№ 9531
гр.С., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110156417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ТоплофикацияС.” ЕАД установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника В. В. Р. , че дължи на
ищеца сумата от 16,84 лв., от които 11,24 лв. главница за топлинна енергия за периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата от 2,32 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019
г. до 25.10.2021 г., сумата от 2,61 лв. главница за дялово разпределение от м. 10.2018 г.
до м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 0,68 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г.
до 25.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. № 68609/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и В. В. Р., като собственик на процесния имот с аб.
№ 308833 и ИД номер 167003, било налице облигационно отношение, възникнало въз
основа чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че е доставял топлинна енергия за абонатен № 308833
през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., както и услугата дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., чиито цени не били
заплатени в предвидения в общите условия срок. Поради което моли да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва в цялост предявените искове.
Оспорва квотите, при които е наследен процесния имот, а именно, че ответницата
притежава 2/4 от същия, а не 1/3, както е посочено в исковата молба. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
1
продажба между него и ответнка, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед становището на ответника, с доклада по делото, неоспорен от страните са
обявени за безспорни между страните следните факти и обстоятелства включени в
предмета на спорното материално право: че ответникът В. Р. е съсобственик на
процесния топлоснабден имот и че в процесния имот е доставена ТЕ в твърдяното от
ищеца количество, за което е издал фактури в претендирания размер. Спорно между
страните е единствено размерът на наследствената квота на ответницата, като ищецът
твърди тя да е - 1/3, а ответникът, чрез процесуалния си представител - 2/4 и същата
отговаря до м. 04.2019 г. за доставената в имота топлинна енергия.
От съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства и в
частност от приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. номер №
1638/11.04.2018 г. (л. 19-20 по делото) се установява, че В.С.Б. е починала на
15.07.2013 г. и е оставила за свои законни наследници В. В. Р. – дъщеря, А. В.Б. -
дъщеря (починала на 07.09.1997 г. ) и наследена от своята дъщеря В.Й.Б. – дъщеря) и
Д.Й.Б. – дъщеря. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, а съгл.чл. 10. Ал. 1 низходящите на наследодателя, които са починали преди
него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи
без ограничение на степените. Следователно от приетите писмени доказателства се
установява, че ответницата В. В. Р. е собственик на 1/3 идеални части от процесния
топлоснабден имот в качеството на законен наследник на своята починала майка
В.С.Б..
Ответникът като собственик на идеална част от имота е потребител на топлинна
енергия в процесния имот за процесния период, респ. между него и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение
е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги
е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „ТоплофикацияС.” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
2
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката но единствено до установената 1/3
квота в съсобствеността.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че предявените искове се явяват
частично основателни спрямо ответника В. Р. за установената квота, а именно за
сумата 11,24 лв. – главница за топлинна енергия.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия са
приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. С приемането на новите общи условия на топлофикационното
дружество, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката, е изменен режима на забавата. Съгласно 33, ал. 2
от новоприетите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Следователно след приемането на новите общи
условия от 27.06.2016 г. за изпадането на потребителите в забава не е необходимо
фактурите да бъдат публикувани. Ето защо претенцията на ищеца за обезщетение за
забава се явява основателна за периода от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
3
разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции. Същият е
заплатил държавна такса в заповедното производство в размер на 8,33 лева и
юрисконсултско в размер на 16,67 лева. В исковото производство е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25,00 лева и е представялван от юрисконсулт, чието
възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът определя в
размер на 100 лева. В тежест на ответника следва да бъдат присъдени сумите 24,05 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и в размер на 120,25 лв. – платена държавна такса, депозит за вещи лица
и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
разноски съобразно отхвърлената част от претенциите. Същият не е предствил
доказаталства за сторени такива и присъждане не се следва.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: грС., ул. „М.Ю.Г.“, бл., вх ет,
ап ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯС.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.” № 23Б сумата от сумата от 16,84 лв., от които 11,24 лв.
главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2,32
лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 25.10.2021 г., сумата от 2,61 лв.
главница за дялово разпределение от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. №
68609/2021 г. по описа на СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
от 0,68 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 25.10.2021 г.
върху начислената сума за дялово разпределение КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. В. Р. , ЕГН **********, с адрес: грС., ул. „М.Ю.Г.“, бл., вх ет, ап
ДА ЗАПЛАТИ на „ТоплофикацияС.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Я.” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 24,05 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 120,25 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ТоплофикацияС.” ЕАД – „Бруната България” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4