявено, че до
преместването синът на оспорващото лице А.К. е учил в 11к клас в ЕГ „Пловдив”.
На 21.02.2023г. е връчено на жалбоподателя писмо -отговор от Директора на ЕГ
„Пловдив”, в което е посочено, че не могат да откажат и изпратят на Директора
на 33 ЕГ „Св.София” исканите документи, нито да забранят преместването на
ученика, тъй като са длъжни да изпълнят заповедта на МОН, независимо от
изричното несъгласие за преместване на детето, изразено от майката.
Жалбоподателят изтъква, че в случая родителите са разведени и родителските
права върху детето са предоставени на майката Т.Л. с Решение №
2463/13.10.2009г. на РС-Пловдив. Постоянният адрес на детето е в *** от датата
на раждането му – ***г., а настоящият от 24.01.2018г. е в ***. Поддържа се, че
майката знаела от детето, че бащата по собствена инициатива е започнал
процедура по преместване в софийско училище, поради което след консултации с
РУО – гр.Пловдив, на 09.02.2023г. Т.Л. подала заявление до Директора на ЕГ –
гр.Пловдив за несъгласие за преместване на сина й, като ведно със заявлението
представила и препис от съдебното решение, по силата на което са й предоставени
родителски права. На 14.02.2023г. Л. подала жалба и до Министъра на
образованието, в която било посочено, че не са налице основания за преместване
на А.К. и майка му не е съгласна. С позоваване на чл.12 ал.1 и ал.2 от Закона
за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ е заявено, че в случая е
подадено заявление на 30.01.2023г. единствено от бащата на детето, на който не
са предоставени родителски права, като същия декларира, че има смяна на
местоживеенето на детето, което не отговаря на истината. В тази вр. е цитирана
разпоредбата на чл.107а ал.1 т.1 от Наредба № 10 за организацията на дейностите
в училищното образование – „Учениците от V до XII клас може да се преместват в
друго училище над утвърдения държавен, съответно допълнителен държавен
план-прием, ако : 1. постоянният или настоящият адрес на ученика е променен от
друго населено място в населеното място на училището, в което желае да се
премести;”, като се твърди, че нито постоянен, нито настоящ адрес на детето са
променени. Цитирана е и разпоредбата на чл.107а ал.2 от същата наредба – „При
преместването в друго училище над утвърдения държавен, съответно допълнителен
държавен план-прием – учениците от XI и XII клас не може да сменят профила или
специалност от професия.”, като съгл. ал.3 т.3 – „учениците по ал.1 може да се
преместват, т.3. в XI клас по същия профил, ако задължителните профилиращи
предмети са еднакви или по същата специалност от професия – през цялата учебна
година, но когато преместването е в учебно време не по-късно от 30 учебни дни
преди края на всеки учебен срок.”. В случая в ЕГ „Пловдив” А.К. е бил записан с
профил Информатика, а в 33 ЕГ „Св.София” няма такъв профил и поради това е
записан с профил Математика. Във вр. с чл.107а ал.5 от Наредба № 10 за
организацията на дейностите в училищното образование, се твърди, че министърът не
е проверил, че не са изпълнени условията на закона, а именно чл.12 ал.2 ЗПУО –
че непълнолетните действат лично и със съгласието на родителите си и чл.107а
ал.1 т.1 и ал.2 от Наредба № 10 за организацията на дейностите в училищното
образование – че няма промяна на постоянен и настоящ адрес, както и че
преместването не е съобразено със съответния профил на обучение, като действа
извън рамките на своите правомощия с разрешаване преместване на ученика А.К. и
подвежда директорите на двете училища да се съобразят със заповедта, без да са
изпълнени основанията на закона. Заповедта се счита за нищожна в частта й за
преместването на конкретен ученик без министъра да има право на това. Заповедта
се счита и за незаконосъобразна поради нарушение на чл.12 ал.2 ЗПУО –
непълнолетните действат лично и със съгласието на своите родители и чл.107а
ал.1 и ал.2 от Наредба № 10 за организацията на дейностите в училищното
образование – няма промяна на постоянен и настоящ адрес, както и че
преместването не е съобразено със съответния профил на обучение. Поискано е
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и обявена за нищожна в частта
относно преместването на детето поименно.
