Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260468

гр.Силистра, 07 октомври 2020 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Р. Г. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 232 по описа за 2020 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът "А. С. М." ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление **, представляван от У. Б.моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати  сумата от 3 500.00 лева,  представляваща дължима и незаплатена сума по договор за покупко – продажба на земеделска техника от 17. 02. 2017 г. и издадена въз основа на него фактура № */ 30. 03. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18. 02. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски за производството.

Ответникът И.С.М. с ЕГН **********,*** не е подал писмен отговор, но в съдебно заседание от 10.09.2020 г. исковата претенция се признава изцяло от изрично упълномощения процесуален представител, като се иска постановяване на решение при признание на иска. 

Силистренският районен съд, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК, намира следното:

В с.з. на 10. 09. 2020 г. процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на  решение при признание на иска на основание чл.237, ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на  решение при признание на иска  срещу ответника, визирани в чл.237  от ГПК, а именно същият е бил редовно призован за с.з. в което е признал  иска и своята отговорност по него на осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените доказателства с исковата молба, искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови  решение при признание на иска, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК   ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 640.00 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН **********,*** да заплати на "А. С. М." ООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление **, представляван от У. Б.сумата от 3 500.00 / три хиляди и петстотин / лева,  представляваща дължима и незаплатена сума по договор за покупко – продажба на земеделска техника от 17. 02. 2017 г. и издадена въз основа на него фактура № ********** / 30. 03. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18. 02. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 640.00 / шестстотин и четиридесет/ лева – разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: