№ 981
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120100245 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД
против Й. М. Й. и е за установяване на дължимост от ответника на суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа
на БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което
моли съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява и заявява, че има задължения
(без да посочва техен размер), но е в невъзможност да ги плати. Моли съдът,
ако намери, че сумите не се дължат, да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2018 г. между „***“ АД (за краткост „***“ АД) и Й. М. Й. е
подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *** (за краткост Договора) с предмет услугата „Нова услуга“,
включваща ползване на мобилна услуга за номер ***, с избран тарифен план
„Vivacom i-Traffic XXL“, с месечна абонаментна такса 39,99 лв. /с ДДС/, като
срокът на договора е 24 месеца, до дата 24.07.2020 г.
Според Договора, ако той бъде прекратен преди изтичането на
уговорения между страните срок по искане или по вина на абоната,
включително незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД
1
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка.
Ответникът подписва декларация от 24.07.2018 г., че е получил общите
условия (за краткост ОУ).
На 02.11.2018 г. „***“ АД издава фактура, с която претендира сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 50,93 лева /с ДДС/ за отчетния
период от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., от които 11,82 лева, представляваща
месечен абонамент „Vivacom i-Traffic XXL” за мобилен номер ***, 2,36 лева -
ДДС ставка в размер на 20 % и сумата от 36,75 лева – баланс от предходни
периоди, както и сумата от 99,95 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги, формирана като сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса /без ДДС/, избрана от
потребителя.
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД (цедент) и „***“ ООД (цесионер) е
сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземането си към ответника в размер на
150,88 лева. Цедентът издава на цесионера и потвърждение за прехвърляне на
вземането, което е с длъжник именно Й. М. Й.. Съгласно чл.5 от договора за
цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците за факта на
цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като
доказателство по делото, е прието пълномощно, с което „***“ ЕАД
упълномощава „***“ ООД да представлява оператора пред лицата, чиито
задължения към него са предмет на договора за цесия, и да им изпраща
уведомления за цесията.
На 10.03.2020 г. е сключен Анекс към договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 01.10.2019 г. между „***“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“
ЕООД (цесионер), по силата на които цедентът прехвърля на цесионера
вземането си към ответника. Представено е извлечение от приложение № 1
към анекса от 10.03.2020 г. и договора за цесия от 01.10.2019 г., с което се
потвърждава, че цедентът прехвърля на цесионера вземането си към Й. М. Й.
в размер на 150,88 лева.
Няма доказателства Й. да е уведомен за цесиите преди подаване на
исковата молба. Като приложение към исковата молба, респективно като
доказателство по делото, е прието уведомление за цесия, адресирано до
ответника, подписано от управителя на „***“ ООД, което дружество е
цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е връчено
на ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за
двете цесии и че единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“
ЕООД.
На 17.11.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу Й., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021
г. по описа на РС – Бургас. На 19.11.2021 г. по това дело е издадена заповед за
изпълнение № ***, с която се разпорежда на Й. да заплати на дружеството
2
сумата от 50,93 лева, представляваща потребени и незаплатени електронни
съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., и сумата от
99,95 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Следва изрично да се посочи, че със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение дружеството не претендира присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на подаването му в съда.
Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, кредиторът предявява установителни искове,
по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79 и чл. 92 от ЗЗД.
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният
иск се счита предявен (чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са
били съобщени на Й..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – в
този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о. Доказа се по делото, че „***“ ЕАД е упълномощило „***“ ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет
на договора за цесия от 16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за
цесията, като пълномощното е прието като доказателство по делото и връчено
на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с
оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от 16.04.2014
3
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.10 от исковото производство) е връчено на Й.
като приложение към исковата молба. То изхожда от „***“ ООД, което
действа в двойно качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по
договор за цесия 16.10.2018 г. и като „стар“ кредитор по договора за цесия от
01.10.2019 г. Така „***“ ООД изпълнява задължението си по чл.99, ал.3 от
ЗЗД и по двата договора за цесия.
По съществото на спора:
Претенцията за сумата от 50,93 лева, представляваща стойност на
потребени услуги по Договора за периода 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., е
доказана по основание и размер. В този смисъл дружеството има вземане за
тази сума и установителният иск следва да бъде уважен.
По вземането за неустойка:
Според Договора, ако той бъде прекратен преди изтичането на
уговорения между страните срок по искане или по вина на абоната,
включително незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за
прекратяване на Договора в писмена форма. Според т.50.6 от ОУ операторът
може да прекрати едностранно Договора при неплащане в срок, но с 30-
дневно писмено предизвестие.
С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката – оставащите
до края на договора месечни абонаменти, установяването факта на
получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая, по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение.
Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на Договора,
защото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена (чл.422,
ал.1 от ГПК), срокът на Договора е изтекъл.
На следващо място, след като се касае за двустранен договор и
длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той
отговаря, се касае за възможност за „разваляне на договора“ от страна на
оператора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87
ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на
договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на
длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 6.08.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 993/2011 г., II т. о. Ето защо терминът „прекратяване“, употребен в
Договора, е неправилен и той е относим единствено към възможността за
прекратяване на облигационната връзка по „инициатива на потребителя“,
4
каквато по делото не се твърди, нито се доказа да е настъпила.
Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание
за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока
му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва
с „месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок“.
Предвид изложеното кредиторът не доказа, че Договорът е развален по
вина на ответника преди изтичане на срока му, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на същия. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Тук се налага следното уточнение:
Както вече се посочи, в хода на заповедното производство дружеството
не претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на
заявлението. Нещо повече, такава лихва не се претендира нито с исковата
молба, нито в по-късен момент от исковото производство (такова искане не
присъства в молба-становище на ищеца от 13.04.2022 г.). Ето защо законна
лихва върху главницата от 50,93 лева не следва да се присъжда.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но
ответникът не е направил искане за присъждането им, а и няма доказателства
да е направил такива. Ищецът има право на разноски в заповедното
производство в размер на 69,20 лева (част от държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете), а в исковото
производство в размер на 86,08 лева (част от доплатена държавна такса и от
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Й. М. Й., ЕГН –
**********, дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 50,93 лева
(петдесет лева и деветдесет и три стотинки), представляваща стойност на
потребени електронни съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до
31.10.2018 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от 24.07.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, против Й. М. Й.,
ЕГН – **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на
дружеството сумата от 99,95 лева (деветдесет и девет лева и деветдесет и пет
стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от
5
24.07.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Й. М. Й., ЕГН – **********, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК – *********, сумата от 69,20 лева (шестдесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС, и сумата от 86,08 лева (осемдесет и шест лева и осем стотинки),
представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6