Ответникът Министър на
образованието и науката се представлява от С.С. – юрист по служебно
правоотношение в Министерството на образованието и науката, и счита жалбата за
недопустима поради отсъствие на акт, който подлежи на оспорване и липса на
правен интерес на оспорващия. В писмено становище /л.4 и сл./ се поддържа, че е
приложима разпоредбата на чл.107а ал.5 от Наредба № 10 за организацията на
дейностите в училищното образование и са налице мотивирано предложение на
директора, както и становище на РУО. Счита се, че по своя характер заповедта е
с адресат – директора на 33 Езикова гимназия – гр.София и представлява
вътрешнослужебен акт, който е насочен към подчинени нему органи и като такъв не
подлежи на оспорване по реда на АПК, тъй като не съдържа белезите на
индивидуален административен акт. Заповедта не засяга непосредствено правните
интереси на жалбоподателя и по никакъв начин не засяга правната му сфера. Във
вр. с правния интерес е направено позоваване на чл.12 ЗПУО с твърдение, че от
приложените документи следва извод, че ученикът А.К. /непълнолетен/ е избрал да
осъществи правото си на образование в 33 Езикова гимназия – гр.София и с оглед
посочените текстове от закона, съответно – правните последици от оспорената
заповед настъпват в неговия патримониум, поради което единствено за него би бил
налице правен интерес от обжалване на заповедта.
1.
Според данните от преписката и представените с жалбата писмени доказателства :
1.1.
С Решение № 2436/13.10.2009г. по гр.д.№ 7888/2009г. на ПРС /л.12/, е прекратен
гражданския брак между Т.Л. и В.К., като упражняването на родителските права
спрямо родените от брака деца А.К. /ЕГН **********/ и В.К. /ЕГН **********/ са
предоставени на майката Т.Л.. Съгласно удостоверение за постоянен адрес от
22.02.2023г. /л.13/ - А.К. е с постоянен адрес *** – от 01.03.2006г., а според
удостоверение за настоящ адрес от 22.02.2023г. /л.14/ - А.К. е с настоящ адрес ***
– от 24.01.2018г.
На 09.02.2023г. - преди издаване на
оспорената заповед /л.15/, жалбоподателят Л. е подала писмено заявление до
Директора на ЕГ – гр.Пловдив в качеството на майка и законен представител, в
което е изразила като родител, упражняващ родителските права върху А.К. –
несъгласие за преместване на детето в друго училище и е представила съдебното
решение за удостоверяване твърдението относно родителските права.
- В преписката отсъстват данни
заявлението да е съобщено на РУО или на Министъра на образованието и науката,
предвид че в хронология е представено преди издаване на оспорената заповед.
Оспорващото лице е представило и
Уведомление изх.№ 193/14.02.2023г. от Директора на 33 ЕГ „Света София” –
гр.София до Директора на ЕГ „Пловдив” – гр.Пловдив /л.17/ относно заявление за
преместване на ученик. В уведомлението е посочено че съгл. чл.108 от Наредба №
10 за организацията и дейностите на училищното образование, със заявление вх.№
166/23.01.2023г. – г-н В.К. – родител на ученика А.К., обучаващ се в ЕГ Пловдив
– XIа клас, е заявил
желание за преместване на детето си в паралелка в ЗЗ ЕГ „Света София” –
гр.София, поради промяна на местоживеенето. Затова са изискани удостоверение за
преместване и копие на личния картон на ученика, ведно с училищен учебен план.
- От съдържанието на уведомлението не
е ясно дали твърдението в заявлението е проверено – за промяна на местоживеене,
освен което отсъстват данни и за спазване изискването по см. на чл.108 ал.1 т.1
от Наредба № 10 – заявлението да е подадено от „родителите и/или ученика”. Констатира
се и несъответствие между вх.номер и дата на заявлението - 169 от 30.01.2023г.
/л.16, л.21/ и отразеното от Директора на 33 ЕГ „Света София” – гр.София – 166
от 23.01.2023г., като второпосоченото не се съдържа в преписката.
1.2. Преписката съдържа : - Заявление
/л.21; представено и с жалбата, л.16/ вх.№ 169/30.01.2023г. от В.Р.К. – родител
на А.К. до директора на 33 ЕГ Св.София – гр.София, видно от печата върху
заявлението – л.16, с което е поискал записване на синът му в 33 ЕГ – гр.София
за учебната 2022/2023г. в 11 клас, в паралелка с първи чужд език английски и
втори чужд език немски. След текста по образец, в заявлението е допълнено, че
причина за преместването е смяна на местоживеенето и в момента А.К. вече живее
в София „при мен” на посочения адрес в кв.Модерно Предградие. В преписката
отсъства информация за проверка на твърдението за „смяна на местоживеенето” и
проверка за спазване изискването на чл.107а ал.1 т.1 от Наредба № 10, изискваща
не смяна на местоживеене, а „постоянният
или настоящият адрес на ученика е променен от друго населено място в населеното
място на училището, в което желае да се премести;”. Не са приложени
удостоверения за постоянен или настоящ адрес към дата на подаване на
заявлението – 30.01.2023г., които да удостоверят твърдението на бащата на
ученика.; - Мотивирано предложение изх.№ 185/07.02.2023г. от Директора на 33 ЕГ
„Света София”, гр.София до Министъра на образованието и науката /л.20/ във вр.
със заявлението от 30.01.2023г., в което е посочено, че на основание чл.61 ал.5
от Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование е помолено за разрешение увеличение броя на учениците в
XIа клас, паралелка
АЕ/НЕ по профил Чужди езици и профилиращи предмети АЕ, НЕ, БЗО, от 26 на 27.
Вписано е, че ученикът отговаря на изискванията на чл.107а ал.1 т.1, т.3 и т.4
от Наредба № 10/2016г. за организация на дейностите в училищното образование.
Отразено е : „Постоянният или настоящият адрес на ученика/чката се променя. До
настоящия момент ученикът е живял в гр.Пловдив. От началото на месец февруари А.В.
живее в ***. Следва да бъде отбелязано, че заявлението и мотивираното
предложение на директора на 33 ЕГ гр.София – не съдържат приложения и в
частност – доказателства за промяна на адреса на ученика. В мотивираното предложение се поддържа наличие на необходим бал по
т.4 и физическа среда по т.2 ; - Становище от началника на РУО – София-град до
Министъра а образованието и науката изх.№ РУ 61-3301/08.02.2023г. /л.19/ - началникът
на РУО – София се е позовал н чл.61 ал.5 от Наредбата за финансиране на
институциите в системата на предучилищното и училищното образование /”В особени
случаи при определяне на броя на паралелките и при преместване на ученици над
утвърдения училищен, държавен или допълнителен държавен план-прием, броят на
учениците в тях може да се завиши и над стойностите по ал. 4 след разрешение на
министъра на образованието и науката по мотивирано предложение на директора на
училището, съгласувано с началника на регионалното управление на
образованието.”/ и чл.107а ал.6 от Наредба № 10/2016г. / „В особени случаи учениците от V до XII клас може да се преместват в
друго училище над утвърдения държавен, съответно допълнителен държавен,
план-прием и без да са налице условията по ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ал. 2 – 3, с
разрешение на министъра на образованието и науката след становище на съответния
на приемащото училище началник на регионалното управление на образованието.”/,
както и на мотивираното предложение на директора на 33 ЕГ „Света София”, което
подкрепя. Началникът на РУО е посочил в становището си : „Постоянният адрес на
ученика е променен от гр.Пловдив на град ***. Към становището не е приложено
удостоверение за постоянен адрес на ученика, което да удостовери изявлението на
Началника на РУО, София-град. Вписани са и другите изисквания на чл.107а от
Наредба № 10/2016г., независимо, че посочената норма – чл.107а ал.6 касае
особени случаи и отсъстват доказателства за квалифициране на случая за особен и
провеждане на процедурата при особени случаи – чл.107а ал.7 от наредбата.
Отразено е още, че в 33 ЕГ – София няма паралелка със същата комбинация от
профилиращи предмети /английски език, немски език, информатика/, поради което
ученикът следва да държи приравнителен изпит.
2. Оспорената заповед е издадена от Министъра
на образованието и науката при следните правни и фактически основания : чл.25
ал.4 от Закона за администрацията във вр. с чл.107а ал.5 от Наредба № 10 от
01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното образование и чл.61 ал.5
от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование; становище вх.№ 0522-122/08.02.2023г. на началника на
РУО – София-град.
Със заповедта е разрешено завишаване
на максималния брой на учениците от 26 на 27 в XIа клас, профил „Чужди езици”
на 33 ЕГ „Св.София” за учебната 2022/2023 година и преместване на ученика А.В.К.в
посочената паралелка.
Посочено е копие от заповедта да се
връчи за сведение и изпълнение на директора на 33 ЕГ „Св.София”, гр.София, като
контрола по изпълнението й е възложен на началника на РУО – София град.
3. По отношение допустимост на жалбата
: В оспорената заповед не е посочено подлежи ли на обжалване и в какъв срок,
поради което е приложима нормата на чл.140 ал.1 АПК : „Когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване
по този дял се удължава на два месеца.”. Оспорената заповед е издадена на
10.02.2023г., а жалбата е подадена на 27.02.2023г., като се съобрази, че
отсъства информация за съобщаване на заповедта на жалбоподателя Т.Л.. Заповедта
е индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21 ал.1 АПК,
независимо, че последици от същия възникват и за директора на училището, в
което е разрешено преместване на ученика посредством завишаване на максималния
брой на учениците. Заповедта на министъра на образованието и науката не може да
бъде квалифицирана за вътрешно-служебен акт, тъй като издаването й е
предпоставено от заявление на лице или лица от обхвата на чл.12 ЗПУО във вр. с
регулираните обществени отношения. Съгласно чл.12 ал.2 ЗПУО : „Изборът по ал. 1
за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за
непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.”. За
оспорващото лице като родител /майка/ на детето, по отношение на което е
издадена оспорената заповед и по отношение на което на нея е предоставено
упражняването на родителските права със съдебно решение, е налице правен
интерес от оспорването й. В тази насока е и уточняващата молба на Т.Л. – л.26. Съгласието
на родителите на непълнолетните е предпоставка за упражняване на избор правото
на образование съобразно предпочитания и възможности на малолетните и
непълнолетните, поради което родител, на когото е предоставено упражняването на
родителските права спрямо ученика, съгласно съдебно решение за прекратяване на
граждански брак, има правен интерес от оспорване на административен акт за
разрешаване преместване на детето му в друго училище посредством увеличаване
брой на ученици – в случая родителят не е изразил съгласие за преместване и е
изразил изрично несъгласие. Ведно с това, ученикът е вписан в заповедта като
адресат, посредством частта, в която е дадено разрешение за преместването му
/поименно/ в конкретна паралелка. Невписването в заповедта на родителят,
упражняващ родителските права не отрича правото на оспорване в посоченото
качество. Заповедта на Министъра на образованието и науката се издава при
конкретни предпоставки, за осъществяването на които съответният директор на
приемащото училище не дължи проверка, но те са самостоятелни предпоставки за
издаването на законосъобразен административен акт. Същият е фактическо
основание за издаване на заповедта за преместване по чл.109 от наредбата и няма
друг ред на защита против разрешителната заповед на министъра.
В случая се отчита, че А.К. е
непълнолетен и в заявлението за преместване не са налице данни за негов избор
относно преместване в конкретно училище - ученикът не е подписал заявлението.
Преписката не съдържа документ за изразено волеизявление от детето за желание за
преместване и избор на училище, при което не е било наложително изслушването му
в съдебното производство.
4. За основателността на жалбата се
съобрази, че съгласно чл. 147 ЗПУО
условията и редът за приемане и преместване на учениците от І до ХІІ клас се определят
с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното
образование, а за учениците в училищата по изкуствата, в училищата по културата
и в спортните училища – с наредбите по чл. 146 ал. 2
ЗПУО. Държавният образователен стандарт за организацията на
дейностите в училищното образование е въведен с Наредба № 10 от 01.09.2016г. за
организация на дейностите в училищното образование /обн., ДВ, бр. 73 от 16.09.2016г.,
сила от 1.09.2016г./. Редът и условията за преместване на учениците от I до XII
клас от неспециализираните държавни, общински и частни училища са уредени в глава Пета от
Наредба № 10/01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното
образование. Нормата на чл. 108 от
Наредбата урежда условията за преместване на учениците, като съгл. ал. 2
директорът на училището, в което се е обучавал ученикът, до пет работни дни от
получаване на информацията по т. 1, издава удостоверение за преместване и го
предоставя на директора на приемащото училище заедно с копие на училищния
учебен план и копие на личното образователно дело на ученика в първи и втори
гимназиален етап.
Съгласно чл.108 ал.1 т.1 от Наредба №
10/01.09.2016г. за организация на дейностите в училищното
образование : „Учениците се преместват при спазване на следните условия и ред: 1.
подаване на писмено заявление от родителите и/или ученика съгласно чл. 12, ал. 2
ЗПУО до директора на приемащото училище;”. В случая заявление е
подадено само от единия родител и няма данни за уведомяване на другия родител
от страна на подателя на заявлението или от стана на директора на училището, до
което е подадено заявлението. Съдът съобрази, че да установи дали е налице
съгласие и на двамата родители за преместване на детето в друго училище е
задължение на директора на приемащото училище по арг. от цитираната разпоредба
от Наредбата във връзка с чл. 12 ал. 2
ЗПУО /Решение № 9129 от 10.08.2021г. на ВАС по адм. д. №
4087/2021г., V о., с което е оставено в сила Решение № 1064 от 22.02.2021г. на АдмС - София по адм. д. № 9713/2020г./.
Ученикът се записва със заповед на директора на приемащото училище /чл.109 от
Наредба № 10 от 2016г./, ако са изпълнени изискванията на Наредбата, която по
арг. от чл. 259 ал. 3
ЗПУО подлежи на контрол по реда на АПК, което не означава, че
заповедта за разрешаване преместването на конкретен ученик посредством
завишаване на максималния брой ученици, не подлежи на обжалване. Това е така,
тъй като заповедта на Министъра на образованието и науката се издава при
конкретни предпоставки, за осъществяването на които съответният директор на
приемащото училище не дължи проверка, но те са самостоятелни предпоставки за
издаването на законосъобразен административен акт. Същият е фактическо
основание за издаване на заповедта за преместване по чл.109 от наредбата.
В цитираните разпоредби - чл.108 ал.1 т.1 от Наредба №
10/01.09.2016г. и чл.12 ал.2 ЗПУО, е заложено нормативно изискване и
двамата родители да подадат заявление за преместване, като от друга страна
дефиницията за родител според §1 т.30 ЗР от ЗПУО е : „лицето, което упражнява
родителските права по смисъла на Семейния кодекс.”. В
случая родителските права са предоставени на Т.Л.. Изискването в конкретиката
на фактите не е налице, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Съобрази се и нормата на чл. 123 СК,
съгласно която „Родителските права и задължения се упражняват в интерес на
детето и от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал
сам, той е бил длъжен да уведоми другия родител.”. Майката на ученика не е
уведомена за намерението на бащата да премести А.К. в друго училище, вкл. за
подаденото от него заявление. Независимо от това, нейното несъгласие е
обективирано писмено до Директора на ЕГ – гр.Пловдив, който е следвало да
препрати заявлението – несъгласие до директора на 33 ЕГ „Св.София” – гр.София.
Действително изразеното несъгласие е от 09.02.2023г., тъй като майката не е
уведомена от бащата, нито от директора на приемащото училище. Но от друга
страна, писменото несъгласие е представено преди издаване на оспорената
заповед, поради което министърът е следвало да бъде уведомен за това съществено
обстоятелство. В цитираното по-горе решение на ВАС е възприето, че директора на
училището е длъжен да се съобразява с всички нормативни уредби, свързани с
интересите на децата, тъй като работата му с деца го изисква. Това означава
съобразяване изискванията и на СК във вр. с относимите норми на ЗПУО за
преместване на ученик. В реда на изложеното е и нормата на чл.123 ал.2 пр.1-во СК, тъй като според съдебното решение за прекратяване на граждански брак,
бащата не е лишен от родителски права, както и родителските му права не са
ограничени – „Упражняването на родителските права и задължения се извършва по
общо съгласие на родителите.”. В случая е налице разногласие, което не е
преценено при издаване на заповедта.
Дори да се приеме възможността
заявлението по чл.108 ал.1 т.1 от Наредба № 10/2016г. да бъде подавано само от
единия родител – само в хипотеза на осъществяване защита интересите на детето,
преписката не съдържа информация за необходимост от защита интересите на А.К..
Следователно, когато упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетно дете са предоставени със съдебно решение след развод само на
единия от родителите и което не лишава другия от правото да ги упражнява, и същите
не са ограничени, заявлението за преместване би могло да бъде подадено от
единия родител само при обстоятелства, доказващи, че преместването би било в интерес
на детето. Обстоятелства от този обхват не се съдържат в преписката.
Не на последно място се съобрази
съществен пропуск в процедурата, обосноваващ извод за произнасяне на министъра
при отсъствие на предпоставки за това. Правно основание в заповедта е чл.107а
ал.5 от Наредба № 10/2016г., но не е налице предпоставката по см. на чл.107а
ал.1 т.1 от наредбата : „постоянният или настоящият адрес на ученика е променен
от друго населено място в населеното място на училището, в което желае да се
премести;”. Както бе посочено при опис на представените доказателства с жалбата
и данните от преписката – в случая със заявлението не е представено от бащата
удостоверение за настоящ и/или постоянен адрес на ученика, удостоверяващ
промяна на адреса по см. на цитираното изискване. Освен че не е представено
доказателство за твърдението в заявлението, такова не е изискано от директора
на приемащото училище, вкл. от началника на РУО – София. Министърът не е
проверил представената преписка, обосноваваща издаването на разрешителния акт и
се е доверил на становището на началника на РУО – София град, което не
съответства на доказателствата и в частност – за посоченият в становището на
началника на РУО постоянен адрес отсъства доказателство. Доказателство не бе
представено и в съдебното производство. Опровергаващи посочения факт са
представените с жалбата две удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л.13,
14/, според съдържанието на които и двата адреса са в гр.Пловдив, считано от
01.03.2006г. и от 24.01.2018г. Следователно, не са изпълнени изискванията на
чл.107а ал.1-ал.3 от наредба № 10, за да възникне основанието за издаване на
разрешителната заповед от министъра. Посоченото обосновава извод за
незаконосъобразност на заповедта, а не за нищожност на административния акт. В
допълнение се отбелязва, че е нарушено и изискването на чл.107а ал.2 от
наредбата. Ведно с това, началникът на РУО се е позовал на чл.107а ал.6 от
Наредба № 10/2016г., за прилагане на която преписката не съдържа доказателства
– т.нар.”особени случаи”, което е относимо и за посочената в заповедта
разпоредба на чл.61 ал.5 от Наредбата за финансиране на институциите в
системата на предучилищното и училищното образование.
Оспорването е против заповедта в
цялост, като се съобрази, че първата й част – завишаването на брой ученици е
основание за втората част – преместване на конкретен ученик. Заповедта на Министъра
по чл.107а ал.5 от Наредба № 10/2016г. изисква заявление по реда на чл.108 ал.1
т.1 от наредбата, в което се вписва предпоставката за подаването му, а
предпоставките са кумулативни в хипотезата на чл.107а ал.5 от наредбата – „Ако
са изпълнени изискванията по ал. 1 – 3, но при преместването ще се надвиши
нормативът за максимален брой ученици в паралелка съгласно чл. 53 от
Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и
училищното образование, ученикът се записва със заповед на директора
на приемащото училище след разрешение на министъра на образованието и науката
за завишаване броя на учениците в паралелката по мотивирано предложение на
директора на училището, съгласувано с началника на регионалното управление на
образованието.”. Заповедта е незаконосъобразна и в двете си разрешителни части
– завишаване на максималния брой на учениците и преместването на ученика, тъй
като преместването е последица от завишаване броя на учениците в конкретния
клас на 33 ЕГ „Св.София“, гр.София за учебната 2022/2023г. Разрешението за
завишаване е основано на заявлението, по което не е направена проверка относно
твърдяното обстоятелство като основание за молбата за преместване и поради това
е налице съществен пропуск в административното производство, тъй като
проверката за наличие на променен адрес би довела до друг резултат. Оспорената
заповед е издадена при неизяснени факти, които са от значение за постановения
разрешителен акт – нарушение на чл.35 АПК, което е довело и до нарушение на
задължението за преценка на доказателствата от административния орган – чл.36
ал.3 АПК.
