№ 371
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500359 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба с вх.№03615/28.03.2022 г. от
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД, ЕИК *******, чрез адв. Ю.Г., срещу
Разпределение, обективирано в протокол с изх.
№891018539870/25.03.2022 г. по изп.дело№782/2021 г. на ЧСИ М.М..
В нея се поддържа, че принудителното изпълнение се реализира по
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, издадени въз основа на негодно изпълнително основание, а
именно споразумение между страните И.Д. и Н.Д..
На следващо място се сочи, че присъединеният взискател
„КОЛЕКТ БГ“ ЕАД е предявил отрицателен установителен иск срещу
длъжника и взискателките в процесното изп. дело с правно основание
чл. 464 от ГПК и предмет оспорване на вземането на двете
ответнички от ответника. Счита, че висящността на това исково
производство предполага спиране на изпълнителното, респективно
опорочаване на всички изпълнителни действия, ако не бъде
постановено такова спиране от ЧСИ.
1
Въз основа на изложените доводи иска да бъде отменено
атакуваното разпределение на суми в изп. производство.
Отговор на жалбата е депозиран от процесуален представител на
взискателките Р.Д. и Н.Д., в който са изложени доводи за
несъстоятелност на жалбата на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД и е направено
искане оставяне в сила на обжалвания акт на ЧСИ Кацарски.
Мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК са представени от
съдебния изпълнител, в които е застъпил позиция, че той се подчинява
на представения му изпълнителен титул и е извън неговата
компетентност да преценява материалната законосъобразност на
издадения ИЛ. Поддържа, че е приложил нормата на чл. 136 от ЗЗД
без нарушения, поради което актът, с който е извършил разпределение
на суми е правилен.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и отговаря
на изискванията по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.
Осъществена е процедурата по връчване препис от жалбата по чл.
436,ал. 2 от ГПК. Ето защо е редовна и допустима.
Преценена по същество обаче, е неоснователна, поради
следното :
Разпределението на суми в изпълнителното производство се
прави, когато парично постъпление е недостатъчно да удовлетвори
всички задължения предмет на конкретното изп. дело. Ето защо по
съществото си разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е
редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или
частично изплащане на всяко от тях.
В този случай ЧСИ следва да съобрази привилегиите, уредени в
чл. 136 от ЗЗД, респ. реда на прилагането същите.
Следва да се има предвид също, че при съдебния контрол на
2
разпределението подлежат на проверка всички законови изисквания,
отнасящи се до реда за удовлетворяване на взискателите в
изпълнителното производство, като съдът служебно преценява
спазването на разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД и чл. 458-459 от ГПК и
без да са направени оплаквания в жалбата, с която е сезиран.
Предвид изложеното решаващият състав счита, че оплакването
за незаконосъобразност на двете заповеди за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК от 24.08.2021г., по които са издадени в полза на
взискателките Н.Д. и Р.Д. изпълнителни листове от 24.08.2021г. е
недопустимо да се преценява в настоящото производство. Заповедите
по чл. 417 от ГПК не подлежат на обжалване, освен в частта на
инкорпорираното в тях разпореждане за незабавно изпълнение. Когато
това разпореждане не е обжалвано и заповедта е влязла в сила изцяло,
тя е изпълнително основание, а изпълнителният лист, издаден въз
основа на нея е основание за започване на изпълнение по смисъла на
чл. 426, ал.1 от ГПК.
Нито ГПК, нито друг закон са предвидили правомощие на
съдебния изпълнител да преценява законосъобразността на ИЛ, респ.
на актът въз основа на който е издаден.
Само за пълнота на изложението настоящият състав отбелязва,
че счита, че не е било налице материалноправното основание за
издаване на двете заповеди за изпълнение, уредено в чл. 417, т.3,
предл.2 от ГПК, тъй като задължението за издръжка не се подчинява
на правната уредба на договорите, респ. на гражданскоправната
спогодба, а на специалния режим в СК. Последният предвижда, че
споразумение между родителите, относно издръжката на децата и др.,
има правна стойност само, ако е удобрено от съда. Смисълът на тази
специална уредба е целта, която преследва законодателят, а именно
засилената защита на децата и семейството. Ето защо процесното
споразумение между бившите съпрузи Д.и противоречи на закона.
Изложената незаконосъобразност е възможно да бъде евентуално
3
преценявана в исково производство по реда на чл. 464 от ГПК, което
жалбоподателя твърди, че е инициирал. Такова производство обаче не
е основание за спиране на изпълнителното дело, тъй като не запълва
нито една от хипотезите по чл. 432 от ГПК. В такава хипотеза е
предвидена гаранция за удовлетворяване на всички взискатели чрез
спиране предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено
вземане, съгласно чл. 464, ал.1, изр. второ ГПК. Предявяването на
такъв иск, обаче не прави атакуваното разпределение
незаконосъобразно.
Въззивният състав приема, че правилно в първи ред на
вземанията са включени разноските по принудителното изпълнение -
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Таксите към ЧСИ също се ползват с тази
привилегия, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладвано от
съдията Борислав Белазелков.
На следващо място вземанията на взискателките Д.и са с
предимство пред тези на „Колект БГ“ АД и Държавата по повелята на
чл. 136, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗЗД. Преценката на ЧСИ за кръга на
взискателите, размера на техните вземания и съответстващите им
привилегии е правилна, поради което жалбата трябва да бъде оставена
без уважение.
Ответничките по частната жалба Д.и са поискали присъждане на
разноски за адвокатска защита по въззивното обжалване. С оглед
изхода от последното и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да им
се присъдят такива в размер на 600лв.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Колект БГ“ АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“,
ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Б.Ц.,
взискател по изпълнението, подадена срещу Разпределението на суми,
4
обективирано в протокол с изх.№891018539870/25.03.2022 г. по
изп.дело№782/2021 г. на ЧСИ М.М..
ОСЪЖДА „Колект БГ“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от Ю.Б.Ц. да заплати на Р.И.
Д. и Н. Й. Д. разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
дело в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5