№ 364
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100113712 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от
ЗЗД в общ размер на 43 551, 80 лв.
Ищцата В. К. П., починала в хода на съдебното производство и
заместена по чл. 227 от ГПК от нейните наследници по закон Л. Й. П. и Й. Л.
П., твърди, че на 28.11.2016 г., вървейки по десния тротоар на ул. „Нишава“ с
посока на движение от Южния парк към бул. „България“ на ъгъла с ул.
„Златишки проход“ срещу магазин „Фантастико“ попаднала в необезопасена
и несигнализирана шахта с пробит капак като при инцидента получила
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Била й извършена спешна
хирургическа интервенция, изразяваща се в открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, фемур с поставен къс бедрен пирон с
диаметър 10 мм, застопорен с трохарен винт 111 мм и антиротационен винт 8
мм.
В исковата молба се твърди, че с решение от 28.09.2020 г. на СГС,
Първо ГО, 13 състав, постановено по гр.д. 4313/2019 г. С.О. била осъден да
заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
1
12 000 лв., което решение било отменено частично от САС по в.гр.д. 257/21 г.
като размерът на обезщетението бил увеличен със сумата от 18 000 лв.
Твърди се в исковата молба, че въпреки осъществената оперативна
намеса за първоначалната ищца настъпили допълнителни вреди. Била
извършена нова оперативна интервенция на 02.04.2021 г. в МБАЛ „Света
София“ – гр. София за отстраняване на поставените метални импланти,
вследствие на която интервенция същата претърпяла нови болки и страдания,
които не били предмет на репарация в предходното съдебно производство.
След изписването й от болничното заведение било предписано
физиотерапевтично лечение, продължило няколко месеца и състоящо се от 5
курса, всеки от които струвал на първоначалната ищца по 50 лв. или общо 250
лв. Твърди се, че било установено наличие на ограничен обем движение на
дясна тазобедрена става и дясностранно накуцване.
Изложени са твърдения, че лекарите установили, че вследствие на
първоначалната травма необратимо е увредена тазобедрената става, което
налагало тоталната й смяна. Същата се осъществила посредством
хирургическа интервенция на 17.05.2021 г. в МБАЛ „Света София“ – гр.
София като й било препоръчано следоперативно ненатоварване на крайника
и предвижване с две помощни средства. Твърди се, че била проведена нова
рехабилитация, физиотерапия, а възстановяването продължило няколко
месеца. За смяна на ставата било необходимо да се закупи изкуствена такава,
която първоначалната ищца заплатила на стойност 2 301, 80 лв.
В исковата молба са наведени твърдения, че след двете нови
хирургически интервенции лечението й продължило в домашни условия, а
същите затруднили движенията на десния й долен крайник за период от
няколко месеца. Била принудена да се предвижва с помощни средства
/проходилка и патерици/. Проведено било медикаментозно лечение, а
необходимостта от грижи и помощ от близките била постоянна.
Последващите интервенции станали причина за негативни емоции, често
изпитване на безпокойство, силно ограничаване на социалните й контакти.
Била затруднена да се качва и слиза по стълби и бързо се изморявала.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от
съда се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 41 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 551, 80 лв. –
2
обезщетение за имуществени вреди вследствие заплатена физиотерапия и
закупуване на медицинско изделие. Претендира се законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, както и сторените в производството
съдебни разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен, не заявява отговор в срока по чл.
131 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б.Г.
Ответникът се представлява в открито съдебно заседание от юрк. В.С..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго
лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на
изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на
чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или
по повод изпълнението на възложената работа.
Страните не спорят, че по предходно гражданско съдебно производство
е налице влязло в сила съдебно решение, с което е определено обезщетение на
първоначалната ищца за причинените й неимуществени вреди от травматично
увреждане на 28.11.2016 г. в размер на 30 000 лв.
Предмет на настоящото производство са вреди от ексцес. Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по
предходното производство и зачитане силата на присъдено нещо са доказани
всички правно релевантни факти на нормата на чл. чл. 49 вр. с чл. 45 ал.1 от
3
ЗЗД.
С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения и при
приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да
установи влошаване на здравословното му състояние, което влошаване се
намира в причинна връзка с увреждането на 28.11.2016 г., необхванато от
обезщетението, присъдено по гр.д. № 4313/2019 г. на СГС, Първо ГО, 13
състав., изразяващи се в две нови оперативни интервенции – по отстраняване
на остеосинтезните средства от предшестващата интервенция и по смяна на
тазобедрена става.
Следва да се има предвид, че законодателят е въвел принципа на
пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено
увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както
вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на
здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 от
ЗЗД съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването
на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат
квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия
в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в
противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 г., ако тези вреди са пряка и
непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение /в
този смисъл решение 161/17.01.2013 г. по търг. дело 1040/2011 г. на Първо ТО
на ВКС/.
При съвкупна преценка от приложените по делото съдебни решения на
СГС и САС по предходно развилото се производство, изслушаната по делото
СМЕ и съображенията, посочени по-горе в съдебното решение, настоящият
съдебен състав намира, че първоначалната ищца е търпяла вреди от
влошаване на здравословното си състояние, които не са обезщетени в
предходното производство. Тези вреди се изразяват, съобразно заключението
на вещото лице по СМЕ – д-р Р. Д. в ускоряване на възрастовите
/дегенеративни/ изменения на дясната тазобедрена става, което е довело до
нейната тотална подмяна. Вещото лице е посочило, че болките, причинени на
първоначалната ищца от тази последваща операция са били най-интензивни –
следоперативно, в периода без натоварване на крайника и в началото на
4
раздвижването. Вещото лице е посочило, че възстановителният период е
около 6-8 месеца респ. посочена е и нуждата от усилена рехабилитация.
Обоснован е и извод в заключението за наличие на болки при отстраняване на
импланта, накуцване в дясно и ограничен обем на движенията в дясна
тазобедрена става.
Следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав, че нуждата от
хирургическа интервенция по отстраняване на остеосинтезния материал от
предшестваща интервенция са били предмет на разглеждане и съобразени при
определяне на следващото се обезщетение при предходното съдебно
производство, което се установява от приложеното съдебно решение на САС
/стр.7, абзац 1 от същото/ респ. в определението по чл. 288 от ГПК на ВКС,
приложено по делото /стр. 80 в делото, абзац 3 от определението/ и са взети
предвид при определяне на дължимото обезщетение.
По горните съображения и като взе предвид вида и естеството на
увредите, възстановителният период, възрастта на първоначалната ищца
настоящият съдебен състав намира, че се следва сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. За
горницата до пълния предявен размер от 41 000 лв. искът като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед представените касови бонове, установяващи закупуване на
медицинско изделие за сумата от 2 301, 80 лв. от МБАЛ „Света София“ АД
респ. за сумата от 250 лв. – курс рехабилитация, настоящият съдебен състав
при съблюдаване заключението на СМЕ намира, че този иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
При така определените обезщетения и при съблюдаване правилата на
чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от Закона за наследството на конституираните по реда
на чл. 227 от ГПК ищци се следва сумата от по 13 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и от по 1 275, 90 лв. – обезщетение за имуществени
вреди на всеки един от двамата.
Върху обезщетението за неимуществени вреди с оглед заявеното в
исковата молба искане се следва и законна лихва, считано от 17.05.2021 г.
датата на хирургичната интервенция, носеща белезите на ексцес.
По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от
5
ГПК на ищеца се дължат разноски в тяхната припадаща се част, съобразно
посочените суми в списъка по чл. 80 от ГПК. Съразмерната част от
разноските с оглед уважената част от ищцовите претенции възлиза на 1 342,
04 лв. като на всеки един от ищците по чл. 227 от ГПК се следва сума от по
671, 02 лв.
С оглед осъщественото процесуално представителство по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА и своевременно заявеното искане за определяне на адвокатско
възнаграждение същото следва да се определи с оглед размера на уважената
част от исковете. Възнаграждението на процесуалния представител на
ищците възлиза на сума в размер на 1 685, 09 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска на
ответника се следва сумата от 103, 33 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по равно от всеки един от ищците т.е. сума от по 51, 67 лв. всеки
един от двамата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Л. Й. П., ЕГН
********** и Й. Л. П., ЕГН **********, конституирани на основание чл. 227
от ГПК на мястото на починалата в хода на съдебното производство В. К. П.,
и двамата на съдебен адрес: гр. София, ул. „******* вх. *******, бизнес
център „Стефан Караджа“ – адв. Б.Г.сумата от по 13 000 /тринадесет хиляди/
лв. на всеки един от двамата – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от последващи увреди от инцидент, осъществен на 28.11.2016 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 17.05.2021 г.
до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 41 000 лв. като неоснователен, както и сумата от по 1 275,
90 /хиляда двеста седемдесет и пет лева и деветдесет стотинки/лв. за всеки
един от двамата – обезщетение за имуществени вреди от закупено
медицинско изделие и заплатена физиотерапия, както и на основание чл. 78
6
ал.1 от ГПК сумата от по 671, 02 лв. за всеки един от двамата – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Б.Г.сумата от 1 685, 09 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. Й. П., ЕГН ********** и Й. Л. П., ЕГН **********,
конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода
на съдебното производство В. К. П., и двамата на съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* вх. *******, бизнес център „Стефан Караджа“ – адв. Б.Г.да
заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.О., с адрес: гр. София, ул.
„******* сумата от по 51, 67 лв., всеки един от двамата – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7