Както бе посочено по-горе,
разрешението на министъра в конкретния случай подлежи на съдебен контрол, за
разлика от хипотеза при съгласие на родителите, тъй като е фактическо основание
за издаване на заповед на директора на приемащото училище и няма друг ред за
защита против разрешителния акт при несъгласие.
Основанията за обявяване нищожност на
административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на
форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според
спецификата на случая. Оспорената като нищожна заповед е издадена от
компетентен орган – министъра на образованието и науката. От нарушенията на
формата на административния акт до нищожност водят само пълното й неспазване и
неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените
права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля. В случая
волята противоречи на доказателствата от преписката и по-конкретно –
отсъствието на доказателство за предпоставка за прилагане на нормата на чл.107а
ал.5 от наредба № 10. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона
са основание не за нищожност, а за унищожаемост на акта. Критерият за нищожност
на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице,
когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено
съществени изисквания на приложимата норма.
Преценката за същественост е конкретна и в случая отсъствието на еднозначно
изразено съгласие за преместването на ученика и отсъствието на променен настоящ
и постоянен адрес на А.К., не е основание за нищожност, а за унищожаемост на
заповедта. Не е осъществен елемент от фактическия състав на норма, приложима за
преместване – променен адрес и заявлението не е подадено от единия родител при
съгласие на двамата.
Жалбата се приема за
основателна. Претендирано е
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./
- в представения договор за правна помощ и съдействие на л.39 е отразена
разпоредбата на чл.38 ЗАдв. и изрично е вписано, че защитата е на колега, ведно
с представено копие от адвокатска карта на Т.Л.. Доколкото чл. 38 ЗАдв. въвежда
изключение от общото правило, че договорите за правна защита и съдействие са
възмездни, то в тях изрично следва да бъде посочено, че защитата ще се
осъществява безплатно, като в случая е вписано договорено възнаграждение от
500лв. Същото не е посочено за заплатено, а платимо по чл.38 ЗАдв. С вписване
на конкретен размер, следва че той е претендираният, предвид разпоредбите на
чл.1 /“Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ./ и чл.5 т.3 /“ Адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ и правна помощ при
заплащане на възнаграждения под определените в тази наредба размери на: 3.
близки и роднини, както и на юристи.“/ от Наредба № 1/2004г. за минималните
възнаграждения на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението по чл.8 ал.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения
в действаща редакция е в минимален размер от 1000лв., но предвид изричната
договорка, следва да бъде присъден договорения размер – случая попада в
изключението на чл.5 от наредбата, предвиждащ оказване на правна помощ при
заплащане на възнаграждения под определените в тази наредба размери. Не е
представен списък на разноските, в който да е посочен друг размер на
претендирано адвокатско възнаграждение, като съставът се позовава на Определение
№ 5358 от 19.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2022 г., III о. : „Със
задължителните указания по приложението на разпоредбата на чл. 80 ГПК, дадени в
т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не са
отграничени и изключени от изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК,
обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението,
случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв. В посочената хипотеза,
претендираното вземане за разноски следва да е определено или определяемо.“. При
допуснато смесване на хипотезите на чл.5 от наредбата и чл.38 ал.2 пр.2-ро
ЗАдв. относно заявената претенция за адвокатско възнаграждение, съдът е
обвързан от определен в договора за правна помощ размер на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № РД
09-341/10.02.2023г. на Министъра на образованието и науката.
Осъжда Министерството
на образованието и науката да заплати на Т.А.Л., ЕГН **********,*** – 10лв.,
държавна такса.
Осъжда Министерството на образованието
и науката да заплати на адвокат А.Г.Б. от АК – Пловдив, *** –адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :