ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
гр. Велико Търново, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 28 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от К.М.К. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Решение № 1012-04-128#1/ 20.12.2019 г.
на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП
на НОИ/ - гр. Велико Търново. С обжалваното решение на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 и чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от Кодекса за
социални осигуряване /КСО/, е оставена без разглеждане жалба с вх. №
1012-04-128/ 06.12.2019 г., подадена от К.М.К., срещу Разпореждане
№ **********/ 08.04.2011 г., Разпореждане № **********/ 20.07.2012 г. и
Разпореждане № 778/ 04.09.2013 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ – гр. Велико Търново и е прекратено производството по тази жалба.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, като излага
доводи, че дори да е влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО за отпускане
на пенсията му, то е неправилно. Излага оплаквания за незаконосъобразност на
разпореждането за отпускане на пенсията му за осигурителен стаж и възраст от
дата 03.11.2010 г. и на последващи разпореждания от дати 20.07.2012 г. и
04.09.2013 г., с първото от които е актуализиран размера на пенсията му, а с
второто същата е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО. Счита, че при
отпускането на пенсията му за ОСВ Изтъква, че с разпореждането от 08.04.2011 г.
неправилно са определени както датата на отпускане на пенсията,
така и осигурителния му стаж по категории, както и че издаването на разпореждането от 20.07.2012 г. за преизчисляването
на пенсията му, е неоправдано забавено и разглеждането на молбата му е
продължило 13 месеца, като в крайна сметка пенсията му не е преизчислена.
Твърди и че разпореждането за спирането на пенсията му, след потвърждаването му
по административен ред, е било обжалвано пред АСВТ на дата 04.12.2013 г., но е
била отхвърлена, както и че на 26.01.2019 г. е подал молба в АСВТ, по която още
не образувано дело. Подателят на жалбата прави искане да се уважи същата и да
се образува дело срещу ТП на НОИ – Велико Търново.
Ответникът – директорът
на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Велико
Търново, чрез когото е подадена жалбата, не заема становище по нея.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № **********/08.04.2011 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, по негово Заявление с вх. № 26155/ 03.11.2010 г., на К.М.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в размер на 195,39 лв., считано от 03.11.2010 година. Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО на 09.06.2011 г., като жалбата е отхвърлена от горестоящия административен орган с негово Решение № 41/ 07.07.2011 година. Решението на ръководителя на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Велико Търново, с жалба подадена на 27.07.2011 година. С Решение № 426/ 09.01.2012 г. по адм. дело № 737/ 2011 г. по описа на АСВТ, оставено в сила с Решение № 8866/ 19.06.2012 г. по адм. дело № 2511/ 2012 г. по описа на Върховен административен съд, е отхвърлена жалбата на К.К. срещу Решение № 41/ 07.07.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. Велико Търново. С искане от дата 23.04.2019 г. К.К. е инициирал производство по чл. 237 от АПК, за отмяна на Решение № 426/ 09.01.2012 г. по адм. дело № 737/ 2011 г. по описа на АСВТ. С определение № 16269/ 29.11.2019 г. по адм. дело № 6702/ 2019 г. на ВАС, петчленен състав, искането за отмяна е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Междувременно с Разпореждане № **********/ 20.07.2012 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Велико Търново, във връзка с подадено от него заявление от 06.06.2011 г., пенсия на К.К. за осигурителен стаж и възраст е изменена, считано от 03.11.2010 г., при вземане предвид на посочен от него друг базисен период за изчисляване на осигурителен доход. Няма данни посоченото разпореждане да е било надлежно обжалвано по реда на КСО, същото е влязло в сила, най късно на дата 28.11.2012 г., съобразно определения в чл. 117, ал. 2 от КСО / в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./ и датата на изпращане на молба, в която К. е изразил отношение към разпореждането за изменение на ОСВ /л. 57 и л. 58 от административната преписка/.
С Разпореждане № 778/ 04.09.2013 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, пенсията за осигурителен стаж и възраст на К.К. е била спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО /пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца/, считано от дата 01.09.2012 година. С жалба от 09.10.2013 г. разпореждането е оспорено по реда на чл. 117 от КСО, жалбата е отхвърлена като неоснователна с Решение № РеДир-63/ 07.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново. Решението е връчено на К.К. лично, по пощата, на дата 11.11.2013 г. /л. 77 от административната преписка/, няма данни и не се твърди да е било обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 26.11.2013 г., вторник, присъствен ден.
С жалба вх. № 1012-04-128/ 06.12.2019 г. до директора на ТП на НОИ –
гр. В. Търново, К.М.К. е поискал да бъде отменено Разпореждане № 778/ 04.09.2013 г. на
ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново с което е
спряна пенсията му, както и разпореждането от 08.04.2011 г. /за първоначалното
отпускане на пенсия/, и това от 20.07.2012 г. /за преизчисляване
размера на пенсията/. Заявил е, че желае да се изпълнят всички му искания, като му се отпусне
полагащата се пенсия, от датата която съм посочил в жалбата – 01.04.2009 г., с
реален стаж по категории, заедно със съответните индексации и компенсации за коледни и великденски
добавки, и да му се преведе сборуваната сума. Към жалбата не са били приложени
доказателства. С Решение № 1012-04-128#1/ 20.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. В. Търново,
жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и чл. 88,
ал. 1, т. 2 от АПК и образуваното по нея административно производство е
прекратено. Решението е съобщено на К.К. на 31.12.2019 г. /известие за
доставяне на л. 105 от преписката/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по
пощата, чрез органа, който го е издал, на дата 06.01.2020 година /л. 4 от
делото/. С жалбата пред съда не са представени доказателства, от директора на
ТП на НОИ – гр. В. Търново е изпратена административната преписка, съдържаща и
част от изброените по-горе документи /административни актове и съдебни
решения/. Останалите коментирани съдебни актове са общодостъпни на интернет
страницата на Върховен административен съд.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа
съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Същата е подадена при спазване на срока по чл. 88, ал. 3 от АПК. С оглед на това, жалбата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
След извършената на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, на
обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ
подлежат разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и
за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. При липса на
изрична уредба в специалния закон, субсидиарно приложима е разпоредбата на чл.
88, ал. 2, предл. второ от АПК, съгласно която оставянето без разглеждане на
оспорването по административен ред, е в правомощията на органа, компетентен да
разгледа това оспорване по същество. В случая решението за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на производството е издадено от директора на ТП
на НОИ – гр. В. Търново, в пределите на неговата материална компетентност.
Решение № 1012-04-128#1/ 20.12.2019 г.
на директора на ТП на НОИ - гр. В. Търново е издадено в писмена форма и съдържа
достатъчно пълно и точно изложение на правните основания, и фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му.
Обжалваното решение е правилно като
резултат и по отношение прилагане на относимите процесуални норми на закона.
По отношение Разпореждане № **********/08.04.2011 г.
на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което
първоначално е отпусната пенсия на жалбоподателя и потвърждаващото го Решение №
41/ 07.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, субсидиарно приложима в разглеждания случай,
въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното
производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни. От друга страна, по силата на чл. 299, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 от АПК спорът, разрешен със сила на
пресъдено нещо, не може да бъде пререшаван от административния орган или от
съда. В разглеждания случай спорът относно първоначално отпуснатата на К.
пенсия е бил разрешен с Решение № 426/ 09.01.2012 г. по адм. дело № 737/ 2011
г. на АСВТ, оставено в сила след редовен инстанционен контрол, като от
компетентния съд е било прекратено и инициираното от К.К. производство за
отмяната му чрез извънредния способ за контрол по чл. 237 и сл. от АПК. При
това положение посочените по-горе разпореждане и потвърждаващото го решение не
могат да бъдат изменяни или отменяни от органите, които са ги е издали. Тъй
като актовете са били обжалвани по съдебен ред, по отношение на тях е
недопустимо и възобновяване на административното производство по реда на чл. 99
от АПК.
Относно Разпореждане № **********/
20.07.2012 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ - Велико Търново
за преизчисляване на отпуснатата на К. пенсия. Въпросното разпореждане не е
било обжалвано и както се посочи по-горе, е влязло в сила най късно на дата
28.11.2012 година. Сроковете по чл. 117, ал. 2 от КСО са преклузивни и с
изтичането им се погасява правото на адресата на административния акт да търси
защита срещу него, чрез оспорването му по административен ред. Доколкото в КСО
не са уредени хипотезите на недопустимост на такова оспорване, приложение
намират разпоредбите на чл. 88 от АПК. В случая жалбата, с която е сезиран
директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е подадена повече от 7 години след
изтичането на срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и правилно е била оставена без
разглеждане от горестоящия административен орган, на основание чл. 88, ал. 1,
т. 2 от АПК.
От директора на ТП
на НОИ – гр. В. Търново не е обсъдена възможна приложимост на производство по
реда на чл. 99 и сл. от АПК по отношение Разпореждане № **********/ 20.07.2012 г.
на ръководителя „ПО“, а такова и не е искано от подателя на жалбата. За пълнота
следва да се отбележи, че това производство /възобновяване производството по
издаване на влязъл в сила индивидуален административен акт/, в случая също е
неприложимо, съобразно установените по преписката факти. Процедурата по
възобновяване по Глава седма от АПК, представлява извънреден способ за контрол
на влязъл в сила административен акт, поради което се развива по строго
формални правила и при наличието на изчерпателно установените в чл. 99 от АПК
основания. В случая към жалбата не са приложени доказателства и не се правят
твърдения за наличието на обстоятелства от вида на визираните в чл. 99, т. 2 –
т. 7 от АПК, съответно е безсмислено обсъждането на сроковете по чл. 102, ал. 2
от същия кодекс. Направените от оспорващия твърдения /хаотично изложени/, биха
могли да се отнесат към хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК, но и в този вариант
инициативата за отмяна не изхожда от някой от изрично определените в закона
субекти, а и към датата на издаването на оспореното решение отдавна е изтекъл
срокът по чл. 102, ал. 1 от АПК. Съобразно така установеното, дори да беше
прието, че в случая е налице искане на К.К. за отмяна на влязъл в сила
административен акт, директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново отново не е
разполагал с възможността да се проведе такова, с произнасяне по същество. В хипотезата
на чл. 99, т. 1 от АПК тази му компетентност е преклудирана поради изтичане на
съответния срок, а липсват доказателства за наличието на материалноправните
предпоставки, обуславящи допустимостта на производство в някой от останалите
лимитативно определени в закона случаи. Поради това произнасяне на горестоящия
орган по реда на Глава седма от АПК би било извършено при липса на
компетентност и/или без надлежно сезиране, което би обусловило неговата
нищожност.
Изложеното важи и
за Разпореждане № 778/
04.09.2013 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ – гр. В.
Търново, и потвърждаващото го решение Решение № РеДир-63/ 07.11.2013 г. на
директора на териториалното поделение. Следва да се отбележи, че в случая става
въпрос за разпореждане, влязло в сила след изричното му потвърждаване от
горестоящия административен орган. Поради това не става дума за просрочие на
жалбата на К., а тъй като се касае за оспорване по административен ред,
неприложима според настоящия състав е и посочената от ответника разпоредба на
чл. 26, ал. 2, т. 1 от АПК. Касае се повторно оспорване на влязъл в сила
административен акт, което при съществуващата правна уредба може да бъде
квалифицирано единствено като искане за възобновяване на производството на
придобили стабилитет, необжалвани по съдебен ред административни актове.
Досежно тях важат изцяло изложените по-горе мотиви по отношение Разпореждане № **********/
20.07.2012 г. на ръководителя „ПО“. И в този случай не се твърди
и не е доказано наличието на някое от основанията по чл. 99, т. 2 – т. 7 от АПК, а квалифицирано като такова по чл. 99, т. 1 от АПК, искането е направено
извън срока по чл. 102, ал. 1 от АПК и от лице без надлежна легитимация.
Предвид това, като е оставил същото без разглеждане и е прекратил образуваното
пред него производство горестоящият административен орган е постановил правилно
по своя краен резултат решение.
Предвид горното, съдът намира, че
жалбата на К.М.К., срещу Решение
№ 1012-04-128#1/ 20.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Велико Търново, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора, разноски
на страните не следва да се присъждат, тъй като не са били поискани.
Водим от горното
и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на К.М.К. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 1012-04-128#1/ 20.12.2019 г.
на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
гр. Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №
1012-04-128/ 06.12.2019 г., подадена от К.К., срещу Разпореждане
№ **********/ 08.04.2011 г., Разпореждане № **********/ 20.07.2012 г. и
Разпореждане № 778/ 04.09.2013 г., и трите на ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Велико Търново и е прекратено производството
по тази жалба.
Определението не
подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: