Решение по дело №35/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                                      Р Е Ш Е Н И E № 249

                                                   Гр.Бургас, 17.06.2019г.                               

 

                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                         граждански състав

на двадесет и девети май                                    две  хиляди и деветнадесета година

в съдебно заседание при закрити врати в следния състав:

 

                                                     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев

секретар Цветанка Арнаудова

като разгледа докладваното от съдия Добрев търговско дело номер 35 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

          Производството по делото е образувано по молба на „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а,  представлявано от Джанер Азиз Джансу с искане за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото дружество поради настъпила неплатежоспособност на търговеца. Молителят твърди, че дружеството е спряло плащанията си към всички кредитори, не рзполага с дълготрайни и краткотрайни активи, като не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения, произтичащи от търговски сделки, както и публичните си задължения. Прилага и ангажира доказателства.

         Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността на молителя, да бъде определена началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност срещу търговеца.

         Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:            

         Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан  в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

         От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че „Рафелла“ ООД е вписано като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 02.01.2013година. Вписаният предмет на дейност е многообразен, а внесеният  капитал на дружеството е в размер на 1000лв.

         За установяване твърденията на молителя са представени множество писмени доказателства: счетоводни баланси на дружеството, отчети за приходите и разходите на търговеца за 2015, 2016, 2017г., справка за състоянието на сметка 501-каса в левове, справка от НАП за публичните задължения на длъжника, заповед №1334 от 22.03.2019г. по ч.гр.д.№2445/19г. по описа на БРС. 

         Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.

 Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо дружество поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

 Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши преценка дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

            От събраните по делото доказателства и конкретно след анализ на данните от счетоводния баланс на търговеца за 2015г. се установява, че през тази година краткотрайните задължения на длъжника са с по-малка стойност от краткотрайните му активи. Такава разбивка на краткотрайните задължения на търговеца към 2016 и 2017г. не може да бъде направена, предвид обстоятелството, че последният е подавал съкратен баланс, в който същите са отразени общо-краткотрайни и дълготрайни. Независимо от горното по делото са ангажирани достатъчно убедителни доказателства, свидетелстващи за наличие на сериозни затруднения за търговеца да погасява краткотрайните си задължения, каквито несъмнено представляват тези към НАП и „Спиди“АД. Тези задължения следва да се квалифицират като краткотрайни, предвид обстоятелството, че са изискуеми и с настъпил падеж.

            Освен това след обсъждане на данните, отразени в балансите на предприятието за 2016 и 2017г. става ясно, че през последните две години дълготрайните задължения на търговеца значително надвишават дълготрайните му активи, което пък е индиция за съществуването на другото основание за обявяване на търговеца в несъстоятелност, а именно неговата свръхзадълженост.

             Анализът на информацията, съдържаща се в представената и приета подробна справка за задълженията на „Рафелла“ ООД към НАП, мотивира извод, че дружеството е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва задълженията си и извършва каквито и да е парични разплащания още в края на 2017г.

Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от  трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има  задължения към повече от един кредитор, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към НАП и към други кредитори, за които не е представена аналитична отчетност, но които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 265 144 лева. Общият размер на задълженията му към кредиторите е възлизал в края на 2017г. на сумата от 382 хиляди лева, а активите на предприятието за същия период са на стойност  285 хиляди лева.  

Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Настъпването на неплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията трябва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява категорично и недвусмислено, че търговското дружество е спряло плащанията си към кредиторите. Спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за плащане, включително на налични парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на „Рафелла“ ООД трябва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. В конкретния случай спирането на плащанията е настъпило в края на 2017г., когато са станали изискуеми една част от публичните задължения на търговеца и това състояние на длъжника е съпроводено с трайни икономически затруднения в дейността му, като продължава и понастоящем.

Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.01.2018г., тъй като именно от този момент нататък дружеството е изпаднало в трайно състояние на спиране на плащанията към кредиторите и натрупало значими като размер задължения към фиска.

            При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.

             Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Кредиторът НАП-гр.София е поканен да предплати началните разноски, определени по реда на горния законов текст, но не е проявил интерес към настоящата процедура и не е внесъл указаната от съда сума.

             С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лв. по сметка на Окръжен съд- Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело.

            В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от решението следва да бъде изпратен за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.

            Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд

                                    

                      Р       Е       Ш       И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на на „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а, като определя 01.01.2018 година за нейна начална дата.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите имоти на „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул. “Брацигово“ №16а.

ОБЯВЯВА „Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а в несъстоятелност.

СПИРА производството по настоящото дело по несъстоятелност №35/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА„Рафелла“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Брацигово“ №16а да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.

ДА СЕ изпрати препис от съдебното решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.

Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

                                                                                              Съдия: