№ 1203
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано e след постановяването на решение № 24/17.05.2022г., постановено по гр.д. №
2123/2021г. на ВКС е отменено решение №460/02.03.2021г., постановено по в.гр.д. №2573/2020г.
на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания
относно провеждането на техническа експертиза, която да се извърши от софтуерен специалист.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз основа на
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н ”Вл.Варненчик”, Варна тауърс Г, бул.”Вл.Варненчик” №258 срещу
решение № 3548/29.07.2020г., постановено по гр.д. № 19499/19г. на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на въззивника, че Л. М. В., не му дължи сумата от 11348,74лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на
електроенергия,начислена по фактура № **********/18.11.2019г., за периода 30.01.2018г. –
29.01.2019г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Сочи се, че са налице предпоставките за извършената корекция в сметката на абоната.
Същата била законосъобразна, при законно установено неточно отчитане на електрическата
енергия. Правилно била начислена потребената от ищеца енергия, съответна на доставената от
дружеството, поради което и на основание сключения между страните договор, абонатът дължи
нейното заплащане. Основателно, поради това било вземането на дружеството за потребена
енергия. Отправеното искане е атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а искът – отхвърлен.
Моли се и за присъждане на сторените разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.Евентуално
е заявено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
В последното открито съдебно заседание по настоящото дело процесуалният представител
на въззивника моли да се уважи жалбата, като обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
1
Претендира и присъждане на разноск, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна, представлявана от своя пълномощник, поддържа искането си за
потвърждаване на първоинстанционното решение. В условията на евентуалност, моли да се
отхвърли иска до размера на приетата стойност на потребена енергия в допълнителната съдебно-
техническа експертиза. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък, както и
прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова молба Л. М.
В., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Енерго - Про Продажби” за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 11348.74 лева, по фактура № **********/18.11.2019 г.,претендирана поради корекция на сметка
на клиентски № ********** и абонатен № ********** начислена за периода 30.01.2018 г. до
29.01.2019 г., за обект на потребление: ****.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия в посочения обект на
потребление. Твърди, че по информация, която получил от ответното дружество, била извършена
проверка на СТИ от „ЕРП Север“ АД, на адреса. Оспорва констативния протокол от проверката.
Твърди, че неоснователно и незаконосъобразно му е начислена процесната сума, че същата не е
потребена от него и съответно не я дължи. Отрича да е манипулирал средството за техническо
измерване. Допълва, че корекцията е извършена въз основа на нищожни правни норми, като към
момента няма действащи такива, които да предвиждат такава отговорност на абоната. Твърди, че
ако е налице неизправност в СТИ, задължение е на „ЕРП Север“ АД и на „Енерго -Про Продажби“
АД да го поддържа в изправност. Отправя искане да бъде установено по отношение на него, че не
дължи процесната сума, както и да му се присъдят сторените разноски.В евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по искане на другата страна. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът - „Енерго - Про Продажби” АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество, по силата на договор за
продажба на ел. енергия. Потвърждава твърдението в исковата молба, че е извършена техническа
проверка на СТИ на потребителя, на 29.01.2019 г., в следствие на която е направена корекция и
издадена фактура за исковата сума. Твърди, че на проверката е присъствал лично абоната, а
констативния протокол от проверката е бил подписан от него. Излага, че след съмнения за
софтуерна манипулация, СТИ е свалено и изпратено в Български институт по метрология, където е
констатирана намеса в тарифната схема на електромера, която трябвало да се състои от тарифи Т1,
Т2 и Т3. В четвъртата, невизуализирана тарифа, била разпределена част от потребената енергия.
Всичко било видно в КП № 2596 от 04.11.2019 г. Основанието на корекцията се намира в чл. 183
от ЗЗД, доколкото се касае за точно установено количество потребена енергия, за която се дължи
плащане на основание сключения договор. Посочва, че липсата на данни за техническа
неизправност на електромера, с изключение на извършената манипулация, води до извода, че
прочетеното в регистъра на Т4 количество от електрическа енергия е реално доставено, съответно
консумирано. Доколкото ПИКЕЕ е отменен към датата на извършване на проверката, енергията е
остойностена по цени за технологични разходи, по – ниски от цената за електроенергия поотделно
на всяка тарифа. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Доказателствена тежест по него, както и с оглед поддържаното основание за дължимост по
чл. 183 от ГПК, налага ответникът да установи в условията на пълно и главно доказване, че с
ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на договор за продажба
на електрическа енергия, по силата на който е доставил в процесния едногодишен период на
насрещната страна претендираното количество електрическа енергия, отчетено в
невизуализирания регистър на средството за търговско измерване.
Не е спорно между страните, че са обвързани от валиден договор с предмет продажба и
доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни услуги“ по
2
смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1301543/29.01.2019 г. се установява, че
служители на дружество са извършили техническа проверка на измервателното средство, в
резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, поради констатирана
софтуерна манипулация. Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили
проверката, лично от абоната и съпругата му.
Съгласно констативен протокол на БИМ, ГД „МИУ“, РО - Варна от метрологична експертиза
на средството за измерване, след софтуерно прочитане на паметта на електромера е констатирала
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от три
тарифи Т1, Т2 и Т3. Действително потребената електрическа енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т4 – 58854kWh. Според метрологичната експертиза не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера, а същият съответства на метрологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище
от 14.11.2019 г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с клиентски №
********** и абонатен № ********** начислена, в размер на 58854 kWh., за периода 30.01.2018 г.
до 29.01.2019 г., въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено
неотчетено количество ел. енергия.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура от 18.11.2019 г. на
стойност 11348.74 лева с вкл. ДДС, представляващи служебно начислено количество ел. енергия за
обект с клиентски № ********** и абонатен № **********, в размер на 58854 kWh., за периода
30.01.2018 г. до 29.01.2019 г.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена съдебно - техническа експертиза,
видно от заключението на която е, че СТИ е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка
преди да бъде монтиран, срокът на метрологична годност е 4 години /като е произведен през 2014
г./ и е изтекла в края на 2018 г.На 29.01.2019 г., когато е извършена проверката СТИ не е бил годно
техническо средство от метрологична гледана точка. Електромера е трифазен и по фабрични
настройки следва да отчита по трите видими тарифи – 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3. Вещото лице е
констатирало неправомерна софтуерна намеса, която се изразява в пренасочване на цялото
натрупаното количество ел. енергия в скрит регистър 1.8.4, който не се отразява на дисплея. Така
СТИ е отчел процесното количество енергия в обекта.Заключава се, че изчисленията по фактурата
са коректни.
В изпълнение на дадените с Решение № 24/17.05.2022 г. по гр. дело № 2123/2021 г. на ВКС, III
ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото
настоящата съдебна инстанция е допуснала провеждането на софтуерна експертиза. Съобразно
релевираните от процесуалния представител на въззиваемата страна възражения за непълнота на
заключението, досежно стойността на доставимата съобразно пропусквателната способност на
СТИ електроенергия за посочения от ответника период на допълнителното начисление,
обективиран в периода на фактурата, в производството е проведена и допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключенията на двете експертизи,
изготвени при повторното разглеждане на делото, като обективно и компетентно дадени, и
базиращи се на фактическата установеност по делото. Същите пълно и обосновано дават
заключение по релевантните за спора обстоятелства относно моментът и начинът на натрупване на
показанията в тарифа 1.8.4 на процесното СТИ, както и касателно възможното количество, което
може да бъде потребено от абоната за период от една година.
От заключението на съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице – софтуерен
специалист, се установява, че електромерът тип МТ174, с фабричен № 1114 0215 6435 2727 е
монтиран на абоната на 14.11.2014 г., нов и с нулеви показания по трите тарифи – Т1, Т2 и Т3, без
отбелязване за показания по тарифа Т4. Малко след монтажа (предвид отчетеното количество в
скрития регистър) СТИ е препрограмирано посредством софтуерно вмешателство да отчита
потреблението, през определени часове на денонощието, в скрита на дисплея тарифа-Т4.
Промяната на настройките е извършена от неустановено лице, като е била целенасочена. По време
на монтажа „скрития регистър“ е бил с нулев отчет. Дружеството не разполага със софтуер, който
да манипулира показанията в регистрите. СТИ, съгласно записания отчет в тарифа Т4, за
3
процесния период е регистрилало 13 498 kWh. Енергията в размер на 58 854 kWh е измерена,
доставена и потребена за период повече от една година.
При изслушването на експертa в съдебно заседание поддържа заключението си в смисъл, че
натрупванията, които не са отразени в паметта на СТИ са започнали да се тарифират малко след
монтирането на електромера, който извод е в резултат на изчисляване коефициента на натрупване
на енергията в Т4 спрямо енергията в останалите три тарифи /изчислена при същия коефициент/.
Твърди, че цялото количество фактурирана енергия се е натрупало след датата на монтажа до
проверката, за период много по-дълъг от една година.
По делото е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена, подписана и
защитена в открито съдебно заседание от вещото лице инж. С. Д.. От заключението на същата се
установява, че консумираната ел. енергия от 13 498 kWh, за периода от 30.11.2018г. до
29.01.2019г., според определените от КЕВР цени за подпериоди,е на стойност от 2603 лева с ДДС.
С оглед установеното по делото софтуерно препрограмиране, чрез което отчетът на
преминалата през СТИ електроенергия е записван във невизуализирана негова тарифа, следва да
се посочи, че към момента на проверката – 29.01.2019 г. чл. 55 от ПИКЕЕ, приет с Решение на
КЕВР т.1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ не е пораждал действие в
темпорално отношение, за въззивното дружество. Не е съществувала нормативно предвидена
възможност за извършване на корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в
ПИКЕЕ основания.
От друга страна, съгласно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана включително в
Решение № 24 от 14.05.2022 г. по гр. д. № 2123/2021 г. на ВКС, III г.о., с което на настоящата
въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се приема,
че по аргумент на чл. 200, ал. 2 от ЗЗД, при доказано от страна на доставчика реално доставено
количество електрическа енергия за процесния перид, включително в случаите когато не е
отчетена правилно, с изключение когато не се касае за софтуерно вмешателство върху СТИ,
възниква задължение за крайния клиент да заплати продажната цена на потребеното количество.
Приема се, че дори да се докаже, че манипулацията е извършена от абоната, той дължи заплащане
на реално използваната енергия, ако дружеството – доставчик докаже наличието на потребление и
съответния му размер. Тъй като липсва нормативна база на процедурата и начина на
преизчисляване на ел. енергията, поради грешки в изчислението на електромера, успешно
проведено доказване, по реда ГПК, е достатъчно за гарантиране равни права на страните и за
защита на добросъвестните потребители. Отговорността за купувача възниква на договорно
основание, съгласно чл. 183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при липса на
специална правна уредба преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на ВАС по
дела с № 2385/2016г. и № 387/2017г., изводът за приложимост на правилата за договора за
покупко-продажба следва от общото правило, че купувачът по него дължи заплащане на цената на
доставена стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът, комуто е
доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за
потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 183 от ЗЗД. От заключението на
проведените при повторното разглеждане на делото СТЕ и допълнителна експертизи, проведени от
софтуерен специалист, се установява с категоричност, че процесното количество 58 854 kw/h е
преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на потребление, като вследствие
на неправомерно софтуерно вмешателство е записано в невизуализиран регистър, което е
възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет.
В същото време от трите приети в производството и неоспорени от страните експертизи се
обосновава безпротиворечивият извод, че записаното количество електроенергия в регистър Т4 е
натрупано за много по-дълъг период от едногодишния, за който е начислено и претендирано от
ответника. От заключението на проведената пред настоящата инстанция техническа експертиза е
видно, че това се е случило малко след монтажа на СТИ– от 14.11.2014г., когато е извършена
софтуерната параметризация, до датата на демонтажа на електромера – 29.01.2019 г. От
посоченото обстоятелство, ценено съвкупно с приетия за доказан по делото факт, че e извън
4
номиналната възможност на инсталацията на абоната през нея да бъде пренесена електроенергия в
размер на 58854 kw/h за една година, следва да се приеме, че въззивникът не е доказал
твърдението си, че отчетената ел.енергия е доставена в периода от 30.01.2018 г. – 29.01.2019 г., за
който е издадена фактура № **********/18.11.2019 г., напротив същото е опровергано от
доказателствената съвкупност по делото.
Гореизложеното не означава, че ищецът не дължи изобщо заплащане на отчетената в Т4 и
потребена от него електроенергия, тъй като при доказаност на основанието за възникване на
договорното му задължение, съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК
и да определи размерът на задължението, като посоченото разрешение се споделя от актуалната
съдебна практика, обективирана например в Решение № 50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2021 г.
по описа на ВКС, III г.о., Решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2021 г. по описа на ВКС,
IV г.о. и Решение № 60191/22.12.2021 г.по гр. № 3651/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В посочения смисъл, от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява, че дължима сума за изразходена електроенергия за претендирания от ответника
периода от 30.01.2018 г. до 29.01.2019 г. възлиза на 2603 лева с ДДС. Тъй като сумата се дължи по
общите правила на договора за продажба, цената по нея следва да се определи съобразно
приложимата цена на електроенергията, определена от КЕВР за процесния период. Доставянето и
потребяването от абоната в посочения времеви интервал е доказано по основание и по размер,
поради което отрицателният установителен иск за нея следва да бъде отхвърлен с отмяна на
първоинстанционното решение в частта, установяваща недължимост на сумата от 2603 лева.
