Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11800 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Синергион енерджи”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 1490,09
лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 03.07.2017
г. до 02.07.2018 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски №***,
за която сума е издадена фактура № **********/16.07.2019 г. от „Синергион енерджи” ЕООД.
По твърдения в исковата молба, между
страните е сключен комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа
енергия и членство в балансираща група № 22778/29.03.2017 г., по силата на
който ищецът е
потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „***“, бл. **, вх. А, ет. 4, ап. 54, с абонатен № ********** и
клиентски № ***.
В средата на м. юли 2019 г. ищецът получил фактура от „Синергион
енерджи“ ЕООД за сумата от 1490,09 лв.,
представляваща стойност на служебно начислена електроенергия, отчетена в скрит
регистър на електромера в обекта на ищеца, след извършена корекция на сметката
на абоната за минал период въз основа на констативен протокол от 02.07.2019 г.,
съставен от служители на „Е.С.“ АД. Ищецът счита, че не дължи тази сума.
Поддържа, че служебно начисленото количество ел. енергия не е реално потребено
от него, а отчетените параметри в скрития регистър се дължат на софтуерно
вмешателство в средството за търговско измерване. Изтъква, че потребителят няма
достъп до въпросния скрит регистър и е налице нарушение на разпоредбите на
ПИКЕЕ, задължаващи доставчика да осигури на купувача възможност за контрол на
показанията. Отделно намира, че отчетът по незаявена от потребителя тарифа
противоречи на нормативните изисквания на ПИКЕЕ и ЗЕ за зоново
измерване на потребената ел. енергия в рамките на в денонощието.
По изложените аргументи по същество моли да бъде установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 1490,09 лв., за която е
издадена съответната фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Стефан Панов, поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Синергион енерджи“
ЕООД не депозира отговор на исковата молба. В подадена преди първото
открито съдебно заседание писмена молба оспорва предявения иск като
неоснователен. Заявява, че е търговец на електрическа енергия по смисъла на чл.
92, т. 7 във вр. чл. 100, ал. 1 и сл. от ЗЕ, а не е
краен снабдител. Поддържа, че към сключения между страните договор са приложими
Общите условия за договорите за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД, както и че той не е извършил
процесната корекция, а само е префактурирал
издадената от „Е.С.“ АД фактура за служебно начислена ел. енергия въз основа на
договорните му правоотношения с този мрежови оператор. Твърди, че сумата е
дължима, позовавайки се на договорните правоотношения с потребителя и с „Е.С.“
АД.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения
комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в
балансираща група № 22778/29.09.2017 г. (л. 14 и сл.) се установява, че страните
са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***“, бл. **, вх. А, ет. 4, ап. 54, с
абонатен № ********** и клиентски № ***. От съдържанието на договора се
изяснява още, че ответникът „Синергион енерджи“ ЕООД, в
качеството му на продавач по договора, е поел задължение да доставя до обектите
на ищеца Г.Г., като купувач, уговорените количества
ел. енергия, срещу насрещното негово задължение да заплаща тяхната стойност,
както и дължимата цена на мрежови услуги. Според чл. 6, ал. 4 от договора
продавачът поема цялата отговорност за закупуването на електрическа енергия от
производители и/или търговци и продажбата на това количество електроенергия на
купувача. Съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 10 фактурирането и плащането се извършват
на базата на доставени количества ел. енергия, информация за които се
предоставя от оператора на съответната мрежа, към която е присъединен обектът
на купувача, за които количества продавачът издава фактура до 14-то число на
следващия доставката месец, чиято стойност е платима от купувача в срок от 5
работни дни след получаване на фактурата.
Видно от приобщения рамков договор за заплащане
на мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия № РД
16-8/29.02.2016 г. (л. 82 и сл.) и допълнително споразумение към него (л. 85),
между „Енерго-Про Мрежи“ АД (с актуално наименование „Е.С.“ АД) и „Синергион
енерджи“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение с предмет дължимите суми за мрежови услуги (достъп и пренос на
ел. енергия през електропреносната и
електроразпределителните мрежи) за клиентите, посочени в приложение № 1 към
договора, които търговецът се задължава да заплаща на мрежовия оператор.
Съгласно чл. 8, ал. 3 във вр. чл. 7, ал. 5 от
договора търговецът е длъжен да заплати дължимата сума от съответния клиент
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване, определена
съгласно ПИКЕЕ.
Безспорно е също, че процесната фактура №
**********/16.07.2019 г. е издадена от „Синергион енерджи” ЕООД на база фактура № **********/16.07.2019 г.,
издадена от „Е.С.“ АД след извършена корекция на сметката на ищеца за минал
период въз основа на констативен протокол № 5200253 от 02.07.2018 г.
От
съдържанието на протокола (л. 9) се установява, че на 02.07.2018
г. служители на „Е.С.“ АД са извършили
техническа проверка на електромер с фабричен номер 7871205, отчитащ
потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е
демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по тарифите, отчитащи дневна и
нощна тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1598/02.07.2019
г. (л. 8), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3, която не е визуализирана на
дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 10.07.2019 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД (л.
11) за начисление на електрическа енергия в размер на 8007 кВтч
за периода от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 1490,09 лв., от страна на „Е.С.“ АД е
издадена фактура № **********/16.07.2019 г. с получател „Синергион
енерджи“ ЕООД (л. 87), като последният от своя страна
е издал процесната фактура № **********/16.07.2019 г. с получател Г.Д.Г. (л.
89). Видно от приложеното платежно нареждане от 26.07.2019 г. (л. 90),
фактурираната сума е заплатена от ответника в полза на „Е.С.“ АД.
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия ищецът е уведомен
с изпратено му писмо от „Синергион енерджи“ ЕООД (л. 12).
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 122 и сл.) се установява, че показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на дисплея при
редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за
нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация
и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или
промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни
и служебно начислените количества ел. енергия е възможно да бъдат реално
доставени и потребени. При изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога
е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, нито в кой
часови диапазон е отчетено потреблението, както и че според документите
корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество в случая е търговец на електрическа енергия и кредитор на ищеца за
стойността на потребената в електроснабдения обект
електроенергия, като оспорената сума е за цената на реално доставена и
консумирана от ищеца електроенергия за минал период, претендирана
за заплащане след извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ корекция. Предвид
цитираните по-горе клаузи на сключения между страните договор и
обстоятелството, че коригираната цена се претендира от ищеца именно от
ответното дружество, ирелевантно е обстоятелството, че търговецът не е взел
участие в корекционната процедура.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на „Е.С.“ АД да извърши въпросната корекция, в резултат от
която е издадена процесната фактура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 02.07.2018 г., тоест след
тяхната отмяна. Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49,
50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да
бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността
за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са
регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг
нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира
извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на
предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За
установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила
за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания
и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя, тъй
като не е установено при условията на пълно и главно доказване реалното
потребление на служебно начисленото количество електроенергия в периода на
корекцията. Поради липсата на данни за началния
момент, от който електромерът, параметризиран за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия
в трета, върхова тарифа, не може да бъде установено и обстоятелството дали
показанията в невизуализирания регистър са натрупани след монтирането на СТИ в
обекта.
По изложените мотиви
съдът намира, че процесната сума е недължима от абоната, респективно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1490,09 лв., начислена по процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 479,60
лв., от които 59,60 лв. за държавна такса и 420 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – фактура и извлечение от онлайн банкиране
(л. 1** и 131). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК, доколкото минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. възлиза в размер на 334,31
лв. без ДДС, респ. 401,17 лв. с ДДС, и претендираното такова от 420 лв. с ДДС го
надвишава с минимална разлика, която не може да обоснове извод за прекомерност.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Г.Д.Г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, не дължи
на ответника „Синергион енерджи”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 1490,09 лв. (хиляда
четиристотин и деветдесет лева и девет стотинки), представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 03.07.2017 г. до
02.07.2018 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ***, за
която сума е издадена фактура № **********/16.07.2019 г. от „Синергион енерджи” ЕООД, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Синергион
енерджи” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата
от 479,60 лв. (четиристотин седемдесет и девет лева и шестдесет
стотинки) за сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи
на страните, чрез процесуалните им представители, след 13.04.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: