№ 1
гр. Разлог, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200566 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Х.С.-
Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б, о.Р., у.„В.“№43, чрез а.П., САК, против НП №609316-
F613148/03.11.2021 г. на Н-к на О."ОД"-С. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал.2
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3`000.00 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Пледира се да бъде отменено, като се
сочат процесуални нарушения, неправилно приложение на закона, недоказаност на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
Административно-наказващият орган - редовно призовани, се представлява от процесуален
представител гл. юрисконсулт Ц.-З., която оспорва жалбата. По същество излага доводи за
потвърждаване на атакуваното НП.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призовани, не се представлява и не изразява становище по
съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2021 г. в 10.50 часа служителите Т.С. и Б.И. – инспектори при ЦУ на НАП, О.„ОД“
инициирали проверка с наблюдение на търговски обект – х.„Х.С.М. и СПА“, находящ се в
с.Б., у.„В.“№43, стопанисван от „Х.С.-Б.“ЕООД. В периода от 15.00 часа до 15.30 часа в хода
на проверката, след кратко наблюдение в ресторант СПА в хотела проверяващите органи
извършили контролна покупка, за която им бил издаден фискален бон. При извършеното
наблюдение свидетелите С. и И. установили, че по отношение на останалите клиенти в
ресторанта е допуснато издаване на служебен бон №0070855/03.05.2021 г.
За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка
№0455190/03.05.2021 г., който бил подписан от управителя. В протокола било отразено, че
представител на дружеството следва да се яви по седалище на административно-наказващия
орган. На 25.05.2021 г. по седалище на наказващия орган се явил упълномощен
представител на дружеството и в негово присъствие бил съставен АУАН №F613148 от св.
Т.С., с който на дружеството-жалбоподател било вменено нарушение на чл.7а, ал.2 от
1
Наредба Н18/2006 г. на МФ. Актът бил подписан от представляващия дружеството без
възражения. В срок е постъпило възражение от жалбоподателя срещу издадения АУАН.
Въз основа на Акта за установяване на адм. нарушение, административно-наказващият орган
- Н-к на О"ОД"-С. в ЦУ на НАП, издал атакуваното НП №609316-F613148/03.11.2021 г. на
Н-к на О"ОД"-С. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ, с което за нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция от 3`000.00 лева.
НП е връчено на 25.11.2021 г., като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата
в настоящото производство жалба.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля Т.С. и свидетеля Б.И. – служители в
ТД на НАП, О„ОД“, които в показанията си установяват, че на процесната дата в 10.50 часа
започнали проверка на територията на х.„Х.С.-Б.“. В периода от 15.00 часа до 15.30 часа в
хода на проверката в ресторант СПА на хотела проверяващите органи, след кратко
наблюдение извършили контролна покупка, за която им бил издаден фискален бон.
Посочват, че констатирали, че на другите клиенти на ресторанта се издавали служебни
бонове. Издаденият служебен бон касаел поръчка направена от гост на хотела. По
обяснения на служител в ресторанта, присъстваща на проверката поръчката, за която е
издаден служебен бон не се заплащала веднага, а сумата се трупала на сметката на стаята и
когато гостът си тръгвал, тогава вече се заплащали всички разходи за престоя му. За
конкретния случай не си спомня дали са извършвали проверка дали гостът е заплатил.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните по делото
писмени доказателства за тяхното установяване, а именно, АУАН №F613.148, протокол от
извършена проверка, копие на служебни бонове, заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган
разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност,
заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна
конкретика описват обстоятелствата около извършената проверка, като с показанията си
потвърждават резултатите от нея. Техните показания относно посочените факти в пълна
степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
установяване на адм. нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения 7-дневен срок от връчване на НП. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган /видно от заповед №ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г./, като АУАН е съставен
от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-
наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на адм.
нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на адм.
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на адм.
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени
реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св. С., инспектор по приходите, която
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
2
жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като
такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и
посочената в АУАН и НП правна квалификация. Предвид изложеното настоящия състав
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, които да са
довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а сочените в жалбата не се
констатират, поради което неоснователни се явяват възраженията в обратна насока.
При формална законосъобразност на атакуваното НП обаче съдът намира, че в случая
липсват доказателства, от които да се направи извод, че е извършено претендираното
нарушение. Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.7а, ал.2 от от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съгласно чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, не
се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки.
Забраната е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща случаите, в които е
извършена продажба или е направена клиентска поръчка. В случая в АУАН и в НП се
твърди, че при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснато
издаване на служебен бон, но липсват ангажирани доказателства, от които да се направи
извод, че служебният бон е бил издаден при извършване на продажба или за направена
клиентска поръчка. Проверяващите за установяване на твърдяното нарушение посочват, че
след кратко наблюдение на територията на ресторанта и след контролна покупка, за който
им бил издаден фискален бон, констатирали, че по отношение на друг клиент на ресторанта
е допуснато издаването на служебен бон. В своите показания свидетелите установяват, че по
данни на служител на ресторанта им е обяснено, че стойността на поръчката не се заплаща
веднага от госта на хотела, а се трупа по неговата сметка, която той заплаща при
напускането му. Самите свидетели посочват, че не са извършили проверка дали сумата по
тази поръчка е заплатена от страна на клиента на ресторанта, респ. гост на хотела. От
показанията на свидетелите С. и И. не може да се приеме и че служебния бон е предоставян
на клиента, след неговото издаване. В случая липсват ангажирани доказателства, от които да
се направи обоснован извод, че служебния бон е издаден във вр. с извършена поръчка или за
клиентска поръчка, а още по-малко са събрани доказателства за получено насрещно плащане
към момента на издаване на служебния бон. Изводите на разпитаните свидетели в тази
насока, представляват предположения.
Следва да се държи сметка и за същността на служебния бон, която следва и от самото му
наименование "служебен бон" - клиентската (служебна или така наречената информативна
или междинна) сметка, чрез която клиентът се информира за натрупаното до момента
задължение, или по друг начин казано - каква му е сметката досега. Единственото
предназначение е да се ползва за служебни цели на дружеството.
В случая не е изследвано и обстоятелството дали след издаване на служебен бон е издаван
фискален касов бон, чрез който реално се извършва заприходяване и който реално е бил
отчитан в НАП.
По делото няма доказателство за това, че служебен бон е връчен на клиент на обекта срещу
доставката на поръчани от него и получени храни и напитки срещу заплащане. Нещо
повече, разпоредбата на чл.185 от ЗДДС, препраща към чл.118, ал.1 ЗДДС, а разпоредбата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС и тази на чл.3, ал.1 от Наредбата категорично изискват освен
доставянето на стоки и услуги в съответния обект, наличието и на плащане, когато това
плащане не е извършено внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
3
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Посоченото следва както по
аргумент от състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, така и по аргумент чл.118, ал.3,
изречение първо от ЗДДС, според което фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по
която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално
устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност. От цитираната уредба следва, че за да е налице
нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез
неспазване на забраната по чл.7а, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е необходимо да е
установено, че в търговския обект са извършени продажби и са направени клиентски
поръчки, срещу заплащане в брой, за които е допуснато издаването на служебен бон. (в този
смисъл Решение №4006 от 27.04.2022 г. на ВАС, по адм. д. №7216/2021 г., I о., докладчик
съдията М.П.).
В случая по делото липсват доказателства, както за издаване на служебен бон във връзка с
извършена продажба или направена клиентска поръчка, така и доказателства да се е
осъществило плащане, за да се издаде фискален касов бон, съгласно разпоредбата на чл.118,
ал.1, вр. ал.3 ЗДДС, към която препраща посочената в НП санкционна норма на чл.185, ал.2
ЗДДС.
Предвид всичко изложено, съдът намира че в конкретния случай по делото липсват
убедителни по своето съдържание доказателства за това, че е извършено нарушение по
посочения текст, поради което неправилно е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател, поради което НП следва да бъде отменено.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира следното.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски. По
делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 500.00 лв.
В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното от страна на процесуалния
представител на АНО възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото същото е около минимума предвиден в разпоредбата на чл.18,
ал.3 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, предвид
размера на наложената имуществена санкция.
С оглед горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №609316-F613148/03.11.2021 г. на Н-к на О."ОД"-С. в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.7а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС, на дружеството-жалбоподател „Х.С.-Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„В.“№43, е
наложена имуществена санкция от 3`000.00 лева.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП-С. да заплати на „Х.С.-Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: с.Б., о.Р., у.„В.“№43,
сторените от дружеството разноски за адвокат от 500.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4