Доколкото ответникът не е доказал съществуването на парично задължение над посочената
стойност за този период, за разликата над него до пълния претендиран размер от 11 348.74 лева,
или общо за 8745.74 лева /11 348,74 лева-2603 лева/ претенцията следва да бъде уважена, а
решението – потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, включително частичната отмяна на първоинстанционното решение,
настоящият състав следва да отговори на претенциите на страните за сторени разноски пред
всички инстанции.
Всяка от страните по делото е предявила претенции за разноски, съобразно представени
списъци по чл. 80 от ГПК по всяко от четирите дела. Както ищецът, настоящ въззиваем, така и
ответникът – въззивник, в настоящото производство, са доказали разходване им. Основателни са
направените възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатските хонорари, и на
двете страни. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно материлния интерес по делото, законовия минимум на
възнаграждението за един адвокат е в размер на 870, 46 лева без ДДС и 1044,55 лева с ДДС.
Следва да се отбележи, че разноските за адвокатски хонорар на Л. М. В. са възстановими с
включено ДДС само за защитата и съдействието по в. гр. д. № 2573/20 г. по описа на ВОС и гр. д.
№ 2123/2021 г. по описа на ВКС, по останалите две дела са доказани без ДДС.
Поради така изложеното, на ищецът следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски общо, в
размер на 3459,36 лева, съставляващи сторените както следва: по гр. д. № 19499/2019 г. по описа
на ВРС - общо 1024,49 лева, по в. гр. д. № 2573/2020 г. по описа на ВОС – общо 804,97 лева, по гр.
д. № 2123/2021 г. по описа на ВКС – общо 804,97 лева и по в. гр. д № 1131/2022 г. по описа на
ВОС – общо 824,93 лева. На дружеството, съобразно отхвърлената част от иска, следва да му се
възстановят съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 1195,47 лева, от които: по гр. д. №
19499/2019 г. по описа на ВРС - общо 273,99 лева, по в. гр. д. № 2573/2020 г. по описа на ВОС –
общо 291,64 лева, по гр. д. № 2123/2021 г. по описа на ВКС – общо 298,52 лева и по в. гр. д №
1131/2022 г. по описа на ВОС – общо 331,32 лева.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 3548 от 29.07.2020 година, постановено по гр.дело № 19499/2019 година
по описа на ВРС, в частта, с която в отношенията между страните, е прието за установено че
ищецът Л. М. В., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ж.к Възраждане, бл. 18, вх. 3, ет. 6, ап. 64, не
дължи на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 2603/две хиляди
шестотин и три/ лева, представляваща разликата между уважената претенция за недължимост на
сумата от 8745,74 лева до пълния претендиран размер 11348,74 лева, начислена корекция на
сметка за ел. енергия, за периода 30.01.2018 г. – 29.01.2019 г., по фактура № **********/18.11.2019
г., на партида с клиентски № 13000735999 и абонатен № **********, с адрес на потребление:
**** на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, с която „Енерго - Про Продажби” АД е
осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Л. М. В. в
размер на 1 358,95 лв. /хиляда триста петдесет и осем лева и деветдесет и пет ст./, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. В., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ж.к Възраждане, бл.
18, вх. 3, ет. 6, ап. 64, отрицателен установителен иск с правно чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане
за установено в отношенията му с ответника „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г,
че не му дължи сумата от 2603 /две хиляди шестотин и три/ лева, представляваща горницата над
уважената претенция за недължимост на сумата от 8745,74 лева до пълния претендиран размер
11 348,74 лева, представляваща начислена корекция на сметка за ел. енергия, за периода 30.01.2018
г. – 29.01.2019 г., по фактура № **********/18.11.2019 г., на партида с клиентски № 13000735999 и
абонатен № **********, с адрес на потребление: ****, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3548 от 29.07.2020 година, постановено по гр.дело № 19499/2019
година по описа на ВРС в останалите части.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Л. М.
В., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ж.к Възраждане, бл. 18, вх. 3, ет. 6, ап. 64 сумата от 3459,36
лв. /три хиляди четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща сторени в четирите производства по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. М. В., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ж.к Възраждане, бл. 18, вх. 3, ет. 6, ап.
64 да заплати на Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 1195,47
/хиляда сто деветдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторените в
четирите производства по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6