№ 867
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120202813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г...........“ ЕООД, ЕИК ......, срещу Наказателно
постановление № 774309-F771595/19.06.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложена имуществена санкция от 1200 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. И. Л. от БАК, която моли
за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. К.
Т......, която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.05.2024 г., в 21:30 ч., св. М. М., в качеството си на инспектор по приходите в
НАП, извършил проверка в търговски обект - ресторант „К...“, находящ се в гр. Бургас, ул.
ХХ.Д., стопанисван от жалбоподателя. При проверката св. М. установил, че в обекта не се
съхранява паспортът на използваното фискално устройство марка „ZIT“ с ИН на ФУ №
ZI013413 и ИН на ФП № 64013413.
За установеното нарушение на жалбоподателя е съставен на 05.06.2024 г. АУАН, а на
19.06.2024 г. е издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
1
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, съгласно която разпоредба лицето по чл. 3 (всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги) със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена
проверка се е установило, че в проверявания търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, не се съхранява паспортът на фискалното устройство. Както се установи от
посочената като нарушена норма жалбоподателят е бил длъжен да държи в проверявания
обект поискания при проверката паспорт на ФУ. Фактът на извършеното нарушение се
доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират
с установеното в протокола за извършена проверка. От показанията на актосъставителя се
установява, че служителите в обекта са търсили паспорта на фискалното устройство, вкл.
сервитьорката е разговаряла по телефона с управителя, но така и не са го представили в хода
на проверката. Нарушението се установява и от показанията на св. А.В. (л. 76), която
изрично в хода на съдебното следствие заяви пред съда, че не са представили изискуемия
документ на проверяващите служители от НАП.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата, всички документи следва да се съхраняват в
обекта на търговеца, като целта е при поискване да бъдат на разположение на контролните
органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на
нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство, води от страна на търговеца до
неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 Наредбата.
За констатираното административно нарушение административнонаказващият орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, в
размер на 1200 лв. Съдът отчита, че няма представени доказателства за предходни
нарушения на жалбоподателя, с влезли в сила НП, поради което следва да се приеме, че не са
налице обстоятелства, обосноваващи налагане на завишен размер на санкцията. Поради
което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се
определи наказание в минимален размер от 1000 лв.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било
незаконосъобразно.
2
С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат и на двете страни, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК. Доколкото обаче е направено искане за присъждането им само от АНО, то
съдът следва да присъди само на него разноски. Относно размера на разноските
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, предвиждат, че в полза на учреждението,
чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените
действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на
АНО следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 80 лв. АНО има право
на разноски, съразмерно с уважената част от имуществената санкция, а именно в размер на
66,67 лв., които следва да се присъдят в полза на НАП и да се заплатят от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 774309-F771595/19.06.2024 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с
което на жалбоподателя „Г...........“ ЕООД, ЕИК ......, е наложена имуществена санкция от
1200 лв., като НАМАЛЯВА само размера на наложената имуществена санкция от 1200 лв.
на 1000 лв.
ОСЪЖДА „Г...........“ ЕООД, ЕИК ......, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 66,67 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3