Р Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Варна, 06 юни 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН
ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело
№ 804 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Р.С.Б., чрез
адв.Д.П./ВАК/ против Решение № 606 от 16.02.2018 година, постановено по гр.дело
№ 9185/2017 година на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на ищцата
против Б. и е прието за установено по отношение на нея, че М.И.И., ЕГН **********,
е собственик по наследство от К.А.К.на 1/14
идеална част
от имот с идентификатор №10135.4501.1411 по КККР на гр. Варна одобрени със Заповед №
РД-18-30/19.06.2007г. на Изп. Дир. на АГКК, посл. изм. със заповед №
КД-14-03-639/06.03.2012г. на началник на СГКК, с обща площ от
1152 кв.м., находящ се в СО „Ментеше, както и с което е била осъдена Р.
С. Б., ЕГН ********** да предаде владението на реална част от гореописания имот
с площ 539 кв.м.,
съвпадаща с имот с пл. № 842 по КП на ползвателите от 1978г. за м-ст „Ментеше”
– гр. Варна /обозначена с лилав контур на комбинирана скица към заключението на
вещото лице – л. 91 от делото, която съдът е обявил за неразделна част от
решение си/, на собственика на 1/14 идеална част от него М.И.И.,
ЕГН **********, по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства и на тази база е постановил неправилно решение.Излага, че
съдът не е преценил достатъчно прецизно обстоятелството, че в полза на Б. е
изтекла придобивна давност, считано от 1978 година, която е годна да я превърне
в собственик на процесния имот.На това основание се настоява ВОС да отмени атакувания съдебен акт и да
отхвърли исковата претенция.
С отговора си в срока по чл.263 от ГПК,
въззивницата М.И.И., чрез адв.А. моли съдът да потвърди съдебното решение, като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата, редовно
призована, не се явява, но чрез адв.П. моли съдът да уважи въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, но чрез адв.А. моли съдът да
потвърди съдебния акт.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС съдебното
производство е било образувано по искова молба от страна на М.И.И., ЕГН **********
против Р.С.Б. и с нея се настояла да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е собственик по наследство
от К.А.К.на 1/14 идеална част от имот с идентификатор
№10135.4501.1411 по КК на гр. Варна одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
изп. дир. на АГКК, посл. изм. със заповед № КД-14-03-639/06.03.2012г. на
началник на СГКК, с обща площ от 1152 кв.м., находящ се в СО
„Ментеше,
както и да бъде осъдена Б. да предаде на ищцата владението на реална част от
поземления имот с площ 539 кв.м., съвпадаща с имот пл. № 842 по КП на
ползвателите от 1978г. за м-ст „Ментеше” – гр. Варна.От обстоятелствената част
на ИМ става ясно, че ищцата се легитимира като собственик на 1/14 ид.част от
имота на база на наследствено правоприемство от К.А.К..Видно е още, че с Решение № 809 от 31.07.2001 година
на ПК – град Варна на наследниците на К.А.К.е било възстановено правото на
собственост върху нива в м-ст „Караахмед чешме”, находяща се в терен по §4 от
ЗСПЗЗ. На 13.06.2008 година в полза на ищцата е била издадена Заповед
№ ПР-233/27.11.2006г. на кмета на р-н „Вл. Варненчик” - общ. Варна, за
възстановяване в полза на наследниците на К.А.К.на ПИ с
идентификатор 10135.4501.1411 по КК на гр. Варна с площ 1152 кв.м.ПНИ е влязъл
в сила през 2003 година.също съобразно ИМ с протокол № 13-М от 17.12.2013 година
всички наследници на К.А.К.са били въведени
във владение на имота, като се установило, че част от него, съвпадаща с
имот № 842 по КП на ползвателите, и че
тази част се ползва от ответницата Р.С.Б..***/06.10.2014г. тази част от имота
била иззета от Р.Б., но впоследствие тя отново се настанила в нея.
От исковата молба става ясно още, че между страните е било
развито производство по чл.124 от ГПК и в с влязло в сила по гр. д. №
8232/2014г. ВРС бил отхвърлен иска на Б. да бъде приета за собственик по
давностно владение на имот със стар № 842. На 13.09.2016г. ответницата отказала
да получи нотариална покана за предаване на имота.
От фактическа страна е било
установено и не се спори от страните, че представените от ищцата писмени
доказателства – н.а. № 768 от
Не е спорно още, че на 13.08.1919
година лицето Г.В.Д.е прехвърлил на К.А.половината от нива находяща се в
землището на с. Аджемлер, Варненска околия с площ общо 12.8 дка при съседи С.С.,
И.Т., А.М.и П.Д.. Не е спорно и е видно от представеното Удостоверение за
наследници, че ищцата М.И.И., ЕГН ********** е наследник
на К.А.К./поч. 22.05.1961г./.също не е спорно, че с Решение № 809/31.07.2001 година
на ПК – Варна на наследниците на К.А.К.е било възстановено правото на
собственост върху нива в м-ст „Караахмед чешме”, находяща се в терен по §4 от
ЗСПЗЗ. ПНИ за местността бил одобрен през 2003 година.
На 13.06.2008 година била издадена Заповед
№ ПР-233/27.11.2006г. на кмета на р-н „Вл. Варненчик” - общ. Варна, за
възстановяване в полза на наследниците на К.А.К.на ПИ с
идентификатор 10135.4501.1411 по КК на гр. Варна с площ 1152 кв.м. С протокол №
13-М/17.12.2013г. всички наследници на К.А.К.били
въведени във владение на имота, като се установило, че част от него, съвпадаща
с имот № 842 по КП на ползвателите, се
ползва без правно основание от Р. С. Б.. На 18.06.2015г. със заповед на Кмета
на Община Варна № 3640/06.10.2014г. тази част от имота била иззета от Р.Б..
С влязло в сила решение по гр. д. № 8232/2014г. ВРС бил
отхвърлен иска на Р.Б. да бъде приета за собственик по давностно владение на
имот със стар № 842. На 13.09.2016г. ответницата отказала да получи нотариална
покана за предаване на имота.
Пред
ВРС е била изслушана Съдебно техническа експертиза, от която заключението на
която става ясно, че имот с № 842 по
КП / на ползвателите/ е идентичен с част от имот с идентификатор 10135.4501.1411 по КК на гр. Варна, т.е попада
изцяло в него. Имот с идентификатор 10135.4501.1411 по КК на гр. Варна съвпада
частично с имота възстановен с решение № 809/ 31.07.2001г. на ПК, като попада в
него, с изключение на 24 кв.м., предвидени за път.
При
тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на претенцията и е уважил
същата.
Становището на съда е следното:
Наличието
на конкурентни основания за собственост е повод да бъде изследвано всяко от
тях.Така например въззивницата Б. се позовава на учредено право на ползване,
съобразно Протокол № 13 от 19.07.1978 година, с които на А.Д.Б.е било
предоставено ползването върху Хавра от ДПФ с площ от 0.6 дка.Липсват данни да
са изпълнени законовите изисквания и правото на ползване да е трансформирано в
право на собственост, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Както правилно е приел и е изследвал
ВРС, основното придобивно възражение на ответницата Б., касае протичането на
давностен срок.тя е изложила, че в нейна полза и при наличието на непрекъсната
и необезпокоявана фактическа власт върху имота, с намерение
за своене, е протекла, както следва: от 1978 година до настоящия
момент.
Съобразно установената
практика на ВКС самата придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина „владение“
– това е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се акцентира върху две
обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и факта, че веща се държи
„като своя“. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е.
намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този
процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на
кого е противопоставено.Следователно страната, която се
домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не
са изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност, още повече, че
правата са оспорени от ответниците в процеса.
На
първо място съвсем правилно, решаващия съд е отхвърли претенцията на основание
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ.Съобразно последната протеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не
се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, а
именно -
22.11.1997 година.Също
правилно ВРС е отчел, че тази норма има обратно действие, защото заличава с обратна
сила изтеклия вече давностен срок и по тази причина давността до 22.11.1997 година
не може да бъде зачетена.Основния спор обаче между страните е свързан
с началния момент от които започва да тече давностния срок – дали се касае за
влизане в сила на ПНИ или за издаването на Заповедта по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ.
В съответствие с Решение № 288 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2013 г., I г. о., ГК, в хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи,
попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната
давност срещу заявилите искане за реституция собственици,
може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на
собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по §
4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в
които правото на собственост се възстановява при действието на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ бр. 68/1999 година, а придобиването на
право на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от
16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в
сила на ПНИ правоимащите по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в
определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят
определената сума, Кметът на общината издава заповед по §
4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за
придобиване на новообразувания имот.Именно
тази Заповед поставя край на административното
производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на
правата на ползвателите по §4 А или §4 Б
от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на
собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно -
издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако
правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици
поради това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха
могли да се позовават на придобивна
давност от датата на заповедта на кмета по §
4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство
по възстановяване на собствеността, давност не тече. Нормата на § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл.28 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване правото на
собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се извършва със заповедта
на кмета, с която този имот се индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за
лицата, на които е признато правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ,
така и за правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Именно Заповедта по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните обуславя приключване на процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. По отношение на другата страна, която не е получила заповедта по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат
на тази заповед /което би съставлявало спора за материално право/, ще е
достатъчно да й е било признато правото на собственост в съществуващи стари
реални граници с решение по чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв
или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за
плащане, ако е правоимащ по § 4а
или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.С Решение № 73 от 11.04.2011 година
на ВКС по гр. д. № 1181/2010 г., II г. о., ГК ясно е посочено, че докато не бъде индивидуализиран възстановения имот лицата, които го владеят,
не могат да се ползват от давността спрямо бившите собственици. Когато се възстановява собственост върху имоти
в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
след измененията на закона в ДВ бр. 68/99 г., окончателното приключване на
административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на
общината по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по
плана на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед би
могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от
лицето, което го владее.
От
материалите по делото става ясно, че страните са водили и предходен процес – в
него ищец е била Б., която е предявила искова претенция с правно основание
чл.124 от ГПК, като се е позовала именно на придобивна давност.С Решение,
постановено по гр.дело № 8232/2014 година, потвърдено от ВОС и не допуснато до
касационно обжалване от страна на ВКС, тази претенция е била отхвърлена.Прави
впечатление, че съдилищата са обсъдили и разяснили, по какви съображения приемат, че не е
протекъл претендирания от Б. давностен срок, обстоятелство, което и настоящия
съд стори.
В
обобщение съдът приема, адекватно на практиката на ВКС, че индивидуализацията
на имота е настъпила едва с издаването на Заповедта по § 4 к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Ето защо и
като съобрази, че не са изтекли във всеки един от тези случаи търсените от ответницата
10 години, необезпокоявано и непрекъснато владение, съдът приема, че тя не е
съумяла и да докаже намерението за своене на имот, то е редно решението на ВРС,
в обжалваната му част да бъде потвърдено.Настоящата съдебна инстанция споделя
доводите и на решаващия съд, че когато изискванията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за преобразуване правото
на ползване в право на собственост не са налице, ползвателят не е добросъвестен
и за да придобие имота по давност е необходимо да го е владял необезспокоявано
в продължение на 10 години.Също правилно съдът е обсъдил и прекъсването на
давностния срок от 18.06.2015 година, когато
реституираните собственици са били въведени във владение.Следователно изискуемия 10 годишен давностен срок не би
могъл да протече.
С
оглед на горното и като съобрази, че не са налице основания за отмяна на
атакувания съдебен акт, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 606 от
16.02.2018 година, постановено по гр.дело № 9185/2017 година на ВРС,
четиридесети състав.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН ********** да заплати на М.И.И., ЕГН **********, сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща сторени пред ВОС съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен
Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени
в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: