№ 100
гр. ЛЕВСКИ , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100030 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от
ЗЗД, както и при условията на евентуалност /в случай, че бъде отхвърлен
предявения установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ осъдителен иск с правно основание чл. 79
от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответницата е
сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14841851, по силата на
който на ответницата е предоставена сумата от 5000 лв. за срок от 60 месеца,
считано от датата на сключване на договора 11.05.2017 г. Договорено е
паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 180,37 лв., като в договорът е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Твърди, че сумата предмет на договора е преведена
по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит. Твърди, че в чл. 5 от договора е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по
1
договор за потребителски кредит № PLUS-14841851 на 05.09.2019 г., като към
тази дата са погасени 27 месечни вноски. Твърди, че на основание чл. 5 от
договора вземането му е станало изискуемо в пълен размер, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 05.10.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника. Твърди, че е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.
623/2020 г. по описа на РС Левски, че след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобщението е връчено чрез залепване на
уведомление и съдът е дал възможност за предявяване на настоящия иск, като
в указания срок, ищцовото дружество е предявило иска.
Моли съда да постанови решение, с което да установи вземането му по
отношение на ответника съобразно издадената заповед за изпълнение.
Претендира направените деловодни разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно обявена и поради
това ненастъпила предсрочна изискуемост, е предявен осъдителен иск срещу
ответницата.
Тъй като съобщението до ответницата по настоящото дело е връчено по
реда на чл. 47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление и ответницата не се
е явила да получи в указания срок съдебните книжа, на същата на основание
чл. 47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител.
На особения представител е връчено копие от исковата молба и от
доказателствата и в дадения от съда едномесечен срок особения представител
на ответницата е представил отговор на исковата молба. В представения
отговор на исковата молба се изразява становище, че клаузите по процесния
договор не са индивидуално уговорени, тъй като същите имат характер на
предварително изготвени от кредитора условия, върху съдържанието на които
кредитополучателя няма възможност да влияе и да предоговаря. Твърди се, че
са налице неравноправни клаузи в договора и че е правно релевантен фактът,
че не е обявена изрично на длъжника предсрочната изискуемост, тъй като
съгласно трайната практика на съдилищата не само при договорите за банков
кредит, но и по отношение на договорите за потребителски кредит,
съдържащи уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, същата следва
2
да бъде обявена по надлежния ред преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че приложената към
делото „последна покана“ до кредитополчателя, датирана на 21.05.2020 г.
няма необходимата доказателствена тежест като надлежно извършено
обявяване на настъпила предсрочна изискуемост, което да е достигнало до
кредитополучателя и съответно да произведе последиците по договора.
Твърди се, че не е ясно как е изпратена, получена ли е от ответницата, узнала
ли е тя този факт. В заключение е изложено твърдение, че при ненадлежно
упражняване на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
вземането на кредитора по настоящия договор не е възникнало на заявеното
правно основание и не е в посочения размер.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Във връзка със съединения с исковата молба при условията на
евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, поради липса на надлежно обявена и поради това ненастъпила
предсрочна изискуемост, осъдителен иск срещу ответницата, се изразява
становище, че исковата молба има характер на уведомление до длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост, предвид на което от момента на
връчване на препис от нея на процесуалния представител на ответника,
вземанията, предявени по този иск, с ненастъпил падеж следва да се считат за
предсрочно изискуеми. Изразено е становище, че съгласно Тълкувателно
решение № 3/2017 г. на ВКС размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва за
забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, без да се дължи
договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Направено е искане ако се
уважи осъдителният иск, съдът да съобрази горното и да отхвърли като
неоснователни предявените за плащане суми в исковата молба. Относно
претенциите за присъждане на разноски е направено искане да бъдат
оставени без уважение.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 623/2020 г. на РС
Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение против ответника.
Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на
ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от
съда срок.
От представените по делото писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза
по безспорен начин се установява, че между „*****“ *****, като кредитор и
ответницата П. ЕМ. СТ. като кредитополучател е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS-14841851 от 11.05.2017 г., по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 5000 лв.
съгласно договора кредитът е отпуснат с краен срок за погасяване 05.05.2022
г., при договорен лихвен процент 17,12 % и годишен процент на разходите –
33,16%. Договорено е, че следва да се издължава на 60 месечни погасителни
вноски, всяка от които по 180,37 лв. Посочена е застрахователна премия 1680
лв. и такса ангажимент 175 лв., както и че общата стойност на плащанията е
10822,20 лв. В договора се съдържа и погасителният план по отпуснатият
кредит.
От заключението на вещото лице се установява, че кредитът е усвоен на
11.05.2017 г., както и че кредитополучателя е платил суми равни на 27
месечни вноски.
Предвид установените договорни отношения между страните, съдът
приема, че правоотношението между страните, на което ищецът основава
своето вземане, следва да бъде разгледано на плоскостта на ЗПК.
Съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период от тяхното предоставяне. Стани по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
4
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Кредитор е всяко физическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
В настоящия случай са налице условията, визирани в цитираната
разпоредба и следва да се приеме приложимостта на ЗПК по отношение
сключения между страните договор за потребителски паричен кредит.
С разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗПК са въведени императивни
изисквания относно съдържанието на договора за потребителски кредит, като
в т.11 е предвидено, че договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, а в т. 12 се съдържа изискване погасителният план
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай посочените по-горе императивни законови
изисквания не са изпълнени.
Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит
е, че същият не съдържа разбивка на определените в него погасителни
вноски. Те са посочени като брой и сума, а в отразения в договора
погасителен план се съдържа информация за падежните дати на отделните
погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия погасителен
план не става ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от
договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора, а в чл. 2 е предвидено, че застрахователната премия се разделя на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски и част от всяка
месечна погасителна вноска. В договора обаче не се съдържат данни от какви
суми е формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата
като главница, лихва и други компоненти. Не става ясно също така нито от
клаузите на самия договор, нито от обективирания в него погасителен план,
върху какъв размер на главницата се начислява договорната лихва, която в
случая е определена като фиксиран лихвен процент.
На л. 14,15,16 от делото ищцовото дружество е представило документ
5
наименован „погасителен план“ и е посочен номера на процесния договор.
Видно обаче от отразеното в края на документа /л. 16/ е че същия е посочено,
че е актуален към 31.12.2020 г. /т.е. след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, което е сторено на 27.10.2020 г. и след издаване на
самата заповед за изпълнение, която е издадена на 28.10.2020 г./. Така
наречения погасителен план – очевидно съставен за целите на настоящото
производство и приложен на л. 14,15,16 от делото не е подписан от
кредитополучателя, нито има данни да е сведен до неговото знание по
какъвто и да било начин и съдържа в себе си справка за „постъпили
плащания“. Макар и формално погасителният план от 31.12.2020 г. да
отговаря на законовите изисквания, както бе посочено по-горе същият не е
част от договора за кредит, който е сключен на 11.05.2017 г. и е съставен 3
години и половина след сключването на договора.
Предвид изложеното, съдът приема, че към момента на сключване на
договора не е налице погасителен план, като част от необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото обективираният
в договора такъв не отговаря на законовите изисквания, а представлява по-
скоро информация за падежите на отделните погасителни вноски.
След като не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК,
то на основание чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит
се явява недействителен.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно в случая кредитополучателят П. ЕМ. СТ.
дължи връщане единствено на предоставената й сума в размер на 5000 лв., от
която обаче, следва да бъде приспадната заплатената от нея по кредитното
правоотношение сума. С. е заплатила съгласно признанието на ищцовото
дружество 27 вноски по 180,37 лв. което е равно на обща сума в размер на
4869,99 лв. При това положение исковата претенция за главница е частично
основателна и следва да бъде уважена, като бъде признато за установено
вземането на ищеца за сумата от 130,01 лв. /5000 лв. – 4869,99 лв./. За
разликата до общо претендираното вземане за главница от 3685,04 лв. искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, неоснователни са и заявените претенции за възнаградителна лихва в
размер на 1511,17 лв. и мораторна лихва в размер на 334 лв., които подлежат
6
на отхвърляне.
Предвид изложеното, следва да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 130,01 лв. –
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-14841851 от 11.05.2017 г. , за която сума е издадена заповед № 260066
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 623/2020 г. по описа на Районен съд – Левски. За разликата над
сумата от 130,01 лв. до общо претендираната като главница сума от 3685,04
лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен
предявеният иск и за сумата от 1511,17 лв. – представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2019 г. до 05.05.2022 г., както и за сумата от 334 лв
– представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 12.10.2020
г., както и за претендираната законна лихва върху главницата, считано от
27.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора, следва да бъдат присъдени разноски на
ищцовото дружество съразмерно на уважената част от иска. Предявеният иск
е общо за сумата от 5530,21 лв.и същият е уважен за сумата от 130,01 лв.
което се равнява на 2,36%. Направените деловодни разноски от ищцовото
дружество в настоящото производство са в размер на 1154,25 лв., от които
147,25 лв. заплатени като д.т., 100 лв. за минимално юрисконсултско
възнаграждение, 607 лв. внесени като депозит за възнаграждение на особен
представител и 300 лв. внесени като депозит за вещо лице. От общо
направените разноски в размер на 1154,25 лв. ответницата дължи на
ищцовото дружество разноски равняващи се на уважената част от исковата
претенция, а именно 2,36%, което е равно на сумата от 27,24 лв. За
заповедното производство направените деловодни разноски от ищцовото
дружество са в размер на 160,60 лв., от които 110,60 лв. заплатени като д.т. и
50 лв. за минимално юрисконсултско възнаграждение. От общо направените
разноски в заповедното производство в размер на 160,60 лв. ответницата
дължи на ищцовото дружество разноски равняващи се на уважената част от
исковата претенция, а именно 2,36%, което е равно на сумата от 3,79 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на „*****” С.А., с рег. № *****, със седалище и адрес на
управление във *****, *****, /универсален правоприемник на „*****“ ЕАД, с
*****, чрез „*****“ ***** и П. ЕМ. СТ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***** че П. ЕМ. СТ. дължи на „*****” С.А. сумата от 130,01 лв. –
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS-14841851 от 11.05.2017 г. , за която сума е издадена заповед № 260066
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 623/2020 г. по описа на Районен съд – Левски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****” С.А., с рег. № *****, със
седалище и адрес на управление във *****, *****, /универсален
правоприемник на „*****“ ЕАД, с *****, чрез „*****“ ***** против П. ЕМ.
СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415 от ГПК да бъде признато за установено
съществуването на вземането, присъдено със заповед № 260066 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. №
623/2020 г. по описа на Районен съд – Левски за разликата над сумата от
130,01 лв. до общо претендираната сума за главница в размер на 3685,04 лв.,
за сумата от 1511,17 лв. – представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.09.2019 г. до 05.05.2022 г., за сумата от 334 лв – представляваща
мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., както и за
претендираната законна лихва върху главницата, считано от 27.10.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. ЕМ. СТ. /със сочени по-горе данни/ да заплати на
„*****” С.А. /със сочени по-горе данни/ сумата от 27,24 лв. -
представляваща направени разноски в исковото производство съобразно с
уважената част от иска, както и сумата от 3,79 лв. – представляваща разноски
в заповедното производство, съразмерно с размера на признатото за
установено вземане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8